Резултат - нулев. Защо България се бави с европейски норми в защита на журналистите
Най-малко два европейски документа търпеливо чакат България да стартира да ги ползва. Те биха дали повече отбрана на публицистите. Вместо това нараства експанзията против кореспонденти и се усилват " делата плесници ". Кой има интерес да бави европейските регулации?
О, въпроси ли имаш? Ами в случай че ти запалителен колата, в случай че ти блокираме сметките, в случай че те уволним? Това са закани, с които рано или късно се сблъскват доста публицисти, които съзнателно си правят работата. България напълно не е единствената страна, в която се случва това.
Магическо решение на тези проблеми няма, само че има ограничения, които ненапълно биха свалили пречките пред журналистическата работа.
Има два европейски документа, с чието използване България се бави, а те са тъкмо тези, които биха дали на публицистите повече отбрана.
Става дума за наложителния за страните членки Европейски акт за свободата на медиите и Директивата за делата плесници (SLAP) против публицисти.
нормативен акт е наложителен за страните от Европейски Съюз от 8 август . Отговорни за използването му са Министерството на културата (MK) и Съветът за електронни медии (СЕМ). Срок няма, само че в случай че забавянето се проточи, Европейска комисия би могла да глоби България.
е в действие от 6 май предходната година. За него дава отговор Министерството на правораздаването (МП) и защото за въвеждането му е нужна смяна и в националните законодателства, срокът за превозването му е до 7 май 2026 година
Така остават проблеми като:
заплашване на публицисти от политици;дела плесници, враждебни акции и физическа експанзия против журналисти;политическа обязаност на членовете на СЕМ;зависимост от парите за реклама;зависимост на публичните медии от държавното финансиране;непрозрачност на собствеността на медиите.
" МК не е придвижило нищо по използването на акта за свободата на медиите ", сподели пред Свободна Европа медийната експертка Светлана Божилова .
По думите ѝ е необходим професионален и публичен спор, тъй като проблемите, които се стреми да позволи актът, се отнасят и до потребителите.
От Съвет за електронни медии обаче споделят, че се работи по регулацията, само че това лишава време.
" Големият боязън е от европейската прокуратура и основаването на европейски медиен регулатор - това тормози някои членове на Съвет за електронни медии ", сподели Божилова.
Съвет за електронни медии е самостоятелен държавен орган, който контролира и управлява активността на доставчиците на аудио-визуални и радио медийни услуги - независимостта им от политическа и икономическа интервенция. Той избира и освобождава генералните шефове на БНР и Българска национална телевизия. Упрекван е обаче в политически зависимости, тъй като трима от 5-членния му състав се избират от Народното събрание (с нормално мнозинство), а останалите се назначават от президента.
Свободата на медиите в България е подкопана от политическа поляризация, споделят редица интернационалните организации. Те приканват управляващите към незабавни промени.
Свободата на словото в България
България продължава да е на дъното в Европейския съюз (ЕС) в за независимост на словото на интернационалната журналистическа организация " Репортери без граници " .
Наскоро коалиция от интернационалните организации, защитаващи свободата на медиите, беше в София. Мисията, проведена от на Съвета на Европа и самодейността (MFRR), се срещна с представители на институции и на гражданското общество.
Една от основните срещи обаче - с органа, виновен за медийната политика – Министерството на културата (МК) , не се състоя.
" То беше единствената обществена институция, която отхвърли среща с делегацията макар многократните предложения ", споделя Асоциацията на европейските публицисти , сътрудник на самодейността.
Свободата на медиите в България е изправена пред съществени провокации, споделиха организациите за медийна независимост на след тридневна задача в София.
Страната страда от " институционална парализа " и " медийно преодоляване ", а изискванията на труд на публицистите са несигурни, споделя делегацията. Тя предлага на държавното управление и институциите да подхващат " незабавни дейности " за наваксване в националните и европейските промени. Сред рекомендациите са:
законови гаранции за независимостта и устойчивото финансиране на Българска национална телевизия и БНР;изолиране на Съвет за електронни медии от политическо влияние;транспониране на Директивата и Препоръката на Съвета на Европа против SLAPP (т. нар. каузи шамари);пълна декриминализация на клеветата;създаване на указател на медийната благосъстоятелност и транспарантни правила за държавната реклама;назначаване на народен координатор по цифровите услуги (DSC) и тактика против дезинформацията.
На този декор - без да показва съответен мотив - една от партиите в коалционното държавно управление - ИТН (ИТН) , с промени в Наказателния кодекс затвор за " закононарушения срещу персоналния живот ".
Като такива закононарушения Има Такъв Народ показва публикуването на данни за " персоналните, фамилните, интимните връзки на физическо лице ". Одобрението на тези промени би заплашило съществено работата на медиите да вземем за пример, само че те въпреки всичко бяха стремително утвърдени на първо четене от правната комисия, което провокира остри реакции. По-късно Има Такъв Народ отдръпна проектозакона - след диалог на водача на ГЕРБ Бойко Борисов със Слави Трифонов.
Какво планува европейската регулация
за свободата на медиите (EMFA) цели да обезпечи отбрана за публицистите и техните източници, в това число против потреблението на шпионски програмен продукт. Той слага строги условия към прозрачността на собствеността върху медиите и разпределението на държавна реклама.
Идеята е също по този начин да бъде основана обща рамка за медийните услуги, както и да се подсигурява публицистична самостоятелност и плурализма на медиите на вътрешния пазар на съюза.
От страните членки се изисква да вкарат правила и процедури за оценка на сливания и придобивания в медийния бранш, които биха могли да повлияят на медийния плурализъм и публицистичната самостоятелност.
Документът регламентира и гарантирането на безпристрастността на публичните медии (като Българска национална телевизия и БНР), които са изложени на риск от политическа интервенция поради близостта си до страната и общественото финансиране.
Процедурите за назначение и освобождение на ръководителите им би трябвало да подсигуряват самостоятелност.
Настоящият изпълняващ функционалностите шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков към този момент повече от 3 години с изминал мандат. Той от години е упрекван в зависимости към саннкционирания за корупция водач на " Движение за права и свободи - Ново начало " Делян Пеевски и водача на ГЕРБ Бойко Борисов .
Публичните средства за държавна реклама и контракти за услуги би трябвало да се дават по транспарантни, справедливи и недискриминационни критерии, авансово оповестени обществено, планува още регламента.
Създава се Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ) като самостоятелен съвещателен орган в Европейски Съюз. Той би трябвало да обезпечи използването на медийното право в страните членки и тясно съдействие сред националните регулаторни органи.
ЕСМУ ще изготви лист с критерии за оценка на снабдители на медийни услуги отвън Европейски Съюз, с цел да бъде избегнато задгранично манипулиране на информация.
" Наваксва " ли България в медийната независимост
В последните години България дава неприятни образци за гонене на публицисти посредством завеждане на каузи против тях - по този начин наречените SLAPP каузи (дела шамари).
Наскоро журналистката Венелина Попова от локалната власт в Гълъбово, а банковите ѝ сметки - блокирани. Преди месеци журналистът от Свободна Европа бяха наказани по иск на апелативния арбитър Светлин Михайлов да платят 36 000 лв. поради публикации, които напомнят обстоятелства.
И МК, и Съвет за електронни медии, и Министерство на правосъдието споделят, че работят по използването на регламента и директивата. Но те не дават информация за това до каква степен е стигнала работата им.
МК дава отговор за медийната политика, само че е прекратило работата по използването на Европейския акт за свободата на медиите, споделят от " Репортери без граници ".
" Ние не разбрахме решението на Министерството на културата да спре действието на работната група, която е основало и която е имала положителни резултати по използването на акта ", споделя в изявление за Павол Салай, началник на отдела на " Репортери без граници " за Европейски Съюз и Балканите.
Божилова пък е скептична, че въобще се реализира прогрес.
" Ние сме майстори на правенето на групи, [в които] нищо не се случва. Масово вземат участие представители на 10-12 институции, резултат - нулев ", сподели тя.
Според Божилова има три групи хора, които имат интерес от бавенето на Европейския акт за свободата на медиите - притежателите на медии, играчите на пазара и държавните институции.
" Защото неналичието на без значение финансиране на публичните медии, неналичието на гаранции за без значение ръководство и публичен контрол на Българска национална телевизия и БНР са вратата на властимащите към надзор над тях ", споделя Божилова.
Министерството на културата не отговори на въпросите на Свободна Европа. Информация за това до каква степен е стигнала работата по използването на европейската регулация даде шефката на Съвет за електронни медии Симона Велева , която е взела участие в работната група.
Пред Свободна Европа тя удостовери приключването на работата (на 12 септември) на групата с над 20 участници от всички заинтригувани страни, само че добави, че министерството е образувало нова група, чиято работата би трябвало да завърши до края на октомври.
Новата работна група е в по-тесен състав и задачата ѝ е да обработи предложенията на първата и да приготви текстове, които да бъдат съгласувани с отрасловите министерства, да минат публично разискване и едвам по-късно да бъдат гласувани в Народното събрание.
По думите на Велева към момента никоя страна членка на Европейски Съюз - с изключение на Чехия, не ползва напълно регламента.
За някои от членовете са нужни законодателни промени - в Закона за радиото и малкия екран, Закона за защита на конкуренцията и други Освен това Народното събрание би трябвало да разшири пълномощията на Съвет за електронни медии - да вземем за пример да може да глоби освен медии с аудиовизуално наличие.
" Съвет за електронни медии се готви за смяната, знаем кои пълномощия ще дойдат при нас и имаме подготвеност да прилагаме регламента ", сподели Велева.
По думите ѝ някои от наредбите към този момент се ползват директно - като да вземем за пример към този момент направеният общ европейски механизъм за елементарно маркиране на неуместно за деца наличие. Или отговорностите на платформите за видеосподеляне да попълнят заявки до обществените мрежи с цялостна информация за собствеността, което им дава по-различен статут. Така отсега нататък тяхно наличие не би могло да бъде свалено единствено тъй като е докладвано като неуместно от доста хора.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
О, въпроси ли имаш? Ами в случай че ти запалителен колата, в случай че ти блокираме сметките, в случай че те уволним? Това са закани, с които рано или късно се сблъскват доста публицисти, които съзнателно си правят работата. България напълно не е единствената страна, в която се случва това.
Магическо решение на тези проблеми няма, само че има ограничения, които ненапълно биха свалили пречките пред журналистическата работа.
Има два европейски документа, с чието използване България се бави, а те са тъкмо тези, които биха дали на публицистите повече отбрана.
Става дума за наложителния за страните членки Европейски акт за свободата на медиите и Директивата за делата плесници (SLAP) против публицисти.
нормативен акт е наложителен за страните от Европейски Съюз от 8 август . Отговорни за използването му са Министерството на културата (MK) и Съветът за електронни медии (СЕМ). Срок няма, само че в случай че забавянето се проточи, Европейска комисия би могла да глоби България.
е в действие от 6 май предходната година. За него дава отговор Министерството на правораздаването (МП) и защото за въвеждането му е нужна смяна и в националните законодателства, срокът за превозването му е до 7 май 2026 година
Така остават проблеми като:
заплашване на публицисти от политици;дела плесници, враждебни акции и физическа експанзия против журналисти;политическа обязаност на членовете на СЕМ;зависимост от парите за реклама;зависимост на публичните медии от държавното финансиране;непрозрачност на собствеността на медиите.
" МК не е придвижило нищо по използването на акта за свободата на медиите ", сподели пред Свободна Европа медийната експертка Светлана Божилова .
По думите ѝ е необходим професионален и публичен спор, тъй като проблемите, които се стреми да позволи актът, се отнасят и до потребителите.
От Съвет за електронни медии обаче споделят, че се работи по регулацията, само че това лишава време.
" Големият боязън е от европейската прокуратура и основаването на европейски медиен регулатор - това тормози някои членове на Съвет за електронни медии ", сподели Божилова.
Съвет за електронни медии е самостоятелен държавен орган, който контролира и управлява активността на доставчиците на аудио-визуални и радио медийни услуги - независимостта им от политическа и икономическа интервенция. Той избира и освобождава генералните шефове на БНР и Българска национална телевизия. Упрекван е обаче в политически зависимости, тъй като трима от 5-членния му състав се избират от Народното събрание (с нормално мнозинство), а останалите се назначават от президента.
Свободата на медиите в България е подкопана от политическа поляризация, споделят редица интернационалните организации. Те приканват управляващите към незабавни промени.
Свободата на словото в България
България продължава да е на дъното в Европейския съюз (ЕС) в за независимост на словото на интернационалната журналистическа организация " Репортери без граници " .
Наскоро коалиция от интернационалните организации, защитаващи свободата на медиите, беше в София. Мисията, проведена от на Съвета на Европа и самодейността (MFRR), се срещна с представители на институции и на гражданското общество.
Една от основните срещи обаче - с органа, виновен за медийната политика – Министерството на културата (МК) , не се състоя.
" То беше единствената обществена институция, която отхвърли среща с делегацията макар многократните предложения ", споделя Асоциацията на европейските публицисти , сътрудник на самодейността.
Свободата на медиите в България е изправена пред съществени провокации, споделиха организациите за медийна независимост на след тридневна задача в София.
Страната страда от " институционална парализа " и " медийно преодоляване ", а изискванията на труд на публицистите са несигурни, споделя делегацията. Тя предлага на държавното управление и институциите да подхващат " незабавни дейности " за наваксване в националните и европейските промени. Сред рекомендациите са:
законови гаранции за независимостта и устойчивото финансиране на Българска национална телевизия и БНР;изолиране на Съвет за електронни медии от политическо влияние;транспониране на Директивата и Препоръката на Съвета на Европа против SLAPP (т. нар. каузи шамари);пълна декриминализация на клеветата;създаване на указател на медийната благосъстоятелност и транспарантни правила за държавната реклама;назначаване на народен координатор по цифровите услуги (DSC) и тактика против дезинформацията.
На този декор - без да показва съответен мотив - една от партиите в коалционното държавно управление - ИТН (ИТН) , с промени в Наказателния кодекс затвор за " закононарушения срещу персоналния живот ".
Като такива закононарушения Има Такъв Народ показва публикуването на данни за " персоналните, фамилните, интимните връзки на физическо лице ". Одобрението на тези промени би заплашило съществено работата на медиите да вземем за пример, само че те въпреки всичко бяха стремително утвърдени на първо четене от правната комисия, което провокира остри реакции. По-късно Има Такъв Народ отдръпна проектозакона - след диалог на водача на ГЕРБ Бойко Борисов със Слави Трифонов.
Какво планува европейската регулация
за свободата на медиите (EMFA) цели да обезпечи отбрана за публицистите и техните източници, в това число против потреблението на шпионски програмен продукт. Той слага строги условия към прозрачността на собствеността върху медиите и разпределението на държавна реклама.
Идеята е също по този начин да бъде основана обща рамка за медийните услуги, както и да се подсигурява публицистична самостоятелност и плурализма на медиите на вътрешния пазар на съюза.
От страните членки се изисква да вкарат правила и процедури за оценка на сливания и придобивания в медийния бранш, които биха могли да повлияят на медийния плурализъм и публицистичната самостоятелност.
Документът регламентира и гарантирането на безпристрастността на публичните медии (като Българска национална телевизия и БНР), които са изложени на риск от политическа интервенция поради близостта си до страната и общественото финансиране.
Процедурите за назначение и освобождение на ръководителите им би трябвало да подсигуряват самостоятелност.
Настоящият изпълняващ функционалностите шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков към този момент повече от 3 години с изминал мандат. Той от години е упрекван в зависимости към саннкционирания за корупция водач на " Движение за права и свободи - Ново начало " Делян Пеевски и водача на ГЕРБ Бойко Борисов .
Публичните средства за държавна реклама и контракти за услуги би трябвало да се дават по транспарантни, справедливи и недискриминационни критерии, авансово оповестени обществено, планува още регламента.
Създава се Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ) като самостоятелен съвещателен орган в Европейски Съюз. Той би трябвало да обезпечи използването на медийното право в страните членки и тясно съдействие сред националните регулаторни органи.
ЕСМУ ще изготви лист с критерии за оценка на снабдители на медийни услуги отвън Европейски Съюз, с цел да бъде избегнато задгранично манипулиране на информация.
" Наваксва " ли България в медийната независимост
В последните години България дава неприятни образци за гонене на публицисти посредством завеждане на каузи против тях - по този начин наречените SLAPP каузи (дела шамари).
Наскоро журналистката Венелина Попова от локалната власт в Гълъбово, а банковите ѝ сметки - блокирани. Преди месеци журналистът от Свободна Европа бяха наказани по иск на апелативния арбитър Светлин Михайлов да платят 36 000 лв. поради публикации, които напомнят обстоятелства.
И МК, и Съвет за електронни медии, и Министерство на правосъдието споделят, че работят по използването на регламента и директивата. Но те не дават информация за това до каква степен е стигнала работата им.
МК дава отговор за медийната политика, само че е прекратило работата по използването на Европейския акт за свободата на медиите, споделят от " Репортери без граници ".
" Ние не разбрахме решението на Министерството на културата да спре действието на работната група, която е основало и която е имала положителни резултати по използването на акта ", споделя в изявление за Павол Салай, началник на отдела на " Репортери без граници " за Европейски Съюз и Балканите.
Божилова пък е скептична, че въобще се реализира прогрес.
" Ние сме майстори на правенето на групи, [в които] нищо не се случва. Масово вземат участие представители на 10-12 институции, резултат - нулев ", сподели тя.
Според Божилова има три групи хора, които имат интерес от бавенето на Европейския акт за свободата на медиите - притежателите на медии, играчите на пазара и държавните институции.
" Защото неналичието на без значение финансиране на публичните медии, неналичието на гаранции за без значение ръководство и публичен контрол на Българска национална телевизия и БНР са вратата на властимащите към надзор над тях ", споделя Божилова.
Министерството на културата не отговори на въпросите на Свободна Европа. Информация за това до каква степен е стигнала работата по използването на европейската регулация даде шефката на Съвет за електронни медии Симона Велева , която е взела участие в работната група.
Пред Свободна Европа тя удостовери приключването на работата (на 12 септември) на групата с над 20 участници от всички заинтригувани страни, само че добави, че министерството е образувало нова група, чиято работата би трябвало да завърши до края на октомври.
Новата работна група е в по-тесен състав и задачата ѝ е да обработи предложенията на първата и да приготви текстове, които да бъдат съгласувани с отрасловите министерства, да минат публично разискване и едвам по-късно да бъдат гласувани в Народното събрание.
По думите на Велева към момента никоя страна членка на Европейски Съюз - с изключение на Чехия, не ползва напълно регламента.
За някои от членовете са нужни законодателни промени - в Закона за радиото и малкия екран, Закона за защита на конкуренцията и други Освен това Народното събрание би трябвало да разшири пълномощията на Съвет за електронни медии - да вземем за пример да може да глоби освен медии с аудиовизуално наличие.
" Съвет за електронни медии се готви за смяната, знаем кои пълномощия ще дойдат при нас и имаме подготвеност да прилагаме регламента ", сподели Велева.
По думите ѝ някои от наредбите към този момент се ползват директно - като да вземем за пример към този момент направеният общ европейски механизъм за елементарно маркиране на неуместно за деца наличие. Или отговорностите на платформите за видеосподеляне да попълнят заявки до обществените мрежи с цялостна информация за собствеността, което им дава по-различен статут. Така отсега нататък тяхно наличие не би могло да бъде свалено единствено тъй като е докладвано като неуместно от доста хора.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ