На Калиакра са открити от най-дребните монети на цар Иван Александър
Най–малките по диаметър и грамаж монети, отсечени от цар Иван Александър (1331-1371), са разкрили археолози в съкровището на Калиакра, оповестиха от Националния исторически музей (НИМ).
Те попълнят към 25 % от тестваната част. Монетите са непокътнати добре, само че тяхното качество е било влошено още при самото укриване.
При съкровището " Татарска плячка ", откриваме най–малките по диаметър и грамаж български монети от този държател, които доближават до 0,6/0,5 година, показват от НИМ.
Снимка: НИМ
Кризата във Второто българско царство се е усещала най–добре по техните разменни единици. Лично за нас, като учени, тези данни са доста скъпи. В находката участват монети, отсичани след гибелта на Цар Иван Александър и то отвън Търново, отбелязва доц.д-р Бони Петрунова - шеф на музея.
Друг забавен факт е съществуването на въпреки и малко екземпляри на Видинския ръководещ Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, при тях се следи този инфлационен резултат от понижаване на диаметъра и грамажа.
Tова е добър образец по какъв начин самите български монети вземат участие в един общ поток и какви са взаимоотношенията сред тях в огромните търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски покупко-продажби, считат историците.
Снимка: НИМ
В съкровището има и парични знаци на византийската империя. Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкоз орязани и с понижено златно наличие, че археолозите мъчно ги разпознават. Тези които са разчетени са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III.
Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани " зечино д’оро " те тежат 3,5 г и са с извънредно висококачествено злато от 23,5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354).
След като дефинитивно стопира отсичането на златни излъчвания, Византийският Константинопол минава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета се наричана " ставратон " и неговите дребни нуминали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.
Снимка: НИМ
В находката участват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, само че те са неизменим заряд към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят.
Съкровището от Калиакра се откроява със своя искра, само че покорява и с количество и разнообразие от информация, която може да ни даде, показват от НИМ.
Те попълнят към 25 % от тестваната част. Монетите са непокътнати добре, само че тяхното качество е било влошено още при самото укриване.
При съкровището " Татарска плячка ", откриваме най–малките по диаметър и грамаж български монети от този държател, които доближават до 0,6/0,5 година, показват от НИМ.
Снимка: НИМ
Кризата във Второто българско царство се е усещала най–добре по техните разменни единици. Лично за нас, като учени, тези данни са доста скъпи. В находката участват монети, отсичани след гибелта на Цар Иван Александър и то отвън Търново, отбелязва доц.д-р Бони Петрунова - шеф на музея.
Друг забавен факт е съществуването на въпреки и малко екземпляри на Видинския ръководещ Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, при тях се следи този инфлационен резултат от понижаване на диаметъра и грамажа.
Tова е добър образец по какъв начин самите български монети вземат участие в един общ поток и какви са взаимоотношенията сред тях в огромните търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски покупко-продажби, считат историците.
Снимка: НИМ
В съкровището има и парични знаци на византийската империя. Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкоз орязани и с понижено златно наличие, че археолозите мъчно ги разпознават. Тези които са разчетени са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III.
Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани " зечино д’оро " те тежат 3,5 г и са с извънредно висококачествено злато от 23,5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354).
След като дефинитивно стопира отсичането на златни излъчвания, Византийският Константинопол минава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета се наричана " ставратон " и неговите дребни нуминали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.
Снимка: НИМ
В находката участват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, само че те са неизменим заряд към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят.
Съкровището от Калиакра се откроява със своя искра, само че покорява и с количество и разнообразие от информация, която може да ни даде, показват от НИМ.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ