Как се вадят работодатели от пазара или трите компонента на крайното българско олевяване
Най-лошото, което може да се случи на една бедна страна, е ляво ръководство. За жал светът е организиран по този начин, че бедните страни нормално получават леви ръководства, тъй като бедността води до обезсърчение и некомпетентност. Нещо повече, в последно време светът е организиран по този начин, че страните получават леви ръководства, даже и когато не са небогати - просто махалото е в такава фаза на люлеене.
През вековете България може да е била всякаква - дива, варварска, езическа, еретическа, сатанинска, стъпкана и унизена, поробена, обезличена - може да е била всякаква, само че толкоз лява колкото е през днешния ден при ръководството на последното държавно управление, не е била и при Тодор Живков.
Крайното и пагубно българско олевяване може да се наблюдава през три съставния елемент.
Компонент №1. Вицепремиерът Василев
По време на съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (тоест в очите на работодателите) Асен Василев споделил: " От пазара би трябвало да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да заплащат по този начин, че да няма работещи небогати. Защото не могат да основат организация и не могат да употребяват уменията на служащите ".
Забелязвате ли мисленето на вицепремиера? Това е незрялото и некадърно мислене на цялото държавно управление. Не знам какви тъкмо икономисти са Петков и Василев, само че мислят като болшевики и това е страшното, а не че през множеството време мислят нелепости. Какво значи " да вадиш работодатели от пазара "? Да не би да има някакъв закон, с който да ги вадиш? Но тогава би трябвало да има и закон, с който да ги поставяш, с цел да можеш, като дойдеш на власт, да извадиш работодателите на предходните и да сложиш своите. Изглежда в мисленето на Василев работодателят е някакъв тип номенклатура, която си върви с обръчите на ръководещите, дето разпределят порциите. Затова ли стачкуваха умно-красивите бе, Василев?
Кой прави оценка работодателите? По какво ги прави оценка - по височина, по хубост, по въглероден отпечатък? Има ли някакви таблици, по които администрацията дефинира кой шеф е незапознат и кой несръчен? Има ли сходни таблици за компаниите и за бизнесите, обмисля ли държавното управление " вадене на търговски сдружения от пазара "? Едно време му викаха " национализация ", след това " лишаване на бизнес ", в този момент, види се, настоящият термин е " изваждане от пазара ". Тоталитаризмът може да им носи куфарите на хардвардци, закърмени с американската фантазия. Има една легенда по какъв начин попитали Левски какво ще прави, когато България се освободи, а той дал отговор, че ще отиде да се бори за свободата на други поробени нации. Така и хардвардци - като ги изхвърлят от България, ще отидат в Северна Корея или във Венецуела, с цел да покажат на тамошните дилетанти по какъв начин се вършат някои работи.
Нека разбираем на международните икономисти Петков и Василев що за фигура е работодателят, тъй като те явно по никакъв начин не са наясно? Това е бизнесмен, който влага капитал за основаване на принадена стойност. Част от този капитал се влага под формата на работна заплата и даже да се даде предплатено, това отново е част от облагата, в чието основаване е взел участие служащият посредством труда си. Може да съм най-големият негодник, само че щом заплащам на някого да ми прави някаква работа, то аз съм шеф, правя обективна и свободна пазарна замяна - служащият се съгласява да ми продаде при избрани условия своята стока " работна мощ ", а аз при избрани условия съм склонен да я купя. Това са връзки, в които не виждам какво място биха имали субективни категории като непросветеност и несръчност.
България е избрала своята политическа система. Това е многопартийната парламентарна народна власт с разделяне на управляващите и пазарна стопанска система. На пазара се вихрят разнообразни типове конкуренция, в това число и такава сред работодатели, била тя почтена или нечестна - това е различен въпрос. Ако вицепремиерът не го е схванал, то той желае да зачеркне 30 години преход и да върне стопанската система в нейното планово положение от епохата на петилетките. Затова споделяме, че факторът " вицепремиер " е ултраляв, както ултраляво е и цялото държавно управление, което е освен идеологически комплицирано, само че и надълбоко безпросветно, аматьорско държавно управление с озадачаващо самочувствие. То към този момент е затънало до гуша в заеми и това няма да докара до нищо положително.
Компонент №2. Особености на българския капитализъм
Не съм апологет на капитализма. Подкрепям го (и то в първичния, докорпоративен негов вид), на първо място тъй като съм антикомунист и антитоталитарист. И няма по какъв начин да бъде другояче, тъй като съм православен християнин и това дефинира целия ми светоглед. Търговската облага като самоцел, манията по непрекъснат стопански напредък и моралното право на мощния да оцелее за сметка на слабия не се вписват в този светоглед.
Да не приказваме, че в България сантиментален капитализъм едва ли в миналото е съществувал. Дори и Евлоги и Христо Георгиеви, даже и Добри Желязков Фабрикаджията, както и останалите доблестни капиталисти на Възраждането, са обгърнати във воалите на известна елегичност, а в действителност делата им не всеки път са били напълно лицеприятни.
Но да оставим възрожденците. Капитализмът, в който живеем в този момент, е събитие след 1989. В него, с някои доста редки изключения, се подвизават герои на най-новото време, свързани с комунистическата Държавна сигурност. Те биват три типа: нарушители, които открадват (обикновено посредством касова или всеобща приватизация) работещи предприятия, с цел да ги нарежат на скрап; некадърници, способни да докарат до банкрут и най-печелившата индустрия; икономически ръководители, които въпреки всичко знаят защо става дума и съумяват да ръководят и възпроизвеждат предприятията си.
Съвременният български капиталист рядко се конкурира със себеподобните си по класическите правила. Неговото внимание е ориентирано към печелене на публични поръчки, в това число и планове по европейските фондове. Такова печелене минава през преодоляването на съответните властови позиции, посредством слепване с властта, известно като " олигархия ". Тук няма никаква доблестна конкуренция, няма никакъв капитализъм, няма никаква чест. Явлението е известно като " обръчи от компании ". Както всеки може да се досети, при този тип конкуренция сред компаниите качеството, успеваемостта и нововъведенията нямат съвсем никакво значение. Наистина, когато една компания завоюва задоволително на брой публични поръчки, тя - ще, не ще - покачва и своя потенциал и в крана сметка в действителност остава без конкуренция, в което няма кой знае какъв брой неприятно. Такива са да вземем за пример огромните строителни компании.
Да, подобен капитализъм може да посее отвращение във вицепремиерското сърце, само че това не е причина страната да се разправи с него посредством " изваждане от пазара ". Има си други, законни способи, разнообразни от това да " сложим свои хора " в КЕВР и Прокуратурата - планове, които държавното управление споделя най-чистосърдечно. Пак споделям: концепцията за каквото и да било " изваждане " е болшевишка и може да се роди единствено в някоя доста, доста лява глава.
Компонент №3. Глас национален
Работодателите са хората, които заплащат освен заплати, само че и налози и осигуровки. Те пълнят хазната, от която страната заплаща за обучение, опазване на здравето, защита и не на последно място за обществени разноски. Всички тези разноски са вероятни посредством приходите от налози, а данъкът не е нищо друго с изключение на % от облагата, която капиталистът (работодателят) съумява да изкара по един или различен метод. Има облага - има данъци; няма облага - няма налози и бюджетният бранш гладува. Или най-малко е заслужено да гладува. Това обаче не се схваща от всички. Когато вицепремиерът направи своето изявление, поради което сме се събрали в този момент да си приказваме, се появиха зли мнения явно от хора на заплата, които имат вяра, че им се поставя доста повече, в сравнение с получават (и несъмнено е така). От всяка дума на техните мнения, които в този момент няма да изтъквам, само че към момента можете да намерите из форумите, сияе вековната завист на тога. Те или са чиновници в обществената администрация и техен шеф е страната (тя би трябвало ли да се извади от пазара заради несръчност?), или пък са чиновници в частни предприятия и както може да се види от часовете, в които са изливали справедливия си яд в обществените мрежи, са го правили в работно време от работното си място, от своя длъжностен компютър, най-вероятно благосъстоятелност на някой незапознат и несръчен шеф. Можете да си визиите изумлението ми, когато видях, че болшевишките хрумвания на държавното управление се посрещат с утвърждение от масите. Масите са уверени, че някъде в планините, може би в самото сърце на Родопите, има бездънна пещера, пъна с пари. Знаят я единствено мръсните капиталисти, които всеки ден с ръчни колички и лопати вървят да товарят пачки и да ги изнасят, с цел да си купуват яхти и джипове. Парите нямат приключване и колкото пожелаят капиталистите, толкоз и ще изкопаят. Заплатите на чиновниците могат да бъдат и по 50 бона, само че капиталистите не желаят да изкопаят толкоз. Горе-долу такава е социално-икономическата визия на масите.
Както виждате, живеем в лява страна с ляво държавно управление, леви капиталисти и ляв народ. Лявото и дясното не са антагонисти, това е илюзия. Автентичният национален талант е споделил: " Тате носи, мама меси ", като при една избрана конвенционалност можем да уподобим тате на дясното, а мама на лявото. Ако тате не донесе нищо, мама няма какво да омеси. Затова на първо място би трябвало да се създава и да се печели. Не че не може да се кара и на заеми, само че не е желателно.
Има и друго. Свободата. Свободата е първостепенна полезност в оня светоглед, за който стана дума току що. Затова считаме, че демокрацията с развити институции, които се управляват една друга, и с разделяне на управляващите, е релативно положително. Относително положително е и свободната конкуренция, колкото и да осъзнаваме, че тя е склонна прекомерно бързо да се трансформира в корпоративен социализъм. Държавите имат потребност от десни ръководства, тъй като тяхната философия е най-близо до истината и до свободата. За страдание, сега ние нямаме такова ръководство, а неистово се нуждаем. В момента разполагаме с клиентелистко държавно управление и несъответстващ парламент, склонни към типичен тоталитарни прояви. И просто не знам какво към този момент може д се направи, с цел да се спре настъпващата мъчителна обстановка, ужасяващо наподобяваща ръководството на Жан Виденов, нищо че в този момент сме в ръб. Но пък знам, че в случай че желаеме въпреки и алегорично да подкрепим истината и свободата, Картаген би трябвало да бъде опустошен.
През вековете България може да е била всякаква - дива, варварска, езическа, еретическа, сатанинска, стъпкана и унизена, поробена, обезличена - може да е била всякаква, само че толкоз лява колкото е през днешния ден при ръководството на последното държавно управление, не е била и при Тодор Живков.
Крайното и пагубно българско олевяване може да се наблюдава през три съставния елемент.
Компонент №1. Вицепремиерът Василев
По време на съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (тоест в очите на работодателите) Асен Василев споделил: " От пазара би трябвало да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да заплащат по този начин, че да няма работещи небогати. Защото не могат да основат организация и не могат да употребяват уменията на служащите ".
Забелязвате ли мисленето на вицепремиера? Това е незрялото и некадърно мислене на цялото държавно управление. Не знам какви тъкмо икономисти са Петков и Василев, само че мислят като болшевики и това е страшното, а не че през множеството време мислят нелепости. Какво значи " да вадиш работодатели от пазара "? Да не би да има някакъв закон, с който да ги вадиш? Но тогава би трябвало да има и закон, с който да ги поставяш, с цел да можеш, като дойдеш на власт, да извадиш работодателите на предходните и да сложиш своите. Изглежда в мисленето на Василев работодателят е някакъв тип номенклатура, която си върви с обръчите на ръководещите, дето разпределят порциите. Затова ли стачкуваха умно-красивите бе, Василев?
Кой прави оценка работодателите? По какво ги прави оценка - по височина, по хубост, по въглероден отпечатък? Има ли някакви таблици, по които администрацията дефинира кой шеф е незапознат и кой несръчен? Има ли сходни таблици за компаниите и за бизнесите, обмисля ли държавното управление " вадене на търговски сдружения от пазара "? Едно време му викаха " национализация ", след това " лишаване на бизнес ", в този момент, види се, настоящият термин е " изваждане от пазара ". Тоталитаризмът може да им носи куфарите на хардвардци, закърмени с американската фантазия. Има една легенда по какъв начин попитали Левски какво ще прави, когато България се освободи, а той дал отговор, че ще отиде да се бори за свободата на други поробени нации. Така и хардвардци - като ги изхвърлят от България, ще отидат в Северна Корея или във Венецуела, с цел да покажат на тамошните дилетанти по какъв начин се вършат някои работи.
Нека разбираем на международните икономисти Петков и Василев що за фигура е работодателят, тъй като те явно по никакъв начин не са наясно? Това е бизнесмен, който влага капитал за основаване на принадена стойност. Част от този капитал се влага под формата на работна заплата и даже да се даде предплатено, това отново е част от облагата, в чието основаване е взел участие служащият посредством труда си. Може да съм най-големият негодник, само че щом заплащам на някого да ми прави някаква работа, то аз съм шеф, правя обективна и свободна пазарна замяна - служащият се съгласява да ми продаде при избрани условия своята стока " работна мощ ", а аз при избрани условия съм склонен да я купя. Това са връзки, в които не виждам какво място биха имали субективни категории като непросветеност и несръчност.
България е избрала своята политическа система. Това е многопартийната парламентарна народна власт с разделяне на управляващите и пазарна стопанска система. На пазара се вихрят разнообразни типове конкуренция, в това число и такава сред работодатели, била тя почтена или нечестна - това е различен въпрос. Ако вицепремиерът не го е схванал, то той желае да зачеркне 30 години преход и да върне стопанската система в нейното планово положение от епохата на петилетките. Затова споделяме, че факторът " вицепремиер " е ултраляв, както ултраляво е и цялото държавно управление, което е освен идеологически комплицирано, само че и надълбоко безпросветно, аматьорско държавно управление с озадачаващо самочувствие. То към този момент е затънало до гуша в заеми и това няма да докара до нищо положително.
Компонент №2. Особености на българския капитализъм
Не съм апологет на капитализма. Подкрепям го (и то в първичния, докорпоративен негов вид), на първо място тъй като съм антикомунист и антитоталитарист. И няма по какъв начин да бъде другояче, тъй като съм православен християнин и това дефинира целия ми светоглед. Търговската облага като самоцел, манията по непрекъснат стопански напредък и моралното право на мощния да оцелее за сметка на слабия не се вписват в този светоглед.
Да не приказваме, че в България сантиментален капитализъм едва ли в миналото е съществувал. Дори и Евлоги и Христо Георгиеви, даже и Добри Желязков Фабрикаджията, както и останалите доблестни капиталисти на Възраждането, са обгърнати във воалите на известна елегичност, а в действителност делата им не всеки път са били напълно лицеприятни.
Но да оставим възрожденците. Капитализмът, в който живеем в този момент, е събитие след 1989. В него, с някои доста редки изключения, се подвизават герои на най-новото време, свързани с комунистическата Държавна сигурност. Те биват три типа: нарушители, които открадват (обикновено посредством касова или всеобща приватизация) работещи предприятия, с цел да ги нарежат на скрап; некадърници, способни да докарат до банкрут и най-печелившата индустрия; икономически ръководители, които въпреки всичко знаят защо става дума и съумяват да ръководят и възпроизвеждат предприятията си.
Съвременният български капиталист рядко се конкурира със себеподобните си по класическите правила. Неговото внимание е ориентирано към печелене на публични поръчки, в това число и планове по европейските фондове. Такова печелене минава през преодоляването на съответните властови позиции, посредством слепване с властта, известно като " олигархия ". Тук няма никаква доблестна конкуренция, няма никакъв капитализъм, няма никаква чест. Явлението е известно като " обръчи от компании ". Както всеки може да се досети, при този тип конкуренция сред компаниите качеството, успеваемостта и нововъведенията нямат съвсем никакво значение. Наистина, когато една компания завоюва задоволително на брой публични поръчки, тя - ще, не ще - покачва и своя потенциал и в крана сметка в действителност остава без конкуренция, в което няма кой знае какъв брой неприятно. Такива са да вземем за пример огромните строителни компании.
Да, подобен капитализъм може да посее отвращение във вицепремиерското сърце, само че това не е причина страната да се разправи с него посредством " изваждане от пазара ". Има си други, законни способи, разнообразни от това да " сложим свои хора " в КЕВР и Прокуратурата - планове, които държавното управление споделя най-чистосърдечно. Пак споделям: концепцията за каквото и да било " изваждане " е болшевишка и може да се роди единствено в някоя доста, доста лява глава.
Компонент №3. Глас национален
Работодателите са хората, които заплащат освен заплати, само че и налози и осигуровки. Те пълнят хазната, от която страната заплаща за обучение, опазване на здравето, защита и не на последно място за обществени разноски. Всички тези разноски са вероятни посредством приходите от налози, а данъкът не е нищо друго с изключение на % от облагата, която капиталистът (работодателят) съумява да изкара по един или различен метод. Има облага - има данъци; няма облага - няма налози и бюджетният бранш гладува. Или най-малко е заслужено да гладува. Това обаче не се схваща от всички. Когато вицепремиерът направи своето изявление, поради което сме се събрали в този момент да си приказваме, се появиха зли мнения явно от хора на заплата, които имат вяра, че им се поставя доста повече, в сравнение с получават (и несъмнено е така). От всяка дума на техните мнения, които в този момент няма да изтъквам, само че към момента можете да намерите из форумите, сияе вековната завист на тога. Те или са чиновници в обществената администрация и техен шеф е страната (тя би трябвало ли да се извади от пазара заради несръчност?), или пък са чиновници в частни предприятия и както може да се види от часовете, в които са изливали справедливия си яд в обществените мрежи, са го правили в работно време от работното си място, от своя длъжностен компютър, най-вероятно благосъстоятелност на някой незапознат и несръчен шеф. Можете да си визиите изумлението ми, когато видях, че болшевишките хрумвания на държавното управление се посрещат с утвърждение от масите. Масите са уверени, че някъде в планините, може би в самото сърце на Родопите, има бездънна пещера, пъна с пари. Знаят я единствено мръсните капиталисти, които всеки ден с ръчни колички и лопати вървят да товарят пачки и да ги изнасят, с цел да си купуват яхти и джипове. Парите нямат приключване и колкото пожелаят капиталистите, толкоз и ще изкопаят. Заплатите на чиновниците могат да бъдат и по 50 бона, само че капиталистите не желаят да изкопаят толкоз. Горе-долу такава е социално-икономическата визия на масите.
Както виждате, живеем в лява страна с ляво държавно управление, леви капиталисти и ляв народ. Лявото и дясното не са антагонисти, това е илюзия. Автентичният национален талант е споделил: " Тате носи, мама меси ", като при една избрана конвенционалност можем да уподобим тате на дясното, а мама на лявото. Ако тате не донесе нищо, мама няма какво да омеси. Затова на първо място би трябвало да се създава и да се печели. Не че не може да се кара и на заеми, само че не е желателно.
Има и друго. Свободата. Свободата е първостепенна полезност в оня светоглед, за който стана дума току що. Затова считаме, че демокрацията с развити институции, които се управляват една друга, и с разделяне на управляващите, е релативно положително. Относително положително е и свободната конкуренция, колкото и да осъзнаваме, че тя е склонна прекомерно бързо да се трансформира в корпоративен социализъм. Държавите имат потребност от десни ръководства, тъй като тяхната философия е най-близо до истината и до свободата. За страдание, сега ние нямаме такова ръководство, а неистово се нуждаем. В момента разполагаме с клиентелистко държавно управление и несъответстващ парламент, склонни към типичен тоталитарни прояви. И просто не знам какво към този момент може д се направи, с цел да се спре настъпващата мъчителна обстановка, ужасяващо наподобяваща ръководството на Жан Виденов, нищо че в този момент сме в ръб. Но пък знам, че в случай че желаеме въпреки и алегорично да подкрепим истината и свободата, Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ