Две трети от работодателите имат готовност да наемат бежанци сочи ново проучване
Най-малко една трета от българите нямат нищо срещу да имат сътрудник емигрант, само че повече от две трети не биха желали да имат за шеф емигрант. Това заяви на специфична конференция Матайс льо Рут, представител на Върховния комисариат за бежанците към Организация на обединените нации (ВКБООН) в България, базирайки се на резултатите от изследване през 2017 година, предоставено от ВКБООН.
Откривайки конференция, отдадена на заетостта на бежанците в България, проведена от ВКБОН и КАТРО България, той заяви, че в съвещания сред ВКБООН и Организацията за икономическо сътрудничество и раз е набелязан План за деяние в 10 стъпки за наемане на бежанци и акцентира, че ВКБООН се интересува от практическата му реализация в България.
Две трети от работодателите имат подготвеност да наемат бежанци , заяви Анелия Димитрова, шеф на КАТРО България, представяйки ново изследване на КАТРО за потребностите на българския пазар на труда като ключ към заетостта на бежанците . Проучването включва разбор на статистики, изявленията с 14 основни заинтригувани страни и 15 работодатели от разнообразни браншове и райони в България. Това са междинни и огромни компании от най-развиващите се браншове. Над 79% са от преработвателната индустрия като бранш, който най-динамично се развива - шивашка, текстилна, мехатроника, произвеждане на електро-части и съставни елементи, артикули за бита и други Конкретни ограничения за по ефикасна претовареност на бежанците у нас предлага с изследването КАТРО България, което е предоставено от ВКБООН. Изследването проучва актуалните и бъдещи трендове в развиването на стопанската система и пазара на труда в България, с цел да разпознава и очертае опциите за по-ефективна и непрекъсната претовареност на бежанците в страната.
" Идентифицирахме браншове, в които виждаме капацитет за развиване на бежанците – селското стопанство в Североизточна и Северозападна България, хотелиерство и ресторантьорство, аутсорсинг, недвижими парцели – най-много в поддръжката и управлението; превоз, логистика ", уточни Димитрова.
Като най-съществени бариери тя посочи неразбирането на български език, което е спънка даже за най-нискоквалифицирания труд, защото служащите би трябвало да схващат инструкциите и разпоредбите. Според нея с подобаващи политики и старания на другите институции бежанците могат да бъдат стимулирани за непрекъсната претовареност в България. Тя заяви, че направените рекомендации на КАТРО България за превъзмогването на бариерите и потреблението на капацитета на бежанците съответстват в 90% с ограниченията в проекта на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и ВКБООН.
Ситуацията в България
" Половината от страните, утвърдили Женевската спогодба от 1951 година, са въвели в законодателството си ограничавания в достъпа на бежанците до трудовия пазар. България не е измежду тях. България доста добре е схванала, че неналичието на достъп до пазара на труда за обособеното лице е пагубно и пагубно за страната и нейната стопанска система ", означи Матайс льо Рут и посочи, че от това бежанците да имат трудова претовареност печелят двете страни. По думите му компаниите в България схващат, че бежанците като работна ръка оферират разнообразие и еластичност. Много значимо е съдействието на работното място и поддръжката на частния бранш за превъзмогване на предразсъдъците, означи още Рут.
При най-големия медиатор на трудовия пазар – Агенцията по заетостта, сега има регистрирани едвам 15 души със статут на емигрант, потърсил леговище, което е прекомерно малко , заяви началникът на отдел " Анализи и прогнози " в организацията Иво Иванов. Както разясни той, още от 2002 година (откакто съществува Законът за убежището и бежанците) организацията дава услуги на бежанци и има опит в работа с такива хора, в оценяването на техните умения и адаптирането им към пазара на труда. Може би организацията би трябвало да се промени - вместо да бъде въздържан регистратор на събития и да чака нуждаещите се сами да потърсят услугите ѝ, да навлезе в тези общности самодейно още преди даването на статут , счита той.
" Голяма част българската работна мощ емигрира, демографската рецесия също оказва отрицателно въздействие върху заетостта. В момента доста от секторите се нуждаят от изпълнителни фрагменти с добра функционална просветеност и умения за учене. Бежанците имат тези качества и с малко вложения бихме могли да ги приспособим към нашето търсене и да осигурим запас, който да подсигурява икономическия напредък на страната ", счита Иванов. Но огромна част от бежанците, които в последните няколко години влезнаха в България, нямат желание за продължително престояване в страната и устройване на българския пазар , посочи той.
Все повече работодатели се ориентират за свободните работни места към бежанците. Българска компания с индустриална база в Нови Искър от 3 – 4 години има опит в наемането на бежанци и сега търси за 15 вакантни работни места, заради липса на искащи българи. " Предлагаме възнаграждение над минималната заплата, обезпечен фирмен превоз, благоприятни условия за жилищно настаняване ", сподели представител на компанията.
Чая Колева от БЧК уточни и български образец - организираме курсове, последният беше за фризьорство и имаме сполучлив образец за бежанка, която е постъпила към този момент на работа като коафьор. Добри практики от гражданския бранш показа и Кариерен център за бежанци на " Каритас ". Гамбиецът Муса Ниаси, който от 5 години е в България, сподели създадена от него платформа за издание на разгласи за работа за бежанци, която обезпечава пряк контакт сред работодателите и бежанците .
По време на конференцията бяха дадени упътвания за работодатели при наемането на бежанци и дискутирани проблемите на икономическото включване. ВКБООН показа и образци за положителни практики, събрани от целия свят . В Турция, да вземем за пример се валидират дипломите на бежанците. Издадените им документи за професионалната подготовка се превеждат на арабски език, с цел да могат бежанците оптимално да се възползват от тях откакто се върнат в страната си. В Таджикистан организират 4-месечни стажове в хотел " Шератон ", в Швейцария ИКЕА организира 6-месечни стажове. В Унгария Асоциация за поддръжка на мигрантите дава образование по компютърни умения с Европейски компютърен документ.
Десетте стъпки в Плана за деяние на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и ВКБООН:
1. Ориентиране в административната рамка;
2. Предоставяне на задоволителна правна сигурност на работодателите;
3. Идентифициране и инспекция на уменията на бежанците;
4. Развиване на умения за работа;
5. Съчетаване на уменията на бежанците с потребностите на работодателите;
6. Предоставяне на равни благоприятни условия при наемането на чиновници и битка със стереотипите;
7. Подготовка на работната среда;
8. Предоставяне на опция за дълготрайна трудова заетост;
9. Предоставяне на причини пред бизнеса за наемането на бежанци;
10. Координиране на действия сред всички заинтригувани страни.
Откривайки конференция, отдадена на заетостта на бежанците в България, проведена от ВКБОН и КАТРО България, той заяви, че в съвещания сред ВКБООН и Организацията за икономическо сътрудничество и раз е набелязан План за деяние в 10 стъпки за наемане на бежанци и акцентира, че ВКБООН се интересува от практическата му реализация в България.
Две трети от работодателите имат подготвеност да наемат бежанци , заяви Анелия Димитрова, шеф на КАТРО България, представяйки ново изследване на КАТРО за потребностите на българския пазар на труда като ключ към заетостта на бежанците . Проучването включва разбор на статистики, изявленията с 14 основни заинтригувани страни и 15 работодатели от разнообразни браншове и райони в България. Това са междинни и огромни компании от най-развиващите се браншове. Над 79% са от преработвателната индустрия като бранш, който най-динамично се развива - шивашка, текстилна, мехатроника, произвеждане на електро-части и съставни елементи, артикули за бита и други Конкретни ограничения за по ефикасна претовареност на бежанците у нас предлага с изследването КАТРО България, което е предоставено от ВКБООН. Изследването проучва актуалните и бъдещи трендове в развиването на стопанската система и пазара на труда в България, с цел да разпознава и очертае опциите за по-ефективна и непрекъсната претовареност на бежанците в страната.
" Идентифицирахме браншове, в които виждаме капацитет за развиване на бежанците – селското стопанство в Североизточна и Северозападна България, хотелиерство и ресторантьорство, аутсорсинг, недвижими парцели – най-много в поддръжката и управлението; превоз, логистика ", уточни Димитрова.
Като най-съществени бариери тя посочи неразбирането на български език, което е спънка даже за най-нискоквалифицирания труд, защото служащите би трябвало да схващат инструкциите и разпоредбите. Според нея с подобаващи политики и старания на другите институции бежанците могат да бъдат стимулирани за непрекъсната претовареност в България. Тя заяви, че направените рекомендации на КАТРО България за превъзмогването на бариерите и потреблението на капацитета на бежанците съответстват в 90% с ограниченията в проекта на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и ВКБООН.
Ситуацията в България
" Половината от страните, утвърдили Женевската спогодба от 1951 година, са въвели в законодателството си ограничавания в достъпа на бежанците до трудовия пазар. България не е измежду тях. България доста добре е схванала, че неналичието на достъп до пазара на труда за обособеното лице е пагубно и пагубно за страната и нейната стопанска система ", означи Матайс льо Рут и посочи, че от това бежанците да имат трудова претовареност печелят двете страни. По думите му компаниите в България схващат, че бежанците като работна ръка оферират разнообразие и еластичност. Много значимо е съдействието на работното място и поддръжката на частния бранш за превъзмогване на предразсъдъците, означи още Рут.
При най-големия медиатор на трудовия пазар – Агенцията по заетостта, сега има регистрирани едвам 15 души със статут на емигрант, потърсил леговище, което е прекомерно малко , заяви началникът на отдел " Анализи и прогнози " в организацията Иво Иванов. Както разясни той, още от 2002 година (откакто съществува Законът за убежището и бежанците) организацията дава услуги на бежанци и има опит в работа с такива хора, в оценяването на техните умения и адаптирането им към пазара на труда. Може би организацията би трябвало да се промени - вместо да бъде въздържан регистратор на събития и да чака нуждаещите се сами да потърсят услугите ѝ, да навлезе в тези общности самодейно още преди даването на статут , счита той.
" Голяма част българската работна мощ емигрира, демографската рецесия също оказва отрицателно въздействие върху заетостта. В момента доста от секторите се нуждаят от изпълнителни фрагменти с добра функционална просветеност и умения за учене. Бежанците имат тези качества и с малко вложения бихме могли да ги приспособим към нашето търсене и да осигурим запас, който да подсигурява икономическия напредък на страната ", счита Иванов. Но огромна част от бежанците, които в последните няколко години влезнаха в България, нямат желание за продължително престояване в страната и устройване на българския пазар , посочи той.
Все повече работодатели се ориентират за свободните работни места към бежанците. Българска компания с индустриална база в Нови Искър от 3 – 4 години има опит в наемането на бежанци и сега търси за 15 вакантни работни места, заради липса на искащи българи. " Предлагаме възнаграждение над минималната заплата, обезпечен фирмен превоз, благоприятни условия за жилищно настаняване ", сподели представител на компанията.
Чая Колева от БЧК уточни и български образец - организираме курсове, последният беше за фризьорство и имаме сполучлив образец за бежанка, която е постъпила към този момент на работа като коафьор. Добри практики от гражданския бранш показа и Кариерен център за бежанци на " Каритас ". Гамбиецът Муса Ниаси, който от 5 години е в България, сподели създадена от него платформа за издание на разгласи за работа за бежанци, която обезпечава пряк контакт сред работодателите и бежанците .
По време на конференцията бяха дадени упътвания за работодатели при наемането на бежанци и дискутирани проблемите на икономическото включване. ВКБООН показа и образци за положителни практики, събрани от целия свят . В Турция, да вземем за пример се валидират дипломите на бежанците. Издадените им документи за професионалната подготовка се превеждат на арабски език, с цел да могат бежанците оптимално да се възползват от тях откакто се върнат в страната си. В Таджикистан организират 4-месечни стажове в хотел " Шератон ", в Швейцария ИКЕА организира 6-месечни стажове. В Унгария Асоциация за поддръжка на мигрантите дава образование по компютърни умения с Европейски компютърен документ.
Десетте стъпки в Плана за деяние на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и ВКБООН:
1. Ориентиране в административната рамка;
2. Предоставяне на задоволителна правна сигурност на работодателите;
3. Идентифициране и инспекция на уменията на бежанците;
4. Развиване на умения за работа;
5. Съчетаване на уменията на бежанците с потребностите на работодателите;
6. Предоставяне на равни благоприятни условия при наемането на чиновници и битка със стереотипите;
7. Подготовка на работната среда;
8. Предоставяне на опция за дълготрайна трудова заетост;
9. Предоставяне на причини пред бизнеса за наемането на бежанци;
10. Координиране на действия сред всички заинтригувани страни.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ