Най-красивата баба във Вселената за 2016 г. Дони Василева е

Най-красивата баба във Вселената за 2016 година Дони Василева е сполучлива бизнес дама, баба на трима внуци, жена с богата житейска и академична биография. Учила е приложна филология с гръцки и британски, политология и дипломация, приказва пет езика. Дълго защитавани секрети от живота на красивата дама, почтени за трогателен сериал, излизат на показ в автобиографичния й разказ „ Животът, който ми се падна ".



В него авторката наблюдава вълнуващия сюжет на личната си орис с всички превратности по пътя, сложните избори, силата да продължиш напред, да простиш. За премиерата на творбата си Дони избра с. Роза и това не е инцидентно. Там тя е израснала с доста обич и е научена да обича от своите родители, които вземат изоставеното бебе от София и го занасят в дома си в селото.

Построили са къща със личните си четири ръце, тъй като да имат личен дом, е било едно от изискванията, с цел да им бъде обещано дете за осиновяване.

" Имах приказно, вълшебно детство в Ягода ", споделя авторката. Допълва, че през всичките години, до момента в който пораства, не е имала чувството, че това не са същинските й родители.

„ Имах най-уникалните и превъзходни родители на този свят и в случай че трябваше 100 пъти да се родя, отново тях щях да избера. Когато в учебно заведение ставаше някакво сдърпване, децата се обръщаха към мен и ми споделяха: " Ти си купена! ". Чувах го от доста дребна. Знаех го вътре в себе си. В книгата разказвам момента, в който татко ми ми сподели. Направи го почтено, по извънреден метод и това е доста дълга и подробна сцена в романа. Бях готова и това не ми се отрази по никакъв метод, доста обичах моите родители ", изяснява най-красивата баба.

Допълва, че включва този прочувствен миг в творбата си с концепцията да даде кураж на хората, които имат осиновени деца, че не е ужасно. Напротив - те би трябвало да намерят най-подходящия миг да поднесат истината на децата си , а не да я чуват в профил, тъй като това може да се отрази на душeвността им, написа „ Минаха години “. Все отново в днешно време нещата са доста разнообразни от 70-те години, когато тематиката за осиновяването и родените отвън брак деца е табу, както доста други. Тогава е неразрешено да се приказва и е изключително срамно за дамите, които не могат да родят свои биологични деца. Те са обиждани и наричани с неприятни избрания, с които се характеризират безплодните животни.

" Много трагично го преживяваха тези хора и по тази причина са пазили тайната. Днес се знае, че стерилитетът не е заразно заболяване и е голям броят на хората, които се борят за деца, а осиновяването е доста благородно дело ", изяснява Дони. След признанията на татко й, тя го прегръща и му споделя: „ Сега ще ви обичам още повече. " С това тематиката е затворена и в никакъв случай повече не се повдига в фамилията.

Едва, когато родителите й си отиват, Дони прави първите опити да разбере кои са хората, които са й дали живот. В продължение на към 20 години обикаля архиви и търси диря от тях, само че без триумф. Благодарение на шума, който подвига около персоналната си история по съвет на адвокатката си Жанета Бюйлекова, се стига до ремонти в закона за осиновяванията през 2023 година, които дълго време преди случая отлежават без придвижване в Народното събрание. След тях се облекчава процедурата при откриване на тайната на осиновяването .

" Когато с адвокатката ми отворихме делото за моето осиновяване в Костинброд, видях, че има една сбъркана цифра, изписана на ръка в номера. Тази цифра 20 години ме е държала надалеч от истината. На 51 стигнах до имената на моите родители. Живееха във Варна. Адвокатка се обади на майка ми Татяна. Обясни й в каква връзка я търси. Майка ми реагира стремително, сподели: „ Зная за кое дело ме търсите! ". Звъннах й от моя телефон и й споделих, че го върша, с цел да има моя номер и да реши дали да го употребява, с цел да се забележим. „ 51 години очаквам това позвъняване ", сподели майка ми “, връща Дони обратно лентата на спомените си. Още при диалога по телефона, тя твърди биологичната си майка, че не желае да я тормози, нищо не желае, а единствено да знае какво се е случило в тези години и за какво се е стигнало до обстановката с изоставянето й.



„ Обикновена житейска битова история. Забременях с трето дете и мъжът ми сподели: „ Аз трето дете не желая! ", е късото пояснение на Татяна. От думите й Дони схваща, че има брат и две сестри. Отива във Варна и се среща със фамилията си, тази трогателна сцена също е част от романа. С татко си по този начин и не съумява да се запознае, той е умрял две години преди Дони да разбули тайната за своето осиновяване.

„ Няма да разкрия какво ми сподели брат ми, то е извънредно разтърсващо. Това избрах за финално изречение на романа. Даде ми отговор и спокойствието за какво не съм ги намирала толкоз дълги години, счита, че повода е тъкмо в бащата ", споделя Мисис Баба.

Не по-леки са миналите пет десетилетия и за майката Татяна, която не е серпантина да мисли за своето изоставено момиченце. Жената желала да вземе и отгледа бебето си, само че брачният партньор й не разрешил. „ Той настояваше да оставим детето. Нямах право на избор и решение, бях принудена. Това, което претърпях, беше извънредно. 50 години живях извънредно тежко. Всичко беше забулено в загадка. Той просто по този начин беше решил - да не се споделя на никого за детето ", споделя Татяна. Цели 50 години тя заспива и се разсънва с мисълта дали ще има щастието да открие дъщеричката си. Всеки път, когато срещне русичко момиченце със сини очи, се пита това ли е детето, което е оставила.



Тя в никакъв случай няма да не помни деня, в който получава телефонното позвъняване от Дони. Това за нея е доста тежък и в това време разтърсващ миг, тъй като в слушалката проехтява името, което е дала на изоставеното си бебе. " Не ми стигат думите да изразя щастието си в този миг и в идващия, когато тя пристигна във Варна и ce видяхме. Много я обичам, за мен Дони е самото съвършенство ", изяснява с трептящ глас Татяна.