В дебрите на хърватското чудо
Най-модерната футболна страна е Хърватия. По целия свят се пробват да открият магьосника, който провокира най-голямото знамение в историята на международните шампионати.
Как е допустимо една страна, която е по-млада от множеството футболисти на международното състезание, да стигне до финала? Хърватия е самостоятелна от 1991 година. Населението й е по-малко от столицата на последния международен първенец – Берлин (4,19 милиона души). А по територия е шест пъти по-малка от Германия.
Отговорът е доста елементарен! Хърватите имат най-важното – сърце. Трудно, само че изцяло допустимо е най-голямата сензация в историята на мондиалите да стане факт и тази дребна страна в неделя да бъде първенец. Хърватия съумя за разлика от велики сили като Германия и Испания, Бразилия и Аржентина, Англия и Уругвай. Хърватия е на международно, където изобщо не стигнаха Италия и Холандия.
Повече от звездите са към този момент на години и може би са минали зенита си. В очите им обаче има пристрастеност, огън, възприятие за себераздаване. При гола си в 109-ата минута към този момент застарелият Марио Манджукич мина като мълния около доста по-младия и безценен бранител на „ Манчестър Сити “ Джон Стоунс.
„ Някои от играчите ми приключиха мача на един крайник – призна селекционерът Златко Далич. – Но никой не искаше да излиза. “
Три пъти хърватите изоставаха в елиминационната фаза и три пъти съумяха да отстранят противниците – Дания, Русия и Англия. „ Играем като лъвове и по този начин ще бъде на финала “, отсече Манджукич.
Капитанът Лука Модрич подреди против англичаните 55-ия си формален мач за сезона. И устоя 119 минути на „ Лужники “. Накрая краката просто не го държаха.
В Хърватия градовете пламнаха. Загреб и Сплит дружно честваха най-големия футболен триумф на страната. Много от играчите хвърлиха в трибуните своите фланелки и даже къси панталони – да покажат, че всички са едно цяло. Така Иван Ракитич отиде да подаде ръка и след това да прегърне британския треньор Гарет Саутгейт по долни гащи.
В празненствата в хотела пристигна хърватският музикант Младен Гърдович, който с китара върху масата дирижираше купона. Треньорът Далич документираше всичко с мобилния си телефон и по-късно го пускаше в обществените мрежи.
Първото нещо в деня след мача, което Иван Перишич направи, бе да изпрати пари на татко си Анте, с цел да му върви фермата за пилета. Затова и неговият прякор е Пилето.
Децата са преди всичко при хърватските национали. Затова и незабавно след мача с Англия доста хлапета на междинна възраст 4 години към този момент бяха на терена и се радваха върху раменете на бащите си, които са със статут на национални герои.
„ Откакто играя футбол, в никакъв случай не съм бил в по-сплотен тим “, призна Модрич.
Всички сме на финала! Под това мото работи и Народното събрание на Хърватия. Всички депутати се появиха на съвещание с фланелки на националния тим. Няма разнообразни партии, няма разнообразни ползи – всички са от един тим.
Хърватия в действителност е феномен! И без значение какво се случи на „ Лужники “ в неделя, до момента в който свят светува ще се приказва за лудата тайфа на Златко Далич с огромните сърца.
Как е допустимо една страна, която е по-млада от множеството футболисти на международното състезание, да стигне до финала? Хърватия е самостоятелна от 1991 година. Населението й е по-малко от столицата на последния международен първенец – Берлин (4,19 милиона души). А по територия е шест пъти по-малка от Германия.
Отговорът е доста елементарен! Хърватите имат най-важното – сърце. Трудно, само че изцяло допустимо е най-голямата сензация в историята на мондиалите да стане факт и тази дребна страна в неделя да бъде първенец. Хърватия съумя за разлика от велики сили като Германия и Испания, Бразилия и Аржентина, Англия и Уругвай. Хърватия е на международно, където изобщо не стигнаха Италия и Холандия.
Повече от звездите са към този момент на години и може би са минали зенита си. В очите им обаче има пристрастеност, огън, възприятие за себераздаване. При гола си в 109-ата минута към този момент застарелият Марио Манджукич мина като мълния около доста по-младия и безценен бранител на „ Манчестър Сити “ Джон Стоунс.
„ Някои от играчите ми приключиха мача на един крайник – призна селекционерът Златко Далич. – Но никой не искаше да излиза. “
Три пъти хърватите изоставаха в елиминационната фаза и три пъти съумяха да отстранят противниците – Дания, Русия и Англия. „ Играем като лъвове и по този начин ще бъде на финала “, отсече Манджукич.
Капитанът Лука Модрич подреди против англичаните 55-ия си формален мач за сезона. И устоя 119 минути на „ Лужники “. Накрая краката просто не го държаха.
В Хърватия градовете пламнаха. Загреб и Сплит дружно честваха най-големия футболен триумф на страната. Много от играчите хвърлиха в трибуните своите фланелки и даже къси панталони – да покажат, че всички са едно цяло. Така Иван Ракитич отиде да подаде ръка и след това да прегърне британския треньор Гарет Саутгейт по долни гащи.
В празненствата в хотела пристигна хърватският музикант Младен Гърдович, който с китара върху масата дирижираше купона. Треньорът Далич документираше всичко с мобилния си телефон и по-късно го пускаше в обществените мрежи.
Първото нещо в деня след мача, което Иван Перишич направи, бе да изпрати пари на татко си Анте, с цел да му върви фермата за пилета. Затова и неговият прякор е Пилето.
Децата са преди всичко при хърватските национали. Затова и незабавно след мача с Англия доста хлапета на междинна възраст 4 години към този момент бяха на терена и се радваха върху раменете на бащите си, които са със статут на национални герои.
„ Откакто играя футбол, в никакъв случай не съм бил в по-сплотен тим “, призна Модрич.
Всички сме на финала! Под това мото работи и Народното събрание на Хърватия. Всички депутати се появиха на съвещание с фланелки на националния тим. Няма разнообразни партии, няма разнообразни ползи – всички са от един тим.
Хърватия в действителност е феномен! И без значение какво се случи на „ Лужники “ в неделя, до момента в който свят светува ще се приказва за лудата тайфа на Златко Далич с огромните сърца.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ