Най-интересното е, че милиардерите не си плащат големите данъци съвсем

Най-интересното е, че милиардерите не си заплащат огромните налози напълно законно. Данъчните закони и скъпите данъчни юристи им разрешават да внасят данъци в държавната хазна вместо милиарди долари единствено милиони или дори нищо. Да, случва се по този начин, че на процедура богатите и не толкоз богатите американци могат да спестят доста пари, като излъгват данъчните управляващи за размера на дължимите федерални налози върху приходите си. Но това е нищо спрямо това какъв брой пари могат да спестят милиардерите, в случай че следват формалните данъчни правила и процедури. Малко обстоятелства за това по какъв начин супер богатите (не) заплащат налози Джеф Безос увеличи положението си с към 99 милиарда $ сред 2014 и 2018 година, само че регистрира единствено 4,22 милиарда $ облагаем приход за този интервал. И през 2011 година той получи данъчен заем от 4000 $ за децата си. Уорън Бъфет, който добави 24,3 милиарда $ към положението си през интервала 2014-2018 година, заяви, че има единствено 125 млн. $ облагаем приход, като заплаща подоходен налог общо по-малко от 24 млн. $, т.е. действителната му данъчна ставка беше към 0,1%. А точно той неведнъж призоваваше за по-строги данъчни правила във връзка с богатите. Майкъл Блумбърг плати единствено 70,7 милиона $ налози върху прихода си през 2018 година, макар че регистрира 1,9 милиарда $ чист доход след приемане на данъчни облекчения въз основа на благотворителни дарения и възобновяване на задгранични налози. Джордж Сорос не заплаща федерален налог върху приходите сред 2016 и 2018 година, откакто подаде иск за капиталови загуби. Карл Икан и Илон Мъск се възползваха от разпоредбите за дълга. Икан задържа лихвени заплащания по дълга на компанията си, което му оказа помощ да избегне заплащането на федерални налози върху приходите през 2016 и 2017 година Мъск постоянно взема назаем десетки милиарди долари за сметка на своите акции: тези заеми са необлагаеми и платените лихви постоянно могат да се употребяват като данъчно облекчение. Така през 2018 година Мъск въобще не заплаща федерален налог върху приходите. Част от истината за данъчното облагане на богатите За данъчни цели в Съединени американски щати приходите нормално се дефинират като пари. Ако инвестицията се усили цената си, това не се смята за облагаем приход. Експертите пресмятат, че най-богатите американци имат към 2,7 трилиона $ благосъстояние, върху което не са платили и стотинка налози! Има няколко аргументи за тази " математика ", написа yandex.ru. Първо, увеличението на цената на активите в някакъв смисъл е нереалистично или най-малко невероятно да се употребява за данъчни цели. Още през 1920 година Върховният съд на Съединени американски щати постановява, че жена, получила несъмнено количество акции, не би трябвало да заплаща налог върху тяхната стойност, защото при прехвърлянето на акции " не взема нищо от имуществото на корпорацията и не прибавя нищо към цената на нейните активи като акционер. " Реалността обаче е, че доста заможни американци заемат обилно против своите активи, като скъпи бумаги. Например Илон Мъск заложи 57,7 милиарда $ акции на Tesla като поръчителство на персонални заеми. Това дава на Мъск способността да харчи доста пари, без да заплаща налози. Второ, става известно, че елементарно можете да натрупате благосъстояние, което в никакъв случай няма да бъде обложено с налози. Активите могат да бъдат разграничени на фондации с нестопанска цел, чиито съществени бенефициенти могат да бъдат хората, които ги ръководят. Имотът може да бъде предаден и на деца и внуци. Освен това страната разрешава на наследниците да получат собствеността на актуалната стойност посредством изтриване на насъбраните данъчни отговорности. Така че мъдрият Бъфет в никакъв случай няма да заплати налози върху голямата част от положението си, за което той приказва нееднократно доста намерено. Милиардерът откровено има вяра, че е по-добре за обществото, в случай че положението му се разпредели за щедрост, в сравнение с в случай че се употребява за леко понижаване на непрестанно възходящия държавен дълг на Съединени американски щати. Трето, облагането на благосъстоянието е бюрократичен призрачен сън. Има компликации, да вземем за пример, с установяването на правила за установяване на цената на активите. Има и противоположната страна на медала за налога върху активите. Някои би трябвало да продават активи, с цел да заплащат налози върху тях. Следователно системата отчасти работи, само че има обилни пропуски в нея. Какъв е резултатът? Данните от открити източници демонстрират, че през 2018 година, последната година, за която са налични данни, 0,001% от най-богатите американци - почти 1400 семейства - заплащат по-малък дял от приходите си като налози, в сравнение с останалите 1% най-богати американци, за които ефикасната данъчна ставка е била единствено 22,9% (за приходи, декларирани за облагане). За ултра богатите (същите 0,001%) данъчната ставка е била още по-ниска - 13,3% от облагаемия им приход през 2018 година Това е даже по-малко от междинното американско домакинство, което заплаща федерални налози в размер на към 14% върху към 70 000 щатски $ междинен годишен облагаем приход. За елита ефикасната данъчна ставка е още по-ниска. Така, Майкъл Блумбърг - милиардер, политик и предприемач, някогашен кмет на Ню Йорк - заплати единствено 3,7% налози върху приходите си през 2018 година.