Небостъргачът, който е трън в очите на парижани и повод за спорове вече над 40 години
" Най-хубавата панорама в Париж? От върха на кулата " Монпарнас ", тъй като това е единственото място, от което не можеш да видиш самата кула. " Това е една от шеговитите реплики, повтаряни още веднъж и още веднъж по отношение на 210-метровата кула " Монпарнас ", намираща се в столицата на Франция. На пръв взор небостъргачът, изпълнен с офисите на разнообразни компании, не е нещо неповторимо - сходни нему има в доста други огромни градове по света.
Но за парижани " Монпарнас " е бодил в очите. Няма по какъв начин да е другояче - 58-етажната офис постройка изпъква прекомерно блестящо измежду останалата част от градския пейзаж на френската столица.
Нещо повече - десетилетия наред кулата търпи рецензии за това, че с височината и семплия си, тъмен тип загрозява естетическия тип на Париж. Така че не е инцидентно, че години наред още веднъж и още веднъж се е появявало предлагането за нейното срутване.
От края на 2017-а обаче проектите са други - посредством огромна инвестиция визията на небостъргача ще бъде изменена с вярата той да спре да е подобен разделител на публичното мнение.
Трудният път нагоре
В историята на кулата " Монпарнас " има от всичко по малко - малко лакомия, малко блян, а около тях и доста неодобрение. Всъщност тази история стартира не с проектите за небостъргач, а с проблемите с трафика във френската столица преди съвсем столетие.
Още през 30-те години на предишния век се появяват проектите за реорганизация на железопътната станция " Монпарнас ", намираща се до едноименния бул.. Чак през 50-те, около приемането на нов трафик проект за града, са основани две служби, чиято задача е да измислят по какъв начин да прекроят квартала към станцията.
Така към края на същото десетилетие се появява и концепцията за построяването на небостъргач в региона. Още през цялото време концепцията е посрещната с рецензии поради плануваната височина.
През 1966-а година реконструкцията на станцията към този момент тече, а в региона е освободено огромно пространство, невиждано от години в сърцето на Париж. Именно то разрешава издигането на сходна кула.
Културният министър Андре Мало утвърждава концепцията през 1968-а, а строителството стартира година по-късно.
За задачата са разчистени 420 000 куб. м. отпадък. На строителната площадка са ситуирани 15 крана, а неприятната почва изисква слагането на 56 циментови колони на дълбочина от 70 м., които да поддържат солидната тежест на постройката - 130 000 тона.
" Монпарнас " е освен архитектурно, само че и финансово предизвикателство за Париж. В някаква степен се оказва и обществено такова. Още по време на строителството, бъдещият небостъргач към този момент среща отпор. Има даже оферти градежът да бъде спрян, когато към този момент строителите са минали 100-ия метър. Това обаче не става - през 1973-а " Монпарнас " е приключен и публично открит. Но проблемите за постройката едвам в този момент стартират...
Пейзажът на Париж към този момент не е същия, тъй като там се извисява този 210-метров колос, а не всички одобряват добре това. Но освен височината на постройката е проблем. Критики търпи и външният тип на постройката, която се пробва да комбинира желанието за нещо съвременно с алчността за парите, които множеството етажи ще обезпечат. Появява се мнението, че " Монпарнас " е образец за това по какъв начин се прави голяма неточност в градското обмисляне.
Същото нещо, което сега София се пробва да избегне с проблема към високите здания и това къде тъкмо да бъдат строени такива.
" Монпарнас " е толкоз спорен, че малко след откриването му - през 1975-а, с Плана за прилагане на земята в Париж е неразрешен градежът на здания по-високи от 37 метра.
Парижани просто не харесват небостъргачите, в случай че те не са в далечината. Такъв е казусът с бизнес квартала " Ла Дефанс ", който се намира на 3 км отвън границите на Париж и приютява 72 здания, от които 19 са приключени небостъргачи.
Полза, с изключение на притежателите на офиси в постройката, може би имат единствено туристите, които от терасата на върха на " Монпарнас " могат да погледнат на Париж от един много по-различен ъгъл. Вероятно поради това годишно постройката притегля над 1 милион туристи.
Спорове към бъдещето
Не е изненадващо, че през идващите десетилетия, в това число и през 21 век, въпросът за премахването на постройката още веднъж и още веднъж излиза на дневен ред. Това обаче е един комплициран вид, който ще изисква голяма инвестиция и единодушието на всичките съсобственици на постройката.
Вместо това е определен различен метод - цялостна смяна на " Монпарнас ", която да направи постройката по-поносима за изтънчения усет на французите.
За задачата през 2016-а е даден старта на интернационална архитектурна конкуренция. Задачата към архитекти от целия свят е да предложат план за рационализация на кулата. Победителите стават ясни през септември 2017-а. Става дума за архитектите от Nouvelle AOM - консорциум от три разнообразни компании, който оферират " биоклиматичнична трансформация на фасадата ".
Според концепцията на архитектите фасадата на кулата " Монпарнас " ще стане по-светла и транспарантна в съпоставяне със сегашната остро оплювана такава. Предвиждат се прибавянето на зелени площи, обезпечаване на частична енергийна самостоятелност на постройката и даже разширение на нейния потенциал - чака се след реконструкцията там да могат да работят 12 000 души, което е двойно повече от в този момент.
Всичко това ще коства към 300 милиона евро, които би трябвало да дойдат от съсобствениците. Голямата цел е работата по кулата да стартира през 2019-а и да приключи в точния момент за Летните Олимпийски и Параолимпийски игри в Париж през 2024-а.
Но даже това да стане, не е ясно дали еко-освежаването на " Монпарнас " ще промени мнението на недоволните от небостъргача парижани.
Източник:webcafe.bg
Но за парижани " Монпарнас " е бодил в очите. Няма по какъв начин да е другояче - 58-етажната офис постройка изпъква прекомерно блестящо измежду останалата част от градския пейзаж на френската столица.
Нещо повече - десетилетия наред кулата търпи рецензии за това, че с височината и семплия си, тъмен тип загрозява естетическия тип на Париж. Така че не е инцидентно, че години наред още веднъж и още веднъж се е появявало предлагането за нейното срутване.
От края на 2017-а обаче проектите са други - посредством огромна инвестиция визията на небостъргача ще бъде изменена с вярата той да спре да е подобен разделител на публичното мнение.
Трудният път нагоре
В историята на кулата " Монпарнас " има от всичко по малко - малко лакомия, малко блян, а около тях и доста неодобрение. Всъщност тази история стартира не с проектите за небостъргач, а с проблемите с трафика във френската столица преди съвсем столетие.
Още през 30-те години на предишния век се появяват проектите за реорганизация на железопътната станция " Монпарнас ", намираща се до едноименния бул.. Чак през 50-те, около приемането на нов трафик проект за града, са основани две служби, чиято задача е да измислят по какъв начин да прекроят квартала към станцията.
Така към края на същото десетилетие се появява и концепцията за построяването на небостъргач в региона. Още през цялото време концепцията е посрещната с рецензии поради плануваната височина.
През 1966-а година реконструкцията на станцията към този момент тече, а в региона е освободено огромно пространство, невиждано от години в сърцето на Париж. Именно то разрешава издигането на сходна кула.
Културният министър Андре Мало утвърждава концепцията през 1968-а, а строителството стартира година по-късно.
За задачата са разчистени 420 000 куб. м. отпадък. На строителната площадка са ситуирани 15 крана, а неприятната почва изисква слагането на 56 циментови колони на дълбочина от 70 м., които да поддържат солидната тежест на постройката - 130 000 тона.
" Монпарнас " е освен архитектурно, само че и финансово предизвикателство за Париж. В някаква степен се оказва и обществено такова. Още по време на строителството, бъдещият небостъргач към този момент среща отпор. Има даже оферти градежът да бъде спрян, когато към този момент строителите са минали 100-ия метър. Това обаче не става - през 1973-а " Монпарнас " е приключен и публично открит. Но проблемите за постройката едвам в този момент стартират...
Пейзажът на Париж към този момент не е същия, тъй като там се извисява този 210-метров колос, а не всички одобряват добре това. Но освен височината на постройката е проблем. Критики търпи и външният тип на постройката, която се пробва да комбинира желанието за нещо съвременно с алчността за парите, които множеството етажи ще обезпечат. Появява се мнението, че " Монпарнас " е образец за това по какъв начин се прави голяма неточност в градското обмисляне.
Същото нещо, което сега София се пробва да избегне с проблема към високите здания и това къде тъкмо да бъдат строени такива.
" Монпарнас " е толкоз спорен, че малко след откриването му - през 1975-а, с Плана за прилагане на земята в Париж е неразрешен градежът на здания по-високи от 37 метра.
Парижани просто не харесват небостъргачите, в случай че те не са в далечината. Такъв е казусът с бизнес квартала " Ла Дефанс ", който се намира на 3 км отвън границите на Париж и приютява 72 здания, от които 19 са приключени небостъргачи.
Полза, с изключение на притежателите на офиси в постройката, може би имат единствено туристите, които от терасата на върха на " Монпарнас " могат да погледнат на Париж от един много по-различен ъгъл. Вероятно поради това годишно постройката притегля над 1 милион туристи.
Спорове към бъдещето
Не е изненадващо, че през идващите десетилетия, в това число и през 21 век, въпросът за премахването на постройката още веднъж и още веднъж излиза на дневен ред. Това обаче е един комплициран вид, който ще изисква голяма инвестиция и единодушието на всичките съсобственици на постройката.
Вместо това е определен различен метод - цялостна смяна на " Монпарнас ", която да направи постройката по-поносима за изтънчения усет на французите.
За задачата през 2016-а е даден старта на интернационална архитектурна конкуренция. Задачата към архитекти от целия свят е да предложат план за рационализация на кулата. Победителите стават ясни през септември 2017-а. Става дума за архитектите от Nouvelle AOM - консорциум от три разнообразни компании, който оферират " биоклиматичнична трансформация на фасадата ".
Според концепцията на архитектите фасадата на кулата " Монпарнас " ще стане по-светла и транспарантна в съпоставяне със сегашната остро оплювана такава. Предвиждат се прибавянето на зелени площи, обезпечаване на частична енергийна самостоятелност на постройката и даже разширение на нейния потенциал - чака се след реконструкцията там да могат да работят 12 000 души, което е двойно повече от в този момент.
Всичко това ще коства към 300 милиона евро, които би трябвало да дойдат от съсобствениците. Голямата цел е работата по кулата да стартира през 2019-а и да приключи в точния момент за Летните Олимпийски и Параолимпийски игри в Париж през 2024-а.
Но даже това да стане, не е ясно дали еко-освежаването на " Монпарнас " ще промени мнението на недоволните от небостъргача парижани.
Източник:webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ