10-те български медалистки от олимпийските игри в Токио 2020
Най-голямото спортно събитие на планетата – Олимпиадата. Отложените от 2020 година Олимпийски игри се трансфораха и в най-чаканите, както за аудитория, по този начин и за участници. Токио 2020 се оказаха изпълнени с извънредно великодушие, напрегнати борби и нови върхове.
А за България това беше най-успешната Олимпиада в последните 21 години! 10 невероятни девойки накараха всички пред екраните да плачат и да се гордеят. А единствено преди дни президентът Румен Радев ги удостои с Почетния знак на президента – отличие за изключителни триумфи в спорта и извоюваните олимпийски трофеи, за подкрепяне на младите гении и за голям принос в спортната популярност на България.
Всъщност в този месец от края на игрите в Токио 2020 се изписа доста по тематиката. Да, достиженията, довели страната ни до почетната стълбичка, бяха единствено на представителки на нежния пол. Но какво друго знаем за тях, с изключение на имената им?
Нека за миг оставим на страна сухата фактология на извоювани медали от шампионати и леко надникнем в биографиите им, с цел да разберем какъв житейски път са извървели дотук и на какво се дължат тези велики триумфи. Започваме хронологично по ред на продобиване на медалите.
1. Антоанета Костадинова – спортна пукотевица
(сребърен медал)
Завършилата за преподавател по физическо образование и спорт в Шуменския университет Антоанета, се среща със стрелбата относително късно – в десети клас. Когато навършва пълноправие, става част от стрелкови клуб „ Светкавица “ – гр. Търговище през 2004 година През 2012 година в Лондон взе участие за първи път на Олимпийски игри, само че не съумява да се класира за финалите. Четири години по-късно – на игрите в Рио де Жанейро, приключва на 8-мо място на 25 метра револвер. А на последните Олимпийски игри в Токио 2020 Антония Костадинова прави най-хубавото си класиране до момента, като взима сребърен орден на 10 метра въздушен револвер. Преди да замине за японската столица споделя, че вътрешно към този момент се съмнява, че ориста ще ѝ отреди орден от Олимпиада в миналото. Но ето, че това става факт!
Извод: Постоянството и упоритостта все в миналото се отплащат!
2. Тайбе Юсеин – битка
(бронзов медал)
Тайбе Юсеин, родом от с. Мъдрево, област Разград, е интензивно и ефективно дете, което желае да се занимава със спорт. На село няма доста благоприятни условия за избор и по този начин тя попада в залата по битка. Видял гений в нея, тогавашният ѝ треньор поучава родителите ѝ да продължи образованието си в спортното учебно заведение в Русе. Така и става.
Игрите в Токио са в действителност втора Олимпиада за Юсеин. На тези в Рио де Жанейро се класира 13-та и е на път да се откаже от спорта след края им. Един телефонен диалог с бъдещия старши треньор обаче обръща нещата и Таби стартира още веднъж да тренира. Докато не идва септември 2020 година, когато къса кръстни връзки на коляното и следва дълъг интервал на възобновяване. Но все пак случило се, тя взема решение да замине за Токио и напъните ѝ се оправдават изцяло – в дребния край съумява да бие съперничката си единствено за 56 секунди. Печели бронзовия орден, само че за нея е с тежестта на злато!
Извод: Съдбата обича смелите!
3. Ивет Горанова – карате
(златен медал)
Родена е на 6 март в Плевен, само че израства в Долна Митрополия. Възпитаничка е на Спортното учебно заведение в града. Преди да се запознае с бойното изкуство, Ивет има въодушевление по националните танци. То и каратето е тип танц, просто… малко по-специфичен.
Младата каратистка донася първо олимпийско злато за България от 2008 година насам и става първата олимпийска шампионка в своята категория в каратето! И реализира това на едвам първото си присъединяване на най-уважавания състезателен конгрес. Прави същински възторг на Токио 2020, като побеждава в пет следващи срещи. Казва, че е победила, посредством освен на положителната си физическа форма, само че и на менталната такава. През цялата си подготовка тя интензивно работи и с мотивационен треньор – Моусес Налока.
Горанова мечтае след края на спортната си кариера да стане част от редиците на родната полиция. Узнали за това, управлението на Висшето военно учебно заведение взе решение да я направи почетен студент и да подсигури образованието ѝ.
Извод: Вярвай в фантазиите си, тъй като все в миналото те се сбъдват!
4. Евелина Николова – битка
(бронзов медал)
28-годишната петричанка стартира спортната си кариера на 12 години в състезателен клуб в родния си град. След това минава към кюстендилски клуб по битка и към днешна дата се състезава за клуб в град Созопол. Казва, че своите триумфи дължи най-много на треньора и екипа, с който работи. Затова и благодари първо на тях, откакто завоюва медала си от Токио 2020. Казва, че е положителен човек и по тази причина е избрала да се радва на бронзовия си орден, вместо да съжалява, че не е спечелила златен. А въпреки всичко това е и нейният дебют на олимпийската сцена. Доста впечатляващ освен това.
Извод: Дори самостоятелните спортове са отборна игра! Бъди признателен на екипа си!
5. Стойка Кръстева – бокс
(златен медал)
Българската шампионка в бокса е родена на 18 септември 1985 година в град Добрич. Започва да се занимава с този спорт едвам на 13-годишна възраст. Възпитаничка е на Спортното учебно заведение в родния си град – приключва като цялостна отличничка. В Лондон 2012 тя реализира нещо огромно за българския бокс – става първата българска боксьорка, взела участие на Олимпийски игри (досега това са реализирали единствено мъже и то единствено 4-ма)! На тези игри, достигайки до четвърт край, тя единствено дава поръчка за своите бъдещи благоприятни условия, които сподели през 2021 година В Токио 2020, след 4 следващи победи, тя се класира на край в своята категория – нещо не случвало се за България от 25 години насам, а от жена – не постигано в никакъв случай до момента в българския бокс. И не просто взе участие на финала, тя го завоюва!
Извод: Непрекъснатото развиване неимоверно води до мечтаните резултати!
6. Ансамбълът ни по художествена гимнастика
(златен медал)
6.1 Симона Дянкова – капитан
Тя е от състезателките, наследили новата вълна „ Златни девойки на България “ (тези, които донесоха бронзовия орден от Олимпийските игри в Рио де Жанейро). Започва да се занимава с гимнастика в родната Варна и през 2017 година става част от ансамбъла, в следствие наименуван „ Диамантени девойки на България “. Има нелека персонална история – губи татко си, когато е на 10 година Но това не я пречупва – в противен случай. Прави я още по-борбена. Изгражда я като войник освен в живота, само че и на спортния килим. Тя е водещата фигура на тима – съотборничките ѝ единомислещо я избират за собствен капитан. Освен това, тя е и стилист на девойките. Нейни са концепциите по какъв начин да наподобяват на всички медийни изяви на тима, както и на церемония вечерите след другите шампионати, на които вземат участие.
Извод: Истинският водач въодушевява да бъде следван!
6.2 Лаура Траатс
Може би още с избора на име за щерка си, нейните родители я орисват да бъде победител в живота. Името ѝ значи „ победа, мощ “ – идва от „ лавровия венец “, с който се закичват спечелилите в Древността. Грабващата вниманието фамилия пък дължи на татко си – нидерландец. Има правото да избере дали тук, или в Нидерландия да се занимава с художествена гимнастика, само че тя е безапелационна – българка е и ще играе за българския тим, тъй като той е еквивалент на авторитет в този спорт. Също като Симона, тя е в ансамбъла „ диамантени девойки “ в първичния състав.
Извод: Не е значимо с какъв генезис си по паспорт, а какъв се чувстваш ти самият!
6.3 Мадлен Радуканова
В началото на спортната си кариера е леко в сянката на своя прославен татко – известния български футболист и треньор Милен Радуканов. Към днешна дата Мадлен към този момент не просто го е застигнала, само че и задминала по триумф – олимпийският златен орден към този момент е част от сбирката ѝ. Мадлен Радуканова стартира да се занимава с художествена гимнастика още на 5-годишна възраст. Тя е през цялото време в ансамбъла – правоприемник на олимпийките ни от Рио де Жанейро, дружно със Симона Дянкова и Лаура Траатс. На игрите в Токио 2020 тя превъзмогва себе си, като играе със стрес фрактура на глезена. Това обаче са знаели единствено треньорите ѝ. Поведение на един същински войник.
Извод: Добрият възпитаник е този, който успее да задмине учителя/родителя си!
6.4 Стефани Кирякова
Роденото в Бургас момиче, съумява да дочака своя звезден момент и през 2018 година от запаса се трансформира в част от титулярния състав на ансамбъла, който знаем от Токио 2020. През същата година обаче претърпява и сериозна фамилна акцидент – майка ѝ получава инсулт. Въпреки разтърсванията в фамилията, Стефи стиска зъби и като един войник продължава наред. Но към този момент знае, че се състезава освен за своята фантазия, а и за тази на майка си – да види щерка си шампионка! И това се случва в последния ден на Олимпиадата – българският отбор приключва съветската надмощие на олимпийския връх и се окичва със златото!
Кирякова мечтае след края на спортната си кариера, да издаде книга, отдадена на „ диамантените девойки “. В нея да опише всички истории, останали скрити за огромната аудитория. А на нас ни остава да чакаме излизането ѝ от щемпел, тъй като звучи много завладяващо.
Извод: Трудностите ни вършат по-силни! Не се плаши от тях!
6.5 Ерика Зафирова
Първите си стъпки в художествената гимнастика Ерика прави в родния Кюстендил. След това дружно със фамилията си се мести да живее в Бургас. Там продължава да се занимава с грациозния спорт като самостоятелен играч. През 2017 година обаче е поканена да премине от самостоятелна към ансамблова състезателка. И това, споделя тя, се оказва най-правилното решение, което е взимала в кариерата си. Това постанова преместването ѝ в София. След време майка ѝ, татко ѝ и дребната ѝ сестра отпътуват да живеят в чужбина, а огромната ѝ сестра остава да живее в Бургас. Така на процедура за Ерика нейните съотборнички и треньори, се трансформират в освен това от състезателен екип – те стават семейство.
Извод: Не е значимо да си всеки ден физически със фамилията си – значимо е да усещаш всекидневната им любов и поддръжка!
В резюме може да кажем единствено, че не е значимо от дребен или огромен град си, нито дали си почнал от ранна детска възраст или по-късно своето занятие със спорт. От значение е единствено да откриеш гения си и в случай че в действителност искаш да постигнеш огромни резултати, да си подготвен на доста ограничения и упорити тренировки. Защото първенец не се раждаш, а се изграждаш!
