Най-голямото, топло и състрадателно сърце спря да бие, съобщи неговата

" Най-голямото, топло и състрадателно сърце спря да бие ", заяви неговата внучка Жаклин Вагенщайн на страницата си във Facebook.

Поклонението ще се състои в Софийската синагога на трийсетия ден от гибелта, както повелява еврейската традиция, заяви още тя. Самото заравяне ще бъде в най-тесен фамилен кръг.

" Имах достойнството и шанса да познавам и поддържам връзка от близко с Анжел и всяка среща с него бе необикновено преживяване. Блестящ сценарист и публицист, Анжел бе на първо място хуманист и герой за обществена правдивост. Еврейската общественост в България загуби едно от най-ярките си лица. Искрени съболезнования на Джаки, Раймонд и цялото семейство. Светъл път, Анжел и до нови срещи! Зихроно ливраха! " По този метод изрази тъгата си от загубата доктор Александър Оскар, ръководител на организацията на евреите в България " Шалом ".





На 17 ноември предходната година Ангел Вагенщайн навърши 100 години. По този мотив издателство " Колибри " издаде ново, " бисерно " издание на двата му знакови романа " Петокнижие Исааково " и " Сбогом, Шанхай ". Излезе от щемпел и особено илюстровано издание на " Съновидение за св. Борис I ", също отдадено на достолепната годишнина.

" Да остарееш не е героизъм, нито мотив за горделивост. Природата има свое скрито и мистично мерило за отпуснатите ти левги живот и само тяхната стойност зависи от теб. От твоята резистентност и непримиримост да следваш посоката към храма, макар че той е надалеч оттатък хоризонтите на нашия живот. А всеки отдалечен път има своя метрична система.

Моята е мерило за среднощните партнизански пътеки, за дистанцията от килията до бесилото, за метрите кинолента върху монтажната маса, за наниза от думи в моите дръскулки. Дано не ви отегчавам и още веднъж ви благодаря. Довиждане! ", сподели огромният сценарист и публицист Вагенщайн във видео, в което благодари за поздравите във връзка неговия празник.

 

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи поради левите си убеждения. След прошка фамилията се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.

Участие в Съпротивителното придвижване по време на Втората международна война. Включва се интензивно в активността на антифашистка бойна група. По Закона за отбрана на страната е въдворен в " еврейски трудов лагер " в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е задържан и наказан на гибел по Закона за отбрана на страната през 1944 година. При бомбардировките над София пандизът е отчасти опустошен, а пандизчиите са преместени в сливенския затвор. Това забавя осъществяването на присъдата, а промяната на властта в България го избавя.

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на на 52 игрални, документални и анимационни кино лентата, създадени в девет страни. Автор е на пиеси за възрастни и деца, сложени в България и чужбина.

От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сюжет " Звезди " от 1959 година на режисьора Конрад Волф е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сюжети са тези за филмите " Допълнение към закона за отбрана на страната ", " Гоя ", " Звезди в косите, сълзи в очите ", " Борис I " и " След края на света ". През 1980 година е член на интернационалното жури на 30-ия Берлински интернационален кинофестивал.

През 90-те години се отдава на писателска активност. Написал е седем книги, издадени в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединените американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел.

Романите от трилогията " Петокнижие Исааково ", " Далеч от Толедо " и " Сбогом, Шанхай ", отдадени на ориста на европейските евреи през Втората международна война, са удостоени с национални и интернационалните награди, включително, европейската премия за литература " Жан Моне " и годишните литературни награди на Съюза на българските писатели, на Сорбоната и ЮНЕСКО.