13 април 1814 г. – Немският математик Карл Вите получава докторска степен на 13 г.
Най-младият лекар на науките в международната история получава докторската си степен в Хесенския университет.
Йохан Хайнрих Фридрих Карл Вите е роден в семейство на духовник в Лохау. От ранно детство Карл Вите е обучаван и възпитаван от татко си Карл Вите-старши за да се развият у него невероятни качества. Към 10-годишна възраст той свободно приказва и чете на британски, френски и италиански езици (освен родния немски), владее също древногръцки и латински.
Вите-старши обществено показва триумфите на сина си, пропагандирайки по този метод целта на възпитаниего над естествените заложби. Европейската преса осветява триумфите на вундеркинда.
През 1810 година младият Вите поставя в Лайпциг зрелостин изпит и стартира да посщава Гьотингенския университет. Там учи в продължение на четири години исторически, филологически, математически и метафизичен науки, а през 1813 година се появява латински етюд на 13-годишния докторант, на съображение на който Вите на 13 април 1814 година получава в Гисенския университет (провинция Хесен) степен лекар по философия.
След просветително пътешестване в Италия, по време на което Вите се занимава на първо място с история на изкуството и италианска литература, той се връща в Германия и от 1821 година преподава право в университета в Бреслау (сега Вроцлав, Полша). Вите обаче придобива най-голяма популярност със своите проучвания в региона на италианската литература и то основно на Данте. Издава коментиран превод на лирически песни на Данте.
На Вите принадлежи самодейността за учредяване през 1866 година на Немско дантеновско общество под протектората на крал Йохан Саксонски. Покрай студиите за Данте той превежда на немски „ Декамерон ” на Бокачо (1859).
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1059 година — Римският папа Николай II издава указ, съгласно който отсега нататък единствено кардинали ще имат право да вземат участие в избора на папи.
1204 година — Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход завладяват и разграбват Константинопол, като убиват и над 2000 православни християни.
1598 година — Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който подсигурява независимост на вероизповеданието за френските хугеноти.
1771 година — Екатерина II заповядва да стартират секрети медицински опити с безнадеждно заболели от чума за разкриване на лекуване.
1829 година — Английският парламент подсигурява независимост на вероизповеданието за католиците.
1835 година — В Търново са обесени водачите на Велчовата завера.
1848 година — Сицилия афишира самостоятелност от Неапол и става независимо кралство.
1849 година — Унгария е оповестена за република.
1871 година — Двете епархии — Варненска и Преславска са обединени във Варненска и Великопреславска епархия.
1886 година — Учреден е почетен знак Червен кръст по предложение на Настоятелството на сдружение „ Червен кръст “.
1919 година — Провъзгласена е Баварска руска република, разгромена от войските на държавното управление на Германия през май с.г.
1924 година — Основан е ФК АЕК Атина.
1925 година — Извършен е опит за атентат против цар Борис ІІІ при прохода Арабаконак
1934 година — Извършен е последният полет за избавяне на оживелите от кораба Челюскин.
1940 година — Катинското кръвопролитие: Органите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (СССР) избиват над 4000 полски офицери.
1941 година — Втора международна война: Британската авиация прави първа бомбардировка на София, която е без жертви.
1941 година — Втора международна война: В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет, денонсиран от държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики на 5 април 1945 година
1941 година — Втора международна война: В хода на интервенция Ауфмарш 25, 11-та танкова дивизия на Вермахта под командването на Евалд декор Клайст влиза на церемониал в Белград, като кметът на града му е предал ключовете алегорично още предния ден вечерта.
1945 година — Втора международна война: Виена е освободена от хитлеристка окупация от Червената войска и войски на новите съдружници.
1945 година — Министерският съвет приема наредба-закон за Трудово-кооперативно земеделско стопанство.
1960 година — В алжирската част на Сахара Франция прави първото тестване на атомна бомба.
1962 година — В София се организира Първи интернационален шампионат по свободна битка Дан Колов, който става обичаен.
1963 година — Сидни Поатие става първият афроамериканец, който печели Оскар.
1967 година — Rolling Stones изнасят първият си концерт зад Желязната завеса — във Варшава.
1970 година — На борда на американски галактически транспортен съд Аполо 13, до момента в който лети към Луната, експлодира кислороден контейнер, което слага екипажа в огромна заплаха и провокира голяма щета в кораба.
1987 година — Португалия и Китай реализират единодушие Макао да бъде върнат под китайска администрация през 1999 година
1990 година — Съюз на съветските социалистически републики признава за първи път отговорността си за убийството на хиляди полски офицери при Катин през 1940 година
1997 година — Стадион Лазур (тогава като стадион „ Нефтохимик “) е публично открит след реорганизация с мача Нефтохимик - Левски (5:1).
2001 година — В Египет са открити 20 позлатени мумии.
2005 година — Европейският парламент гласоподава с болшинство в поддръжка на подписването на Договора за присъединение на България и Румъния към Европейския съюз, който влиза в действие от 1 януари 2007 година.
2009 година — Американският рапър Ice Cube изнася концерт в з. " Универсиада ".
Родени
1519 година — Катерина Медичи, кралица на Франция († 1589 г.)
1570 година — Гай Фокс, британски боен деятел († 1606 г.)
1593 година — Томас Страфорд, британски политик († 1641 г.)
1732 година — Фредерик Норт, английски министър председател († 1792 г.)
1743 година — Томас Джеферсън, трети президент на Съединени американски щати († 1826 г.)
1771 година — Ричард Тревитик, британски монтьор († 1833 г.)
1784 година — Фридрих декор Врангел, пруски военачалник († 1877 г.)
1859 година — Веранъс Алва Мур, американски бактериолог († 1931 г.)
1859 година — Хенри Туреман Алън, американски откривател († 1930 г.)
1860 година — Джеймс Енсор, белгийски художник († 1949 г.)
1883 година — Александър Василевич Александров, съветски композитор († 1946 г.)
1883 година — Демян Бедни, съветски публицист († 1945 г.)
1885 година — Дьорд Лукач, маджарски мъдрец († 1971 г.)
1889 година — Оскар Фонтана, австрийски публицист († 1969 г.)
1891 година — Иван Горанов, български политик († 1945 г.)
1896 година — Никола Гешев, български служител на реда († 1984 г.)
1899 година — Стефан Гъдуларов, български артист († 1969 г.)
1904 година — Степан Макаров, съветски офицер († 1849 г.)
1906 година — Антон Панов, македонски публицист († 1968 г.)
1906 година — Самюъл Бекет, ирландски стихотворец, Нобелов лауреат през 1969 година († 1989 г.)
1908 година — Георги Белев, български артист († 1966 г.)
1915 година — Щефан Хермлин, немски публицист († 1997 г.)
1922 година — Джон Брейн, британски публицист († 1986 г.)
1922 година — Джулиъс Ниерере, танзански политик († 1999 г.)
1923 година — Виктор Данченко, български артист († 1979 г.)
1931 година — Дан Гърни, американски водач от Формула 1
1931 година — Ненко Токмакчиев, български художник († 2014 г.)
1931 година — Никон Агатополски, български свещеник († 2002 г.)
1937 година — Едуард Фокс, британски артист
1939 година — Шеймъс Хийни, северноирландски стихотворец, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1940 година — Макс Моузли, президент на ФИА
1943 година — Милен Пенев, български артист († 1991 г.)
1948 година — Драго Янчар, словенски публицист
1949 година — Кристофър Хитчънс, британско-американски създател, книжовен критик и политически публицист († 2011 г.)
1955 година — Сафет Сушич, босненски футболист
1955 година — Ирина Хакамада, съветска политическа деятелка
1958 година — Георги Димитров, български социолог
1963 година — Гари Каспаров, съветски гросмайстор
1973 година — Килиан Албрехт, австрийско-български скиор
1973 година — Сергей Шнуров, съветски рок музикант, група Ленинград
1974 година — Аугусто Поросо, еквадорски футболист
1974 година — Константин Сакаев, съветски шахматист
1979 година — Велизар Димитров, български футболист
1987 година — Димитър Везалов, български футболист
Починали
799 година — Павел Дякон, историк на лангобардите (* 720 г.)
814 година — Хан Крум, български монарх (* 755 г.)
1093 година — Всеволод I, популярен княз на Киевска Рус (* 1030 г.)
1377 година — Гийом дьо Машо, френски стихотворец (* 1300 г.)
1538 година — Елена Глинская, съветска велика княгиня (* 1508 г.)
1592 година — Бартоломео Аманати, италиански проектант и ваятел (* 1511 г.)
1695 година — Жан дьо Лафонтен, френски публицист (* 1621 г.)
1794 година — Пиер Шомет, френски политик (* 1763 г.)
1827 година — Хю Клапертън, английски откривател (* 1788 г.)
1853 година — Леополд Гмелин, немски химик (* 1788 г.)
1868 година — Теодрос II, император на Етиопия (* 1818 г.)
1871 година — Стефан Захариев, български възрожденец (* 1810 г.)
1894 година — Филип Шпита, немски музикален историк (* 1841 г.)
1902 година — Христо Максимов, български публицист (* 1867 г.)
1903 година — Мориц Лацарус, немски мъдрец (* 1824 г.)
1904 година — Степан Макаров, съветски океанограф, вицеадмирал (* 1848 г.)
1918 година — Лавър Корнилов, съветски военачалник (* 1870 г.)
1921 година — Миленко Балкански, български военачалник (* 1868 г.)
1927 година — Иван Куюмджиев, български бунтовник (* 1870 г.)
1937 година — Иля Илф, съветски публицист (* 1897 г.)
1942 година — Хенк Снейвлит, нидерлански политик (* 1883 г.)
1944 година — Харалампи Тачев, български художник (* 1875 г.)
1945 година — Ернст Касирер, немски мъдрец (* 1874 г.)
1975 година — Франсоа Томбалбайе, 1-ви президент на Чад (* 1905 г.)
1977 година — Александър Родимцев, съветски военачалник (* 1918 г.)
1982 година — Иван Моканов, български футболист (* 1912 г.)
1985 година — Петя Герганова, българска актриса (* 1907 г.)
1992 година — Йордан Касабов, български физик (* 1928 г.)
1999 година — Вили Щоф, немски политик (* 1914 г.)
2006 година — Мюриъл Спарк, шотландска писателка (* 1918 г.)
2007 година — Златина Тодева, българска актриса (* 1926 г.)
2008 година — Джон Уилър, американски физик-теоретик (* 1911 г.)
2012 година — Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия трон в България (* 1926 г.)
Празници
Италия Италия — Ден на независимостта на Сицилия
Камбоджа Камбоджа — Нова година по камбоджанския календар
Непал Непал и Пенджаб — Празника Вайсаки (начало на беритбения сезон)
Тайланд Тайланд — Празник Сонгкран — тайландската Нова година
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
0 
0 n eXu s (преди 10 секунди) Рейтинг: 21810 | Одобрение: -17195 Браво! А някои други същества надигат чашките и живеят като скотове с празни глави! Arkiva Shqip | Max Productional | Redbox Entertainment | Eran Production | Entermedia/Mixey Music | DIEZ Music (AL)Shqipëria dhe Bullgaria në zemrën time. Dy vende të lashta të mëdha. https://www.youtube.com/watch?v=MTScExDUBJM Напиши коментарИме:Коментар:
Йохан Хайнрих Фридрих Карл Вите е роден в семейство на духовник в Лохау. От ранно детство Карл Вите е обучаван и възпитаван от татко си Карл Вите-старши за да се развият у него невероятни качества. Към 10-годишна възраст той свободно приказва и чете на британски, френски и италиански езици (освен родния немски), владее също древногръцки и латински.
Вите-старши обществено показва триумфите на сина си, пропагандирайки по този метод целта на възпитаниего над естествените заложби. Европейската преса осветява триумфите на вундеркинда.
През 1810 година младият Вите поставя в Лайпциг зрелостин изпит и стартира да посщава Гьотингенския университет. Там учи в продължение на четири години исторически, филологически, математически и метафизичен науки, а през 1813 година се появява латински етюд на 13-годишния докторант, на съображение на който Вите на 13 април 1814 година получава в Гисенския университет (провинция Хесен) степен лекар по философия.
След просветително пътешестване в Италия, по време на което Вите се занимава на първо място с история на изкуството и италианска литература, той се връща в Германия и от 1821 година преподава право в университета в Бреслау (сега Вроцлав, Полша). Вите обаче придобива най-голяма популярност със своите проучвания в региона на италианската литература и то основно на Данте. Издава коментиран превод на лирически песни на Данте.
На Вите принадлежи самодейността за учредяване през 1866 година на Немско дантеновско общество под протектората на крал Йохан Саксонски. Покрай студиите за Данте той превежда на немски „ Декамерон ” на Бокачо (1859).
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1059 година — Римският папа Николай II издава указ, съгласно който отсега нататък единствено кардинали ще имат право да вземат участие в избора на папи.
1204 година — Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход завладяват и разграбват Константинопол, като убиват и над 2000 православни християни.
1598 година — Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който подсигурява независимост на вероизповеданието за френските хугеноти.
1771 година — Екатерина II заповядва да стартират секрети медицински опити с безнадеждно заболели от чума за разкриване на лекуване.
1829 година — Английският парламент подсигурява независимост на вероизповеданието за католиците.
1835 година — В Търново са обесени водачите на Велчовата завера.
1848 година — Сицилия афишира самостоятелност от Неапол и става независимо кралство.
1849 година — Унгария е оповестена за република.
1871 година — Двете епархии — Варненска и Преславска са обединени във Варненска и Великопреславска епархия.
1886 година — Учреден е почетен знак Червен кръст по предложение на Настоятелството на сдружение „ Червен кръст “.
1919 година — Провъзгласена е Баварска руска република, разгромена от войските на държавното управление на Германия през май с.г.
1924 година — Основан е ФК АЕК Атина.
1925 година — Извършен е опит за атентат против цар Борис ІІІ при прохода Арабаконак
1934 година — Извършен е последният полет за избавяне на оживелите от кораба Челюскин.
1940 година — Катинското кръвопролитие: Органите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (СССР) избиват над 4000 полски офицери.
1941 година — Втора международна война: Британската авиация прави първа бомбардировка на София, която е без жертви.
1941 година — Втора международна война: В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет, денонсиран от държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики на 5 април 1945 година
1941 година — Втора международна война: В хода на интервенция Ауфмарш 25, 11-та танкова дивизия на Вермахта под командването на Евалд декор Клайст влиза на церемониал в Белград, като кметът на града му е предал ключовете алегорично още предния ден вечерта.
1945 година — Втора международна война: Виена е освободена от хитлеристка окупация от Червената войска и войски на новите съдружници.
1945 година — Министерският съвет приема наредба-закон за Трудово-кооперативно земеделско стопанство.
1960 година — В алжирската част на Сахара Франция прави първото тестване на атомна бомба.
1962 година — В София се организира Първи интернационален шампионат по свободна битка Дан Колов, който става обичаен.
1963 година — Сидни Поатие става първият афроамериканец, който печели Оскар.
1967 година — Rolling Stones изнасят първият си концерт зад Желязната завеса — във Варшава.
1970 година — На борда на американски галактически транспортен съд Аполо 13, до момента в който лети към Луната, експлодира кислороден контейнер, което слага екипажа в огромна заплаха и провокира голяма щета в кораба.
1987 година — Португалия и Китай реализират единодушие Макао да бъде върнат под китайска администрация през 1999 година
1990 година — Съюз на съветските социалистически републики признава за първи път отговорността си за убийството на хиляди полски офицери при Катин през 1940 година
1997 година — Стадион Лазур (тогава като стадион „ Нефтохимик “) е публично открит след реорганизация с мача Нефтохимик - Левски (5:1).
2001 година — В Египет са открити 20 позлатени мумии.
2005 година — Европейският парламент гласоподава с болшинство в поддръжка на подписването на Договора за присъединение на България и Румъния към Европейския съюз, който влиза в действие от 1 януари 2007 година.
2009 година — Американският рапър Ice Cube изнася концерт в з. " Универсиада ".
Родени
1519 година — Катерина Медичи, кралица на Франция († 1589 г.)
1570 година — Гай Фокс, британски боен деятел († 1606 г.)
1593 година — Томас Страфорд, британски политик († 1641 г.)
1732 година — Фредерик Норт, английски министър председател († 1792 г.)
1743 година — Томас Джеферсън, трети президент на Съединени американски щати († 1826 г.)
1771 година — Ричард Тревитик, британски монтьор († 1833 г.)
1784 година — Фридрих декор Врангел, пруски военачалник († 1877 г.)
1859 година — Веранъс Алва Мур, американски бактериолог († 1931 г.)
1859 година — Хенри Туреман Алън, американски откривател († 1930 г.)
1860 година — Джеймс Енсор, белгийски художник († 1949 г.)
1883 година — Александър Василевич Александров, съветски композитор († 1946 г.)
1883 година — Демян Бедни, съветски публицист († 1945 г.)
1885 година — Дьорд Лукач, маджарски мъдрец († 1971 г.)
1889 година — Оскар Фонтана, австрийски публицист († 1969 г.)
1891 година — Иван Горанов, български политик († 1945 г.)
1896 година — Никола Гешев, български служител на реда († 1984 г.)
1899 година — Стефан Гъдуларов, български артист († 1969 г.)
1904 година — Степан Макаров, съветски офицер († 1849 г.)
1906 година — Антон Панов, македонски публицист († 1968 г.)
1906 година — Самюъл Бекет, ирландски стихотворец, Нобелов лауреат през 1969 година († 1989 г.)
1908 година — Георги Белев, български артист († 1966 г.)
1915 година — Щефан Хермлин, немски публицист († 1997 г.)
1922 година — Джон Брейн, британски публицист († 1986 г.)
1922 година — Джулиъс Ниерере, танзански политик († 1999 г.)
1923 година — Виктор Данченко, български артист († 1979 г.)
1931 година — Дан Гърни, американски водач от Формула 1
1931 година — Ненко Токмакчиев, български художник († 2014 г.)
1931 година — Никон Агатополски, български свещеник († 2002 г.)
1937 година — Едуард Фокс, британски артист
1939 година — Шеймъс Хийни, северноирландски стихотворец, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1940 година — Макс Моузли, президент на ФИА
1943 година — Милен Пенев, български артист († 1991 г.)
1948 година — Драго Янчар, словенски публицист
1949 година — Кристофър Хитчънс, британско-американски създател, книжовен критик и политически публицист († 2011 г.)
1955 година — Сафет Сушич, босненски футболист
1955 година — Ирина Хакамада, съветска политическа деятелка
1958 година — Георги Димитров, български социолог
1963 година — Гари Каспаров, съветски гросмайстор
1973 година — Килиан Албрехт, австрийско-български скиор
1973 година — Сергей Шнуров, съветски рок музикант, група Ленинград
1974 година — Аугусто Поросо, еквадорски футболист
1974 година — Константин Сакаев, съветски шахматист
1979 година — Велизар Димитров, български футболист
1987 година — Димитър Везалов, български футболист
Починали
799 година — Павел Дякон, историк на лангобардите (* 720 г.)
814 година — Хан Крум, български монарх (* 755 г.)
1093 година — Всеволод I, популярен княз на Киевска Рус (* 1030 г.)
1377 година — Гийом дьо Машо, френски стихотворец (* 1300 г.)
1538 година — Елена Глинская, съветска велика княгиня (* 1508 г.)
1592 година — Бартоломео Аманати, италиански проектант и ваятел (* 1511 г.)
1695 година — Жан дьо Лафонтен, френски публицист (* 1621 г.)
1794 година — Пиер Шомет, френски политик (* 1763 г.)
1827 година — Хю Клапертън, английски откривател (* 1788 г.)
1853 година — Леополд Гмелин, немски химик (* 1788 г.)
1868 година — Теодрос II, император на Етиопия (* 1818 г.)
1871 година — Стефан Захариев, български възрожденец (* 1810 г.)
1894 година — Филип Шпита, немски музикален историк (* 1841 г.)
1902 година — Христо Максимов, български публицист (* 1867 г.)
1903 година — Мориц Лацарус, немски мъдрец (* 1824 г.)
1904 година — Степан Макаров, съветски океанограф, вицеадмирал (* 1848 г.)
1918 година — Лавър Корнилов, съветски военачалник (* 1870 г.)
1921 година — Миленко Балкански, български военачалник (* 1868 г.)
1927 година — Иван Куюмджиев, български бунтовник (* 1870 г.)
1937 година — Иля Илф, съветски публицист (* 1897 г.)
1942 година — Хенк Снейвлит, нидерлански политик (* 1883 г.)
1944 година — Харалампи Тачев, български художник (* 1875 г.)
1945 година — Ернст Касирер, немски мъдрец (* 1874 г.)
1975 година — Франсоа Томбалбайе, 1-ви президент на Чад (* 1905 г.)
1977 година — Александър Родимцев, съветски военачалник (* 1918 г.)
1982 година — Иван Моканов, български футболист (* 1912 г.)
1985 година — Петя Герганова, българска актриса (* 1907 г.)
1992 година — Йордан Касабов, български физик (* 1928 г.)
1999 година — Вили Щоф, немски политик (* 1914 г.)
2006 година — Мюриъл Спарк, шотландска писателка (* 1918 г.)
2007 година — Златина Тодева, българска актриса (* 1926 г.)
2008 година — Джон Уилър, американски физик-теоретик (* 1911 г.)
2012 година — Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия трон в България (* 1926 г.)
Празници
Италия Италия — Ден на независимостта на Сицилия
Камбоджа Камбоджа — Нова година по камбоджанския календар
Непал Непал и Пенджаб — Празника Вайсаки (начало на беритбения сезон)
Тайланд Тайланд — Празник Сонгкран — тайландската Нова година
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
0 0 n eXu s (преди 10 секунди) Рейтинг: 21810 | Одобрение: -17195 Браво! А някои други същества надигат чашките и живеят като скотове с празни глави! Arkiva Shqip | Max Productional | Redbox Entertainment | Eran Production | Entermedia/Mixey Music | DIEZ Music (AL)Shqipëria dhe Bullgaria në zemrën time. Dy vende të lashta të mëdha. https://www.youtube.com/watch?v=MTScExDUBJM Напиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ