Децата вече живеят колкото в реалността, толкова и в интернет. Рискове има, но те могат да се избегнат
Най-малко шест часа дневно. Толкова време са прекарвали пред екрана предходната година близо половината български възпитаници по данни на Института за проучвания в образованието. И макар че част от него е било отдадено на онлайн образование, а освен на развлечение, факт е, че огромна част от децата през днешния ден прекарват в мрежата съвсем половината от будното си време - притеснително доста на фона на възпитателния стандарт от напълно близкото минало " до два часа телевизия дневно ".
Тенденцията не е нова, само че се задълбочава в последното десетилетие, а коронавирус епидемията в последните две години единствено я форсира и добави още една сфера за " живот " онлайн - учебното заведение. Но със или без пандемия, животът на децата и младежите към този момент е колкото " онлайн ", толкоз и онлайн - без значение дали учат на преносимия компютър, гледат YouTube клипове на таблета или пишат по телефона.
Това крие значително опасности. Част от тях са свързани с метода на другарство и възприемането на информация - развиването на езиковата просветеност, метода на изложение, способността на децата да се концентрират по-дълбоко и дълготрайно, без да се отегчат. Други пък са свързани с резултата от постоянно преекспонираните и идеализирани облици, които известните консуматори на обществените мрежи постоянно си построяват - това може да повлияе на самочувствието на децата и да докара до комплекси, в случай че те възприемат тази измислена действителност като истина.
Предвид ускореното софтуерно развиване обаче трендът децата и младежите да живеят по едно и също време в две действителности едва ли ще се промени. Интернет самичък по себе си е скъп инструмент, а рисковете могат да се минимализират, в случай че децата се научат да бъдат задоволително сериозни към наличието в мрежата и да разграничават ясно другите правила, които важат във физическия и в цифровия свят, считат експерти.
Реклама А след учебно заведение - отново онлайн
В последните две години коронавирус епидемията постановяваше за дълги интервали наложително онлайн образование в България, с чиито провокации страната ни в действителност се оправи сносно за разлика от доста други в Европейски Съюз. Това въпреки всичко не бе напълно позитивен развой - отдалеченото образование сътвори нови проблеми и задълбочи остарели, като да вземем за пример просветителното неравноправие и качеството на знанията на учениците (виж карето по-долу).
До огромна степен обаче то бе неизбежно.
Но даже когато не се образоват онлайн, модерните възпитаници са непрестанно в обществените мрежи, освен това от доста ранна възраст. " Още през 2016 година при последното ни национално представително проучване видяхме, че над 70% от децата са в обществените мрежи, преди да навършат 12 години ", сподели пред " Капитал " координаторът на Центъра за безвреден интернет Георги Апостолов.
Според него от безкрайния престой в тях има ясни опасности за децата и младежите. " Едно от най-тревожните неща, общ негатив, е отслабването на езиковата и писмената просветеност, защото интернет общуването има специфики. Днешните младежи споделят повече с емоджита, в сравнение с с кохерентен текст. Това въздейства върху речевия им запас. Това, което и преподавателите споделят с нас, е, че на децата им е по-трудно да се показват и да развият логичен една мисъл до дъно ", прибавя Апостолов, като съгласно него са нужни някакви ограничения, " с цел да се върне лентата малко обратно " и да се предизвиква повече четене на литературни текстове.
Реклама
Другият риск идва от инфлуенсърите в обществените мрежи, които младежите постоянно идеализират. " Те се съпоставят с тези идеализирани облици и у тях остава възприятието, че нещо при тях не е добре, че не са задоволително хубави, че не наподобяват задоволително съвършено. Това обществено съпоставяне единствено по себе си води до намаление на себеоценката - нещо, което доста мощно се следи последните 10 години - повече депресивни положения и въобще такива отрицателни последствия чисто от общественото съпоставяне ", изяснява за " Капитал " психологът Валерия Симеонова, която работи с деца и младежи и е наставник на учебни екипи по стратегия " Училища за образец " на фондация " Заедно в час ". Тийнейджърите непрестанно се съпоставят с връстниците си и с идолите, които следват, само че постоянно нямат задоволително развитото сериозно мислене, че да осъзнаят, че облиците в обществените мрежи са идеализиран изрязък от света, прибавя психологът.
Какви са рационалните стъпки от страна на родителите
Георги Апостолов, координатор на Центъра за безвреден интернет
Родителят би трябвало да е наясно, че сега, в който пусне детето да употребява интернет, би трябвало да седне с него да поговори, и то не с цел да му изяснява какво е мрежата или да му демонстрира механически чудеса. Разговорът би трябвало да бъде за сливането сред физическия и цифровия свят, за същите хора, населяващи и двата свята. И в единия, и в другия свят има хора с положителни и неприятни планове. И в единия, и в другия свят има хора, които постоянно ще търсят да те излъгват с нещо или поради нещо.
Хубаво е постоянно, когато има нещо, което е озадачило детето или го е предиздвикало да се усеща неловко, да го споделя с родител. Трябва да има непрекъсната връзка сред родител и дете от най-ранна възраст, тъй като те от най-ранна възраст са в интернет, и родителят да демонстрира откровен интерес към цифровия живот на детето. Не шпионски вид, въпреки че е хубаво да се употребяват другите благоприятни условия за наставнически надзор докъм 10-11-годишна възраст със знанието на детето, че това е за негова отбрана. След 10-11-годишна възраст става безсмислено, тъй като те към този момент могат да го заобиколят.
Няма към този момент единствено физически или единствено цифров свят, те се сливат. Ето връзката върви и по двата канала и в двата свята редом. Въпросът е това да се гледа като опция. Но опцията е, когато възрастните са на мястото си да насочват. За да те чуе детето по тези тематики, би трябвало да се интересуваш откровено, а не да подхождаш със боязън и суматоха към интернет.
Валерия Симеонова, психолог, наставник на учебни екипи по стратегия " Училища за образец " на фондация " Заедно в час ", в частната си процедура работи с деца и младежи
Има един миг, в който детето единствено ще си направи профил, няма какво да се заблуждаваме. В момента, в който стане на 13-14, няма родителска мощ, която да може да го спре, само че оптимално това да се отсрочи е единият ми съвет.
Вторият ми съвет е да се приказва за клопките на обществените мрежи - оптимално децата да бъдат образовани на техния език. Да приказваме с децата и младежите, че облиците на инфлуенсърите, които следим, са нереалистични - че хората споделят единствено най-хубавата част от живота си в обществените мрежи.
Бих посъветвала, когато приказваме за идоли, които да следваме, даже да насърчим децата и дружно да потърсим с тях човек, на който в действителност си коства да се възхищаваме. Ако става дума за девойки, може да е борбена жена, която реализира в действителност огромни триумфи в кариерата си или в каквото са свързани ползите на детето. Ако става въпрос за момчета, да е мъж от някаква област, на който да се възхищават. Когато те следят живота на някого, дано това да са хора, които в действителност си костват и могат да ги вдъхновят.
Да направляваме не посредством забрани, а посредством диалози и насърчаване на това сериозно мислене последователно посредством обществените мрежи. Чрез въпроси и демонстрация на интерес. Преувеличени опасности?
Според изследване на благотворителната организация " Кралско общество за публично здраве " през последните 25 години случаите на меланхолия са се нараснали у младежите със 70%, като редица проучвания откриват корелация с потреблението на обществените мрежи, само че не и ясна причинно-следствена връзка. Апостолов е скептично надъхан към тезите, че престоят в интернет води самичък по себе си до по-високи равнища на меланхолия, тревога и други душевен проблеми.
Според него децата и младежите реагират изцяло на протичащото се към тях и в света вместо самото потребление на интернет да им вреди непосредствено. Други проучвания като това на " Кралското общество " с сходни методологии пък демонстрират нулева връзка, което кара един от най-уважаваните откриватели в сферата, Андрю Пшибилски, през 2019 година да напише в публикация - обзор на наличната литература, за Scientific American със заключението, че " потреблението на технологии има такова отношение към благосъстоянието каквото има яденето на картофи ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Отбрана 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Икономика 3 Градове 1 Градове 2 Отбрана 3 Свят Реклама
" Винаги се е твърдяло, че в случай че децата доста поддържат връзка посредством другите технологии, те губят предпочитание за обществения живот. Много от дълго време това беше тествано и отхвърлено, тъй като се оказа, че най-активните в обществените мрежи деца са същите, които най-вече купонясват и имат най-активен обществен живот. Те имат необятен кръг, с който поддържат връзка, и технологията е една спомагателна опция да продължат общуването. Има го обаче и опакото на монетата - несъразмерната приложимост на интернет може и нерядко се свързва с неудачи в социализацията на деца ", прибавя координаторът на Центъра за безвреден интернет. Според него извънредно постоянно това, което наподобява като компютърна или интернет взаимозависимост на едно дете, действително е признак, защото детето търси леговище от някакви други проблеми в живота си.
Не какъв брой дълго, а какъв брой качествено
Важното постоянно е за каква цел се употребява престоят в мрежата - дали за просветителна около отдалеченото образование, дали за връзка с връстниците или за " безпределно скролване ". А в случай че метавселената, мечтана от компании като Meta (Facebook) и Amazon, се материализира, физическият и цифровият свят ще се слеят още повече, което няма по какъв начин да не засегне към този момент потъналите в обществените мрежи деца и младежи в допълнение.
Така ролята на родителите ще бъде основно да оказват помощ на децата да осмислят сериозно протичащото се и в двете вселени, а на просветителната система - да модернизира изостаналото от технологиите наличие.
Ковид и просветителната системаОткъсването на учениците от класната стая поради пандемията утежни някои от така и така тежките проблеми на българското обучение. " Училищната система влезе в пандемията с обезпокоително висока функционална неначетеност измежду учениците, ниска успеваемост при образуването на умения, висока податливост към отсъствия от часовете, високо равнище на отпадане от учебно заведение и доста огромни просветителни неравенства, за чиито мащаб и произлизащи закани сякаш към момента не си даваме ясна сметка ", сподели за " Капитал " изпълнителният шеф на Института за проучвания в образованието Асенка Христова. Тя показва, че още преди пандемията стандартизирани интернационалните проби като PISA са посочили, че просветителната система в България се отличава със обществена, етническа, само че и академична сегрегация.Дистанционното образование след това пък по думите й " сътвори предпоставки за в допълнение задълбочаване на към този момент съществуващите неравенства във опциите и достиженията, ограничение на просветителните желания, дезангажиране с ученето и учебното заведение, закъснение на университетския прогрес и утежняване на просветителните резултати, усложнения в социализацията и личностното развиване, утежняване на съществени умения заради липса на процедура, несъответстващо развиване на нови умения, хронични отсъствия и отпадане от учебно заведение ".Решението обаче не е толкоз просто, едвам се върнат всички възпитаници в класните стаи и системата да продължи постарому. Нужно е просветителната система скоростно да се модернизира и да стартира да предизвиква интензивно учене и асимилиране на умения, а не запаметяване на познания.Но даже връщането към остарялата нормалност към момента не е реалност. Въпреки упоритостите на министъра на образованието Николай Денков учениците да останат в учебно заведение допустимо най-дълго, с развиването на новата вълна от омикрон в скоро време те може отново да се върнат пред екраните. За прекосяване към отдалечено образование на гимназистите поради многото заболели и карантинирани учители във вторник прикани даже ръководителят на синдиката на българските учители Янка Такева, която другояче е кардинално противничка на неприсъственото образование. Засега обещанието на министъра е за по-дълга от нормалното междусрокова почивка, само че отдалеченото образование с всичките си минуси отново тегне на хоризонта. Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Тенденцията не е нова, само че се задълбочава в последното десетилетие, а коронавирус епидемията в последните две години единствено я форсира и добави още една сфера за " живот " онлайн - учебното заведение. Но със или без пандемия, животът на децата и младежите към този момент е колкото " онлайн ", толкоз и онлайн - без значение дали учат на преносимия компютър, гледат YouTube клипове на таблета или пишат по телефона.
Това крие значително опасности. Част от тях са свързани с метода на другарство и възприемането на информация - развиването на езиковата просветеност, метода на изложение, способността на децата да се концентрират по-дълбоко и дълготрайно, без да се отегчат. Други пък са свързани с резултата от постоянно преекспонираните и идеализирани облици, които известните консуматори на обществените мрежи постоянно си построяват - това може да повлияе на самочувствието на децата и да докара до комплекси, в случай че те възприемат тази измислена действителност като истина.
Предвид ускореното софтуерно развиване обаче трендът децата и младежите да живеят по едно и също време в две действителности едва ли ще се промени. Интернет самичък по себе си е скъп инструмент, а рисковете могат да се минимализират, в случай че децата се научат да бъдат задоволително сериозни към наличието в мрежата и да разграничават ясно другите правила, които важат във физическия и в цифровия свят, считат експерти.
Реклама А след учебно заведение - отново онлайн
В последните две години коронавирус епидемията постановяваше за дълги интервали наложително онлайн образование в България, с чиито провокации страната ни в действителност се оправи сносно за разлика от доста други в Европейски Съюз. Това въпреки всичко не бе напълно позитивен развой - отдалеченото образование сътвори нови проблеми и задълбочи остарели, като да вземем за пример просветителното неравноправие и качеството на знанията на учениците (виж карето по-долу).
До огромна степен обаче то бе неизбежно.
Но даже когато не се образоват онлайн, модерните възпитаници са непрестанно в обществените мрежи, освен това от доста ранна възраст. " Още през 2016 година при последното ни национално представително проучване видяхме, че над 70% от децата са в обществените мрежи, преди да навършат 12 години ", сподели пред " Капитал " координаторът на Центъра за безвреден интернет Георги Апостолов.
Според него от безкрайния престой в тях има ясни опасности за децата и младежите. " Едно от най-тревожните неща, общ негатив, е отслабването на езиковата и писмената просветеност, защото интернет общуването има специфики. Днешните младежи споделят повече с емоджита, в сравнение с с кохерентен текст. Това въздейства върху речевия им запас. Това, което и преподавателите споделят с нас, е, че на децата им е по-трудно да се показват и да развият логичен една мисъл до дъно ", прибавя Апостолов, като съгласно него са нужни някакви ограничения, " с цел да се върне лентата малко обратно " и да се предизвиква повече четене на литературни текстове.
Реклама
Другият риск идва от инфлуенсърите в обществените мрежи, които младежите постоянно идеализират. " Те се съпоставят с тези идеализирани облици и у тях остава възприятието, че нещо при тях не е добре, че не са задоволително хубави, че не наподобяват задоволително съвършено. Това обществено съпоставяне единствено по себе си води до намаление на себеоценката - нещо, което доста мощно се следи последните 10 години - повече депресивни положения и въобще такива отрицателни последствия чисто от общественото съпоставяне ", изяснява за " Капитал " психологът Валерия Симеонова, която работи с деца и младежи и е наставник на учебни екипи по стратегия " Училища за образец " на фондация " Заедно в час ". Тийнейджърите непрестанно се съпоставят с връстниците си и с идолите, които следват, само че постоянно нямат задоволително развитото сериозно мислене, че да осъзнаят, че облиците в обществените мрежи са идеализиран изрязък от света, прибавя психологът.
Какви са рационалните стъпки от страна на родителите
Георги Апостолов, координатор на Центъра за безвреден интернет
Родителят би трябвало да е наясно, че сега, в който пусне детето да употребява интернет, би трябвало да седне с него да поговори, и то не с цел да му изяснява какво е мрежата или да му демонстрира механически чудеса. Разговорът би трябвало да бъде за сливането сред физическия и цифровия свят, за същите хора, населяващи и двата свята. И в единия, и в другия свят има хора с положителни и неприятни планове. И в единия, и в другия свят има хора, които постоянно ще търсят да те излъгват с нещо или поради нещо.
Хубаво е постоянно, когато има нещо, което е озадачило детето или го е предиздвикало да се усеща неловко, да го споделя с родител. Трябва да има непрекъсната връзка сред родител и дете от най-ранна възраст, тъй като те от най-ранна възраст са в интернет, и родителят да демонстрира откровен интерес към цифровия живот на детето. Не шпионски вид, въпреки че е хубаво да се употребяват другите благоприятни условия за наставнически надзор докъм 10-11-годишна възраст със знанието на детето, че това е за негова отбрана. След 10-11-годишна възраст става безсмислено, тъй като те към този момент могат да го заобиколят.
Няма към този момент единствено физически или единствено цифров свят, те се сливат. Ето връзката върви и по двата канала и в двата свята редом. Въпросът е това да се гледа като опция. Но опцията е, когато възрастните са на мястото си да насочват. За да те чуе детето по тези тематики, би трябвало да се интересуваш откровено, а не да подхождаш със боязън и суматоха към интернет.
Валерия Симеонова, психолог, наставник на учебни екипи по стратегия " Училища за образец " на фондация " Заедно в час ", в частната си процедура работи с деца и младежи
Има един миг, в който детето единствено ще си направи профил, няма какво да се заблуждаваме. В момента, в който стане на 13-14, няма родителска мощ, която да може да го спре, само че оптимално това да се отсрочи е единият ми съвет.
Вторият ми съвет е да се приказва за клопките на обществените мрежи - оптимално децата да бъдат образовани на техния език. Да приказваме с децата и младежите, че облиците на инфлуенсърите, които следим, са нереалистични - че хората споделят единствено най-хубавата част от живота си в обществените мрежи.
Бих посъветвала, когато приказваме за идоли, които да следваме, даже да насърчим децата и дружно да потърсим с тях човек, на който в действителност си коства да се възхищаваме. Ако става дума за девойки, може да е борбена жена, която реализира в действителност огромни триумфи в кариерата си или в каквото са свързани ползите на детето. Ако става въпрос за момчета, да е мъж от някаква област, на който да се възхищават. Когато те следят живота на някого, дано това да са хора, които в действителност си костват и могат да ги вдъхновят.
Да направляваме не посредством забрани, а посредством диалози и насърчаване на това сериозно мислене последователно посредством обществените мрежи. Чрез въпроси и демонстрация на интерес. Преувеличени опасности?
Според изследване на благотворителната организация " Кралско общество за публично здраве " през последните 25 години случаите на меланхолия са се нараснали у младежите със 70%, като редица проучвания откриват корелация с потреблението на обществените мрежи, само че не и ясна причинно-следствена връзка. Апостолов е скептично надъхан към тезите, че престоят в интернет води самичък по себе си до по-високи равнища на меланхолия, тревога и други душевен проблеми.
Според него децата и младежите реагират изцяло на протичащото се към тях и в света вместо самото потребление на интернет да им вреди непосредствено. Други проучвания като това на " Кралското общество " с сходни методологии пък демонстрират нулева връзка, което кара един от най-уважаваните откриватели в сферата, Андрю Пшибилски, през 2019 година да напише в публикация - обзор на наличната литература, за Scientific American със заключението, че " потреблението на технологии има такова отношение към благосъстоянието каквото има яденето на картофи ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Отбрана 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Икономика 3 Градове 1 Градове 2 Отбрана 3 Свят Реклама
" Винаги се е твърдяло, че в случай че децата доста поддържат връзка посредством другите технологии, те губят предпочитание за обществения живот. Много от дълго време това беше тествано и отхвърлено, тъй като се оказа, че най-активните в обществените мрежи деца са същите, които най-вече купонясват и имат най-активен обществен живот. Те имат необятен кръг, с който поддържат връзка, и технологията е една спомагателна опция да продължат общуването. Има го обаче и опакото на монетата - несъразмерната приложимост на интернет може и нерядко се свързва с неудачи в социализацията на деца ", прибавя координаторът на Центъра за безвреден интернет. Според него извънредно постоянно това, което наподобява като компютърна или интернет взаимозависимост на едно дете, действително е признак, защото детето търси леговище от някакви други проблеми в живота си.
Не какъв брой дълго, а какъв брой качествено
Важното постоянно е за каква цел се употребява престоят в мрежата - дали за просветителна около отдалеченото образование, дали за връзка с връстниците или за " безпределно скролване ". А в случай че метавселената, мечтана от компании като Meta (Facebook) и Amazon, се материализира, физическият и цифровият свят ще се слеят още повече, което няма по какъв начин да не засегне към този момент потъналите в обществените мрежи деца и младежи в допълнение.
Така ролята на родителите ще бъде основно да оказват помощ на децата да осмислят сериозно протичащото се и в двете вселени, а на просветителната система - да модернизира изостаналото от технологиите наличие.
Ковид и просветителната системаОткъсването на учениците от класната стая поради пандемията утежни някои от така и така тежките проблеми на българското обучение. " Училищната система влезе в пандемията с обезпокоително висока функционална неначетеност измежду учениците, ниска успеваемост при образуването на умения, висока податливост към отсъствия от часовете, високо равнище на отпадане от учебно заведение и доста огромни просветителни неравенства, за чиито мащаб и произлизащи закани сякаш към момента не си даваме ясна сметка ", сподели за " Капитал " изпълнителният шеф на Института за проучвания в образованието Асенка Христова. Тя показва, че още преди пандемията стандартизирани интернационалните проби като PISA са посочили, че просветителната система в България се отличава със обществена, етническа, само че и академична сегрегация.Дистанционното образование след това пък по думите й " сътвори предпоставки за в допълнение задълбочаване на към този момент съществуващите неравенства във опциите и достиженията, ограничение на просветителните желания, дезангажиране с ученето и учебното заведение, закъснение на университетския прогрес и утежняване на просветителните резултати, усложнения в социализацията и личностното развиване, утежняване на съществени умения заради липса на процедура, несъответстващо развиване на нови умения, хронични отсъствия и отпадане от учебно заведение ".Решението обаче не е толкоз просто, едвам се върнат всички възпитаници в класните стаи и системата да продължи постарому. Нужно е просветителната система скоростно да се модернизира и да стартира да предизвиква интензивно учене и асимилиране на умения, а не запаметяване на познания.Но даже връщането към остарялата нормалност към момента не е реалност. Въпреки упоритостите на министъра на образованието Николай Денков учениците да останат в учебно заведение допустимо най-дълго, с развиването на новата вълна от омикрон в скоро време те може отново да се върнат пред екраните. За прекосяване към отдалечено образование на гимназистите поради многото заболели и карантинирани учители във вторник прикани даже ръководителят на синдиката на българските учители Янка Такева, която другояче е кардинално противничка на неприсъственото образование. Засега обещанието на министъра е за по-дълга от нормалното междусрокова почивка, само че отдалеченото образование с всичките си минуси отново тегне на хоризонта. Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ