Строителните блокове на живота могат да бъдат създавани от „тъмна химия“ далече от звездите и планетите
Най-малко една пребиотична молекула – съставна част, нужна за основаването на живот, може да се образува в суровата среда на междузвездното пространство, надалеч от звездите и планетите, сочи ново проучване.
Доскоро се смяташе, че с цел да се образува, аминокиселината глицин – най-простата аминокиселина, без която животът не би могъл да съществува – се нуждае от звездната ирадиация. Нови лабораторни опити обаче демонстрират, че тя може да се образува и чрез така наречен „ тъмна химия “, която настава без интензивно излъчване.
До момента глицинът е откриван на няколко много забавни места – както в астероиди, по този начин и в атмосферата на Венера. Фактът, че участва в атмосферата на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, е изключително завладяващ и подсказва, че молекулата може да се образува без помощта от Слънцето или планетите.
Лабораторни опити и модели обаче демонстрират, че глицинът се образува, когато междузвездният лед се облъчи от радиация – ултравиолетова, галактическа, термална, рентгенова – в последните стадии от звездната групировка.
При задоволително високи енергийни равнища радиацията би могла да унищожи аминокиселините. Ето за какво екип от астрономи, управителен от Серджио Йополо от университета „ Кралица Мери “ в Лондон, реши да ревизира дали няма различен способ за групировка. И го открива.
„ В лабораторията – споделя Йополо – успяхме да симулираме изискванията в тъмните междузвездни облаци, където студените прахови частици са прикрити от тънки пластове лед и след това – обработени от атомите, врязващи се в тях. Това кара предшестващия тип да се фрагментира, а реактивните медиатори – да се комбинират отначало. “
Изследователите стартират с метиламин – аминовия предходник на глицина.
Въпреки че не разполагаме с доказателства за съществуването на глицин в междузвездната среда, астрономите откриват метиламин. Метиламинът е засечен и на кометата 67P/C-G. В самостоятелна поредност от опити откривателите демонстрират, че метиламинът може да се образува вяло в междузвездни условия.
Впоследствие експертите употребяват обогатен с метиламин лед, с цел да ревизират дали глицинът може да се образува при същите условия.
Те го вкарват в газообразна форма в ултрависока вакуумна система, наречена SURFRESIDE, основана особено, с цел да изследва реакциите в междузвездното пространство. Системата е охладена до междузвездни температури (-260 градуса по Целзий), с цел да се образува лед.
В реалност химичните реакции в леда довеждат до образуването на глицин. Оказва се, че ледът играе основна роля в този развой.
След това учените употребяват астрохимично моделиране, с цел да валидират своите открития, и откриват, че глицинът би трябвало да може да се образува в междузвездното пространство – в дребни, само че обилни количества (и при задоволително време). Малко евентуално е обаче тези молекули да доведат до основаването на живот в мразовития галактически вакуум.
Изследването обаче демонстрира, че глицинът и метиламинът могат да се образуват в космоса преди самите звезди (и надлежно – преди планетите). А това от своя страна значи, че някъде там – в галактическия лед – има пребиотичен молекулярен материал, който лека-полека се натрупва в метеоритите, кометите, планетезималите и в края на краищата – в планетите. А „ един път образувал се, глицинът може да се трансформира в предходник на други комплицирани органични молекули “, безапелационен е Йополо.
Изследването е оповестено в Nature Astronomy.
