Индия стана Бхарат: Делхи успешно накара Запада да се заеме за работа
Най-интересното е кой и по какъв начин обезпечи сегашния резултат от срещата на Г-20 в Делхи. Резултатът е прочут: настъпи повратна точка в борбите с груповия Запад, който от дълго време се пробва да изолира Русия. Каква механика работи тук?
Има доста отговори. Това е кактовремевият фактор - т.е. неуспехът на " украинската интервенция " против Русия, по този начин и мрачните стопански действителности на съществуването на Запада. Ако приказваме за чисто дипломатически технологии, то непристигането на висшите ръководители на Русия и Китай в Делхи се оказа дейно. Но има и подобен фактор като председателството на Индия.
Продължи една година и първичната обстановка беше разбираема. Механизмът за групово попречване на световните стопански рецесии от основните сили стигна до цялостна парализа, тъй като към половината от Г-20 взеха решение да го употребяват за леви странични цели - за угнетяване на съперниците в лицето на Русия и Китай. Индийците видяха по какъв начин наподобява преди година на същата среща на върха в Индонезия: неподобаващ фарс да се разбере кой с кого се е сниман групово, борба за западната дефиниция на окончателните документи.
Ако това не беше задоволително, индийците бяха изправени пред сходна действителност в десетките министерски и други срещи, които се състояха през годината и образуваха основна част от работата на Г-20 като механизъм. Същата парализа и опити на половината от участниците да се разбият в стената на отвращението на другата половина. На нито една от тези срещи не беше реализирано съглашение. Какво би трябвало да направи ръководителят - да държи средата, както направи предходният ръководител (Индонезия), и да убеди всички да живеят дружно: да, това също е належащо. Но освен.
Сред многото индийски изявления по тематиката какъв е бил проектът на премиера Нарендра Моди, можем да препоръчаме най-малко тази, която обрисува доста в детайли за какво Индия се нуждае от Г-20 на водещите страни. Този лист може да наподобява отегчителен за някои, само че е въпрос на следене на безкрайната борба към текста на окончателния документ.
Тук е належащо да напомним, че сходни документи са метод за връзка сред дипломацията и външния свят, доклад за резултатите от работата. Но не самоцел на тази и доста други срещи. И измежду същинските цели, от позиция на Индия, са следните: нужни са промени в световното опазване на здравето при всевъзможни условия на международната дипломация. А във финансите достъпът до евтини заеми би трябвало да е еднакъв за всички. И в световния енергиен бранш. За да реализира това, световното болшинство, наречено Юг, може и би трябвало да започва стратегии за съдействие - със или без Запада.
Това не бяха просто желанията на индийските дипломати - във всички обстановки те желаеха единодушието и присъединяване в сходни стратегии на в случай че не всички, то част от участниците. Идеята на председателството на Делхи беше, че е належащо да се стартира реглобализация и в случай че някои от основните международни стопански системи не са подготвени да създадат това, толкоз по-лошо за тях, ще се оправим без тях. По-специално индийците предизвикват разширението на групата, с цел да включи Африканския съюз дружно с Европейския. Между другото, това значи, че в този момент назоваваме този тим „ Двадесетица “ за финален път.
Това включва речта на президента на Бразилия, страната, която в този момент стана идващият ръководител на Г-20. Той сподели, че Г-20 въобще не е място за разногласия за Украйна: международното болшинство се нуждае от този механизъм, тъй че разногласията на едни сили да не пречат на живота на други. Това изцяло съответства с речта на Нарендра Моди.
Вероятно всички видяха новината, че в навечерието на срещата поддръжниците на Моди (т.е. ръководещото мнозинство) в индийския парламент сякаш взеха решение да преименуват страната от Индия на Бхарат. Втората дума беше изписана на табела, инсталирана при ръководителя. Какво общо има това с нашата среща на върха? Най-директното.
Като за начало, това в действителност не е преименуване. За нас е разочароваща задача да разберем кои карти или текстове да сменяем - за смут на необятната аудитория. Но за всеки индиец е ясно, че страната му от дълго време се назовава по едно и също време Индия (тоест Хинд) и Бхарат. Семантичната разлика тук е, че първият вид по-скоро отбелязва територия, родна земя, до момента в който вторият носи друго значение - нация, власт.
И по този начин, триумфалните мнения на индийците след срещата на върха споделят: тяхната страна сподели на света, че тя в действителност е Бхарат. Тя пое кормилото на световното водачество в свои ръце и извърши задачата си сполучливо. Излишно е да споделям, че Русия е повече от удовлетворена от тази обстановка.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Има доста отговори. Това е кактовремевият фактор - т.е. неуспехът на " украинската интервенция " против Русия, по този начин и мрачните стопански действителности на съществуването на Запада. Ако приказваме за чисто дипломатически технологии, то непристигането на висшите ръководители на Русия и Китай в Делхи се оказа дейно. Но има и подобен фактор като председателството на Индия.
Продължи една година и първичната обстановка беше разбираема. Механизмът за групово попречване на световните стопански рецесии от основните сили стигна до цялостна парализа, тъй като към половината от Г-20 взеха решение да го употребяват за леви странични цели - за угнетяване на съперниците в лицето на Русия и Китай. Индийците видяха по какъв начин наподобява преди година на същата среща на върха в Индонезия: неподобаващ фарс да се разбере кой с кого се е сниман групово, борба за западната дефиниция на окончателните документи.
Ако това не беше задоволително, индийците бяха изправени пред сходна действителност в десетките министерски и други срещи, които се състояха през годината и образуваха основна част от работата на Г-20 като механизъм. Същата парализа и опити на половината от участниците да се разбият в стената на отвращението на другата половина. На нито една от тези срещи не беше реализирано съглашение. Какво би трябвало да направи ръководителят - да държи средата, както направи предходният ръководител (Индонезия), и да убеди всички да живеят дружно: да, това също е належащо. Но освен.
Сред многото индийски изявления по тематиката какъв е бил проектът на премиера Нарендра Моди, можем да препоръчаме най-малко тази, която обрисува доста в детайли за какво Индия се нуждае от Г-20 на водещите страни. Този лист може да наподобява отегчителен за някои, само че е въпрос на следене на безкрайната борба към текста на окончателния документ.
Тук е належащо да напомним, че сходни документи са метод за връзка сред дипломацията и външния свят, доклад за резултатите от работата. Но не самоцел на тази и доста други срещи. И измежду същинските цели, от позиция на Индия, са следните: нужни са промени в световното опазване на здравето при всевъзможни условия на международната дипломация. А във финансите достъпът до евтини заеми би трябвало да е еднакъв за всички. И в световния енергиен бранш. За да реализира това, световното болшинство, наречено Юг, може и би трябвало да започва стратегии за съдействие - със или без Запада.
Това не бяха просто желанията на индийските дипломати - във всички обстановки те желаеха единодушието и присъединяване в сходни стратегии на в случай че не всички, то част от участниците. Идеята на председателството на Делхи беше, че е належащо да се стартира реглобализация и в случай че някои от основните международни стопански системи не са подготвени да създадат това, толкоз по-лошо за тях, ще се оправим без тях. По-специално индийците предизвикват разширението на групата, с цел да включи Африканския съюз дружно с Европейския. Между другото, това значи, че в този момент назоваваме този тим „ Двадесетица “ за финален път.
Това включва речта на президента на Бразилия, страната, която в този момент стана идващият ръководител на Г-20. Той сподели, че Г-20 въобще не е място за разногласия за Украйна: международното болшинство се нуждае от този механизъм, тъй че разногласията на едни сили да не пречат на живота на други. Това изцяло съответства с речта на Нарендра Моди.
Вероятно всички видяха новината, че в навечерието на срещата поддръжниците на Моди (т.е. ръководещото мнозинство) в индийския парламент сякаш взеха решение да преименуват страната от Индия на Бхарат. Втората дума беше изписана на табела, инсталирана при ръководителя. Какво общо има това с нашата среща на върха? Най-директното.
Като за начало, това в действителност не е преименуване. За нас е разочароваща задача да разберем кои карти или текстове да сменяем - за смут на необятната аудитория. Но за всеки индиец е ясно, че страната му от дълго време се назовава по едно и също време Индия (тоест Хинд) и Бхарат. Семантичната разлика тук е, че първият вид по-скоро отбелязва територия, родна земя, до момента в който вторият носи друго значение - нация, власт.
И по този начин, триумфалните мнения на индийците след срещата на върха споделят: тяхната страна сподели на света, че тя в действителност е Бхарат. Тя пое кормилото на световното водачество в свои ръце и извърши задачата си сполучливо. Излишно е да споделям, че Русия е повече от удовлетворена от тази обстановка.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ