Заместничката на Иванчева за ужасите в Сливенския затвор: В ареста ни събличаха голи и ни разглеждаха органите
" Най-голямото оскърбление претърпях, когато трябваше в ареста да се събличам гола и да прикляквам, с цел да ми преглеждат органите. По принцип това би трябвало да се прави от здравно лице, само че не беше по този начин, а се правеше и на отворена врата и всеки можеше да вижда какво се случва. "
Това показа някогашната зам.-кметица на " Младост " Биляна Петрова в първото си изявление след излизането от Сливенския затвор в рубриката " Интересните ". Тя и Десислава Иванчева бяха наказани в края на 2022 година на 5 и 6 години затвор за пожелан и получен рушвет от предприемача Александър Ваклин. Състоянието на Петрова обаче се утежни и тя бе предварително освободена. Очаква се Иванчева напълно скоро също да излезе.
" В момента съм добре. Краката ми се разраняваха от прангите, които ни слагаха, когато ходехме на доктор, даже съм падала от носилката, само че към този момент всичко е забравено и желая да се изтрие от съзнанието ми ", споделя Петрова, която ще изкара първата Коледа от години със фамилията и щерка си.
" Какво ли не изживях в Сливенския. Заливаха ме с вода, обиди, викове, там е като една дребна лудница, в никакъв случай не можеш да останеш самичък. Дори тоалетните се вижда по какъв начин вървим в тях, една против друга сме. В ареста ми бяха забранили да запитвам Деси по какъв начин е и като я виждах, трябваше да споделям, че сме лесбийки, с цел да ни разрешат да си приказваме. Всякакви унижения. Но все пак имаше девойки, лесбийки, които ми помагаха ", споделя още Петрова. Контактуването една с друга било неразрешено и двете си пишели писма посредством " Български пощи " от единия етаж на другия. " В пандиза също има подчиненост. Но когато се оплачем с тъжби, постоянно се санкционира жертвата, не агресорът и по тази причина никоя от нас не се оплаква ", споделя Биляна.
Според нея в пандиза всички желаят да си понижат наказванията, като работят, тъй като два дни работа ти понижават с ден присъдата. " То е като камшик, непрестанно се предават хората, предизвикат се. Чувала съм, че в мъжкия затвор е като санаториум за разлика от женския, тук е пъкъл ", изяснява още Петрова.
Тя счита, че едно от най-абсурдните правила е да не можеш да разменяш и даваш движимостите си. " Това е грубо нарушаване и се санкционират и двамата участници. Имам образец с бременна жена, която ме молеше да й дам фонокартата да звънне на околните си, а аз не можех да й я дам, с цел да не ни санкционират. Случвало се е и дреха да ме помолят да дам, също не можех. Тук си непрекъснато на пружина и постоянно е шумно, можеш да полудееш ", споделя патилата си в пандиза Биляна.
Преди време ремонтирали едното крило на пандиза, само че все пак за 200 дами имало единствено 7 работещи душа. " Другите се мият с канчета на чешмата. Едно 150 дами не са се къпали в никакъв случай, откогато са вътре, като хората ", споделя Петрова.
Освен това дамите затворнички с години не виждат слънчева светлина. " Има дребни прозорци, дебели стени и непрозрачни стъкла. Лятото се маха един прозорец, само че зимата се затваря напълно. От 1 октомври до 31 март не влиза в никакъв случай въздух. И когато сме три или четири дами в стаята, свършва кислородът. Главата ти се замайва, дами припадаха и това с месеци наред, отчайващи условия. Когато ни разхождат, се случва на едно малко каре в кръг - т.е. от една клетка влизаме в друга клетка ", разкрива Биляна.
Когато споделя по какъв начин протича денят й, леко се усмихва, тъй като имала време да подреди градинка с обичани цветя. " Аз върших туршии, работих в завод, ставах рано в 5,00 и се прибирах като всички. Копаех земеделска земя и това ме спасяваше да съм повече на открито ", споделя Петрова.
Преди да попадне в Сливенския затвор, тя е приключила Софийската математическа гимназия със златен орден, счита бързо огромни суми мислено и е учила и живяла в доста страни - Съединени американски щати, Белгия, Германия, Нидерландия. " Работила съм в огромни интернационалните организации на Организация на обединените нации, за български министерства, писала съм отчети за Европейския парламент, за Европейска комисия от името на страната и така нататък Имах добра биография и доста желая да си върна същия живот отпреди пандиза ", споделя Биляна.
" Приемам ориста си, само че желая да не помни. Най ми е тъжно, че предизвиках това на фамилията си, даже не съумях да погреба майка ми. Дали съм дала прошка на хората, които ме вкараха вътре? Господ да им елементарни. Но всеки от тях също пострада. Г-н Иван Гешев тогава беше прокурор, в този момент се вижда, че освен той навреди на себе си, а и всички, които ни предизвикаха всичко това. Аз не желая отплата, а единствено да си върна остарелия метод на живот, да не помни и да продължа. Радвам се, че съм жива и на независимост. Хора, ценете това, което имате ", приключва Биляна Петрова.
