Най-красивата и елегантна гимнастичка на световния шампионат по художествена гимнастика

Най-красивата и елегантна гимнастичка на международния шампионат по художествена гимнастика в София бе доста щастлива след международната купа на лента и бронзовия орден в многобоя. Рускинята даде извънредно изявление за „ Труд “ и даже театралничи с първа страница на вестника.

– Саша, по какъв начин се чувствате в София, харесва ли ви публиката в залата?
– В София безумно доста ми харесва. Моята обич към вашия град не е от в този момент. Тя стартира още от дълго време, въпреки всичко не за първи път гостувам тук и вземам участие в надпревари. Когато дойдох за присъединяване в Световната купа – в края на март, за мен беше доста ненадейно, тъй като ми предстоеше първият старт след дълготрайно лекуване. Възстановявах се след доста тежка контузия за мен, а атмосферата в залата беше страхотна. Публиката ме посрещна толкоз топло и с такава благосклонност, която същински ме разчувства. Въобще не чаках такава обич от страна на феновете.

– Какво си казахте като видяхте, че сте една от любимките тук?
– Казах си: Боже, какъв брой е хубаво! И това доста ме въодушеви. Затова чаках с голямо предпочитание това състезание, имайки пред себе си страхотните мемоари от тази прелестна зала. И когато упражнявах си споделях: „ Не мога да позволи неприятна игра, там в София са моите хора, които ме чакат. ”

– Коя е обичаната ви комбинация, с кой от уредите?
– Обичам всичките си съчетания, само че най-вече одобрявам композицията ми с лента… Да, несъмнено, че лентата…

– Но тъкмо лентата на финала за многобой ви изигра неприятен номер – направихте груби неточности, което ви попречи да се борите за купата.
– Да, по този начин е, за което доста скърбя. А толкоз доста желаех да я изиграя от сърце и душа… Но е трябвало просто да я изиграя вярно. Случилото се обаче няма по какъв начин да го върнем. Този шампионат е най-успешният, най-емоционалният и най-неочакваният за мен. Защото не чаках, че ще попадна в многобоя и съвсем не бях готвила бухалките. И в действителност ме подведоха не бухалките, а шампионската лента. Дори не разбрах по какъв начин позволих тази грешка…

– Какво ви сподели старши треньорката на тима Ирина Александровна след изиграването на лентата? Госпожа Винер не изглеждаше по никакъв начин удовлетворена.
– Ирина Александровна ми сподели, че направените от мен неточности по никакъв начин, но по никакъв начин не е добре. Но по-късно ме успокои – още нищо не е изгубено. Излез, радвай публиката с осъществяванията си, това бяха думите й. Знаете ли, когато удоволствието е общо – твоето и на феновете, тогава нещата ще си дойдат на мястото, тогава всичко ще е добре. Когато се настроиш, всичко ще се получи. Ето това ми сподели. И по този начин съумях умерено да продължа битката. Това беше грамаден опит и голяма наслада за мен.

– А какви бяха думите на госпожа Винер към вас, когато надпреварата свърши и вие спечелихте бронзовия орден в многобоя?
– Поздрави ме. При толкоз огромен труд, не може да няма наслада от премията. И ето ме пред вас – щастлива от медалите, от триумфа на нашия тим и от топлото посрещане тук. Благодаря ви доста.

– Получихте и наградата на „ Лонжин ” за грациозност на международното. Сигурно се чувствате доста особено да получите короната за най-красивата гимнастичка.
– Ооо, прелестно е, това в действителност е особено чувство. Трогната съм от тази премия, за която откровено благодаря.