Беглик таш - светилището на траките
Най-любопитната история за Беглик таш е, че е останал прикрит от хорските очи поради чакалото за глигани на Тодор Живков. Мегалитният комплекс се намира на територията на някогашната резиденция " Перла ", чиято територия е отчуждена в средата на 50-те години на предишния век от Държавна сигурност, с цел да се направи ловджийски парк на комунистическите велможи. Точно на мястото, къде се издига праисторическият монумент, се е намирала вишката, от която е трябвало Живков да отстрелва диви свине, и местността била обрасла с шубраци. Тъпото е, че Живков е идвал тук един-единствен път за 30-годишното му царуване. Но заради тази причина каменните долмени не са били налични за археолозите и едвам при започване на XXI век той е проучен в детайли от българските археолози Цоня Дражева и Димитър Недев, въпреки че е прочут още от края на XIX век, когато е разказан от Карел Шкорпил.
Това е отбор от скали, който се е употребявал за светилище в продължение на 2000 години, от XV век преди Христа докъм IV вeк. Наричат Беглик таш българския Стоунхендж, макар че единствената аналогия с него е, че се е употребило за светилище по време на лятното слънцестоене. За разлика от мегалитите в Солсбъри каменните блокове на Беглик таш са естествена скална комбинация от сиенитни блокове с разнообразни размери и форми, дообработени с човешки ръце и не са влачени от на никое място. Светилището се намира на няколко километра от Приморско, в самия завършек на Странджа планина, в буферната зона на резервата " Ропотамо ".
Вероятно е скупчването на големи скални парчета, разследване от вулканична активност е обосновало избора на траките за светилище Фотограф: Надежда Чипева
Беглик значи налог на турски, а таш е камък. По времето на Османската империя е съществувал естествен налог във тип на животни. Тук странджанските овчари са събирали стадата и са предавали на бея налога си. Според едно от изказванията отсам те са се товарели на гемии за Истанбул в близкия залив Света Параскева, чиито форма и дълбочина играели ролята на естествено пристанище.
Беглик таш е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България. То заема повече от 10 дка повърхност. Близо до него в посока северозапад се е намирало античното населено място Ранули. Градът е имал основно значение за района, тъй като се е намирал до залива Света Параскева и устието на Ропотамо.
Скримианите са подредили някои от по-малките скали, с цел да съградят самобитно сакрално пространство, което е било отдадено на Богинята майка и на нейния наследник – Бога-СлънцеЗагрей Фотограф: Надежда Чипева
Според учените Беглик таш е построен от тракийското племе скримиани, които обитават този район от Странджа в древността. Те се славят като най-изкусните металурзи в антична Тракия. Това е предопределено от близкия Меден хълм на планината, от който са добивали мед. Вероятно през второто хилядолетие, съгласно други източници и по-рано, скримианите са подредили някои от по-малките скали, с цел да съградят самобитно сакрално пространство, което е било отдадено на Богинята майка и на нейния наследник - Бога-Слънце Загрей. Част от огромните мегалитни скали са с тегло близо 100 тона и надали са били преместени с човешка ръка, само че са подчинени на религиозна символика. В една от скалите има завършен престол, където евентуално е седял жрецът. В центъра на светилището се намира голям камък, наименуван Апостол таш, който се опира на три точки. Там има и в допълнение завършен процеп, през който през лятото се процежда слънцето и по тази причина е привлекателно за фотографи.
Светилището, или най-малко частта, която е изследвана, се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури към нея. Големите скали са отчасти обработени и подредени в нарочна конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ями, вани и стъпки. Казвам " най-малко изследвана част ", тъй като в посока залива Зигра каменните парчета още не са изследвани. Археолозите са намерили керамика, римски монети, скотски кости от късната Бронзова ера и по-близо до нас.
Фотограф: Надежда Чипева Градове Бургас Поредица на "Капитал ", изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.Акценти от изданието:> Град на полусъединител> Влакът от Бургас до Сарафово идва против 100 млн. лева> Без нова промишленост Бургас е закотвен в зоната на ниските заплати> Акве калиде - СПА центърът на Сюлейман ВеликолепниРазгледайте цялостното наличие по-долу.
Има най-малко три неща, които са били решаващи за избора на това място. Първото най-вероятно е скупчването на големи скални парчета, разследване от вулканична активност. Второто е, че се намира на висок връх, близо е до морето и комфортния залив Света Параскева и до устието на река Зигра и едноименния залив. И не на последно място е, че се намира покрай устието на Ропотамо и древногръцкия град Аполония. Между другото предходната година подводни археолози откриха още едно антично населено място под водата в устието на Ропотамо.
Според откритите артефакти мястото е употребявано и от траки, гърци и римляни.
Фотограф: Надежда Чипева
Разбира се, в случай че се заровите в интернет, ще прочетете всевъзможни нелепости за Беглик таш, като да вземем за пример, че ни е завещано от атлантите, жителите на Атлантида, че било светилище на келтска принцеса, че е око към отвъдното и други сходни.
Това е отбор от скали, който се е употребявал за светилище в продължение на 2000 години, от XV век преди Христа докъм IV вeк. Наричат Беглик таш българския Стоунхендж, макар че единствената аналогия с него е, че се е употребило за светилище по време на лятното слънцестоене. За разлика от мегалитите в Солсбъри каменните блокове на Беглик таш са естествена скална комбинация от сиенитни блокове с разнообразни размери и форми, дообработени с човешки ръце и не са влачени от на никое място. Светилището се намира на няколко километра от Приморско, в самия завършек на Странджа планина, в буферната зона на резервата " Ропотамо ".
Вероятно е скупчването на големи скални парчета, разследване от вулканична активност е обосновало избора на траките за светилище Фотограф: Надежда Чипева
Беглик значи налог на турски, а таш е камък. По времето на Османската империя е съществувал естествен налог във тип на животни. Тук странджанските овчари са събирали стадата и са предавали на бея налога си. Според едно от изказванията отсам те са се товарели на гемии за Истанбул в близкия залив Света Параскева, чиито форма и дълбочина играели ролята на естествено пристанище.
Беглик таш е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България. То заема повече от 10 дка повърхност. Близо до него в посока северозапад се е намирало античното населено място Ранули. Градът е имал основно значение за района, тъй като се е намирал до залива Света Параскева и устието на Ропотамо.
Скримианите са подредили някои от по-малките скали, с цел да съградят самобитно сакрално пространство, което е било отдадено на Богинята майка и на нейния наследник – Бога-СлънцеЗагрей Фотограф: Надежда Чипева
Според учените Беглик таш е построен от тракийското племе скримиани, които обитават този район от Странджа в древността. Те се славят като най-изкусните металурзи в антична Тракия. Това е предопределено от близкия Меден хълм на планината, от който са добивали мед. Вероятно през второто хилядолетие, съгласно други източници и по-рано, скримианите са подредили някои от по-малките скали, с цел да съградят самобитно сакрално пространство, което е било отдадено на Богинята майка и на нейния наследник - Бога-Слънце Загрей. Част от огромните мегалитни скали са с тегло близо 100 тона и надали са били преместени с човешка ръка, само че са подчинени на религиозна символика. В една от скалите има завършен престол, където евентуално е седял жрецът. В центъра на светилището се намира голям камък, наименуван Апостол таш, който се опира на три точки. Там има и в допълнение завършен процеп, през който през лятото се процежда слънцето и по тази причина е привлекателно за фотографи.
Светилището, или най-малко частта, която е изследвана, се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури към нея. Големите скали са отчасти обработени и подредени в нарочна конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ями, вани и стъпки. Казвам " най-малко изследвана част ", тъй като в посока залива Зигра каменните парчета още не са изследвани. Археолозите са намерили керамика, римски монети, скотски кости от късната Бронзова ера и по-близо до нас.
Фотограф: Надежда Чипева Градове Бургас Поредица на "Капитал ", изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.Акценти от изданието:> Град на полусъединител> Влакът от Бургас до Сарафово идва против 100 млн. лева> Без нова промишленост Бургас е закотвен в зоната на ниските заплати> Акве калиде - СПА центърът на Сюлейман ВеликолепниРазгледайте цялостното наличие по-долу.
Има най-малко три неща, които са били решаващи за избора на това място. Първото най-вероятно е скупчването на големи скални парчета, разследване от вулканична активност. Второто е, че се намира на висок връх, близо е до морето и комфортния залив Света Параскева и до устието на река Зигра и едноименния залив. И не на последно място е, че се намира покрай устието на Ропотамо и древногръцкия град Аполония. Между другото предходната година подводни археолози откриха още едно антично населено място под водата в устието на Ропотамо.
Според откритите артефакти мястото е употребявано и от траки, гърци и римляни.
Фотограф: Надежда Чипева
Разбира се, в случай че се заровите в интернет, ще прочетете всевъзможни нелепости за Беглик таш, като да вземем за пример, че ни е завещано от атлантите, жителите на Атлантида, че било светилище на келтска принцеса, че е око към отвъдното и други сходни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ