Най-малко 120 български граждани са били убити по време на

Най-малко 120 български жители са били убити по време на руската окупация в България в интервала 1944-1947 година Това демонстрират документите, които се съхраняват в Централния държавен списък (ЦДА), откакто на 8 септември беше пуснат новият уеб страница „ Съветската окупация в България (1944 – 1947 г.) “. Той е част от цифровата сбирка " Архивите приказват ".

. Той може да се откри на уеб страницата. Това са хората, убити от руски бойци, прегазени или засегнати от руски камиони. Той е направен въз основа на три архивни документа, съхранявани в ЦДА. Това са: Списък (непълен) на лица, убити от руски бойци, прегазени или засегнати от руски камиони, някои от които получили обезщетение; Списък от полк. Бл. Пенев, регионален шеф на милицията – Пловдив, и М. Сиди, заместник-инспектор Криминална работа, за злополуки, прегазвания и произшествия с потърпевши български жители, осъществени от руски военнослужещи от 9 септември 1944 до 30 юни 1947 г.; Списък (непълен) с прегазени лица и домашни животни от руски камиони от 16 септември до 1 декември 1944 година, някои от които са обезщетени.

В описите може да се открие подробна информация за починалите - три имена, възраст, местоживеене, дата и място на злополуката и причина за гибелта. Сред убитите има доста деца.

Михаил Груев, ръководител на Държавна организация " Архиви ", отбелязва, че обстоятелствата от ранното военно наличие на Червената войска в България " бяха обект на огромна митологизация в годините на комунистическия режим, бяха ловко и в същото време изборно вплетени в неговия формален исторически разказ и бяха подложени на огромна мемориализация ".

" Практически във всеки по-голям български град беше построен монумент на Съветската войска – освободителка, починалите във военни лазарети и по други аргументи бойци бяха обособени в добре поддържани гробища и костници, сложени бяха стотици паметни плочи. В обект на уважение беше трансфорат даже първият руски танк, прекосил българската граница. Безспорен факт е, че това огромно и сложно идеологическо влияние върху генерации българи има своите последици и през днешния ден, когато дебатът за ролята на Червената войска в България продължава.

Действително, в десетилетията след 1989 година този сиропиран и всъщност подправен роман съществено ерозира. Той беше опроверган от десетки съществени исторически проучвания, документални сборници и филми и задълбочени журналистически следствия. Десакрализирана и отчасти отстранена беше и естетиката на този вид мемориализация ", написа той.

Все отново отбелязва, че тематиката за ролята и мястото на Червената войска в процесите на определяне и подсилване на комунистическия режим в България, както и на тясно обвързваните с нея руски секрети служби, като че ли остава подценена от откривателите, а и в общественото пространство. " Разбира се, една от аргументите за това е и лимитираният достъп до руските архиви, където се съдържа главната информация. Въпреки това архивната гражданска война в източноевропейските страни през последните десетилетия, както и частичната пропускливост на съветската архивна система през 90-те години на предишния век, вкараха в теоретичен оборот голямо количество документи, които разрешават реконструкцията на процеса на комунизация на всяка една от тези страни ", споделя Михаил Груев.