Може ли в съвременните условия един човек да управлява дадена страна в продължение на 50 години?
Най-краткият отговор е: „ Може “. Пол Бия ръководи Камерун от ноември 1982 година, а през октомври 2025 година на 92 години, „ завоюва “ още един 7-годишен мандат. Последните избори доведоха до съществено политическо напрежение в другояче спокойната и относително богата (по африканските стандарти) страна
Камерун е една от страните в западната част на Африка, за която у нас се знае доста малко.
От антични времена Камерун е бил населяван от повече от 200 етнически групи, главните от които са банту, дуала, фулбе и тики. Първите европейци, достигнали да крайбрежията на сегашен Камерун са португалците през 15 век. Те назовават местността, където са дебаркирали Rio dos Camaroes („ Реката на скаридите “), от където идва името Камерун. През идващите епохи крайбрежните нации, изключително дуала, вземат интензивно присъединяване в търговията с плебеи, слонова кост и палмово масло. Хиляди африканци от района са поробени и изпратени в Америка по време на трансатлантическата търговия с плебеи.
През 1884 година Германия афишира Камерун за собствен протекторат. Германците построяват инфраструктура – пътища, жп линии и плантации, само че ползват нечовечен колониален надзор, в това число принудителен труд. Насърчават заселването на европейци и вкарват нови производства с експортен темперамент – какао, кафе и банани.
По време на Първата международна война Франция и Англия завземат Камерун. През 1919 година Лигата на народите разделя страната на Френски и Британски Камерун. Франция открива централизирана администрация и френско обучение, до момента в който Англия ръководи своите елементи от Нигерия.
Британците не влагат особени запаси в развиването на своята част от страната. Те потенцират всеобщата миграция от Нигерия, което довежда до междуетнически спорове. Икономиката се базира на някогашните немски ферми, част от които са обединени в една държавна компания.
Локалната френска администрация поставя съществени старания за развиване на стопанската система, по-специално на селското стопанство. Осъществяват се редица индустриални и инфраструктурни планове. При приемането на независимостта Френски Камерун има доста по-голям БВП на глава от популацията, по-високо просветително равнище, по-добро опазване на здравето и по-добра инфраструктура от Британски Камерун.
След Втората международна война придвижването за самостоятелност на африканските страни не отминава и Камерун. Във френската част главният въпрос става отношението към някогашната колониална мощ. Съществуват две течения. Изразител на желанието за тотално спиране на връзките с Франция и социалистически път на развиване става партията Съюз на народите на Камерун с водачи Феликс Мумие (една от легендите на антиколониалното придвижване в Африка, аналог на Симон Боливар за Южна Америка) и Рубен Ниобе. Партията е неразрешена от френските управляващи, а водачите и са убити, което довежда до дълготрайно партизанска война. Партията Камерунски народен съюз се афишира за буржоазен път на развиване и опазване на тесните връзки с Франция. При приемането на цялостна самостоятелност на Френски Камерун на 1 януари 1960 година нейният водач Амаду Ахиджо става първия президент на страната.
Основният въпрос за Британски Камерун е дали да се причисли към новосъздадената Република Камерун или да остане в състава на Нигерия. През февруари 1961 година, под егидата на Организация на обединените нации се организира референдум, в резултат на който южната част на Британски Камерун се причислява към Републиката, а северната част остава в рамките на Нигерия. По този метод се основава Федеративна Република Камерун.
От приемане на независимостта си до дус Камерун е ръководен от двама – Амаду Ахиджо и Пол Бия. Ахиджо управлява страната в продължение на 22 години – от 1960 до 1982 година Това е основен интервал от историята на страната, бележещ нейното излизане от колониалната взаимозависимост и създаване на централизирана президентска власт. При неговото ръководство в страната се утвърждава еднопартийна политическа система. Той консолидира властта в своите ръце. За тази цел през 1972 година е извършен референдум, отстранява се федерацията и се прогласява Обединена Република Камерун. Това ликвидира районната автономност, лишава англофонската част от страната (бившия Южен Британски Камерун) от дребното останали политически права и довежда до съществено неодобрение.
Ахиджо има прагматична, про-френска икономическа политика. Основната цел е икономическата непоклатимост и постепенна рационализация. Набляга се върху развиването на селското стопанство, инфраструктурата и образованието. Откриването в края на 70-те години на огромни петролни залежи внася спомагателни приходи и спомага за икономическото израстване на страната. Въпреки това стопанската система остава подвластна от износа на първични материали, което я прави уязвима от съмненията на международните цени. Ахиджо се стреми да сътвори национална еднаквост оттатък колониалните и етнически разделения. Провежда политиката на национално единение, която цели интеграция сред северните мюсюлмавски и южните християнски и анимистки общности. Ахиджо остава противоречивва фигура в африканската история. От една страна той съумява да построи постоянна и функционираща страна. От друга, обаче, неговото ръководство затвърждава властническия модел, който продължава и до в този момент. През 1982 година Ахиджо подава оставка заради здравословни аргументи. Той, обаче, остава началник на Партията Камерунски народен съюз с вярата да ръководи подмолно страната.
За негов правоприемник е определен тогавашния министър-председател Пол Бия. Още с встъпването си в служба той се пробва да се освободи от въздействието на предшественика си. Конфликтът се разраства, когато Ахиджо прави опит да откри доминация на партията над държавното управление. Този опит се оказва несполучлив и той е заставен да подаде оставка като началник на партията. През 1984 година последователите му се пробват да провеждат прелом, който е несполучлив. Ахиджо и последователите му са съдени, като на него му е неразрешено да се върне в Камерун от Франция, където 5 години по-късно почива.
Пол Бия ръководи Камерун в продължение на 43 години (до сега). Неговото ръководство е обвързвано с възходи и падения в региона на стопанската система, сигурността и външната политика. В началото се показва като модернизатор, проповядващ „ морално обновяване “ и по огромна неприкритост в ръководството. Опитът за прелом, обаче, трансформира значително метода му на деяние. През 1985 година, за подсилване на президентската институция, той разпуска Камерунския народен съюз и основава нова ръководеща партия – Камерунска народнодемократична партия, напълно под негово въздействие.
Управлението на Пол Бия до изборите през октомври 2025 година се характеризира със следното:
В региона на стопанската система. Световната рецесия през 80-те години на ХХ век се отразява тежко на стопанската система на страната. Спадът на цените на петрола и другите експортни артикули на страната доведоха до финансов колапс, което наложи намесата на Международния валутен фонд и Световната банка. Това провокира структурни промени, включващи приватизация и съкращения в обществения бранш. Към края на 90-те години стопанската система последователно се стабилизира с помощта на приходите от нефт, дърводобив и земеделие.
В региона на външната политика. Основен проблем пред страната беше разногласието с Нигерия за полуостров Баккаси, територия в югозападната част от страната на границата с Нигерия, в която бяха открити индустриални количества нефт и природен газ. През 1994 година нигерийски войски нахлуха в територията, което докара до осем годишни периодически конфликти сред армиите на двете страни. Бия прояви дипломатическа еластичност. Сезиран беше Международния съд в Хага, който отсъди в интерес на Камерун. Въпреки многочислените отлагания от страна на Нигерия за осъществяване на решението на съда, Бия прояви самообладание и усилена дипломация в границите на Африканския съюз и разногласието беше позволен наред в интерес на Камерун.
Вътрешни спорове и сигурност. Най-сериозното предизвикателство пред ръководството на Бия е тъй наречените англофонска рецесия, почнала през 2016 година и продължаваща досега. Жителите на някогашния Британски южен Камерун се оплакват от дискриминация и маргинализация. Възниква придвижване с искане за възобновяване на федералното устройство на страната. Протестите прерастват във въоръжени конфликти сред сепаратистите и държавните сили с хиляди жертви и над 270000 разселени лица. През 2017 година водачите на сепаратистите оповестиха алегорична самостоятелност на англофонските райони и сътвориха страната Амбазония, което докара до интензификация на военните конфликти. През 2019 година Бия разгласи началото на народен разговор за разрешаване на англофонската рецесия. В резултат на това беше даден специфичен статут на двата англафански района, което докара до по-висока степен на автономност. Друг сериозен проблем, обвързван със сигурността са терористичните закани в северен Камерун от офанзивите на Боко Харам, които станаха изключително интензивни след 2014 година
Пол Бия поема властта в изискванията на еднопартийна политическа система. Под натиска на вътрешни митинги и интернационалната общественост той позволява възобновяване на многопартийната система през 1990 година През идващите години се основават десетки партии, измежду които главната опозиционна мощ – Социалдемократичния фронт, който се употребява със сериозна поддръжка в англофонските райони. Междувременно президентските избори се организират постоянно. Бия печели през 1992, 1997,2004,2011 и 2018 година През 2008 година е анулирано ограничаването за броя на президентските мандати, което му разрешава да се кандидатира безкрайно, в това число и на тазгодишните избори.
Проведените през октомври 2025 година президентски избори бяха най-оспорваните в историята на Камерун. Според данните на изборната комисия Пол Бия (92 годишен) е определен за осми мандат с 53,66% от гласовете, което е най-ниската поддръжка за всички извършени с негово присъединяване избори. Основният му съперник Иса Тчирома Бакари получи 35,19%. Избирателната интензивност е относително ниска - 57,7%.
Обявяването на тези резултати от Избирателната гилдия на Камерун провокира всеобщо неодобрение измежду популацията. Още преди формалните резултати да станат известни, Тчирома Бакари разгласи посредством видеообръщение, че е спечелил изборите с повече от 54% от гласовете.
В същина, резултатите от изборите не бяха изненада за болшинството от популацията. Според някои изказвания на жители от столицата Яунде, това е повтаряща се история от 80-години на ХХ век. Пресен е образецът от предходните избори през 2018 година, когато водещият опозиционен претендент Морис Камто разгласи победа, само че от това не последва нищо, а самият той прекара много години в пандиза. И въпреки всичко има някои разлики. Този път опозицията съумя образно да показва голям брой случа
Камерун е една от страните в западната част на Африка, за която у нас се знае доста малко.
От антични времена Камерун е бил населяван от повече от 200 етнически групи, главните от които са банту, дуала, фулбе и тики. Първите европейци, достигнали да крайбрежията на сегашен Камерун са португалците през 15 век. Те назовават местността, където са дебаркирали Rio dos Camaroes („ Реката на скаридите “), от където идва името Камерун. През идващите епохи крайбрежните нации, изключително дуала, вземат интензивно присъединяване в търговията с плебеи, слонова кост и палмово масло. Хиляди африканци от района са поробени и изпратени в Америка по време на трансатлантическата търговия с плебеи.
През 1884 година Германия афишира Камерун за собствен протекторат. Германците построяват инфраструктура – пътища, жп линии и плантации, само че ползват нечовечен колониален надзор, в това число принудителен труд. Насърчават заселването на европейци и вкарват нови производства с експортен темперамент – какао, кафе и банани.
По време на Първата международна война Франция и Англия завземат Камерун. През 1919 година Лигата на народите разделя страната на Френски и Британски Камерун. Франция открива централизирана администрация и френско обучение, до момента в който Англия ръководи своите елементи от Нигерия.
Британците не влагат особени запаси в развиването на своята част от страната. Те потенцират всеобщата миграция от Нигерия, което довежда до междуетнически спорове. Икономиката се базира на някогашните немски ферми, част от които са обединени в една държавна компания.
Локалната френска администрация поставя съществени старания за развиване на стопанската система, по-специално на селското стопанство. Осъществяват се редица индустриални и инфраструктурни планове. При приемането на независимостта Френски Камерун има доста по-голям БВП на глава от популацията, по-високо просветително равнище, по-добро опазване на здравето и по-добра инфраструктура от Британски Камерун.
След Втората международна война придвижването за самостоятелност на африканските страни не отминава и Камерун. Във френската част главният въпрос става отношението към някогашната колониална мощ. Съществуват две течения. Изразител на желанието за тотално спиране на връзките с Франция и социалистически път на развиване става партията Съюз на народите на Камерун с водачи Феликс Мумие (една от легендите на антиколониалното придвижване в Африка, аналог на Симон Боливар за Южна Америка) и Рубен Ниобе. Партията е неразрешена от френските управляващи, а водачите и са убити, което довежда до дълготрайно партизанска война. Партията Камерунски народен съюз се афишира за буржоазен път на развиване и опазване на тесните връзки с Франция. При приемането на цялостна самостоятелност на Френски Камерун на 1 януари 1960 година нейният водач Амаду Ахиджо става първия президент на страната.
Основният въпрос за Британски Камерун е дали да се причисли към новосъздадената Република Камерун или да остане в състава на Нигерия. През февруари 1961 година, под егидата на Организация на обединените нации се организира референдум, в резултат на който южната част на Британски Камерун се причислява към Републиката, а северната част остава в рамките на Нигерия. По този метод се основава Федеративна Република Камерун.
От приемане на независимостта си до дус Камерун е ръководен от двама – Амаду Ахиджо и Пол Бия. Ахиджо управлява страната в продължение на 22 години – от 1960 до 1982 година Това е основен интервал от историята на страната, бележещ нейното излизане от колониалната взаимозависимост и създаване на централизирана президентска власт. При неговото ръководство в страната се утвърждава еднопартийна политическа система. Той консолидира властта в своите ръце. За тази цел през 1972 година е извършен референдум, отстранява се федерацията и се прогласява Обединена Република Камерун. Това ликвидира районната автономност, лишава англофонската част от страната (бившия Южен Британски Камерун) от дребното останали политически права и довежда до съществено неодобрение.
Ахиджо има прагматична, про-френска икономическа политика. Основната цел е икономическата непоклатимост и постепенна рационализация. Набляга се върху развиването на селското стопанство, инфраструктурата и образованието. Откриването в края на 70-те години на огромни петролни залежи внася спомагателни приходи и спомага за икономическото израстване на страната. Въпреки това стопанската система остава подвластна от износа на първични материали, което я прави уязвима от съмненията на международните цени. Ахиджо се стреми да сътвори национална еднаквост оттатък колониалните и етнически разделения. Провежда политиката на национално единение, която цели интеграция сред северните мюсюлмавски и южните християнски и анимистки общности. Ахиджо остава противоречивва фигура в африканската история. От една страна той съумява да построи постоянна и функционираща страна. От друга, обаче, неговото ръководство затвърждава властническия модел, който продължава и до в този момент. През 1982 година Ахиджо подава оставка заради здравословни аргументи. Той, обаче, остава началник на Партията Камерунски народен съюз с вярата да ръководи подмолно страната.
За негов правоприемник е определен тогавашния министър-председател Пол Бия. Още с встъпването си в служба той се пробва да се освободи от въздействието на предшественика си. Конфликтът се разраства, когато Ахиджо прави опит да откри доминация на партията над държавното управление. Този опит се оказва несполучлив и той е заставен да подаде оставка като началник на партията. През 1984 година последователите му се пробват да провеждат прелом, който е несполучлив. Ахиджо и последователите му са съдени, като на него му е неразрешено да се върне в Камерун от Франция, където 5 години по-късно почива.
Пол Бия ръководи Камерун в продължение на 43 години (до сега). Неговото ръководство е обвързвано с възходи и падения в региона на стопанската система, сигурността и външната политика. В началото се показва като модернизатор, проповядващ „ морално обновяване “ и по огромна неприкритост в ръководството. Опитът за прелом, обаче, трансформира значително метода му на деяние. През 1985 година, за подсилване на президентската институция, той разпуска Камерунския народен съюз и основава нова ръководеща партия – Камерунска народнодемократична партия, напълно под негово въздействие.
Управлението на Пол Бия до изборите през октомври 2025 година се характеризира със следното:
В региона на стопанската система. Световната рецесия през 80-те години на ХХ век се отразява тежко на стопанската система на страната. Спадът на цените на петрола и другите експортни артикули на страната доведоха до финансов колапс, което наложи намесата на Международния валутен фонд и Световната банка. Това провокира структурни промени, включващи приватизация и съкращения в обществения бранш. Към края на 90-те години стопанската система последователно се стабилизира с помощта на приходите от нефт, дърводобив и земеделие.
В региона на външната политика. Основен проблем пред страната беше разногласието с Нигерия за полуостров Баккаси, територия в югозападната част от страната на границата с Нигерия, в която бяха открити индустриални количества нефт и природен газ. През 1994 година нигерийски войски нахлуха в територията, което докара до осем годишни периодически конфликти сред армиите на двете страни. Бия прояви дипломатическа еластичност. Сезиран беше Международния съд в Хага, който отсъди в интерес на Камерун. Въпреки многочислените отлагания от страна на Нигерия за осъществяване на решението на съда, Бия прояви самообладание и усилена дипломация в границите на Африканския съюз и разногласието беше позволен наред в интерес на Камерун.
Вътрешни спорове и сигурност. Най-сериозното предизвикателство пред ръководството на Бия е тъй наречените англофонска рецесия, почнала през 2016 година и продължаваща досега. Жителите на някогашния Британски южен Камерун се оплакват от дискриминация и маргинализация. Възниква придвижване с искане за възобновяване на федералното устройство на страната. Протестите прерастват във въоръжени конфликти сред сепаратистите и държавните сили с хиляди жертви и над 270000 разселени лица. През 2017 година водачите на сепаратистите оповестиха алегорична самостоятелност на англофонските райони и сътвориха страната Амбазония, което докара до интензификация на военните конфликти. През 2019 година Бия разгласи началото на народен разговор за разрешаване на англофонската рецесия. В резултат на това беше даден специфичен статут на двата англафански района, което докара до по-висока степен на автономност. Друг сериозен проблем, обвързван със сигурността са терористичните закани в северен Камерун от офанзивите на Боко Харам, които станаха изключително интензивни след 2014 година
Пол Бия поема властта в изискванията на еднопартийна политическа система. Под натиска на вътрешни митинги и интернационалната общественост той позволява възобновяване на многопартийната система през 1990 година През идващите години се основават десетки партии, измежду които главната опозиционна мощ – Социалдемократичния фронт, който се употребява със сериозна поддръжка в англофонските райони. Междувременно президентските избори се организират постоянно. Бия печели през 1992, 1997,2004,2011 и 2018 година През 2008 година е анулирано ограничаването за броя на президентските мандати, което му разрешава да се кандидатира безкрайно, в това число и на тазгодишните избори.
Проведените през октомври 2025 година президентски избори бяха най-оспорваните в историята на Камерун. Според данните на изборната комисия Пол Бия (92 годишен) е определен за осми мандат с 53,66% от гласовете, което е най-ниската поддръжка за всички извършени с негово присъединяване избори. Основният му съперник Иса Тчирома Бакари получи 35,19%. Избирателната интензивност е относително ниска - 57,7%.
Обявяването на тези резултати от Избирателната гилдия на Камерун провокира всеобщо неодобрение измежду популацията. Още преди формалните резултати да станат известни, Тчирома Бакари разгласи посредством видеообръщение, че е спечелил изборите с повече от 54% от гласовете.
В същина, резултатите от изборите не бяха изненада за болшинството от популацията. Според някои изказвания на жители от столицата Яунде, това е повтаряща се история от 80-години на ХХ век. Пресен е образецът от предходните избори през 2018 година, когато водещият опозиционен претендент Морис Камто разгласи победа, само че от това не последва нищо, а самият той прекара много години в пандиза. И въпреки всичко има някои разлики. Този път опозицията съумя образно да показва голям брой случа
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ