Германия почете жертвите на Берлинската стена
Най-малко 140 души умират при опита си да избягат през Берлинската стена. Това са жертвите, изгубили живота си единствено в Берлин. Убитите при бягството си на Запад жители на Германска демократична република са общо сред 600 и 800, счита откривателя Щефан Апелиус.
Те и други жертви на граничния режим в Германска демократична република ще бъдат възпоменани на няколко събития в Берлин и Бранденбург през днешния ден. Поводът е 63-ата годишнина от построяването на стената.
Кметът на Берлин Кай Вегнер и сенаторът на Берлин за преоценка на предишното Франк Еберт също участваха на възпоменателната гала в централната част на Берлин при мемориала на Стената.
Поднесени бяха венци в мемориала на Берлинската стена и на паметното място на Петер Фехтер. Там 18-годишният Фехтер е бил убит от граничари на Германска демократична република през август 1962 година при опита му да избяга.
В Бранденбург е планувано възпоменание за построяването на Стената на моста Глинике с присъединяване на ръководителя на провинциалния парламент Улрике Лидтке и други публични лица. В следобедните часове държавното управление на провинцията, членовете на Народното събрание и община Гросберен, която тази година е хазаин на честванията, ще почетат взаимно паметта на жертвите на разделянето на Германия и граничния режим на Германска демократична република. Министър-председателят на провенцията Дитмар Войдке ще произнесе и възпоменателна тирада.
Малкото село Осдорф в община Гросберен е било разрушено за построяването на стената, а 150-те му поданици са били изселени в близкия Хайнерсдорф.
Издигането на Берлинската стена стартира на 13 август 1961 година. Ръководството на Германска демократична република желае да спре всеобщото изселване на хора към Западен Берлин и Западна Германия, което забавя стопанската система на Германска демократична република и дестабилизира страната. Стената, дълга към 155 км., разделя Берлин на две елементи за повече от 28 години. До рухването ѝ на 9 ноември 1989 година единствено в Берлин умират минимум 140 души при опит за бягство или други произшествия, свързани с бариерите. Общо 260 души са изгубили живота си на вътрешногерманската граница, като множеството са убити от граничари на Германска демократична република. С прибавянето на жертвите, убити в други източноевропейски страни, броят им нараства до 600-800 души.
Въпреки това тематиката за бягствата от Германска демократична република, смъртните случаи и съдействието на държавните служби за сигурност в битката против бегълците към момента се преглежда най-вече от немска позиция. Това се дължи и на обстоятелството, че през 90-те години на ХХ в. в началото бяха отворени само немските архиви на Щази. Съхраняваните там досиета засягаха обстановката и моделите на следствие единствено в Германска демократична република. Именно по това време за пръв път се появява езиковият облик на " разширената стена ". През последните години той се употребява основно по отношение на българската граница и опитите за бягство на жители на Германска демократична република през България.
Особено огромен брой жители на Германска демократична република са се пробвали да избягат на Запад от страната ни. В продължение на доста години за това не се знаеше съвсем нищо, частично тъй като архивите на българската Държавна сигурност бяха отворени чак в хода на присъединението на България към Европейски Съюз през 2007 година.
От средата на 60-те години в Германска демократична република са се разпространявали клюки, че не е изключително мъчно или рисковано да се избяга на Запад през България. Говорило се, че българските граничари яздят магарета, дремят дълго, а вечер пият ракия. Този слух се е запазил до самия завършек на Германска демократична република, макар десетките случаи на убити или изчезнали жители на Германска демократична република точно в България.
В интервала 1965-1970 година близо 270 жители на Германска демократична република фактически са съумели да преминат българската граница и да излязат на Запад. Броят на опитите за бягство внезапно е повишен през идващите години, частично тъй като границата сред двете немски страни в допълнение е разширена от Германска демократична република и е оборудвана с автоматизирано оръжие и мини. Българските граници, въпреки това, са разполагали с надалеч по-малко съвременна защита.
Слухът за пропускливата граница
Идеята, че прекосяването на българската държавна граница съставлява детска игра, обаче в действителност е била единствено слух. Твърди се, че до 1989 година при опит за бягство са били задържани повече от 2000 жители на Германска демократична република. Берлинският политолог Щефан Апелиус, който от години учи тематиката, пресмята, че е имало най-малко 4500 такива опити за бягство. И до през днешния ден българската страна не е издала никакви документи за това.
ЩАЗИ е шпионирала и по черноморското крайбрежие
" Врагът постоянно се укрива в други социалистически страни, тъй че сме принудени да желаеме помощ в битката с него ", отбелязва шефът на ЩАЗИ Ерих Милке. Подобно на всички " приятелски социалистически страни ", България също си сътрудничи със службите на Германска демократична република. От 60-те години на предишния век германците са разполагали с " оперативна група " на черноморското крайбрежие, която е следила туристите от Германска демократична република. Имало е и съглашение, регламентиращо репатрирането на хванати " извършители на границата ". Те са били транспортирани до Германска демократична република със специфични самолети и са били осъждани на затвор там.
Необясним брой убити хора
Както на вътрешногерманската граница, по този начин и на българската държавна граница оръжията са били употребявани безмилостно. Може единствено да се допуска какъв брой са били убитите. Работната група " 13 август " е разкрила имената на 14 жители на Германска демократична република, убити от българските граничари. Понастоящем Щефан Апелиус знае имената на 18 жертви. Той пресмята, че общо към 90 до 100 жители на източногерманската страна са били убити в България при опит да избягат.
По 2000 марки за всеки погубен
През 1993 година някогашни български офицери описват пред опозиционния вестник " Анти ", че посолството на Германска демократична република в София е плащало на българските граничари равностойността на 2000 марки за всеки погубен дезертьор. Българските чиновници в посолството на Германска демократична република удостоверяват тази процедура през 1993 година. Твърденията им обаче към момента не са подкрепени с публични документи. По данни на българската деловодна работа на ЩАЗИ за всеки хванат дезертьор - жив или мъртъв - се е давало премия от по 12 дни специфичен отпуск и гравиран часовник.
" Граждани на Германска демократична република, умряли в чужбина "
До 1975 година телата на убитите немски " бегълци от републиката " постоянно са били погребвани непосредствено в граничната зона. И до през днешния ден доста от техните родственици не знаят къде се намират гробовете им. Германското държавно управление към момента не се усеща отговорно за тези жертви на системата на Германска демократична република. До ден сегашен те не могат да бъдат оправдани и не се смятат за жертви, а просто за жители на Германска демократична република, починали в чужбина.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Те и други жертви на граничния режим в Германска демократична република ще бъдат възпоменани на няколко събития в Берлин и Бранденбург през днешния ден. Поводът е 63-ата годишнина от построяването на стената.
Кметът на Берлин Кай Вегнер и сенаторът на Берлин за преоценка на предишното Франк Еберт също участваха на възпоменателната гала в централната част на Берлин при мемориала на Стената.
Поднесени бяха венци в мемориала на Берлинската стена и на паметното място на Петер Фехтер. Там 18-годишният Фехтер е бил убит от граничари на Германска демократична република през август 1962 година при опита му да избяга.
В Бранденбург е планувано възпоменание за построяването на Стената на моста Глинике с присъединяване на ръководителя на провинциалния парламент Улрике Лидтке и други публични лица. В следобедните часове държавното управление на провинцията, членовете на Народното събрание и община Гросберен, която тази година е хазаин на честванията, ще почетат взаимно паметта на жертвите на разделянето на Германия и граничния режим на Германска демократична република. Министър-председателят на провенцията Дитмар Войдке ще произнесе и възпоменателна тирада.
Малкото село Осдорф в община Гросберен е било разрушено за построяването на стената, а 150-те му поданици са били изселени в близкия Хайнерсдорф.
Издигането на Берлинската стена стартира на 13 август 1961 година. Ръководството на Германска демократична република желае да спре всеобщото изселване на хора към Западен Берлин и Западна Германия, което забавя стопанската система на Германска демократична република и дестабилизира страната. Стената, дълга към 155 км., разделя Берлин на две елементи за повече от 28 години. До рухването ѝ на 9 ноември 1989 година единствено в Берлин умират минимум 140 души при опит за бягство или други произшествия, свързани с бариерите. Общо 260 души са изгубили живота си на вътрешногерманската граница, като множеството са убити от граничари на Германска демократична република. С прибавянето на жертвите, убити в други източноевропейски страни, броят им нараства до 600-800 души.
Въпреки това тематиката за бягствата от Германска демократична република, смъртните случаи и съдействието на държавните служби за сигурност в битката против бегълците към момента се преглежда най-вече от немска позиция. Това се дължи и на обстоятелството, че през 90-те години на ХХ в. в началото бяха отворени само немските архиви на Щази. Съхраняваните там досиета засягаха обстановката и моделите на следствие единствено в Германска демократична република. Именно по това време за пръв път се появява езиковият облик на " разширената стена ". През последните години той се употребява основно по отношение на българската граница и опитите за бягство на жители на Германска демократична република през България.
Особено огромен брой жители на Германска демократична република са се пробвали да избягат на Запад от страната ни. В продължение на доста години за това не се знаеше съвсем нищо, частично тъй като архивите на българската Държавна сигурност бяха отворени чак в хода на присъединението на България към Европейски Съюз през 2007 година.
От средата на 60-те години в Германска демократична република са се разпространявали клюки, че не е изключително мъчно или рисковано да се избяга на Запад през България. Говорило се, че българските граничари яздят магарета, дремят дълго, а вечер пият ракия. Този слух се е запазил до самия завършек на Германска демократична република, макар десетките случаи на убити или изчезнали жители на Германска демократична република точно в България.
В интервала 1965-1970 година близо 270 жители на Германска демократична република фактически са съумели да преминат българската граница и да излязат на Запад. Броят на опитите за бягство внезапно е повишен през идващите години, частично тъй като границата сред двете немски страни в допълнение е разширена от Германска демократична република и е оборудвана с автоматизирано оръжие и мини. Българските граници, въпреки това, са разполагали с надалеч по-малко съвременна защита.
Слухът за пропускливата граница
Идеята, че прекосяването на българската държавна граница съставлява детска игра, обаче в действителност е била единствено слух. Твърди се, че до 1989 година при опит за бягство са били задържани повече от 2000 жители на Германска демократична република. Берлинският политолог Щефан Апелиус, който от години учи тематиката, пресмята, че е имало най-малко 4500 такива опити за бягство. И до през днешния ден българската страна не е издала никакви документи за това.
ЩАЗИ е шпионирала и по черноморското крайбрежие
" Врагът постоянно се укрива в други социалистически страни, тъй че сме принудени да желаеме помощ в битката с него ", отбелязва шефът на ЩАЗИ Ерих Милке. Подобно на всички " приятелски социалистически страни ", България също си сътрудничи със службите на Германска демократична република. От 60-те години на предишния век германците са разполагали с " оперативна група " на черноморското крайбрежие, която е следила туристите от Германска демократична република. Имало е и съглашение, регламентиращо репатрирането на хванати " извършители на границата ". Те са били транспортирани до Германска демократична република със специфични самолети и са били осъждани на затвор там.
Необясним брой убити хора
Както на вътрешногерманската граница, по този начин и на българската държавна граница оръжията са били употребявани безмилостно. Може единствено да се допуска какъв брой са били убитите. Работната група " 13 август " е разкрила имената на 14 жители на Германска демократична република, убити от българските граничари. Понастоящем Щефан Апелиус знае имената на 18 жертви. Той пресмята, че общо към 90 до 100 жители на източногерманската страна са били убити в България при опит да избягат.
По 2000 марки за всеки погубен
През 1993 година някогашни български офицери описват пред опозиционния вестник " Анти ", че посолството на Германска демократична република в София е плащало на българските граничари равностойността на 2000 марки за всеки погубен дезертьор. Българските чиновници в посолството на Германска демократична република удостоверяват тази процедура през 1993 година. Твърденията им обаче към момента не са подкрепени с публични документи. По данни на българската деловодна работа на ЩАЗИ за всеки хванат дезертьор - жив или мъртъв - се е давало премия от по 12 дни специфичен отпуск и гравиран часовник.
" Граждани на Германска демократична република, умряли в чужбина "
До 1975 година телата на убитите немски " бегълци от републиката " постоянно са били погребвани непосредствено в граничната зона. И до през днешния ден доста от техните родственици не знаят къде се намират гробовете им. Германското държавно управление към момента не се усеща отговорно за тези жертви на системата на Германска демократична република. До ден сегашен те не могат да бъдат оправдани и не се смятат за жертви, а просто за жители на Германска демократична република, починали в чужбина.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ