Росатом: Най-изгодно е да построите АЕЦ Белене със заем
Най-изгодно за България ще е да построи АЕЦ „ Белене” на заем, като по този начин продава тока от нея на по-евтини и конкурентни цени и по този метод подтиква локалната стопанска система.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Кирил Комаров, който е зам.-генерален шеф на съветската компания „ Росатом”.
Призрачният град на Белене, недочакал втората АЕЦ
Борисов: Ако не беше „ Белене “, щях да ви дам за заплати и униформи
Китай се интересува от АЕЦ „ Белене “
Тя създаде оборудването за българската централа, което страната ни откупи и до края на 2017 би трябвало да бъде доставено. Същевременно самата орис на над 30-годишният план за втора атомна централа у нас остава неразбираемо.
Комаров приказва няколко дни откакто стопански екип на Българска академия на науките показа собствен отчет по отношение на „ Белене”.
В него се посочи, че централата може да се построи с инвестиция от 10,5 милиарда евро, от който 30% от капитала да е държавен, а 70% притеглен, с оптималната рента върху възможен заем 4,5%.
По този метод българските учени дефинират плана като „ жизнеспособен”. Те още дефинираха като най-хубава концепцията производителят на оборудването да построи и централата. „ Росатом” са съгласни.
„ Често ни задават въпроса дали сме подготвени да участваме като реализатор на плана, в случай че бъдат открити средства.
Винаги сме потвърждавали, че сме подготвени да го създадем ”,
съобщи Комаров, съгласно който всичко зависи от определения метод на българското държавно управление.
Ясен проект за АЕЦ-а обаче към момента няма. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова дефинира разбора на Българска академия на науките като „ справедлива оценка”, само че и че крайното решение на властта не трябва да е „ прибързано”.
Според Коморов най-перспективният и верен вид за България е да осъществя „ Белене” на правилото, по който сега се строи АЕЦ „ Пакш”-2 в Унгария.
Там държавното управление е наело „ Росатом” да построи централата, като е изтеглило междудържавен заем. Целта е след това тока от централата да се продава на ниска цена в страната и по този метод да се подтиква националната стопанска система.
„ От икономическа позиция това е най-изгодният вид. Той дава опция да се получи заем при най-евтината рента и за допустимо най-дълъг интервал, да не бъде обслужван по време на строителството на самата електроцентрала, а да бъде изплащан, когато тя към този момент е завършена”, изброи плюсовете Комаров.
Унгарският модел обаче не е единствен, посочи той и даде образец с турската АЕЦ „ Акую”, която също се строи от „ Росатом”.
Там съветската компания влиза като вложител, а турското държавно управление дава гаранции, че ще купува електричеството на задоволително висока цена.
„ Техният интерес е явен: те не желаят да рискуват, тъй като това е първата АЕЦ в Турция. Анкара желае рисковете да се поемат от вложителя, само че са подготвени да платят за това” посредством по-висока цена на електричеството, счита Комаров.
Той посочи, че унгарският вид е стопански най-изгоден и за България, само че показва една експертна позиция и не може да вземе решение от името на държавното управление в София.
„ Като строител сме подготвени да участваме във всеки вид, който българското държавно управление избере. Като вложител зависи от изискванията и модела ”,
съобщи Камаров.
Той добави, че „ Росатом” има дългогодишно съдействие в България, което не е било помрачено от арбитражното дело, заведено от компанията и извоювано от нея. Именно то задължи страната ни да изкупи към този момент създадено за централата съветско съоръжение, поради което Националната електрическа компания дължеше над 1 милиард лв. на съветската „ Атомстройекспорт”.
Според Българска академия на науките допустимо най-лошият вид е централа да не се строи, а оборудването да се продаде. Подобно развиване е било коментирано от властта. Реакторите и другите машини обаче са основани за характерните условия на площадката в Белене и биха се продали на огромна загуба, считат учените-икономисти.
Теменужка Петкова, а и министър председателят Бойко Борисов нееднократно са изтъквали, че реализирането на плана е невероятно да стане с български средства. Известно е за интерес от страна на китайски вложители. Не е ясно до каква степен ще се обмисли предложения вид с държавен заем.
До 2023 страната би трябвало да върне парите, които се наложи да изтегли, с цел да се разплати с „ Росатом” за оборудването.
„ Искрено се надявам, че в най-скоро бъдеще дружно с вас ще можем с горделивост да съобщим, че и България е измежду страните, които са взели решение да строят нуклеарна централа”, съобщи Комаров.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Кирил Комаров, който е зам.-генерален шеф на съветската компания „ Росатом”.
Призрачният град на Белене, недочакал втората АЕЦ
Борисов: Ако не беше „ Белене “, щях да ви дам за заплати и униформи
Китай се интересува от АЕЦ „ Белене “
Тя създаде оборудването за българската централа, което страната ни откупи и до края на 2017 би трябвало да бъде доставено. Същевременно самата орис на над 30-годишният план за втора атомна централа у нас остава неразбираемо.
Комаров приказва няколко дни откакто стопански екип на Българска академия на науките показа собствен отчет по отношение на „ Белене”.
В него се посочи, че централата може да се построи с инвестиция от 10,5 милиарда евро, от който 30% от капитала да е държавен, а 70% притеглен, с оптималната рента върху възможен заем 4,5%.
По този метод българските учени дефинират плана като „ жизнеспособен”. Те още дефинираха като най-хубава концепцията производителят на оборудването да построи и централата. „ Росатом” са съгласни.
„ Често ни задават въпроса дали сме подготвени да участваме като реализатор на плана, в случай че бъдат открити средства.
Винаги сме потвърждавали, че сме подготвени да го създадем ”,
съобщи Комаров, съгласно който всичко зависи от определения метод на българското държавно управление.
Ясен проект за АЕЦ-а обаче към момента няма. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова дефинира разбора на Българска академия на науките като „ справедлива оценка”, само че и че крайното решение на властта не трябва да е „ прибързано”.
Според Коморов най-перспективният и верен вид за България е да осъществя „ Белене” на правилото, по който сега се строи АЕЦ „ Пакш”-2 в Унгария.
Там държавното управление е наело „ Росатом” да построи централата, като е изтеглило междудържавен заем. Целта е след това тока от централата да се продава на ниска цена в страната и по този метод да се подтиква националната стопанска система.
„ От икономическа позиция това е най-изгодният вид. Той дава опция да се получи заем при най-евтината рента и за допустимо най-дълъг интервал, да не бъде обслужван по време на строителството на самата електроцентрала, а да бъде изплащан, когато тя към този момент е завършена”, изброи плюсовете Комаров.
Унгарският модел обаче не е единствен, посочи той и даде образец с турската АЕЦ „ Акую”, която също се строи от „ Росатом”.
Там съветската компания влиза като вложител, а турското държавно управление дава гаранции, че ще купува електричеството на задоволително висока цена.
„ Техният интерес е явен: те не желаят да рискуват, тъй като това е първата АЕЦ в Турция. Анкара желае рисковете да се поемат от вложителя, само че са подготвени да платят за това” посредством по-висока цена на електричеството, счита Комаров.
Той посочи, че унгарският вид е стопански най-изгоден и за България, само че показва една експертна позиция и не може да вземе решение от името на държавното управление в София.
„ Като строител сме подготвени да участваме във всеки вид, който българското държавно управление избере. Като вложител зависи от изискванията и модела ”,
съобщи Камаров.
Той добави, че „ Росатом” има дългогодишно съдействие в България, което не е било помрачено от арбитражното дело, заведено от компанията и извоювано от нея. Именно то задължи страната ни да изкупи към този момент създадено за централата съветско съоръжение, поради което Националната електрическа компания дължеше над 1 милиард лв. на съветската „ Атомстройекспорт”.
Според Българска академия на науките допустимо най-лошият вид е централа да не се строи, а оборудването да се продаде. Подобно развиване е било коментирано от властта. Реакторите и другите машини обаче са основани за характерните условия на площадката в Белене и биха се продали на огромна загуба, считат учените-икономисти.
Теменужка Петкова, а и министър председателят Бойко Борисов нееднократно са изтъквали, че реализирането на плана е невероятно да стане с български средства. Известно е за интерес от страна на китайски вложители. Не е ясно до каква степен ще се обмисли предложения вид с държавен заем.
До 2023 страната би трябвало да върне парите, които се наложи да изтегли, с цел да се разплати с „ Росатом” за оборудването.
„ Искрено се надявам, че в най-скоро бъдеще дружно с вас ще можем с горделивост да съобщим, че и България е измежду страните, които са взели решение да строят нуклеарна централа”, съобщи Комаров.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ