За България ползите от еврото са повече от недостатъците
„ Най-голямото преимущество от въвеждането на еврото е минимизирането на валутния риск за стопанската система. Облекчава се работата на икономическите институциите и хората. Цялата стопанска система ще бъде по-конкурентоспособна. Вероятността от финансова рецесия понижава. Друг фактор е подобряването на репутацията на страната. Това е важен плюс за това по какъв начин задграничните вложители възприемат страната “. Това съобщи Майкъл Фауленд, замeстник-управител на Националната банка на Хърватия, в изявление, с което бе поставено началото на провеждащия се през днешния ден Пети банково-финансов конгрес „ Бъдещето на парите “, проведен от списание „ Мениджър “.
Той е безапелационен, че въвеждането на еврото е политическо решение, само че с цел да се вземе, би трябвало да има и икономическа обосновка.
„ Много е значима синергията сред държавното управление и централната банка, която ръководи този развой “, добави той.
По думите му разнообразни разбори демонстрират, че при въвеждането на еврото в новите страни членки на еврозоната е имало най-малък резултат върху инфлацията.
„ Става дума за еднократен растеж от 0,2-0,3 пункта годишно. В тези страни инфлацията беше по-висока преди въвеждането на еврото, в сравнение с след “, сподели Фауленд. „ Нямам подозрение, че Хърватия ще бъде по-добре с еврото. Някои от изгодите към този момент се усещат. След нашествието на Русия в Украйна доста валути се дестабилизираха, а Хърватия това не се случи. В страните без евро лихвените проценти се покачиха доста. Еврото обезпечава огромен щит “, добави още той.
След коментара на Фауленд стартира първия панел на форума на тематика „ Влиянието на световните пазари върху финансовата система в България “.
„ В момента има две неща, които вълнуват популацията, бизнеса и банки. Едното е ще се усилят ли лихвите по заемите, а другото е до каква степен ще стигне инфлацията “, съобщи Петър Славов, макроикономист и банкер, ръководител на Надзорния съвет на ПроКредит Банк ЕАД.
„ Наблюдаваната сега инфлация в Европейски Съюз и България е инфлация на търсенето. В последните няколко години негативните лихви, които се дължат на решения на хората, дефиниращи паричните политики, са измежду най-големите неточности. Те дадоха своя принос. Втората причина за инфлацията е войната в Украйна и геополитическите събития “, добави той.
Той обаче уточни и трета причина – по този начин наречените национални упования.
„ Нормално е когато популацията, банките, органите и държавно управление имат упования за инфлация, тези настройки да дефинират държание, което в допълнение да напомпа инфлацията “, сподели Славов.
Той даде образец с учебник по макроикономика, в който в глава „ Инфлация “ написа, че централните банки би трябвало да стартират да подвигат лихвите и да изтеглят парите от системата. „ Те вършат тъкмо това. Започнаха преди няколко месеца и ще продължат. Ако в началото започнаха страхливо, то през идващите месеци ще вкарат много настъпателност при нарастването на лихвените равнища. Много скоро може да изтеглят парична маса от пазара. Както при медицината от време на време антибиотиците не работят, даже и да има резултат от държанието на централните баки през тези месеци, той няма да е задоволителен с цел да охлади инфлацията до здравословни равнища, само че евентуално ще докара до нещо друго. Антибиотиците с изключение на неприятните убиват и положителните бактерии. Политиката на централните банки евентуално ще докара до криза или най-малко застоялост “, добави той.
По думите му в България нещата се случват по-бавно, като нито лихвите по депозитите, нито по заемите не са се вдигнали доста.
„ Банковата система сега е високо ликвидна и доста добре капитализирана. Има задоволително запаси, тъй че комерсиалните банки да се изчакват коя ще бъде първа да увеличи лихвите, само че това е неизбежно “, разяснява Славов.
Според политиците човек по-лесно привиква на високи цени, в сравнение с липса на приходи, което значи, че в последна сметка изборът ще бъде за по-висока инфлация, разяснява банкерът.
Петър Славов / Снимка: Николай Дойчинов
Що се отнася до скорошния паритет сред еврото и $ и въздействието му върху България, икономистът и учител проф. доктор Даниела Бобева, съобщи, че на база на данните може да се каже, че когато доларът е мощен, а еврото е едва, нямаме доказуем напредък на износа.
„ По отношение на вноса обаче, повишаването на цените на стоките при преводи в долари е сериозен проблем. За първите 8 месеца имаме към 11 милиарда недостиг в търговията ни трети страни, който е главно в долари. Имаме най-вече недостиг с Русия, Китай и Турция. От страната на вноса имаме едно повишаване, само че няма мотив за съществени терзания, тъй като настоящата ни сметка към момента е позитивна “, сподели тя.
По думите й Българската банкова система е първенец при намаляването през годините на експозицията към валути от трети страни .
„ В момента в кредитната част ние имаме експозицията към трети страни от към 500 млн., като единствено 4-5 хиляди са в щатски $. При семействата заемите са дребни. Затова не чакам скъпия $ да донесе проблеми на банковата система “, добави Бобева.
Тя съобщи, че трите огромни рейтингови организации неотдавна дадоха рейтинг за България, като и трите обосновават рейтинга си с това, че сме във валутния механизъм.
„ Те дадоха обещание, че ще ни вдигнат рейтинга, когато лв. влезе във валутен механизъм, само че не го направиха. Цялата методология на рейтинговите организации е сбъркана. Нашият рейтинг е прекомерно невисок, като се вземе поради стопански пиедестал. Не може рейтингът ни да е като този на Италия и да сме единствено две степени над Гърция. Рейтинга се отклонява от същността си да оцени риска от несъстоятелност. Не чакам повишение на рейтинга в близко бъдеще, само че риска за намаление е огромен “, сподели тя.
Даниела Бобева / Снимка: Николай Дойчинов
Що се отнася до избора на централните банки за по-малкото зло – криза или инфлация, икономистът и финансист Любомир Дацов сподели, че чака икономическия напредък през 2023 година да остане позитивен в Европейски Съюз и еврозоната, макар всички отрицателни фактори.
„ Наскоро взаимно направихме отчет с останалите фискални препоръки в Европа. Ние се съгласяваме, че макар войната в Украйна и протичащото се в Германия мъчно може да се чака 2023 година да бъде безпределно неприятна. Въпреки всички фактори, считаме, че икономическият напредък ще остане позитивен в еврозоната и в Европейски Съюз, въпреки и мощно понижен “, сподели той.
„ Основание за този оптимизъм е 2022 година, където макар множеството негативи, като икономическа среда, страните не престават да имат положителни стопански данни, най-малко за първите 9 месеца. Бюджетите се показват извънредно добре по отношение на същия интервал на предходните години. Това се дължи на по-доброто осъществяване на Данък добавена стойност във всички страни в Европа в резултат на повишената инфлация “, изясни Дацов.
Той даде образец с Италия, където за първите 9 месеца италианците са понижили потребностите си от финансиране на бюджета през емисия на нов дълг и посредством изкупуване на остарял дълг два пъти по отношение на остарялата година.
„ Причината за това са нарасналите доходи в италианския бюджет от Данък добавена стойност. За първите 9 месец те имат към 15,6% повишаване на приходите на годишна база. Това им разрешава да понижат натиска върху недостига, който създава. Взели са си и поука от някои неща, тъй като политиката в Европа е извънредно консервативна “, добави Дацов.
Той съобщи, че в случай че погледнем конструкция на нашия бюджет ще забележим, че помощите за бизнеса са извънредно демократични като подхо д.
„ Вече имаме към 5-6% от Брутният вътрешен продукт енергийно подкрепяне на бизнеса и семействата В Европа това е от порядъка на 1,2% от Брутният вътрешен продукт. Те не поддържат тази процедура на всеобщо подкрепяне на бизнеса от самото начало. Там инструментите са много по-таргетирани “, сподели той.
„ За всяко държавно управление в Европа, или пък наше, което споделя сладки приказки за това по какъв начин желае да даде на някой нещо – аргументите са политически, а не стопански “, добави той.
Според него държавните управления в Европа печелят от високата инфлацията. „ Лицемерие е това, което се случва сега на политическо равнище. Министрите на финансите приказват, че се борят с инфлацията, а в действителност не престават да я поддържат. Бюджетите са в усъвършенствано положение точно заради тази причина “, добави той.
Дацов добави, че за идната година финансовите министри на Европейски Съюз преглеждат обстановката още веднъж да няма фискални права, какъвто бе случая с пандемията от COVID-19.
„ Европейската комисия несъмнено ще наложи да няма фискални правила. Така за поредна година ще отвърже ръцете на държавните управления да харчат повече, в сравнение с могат да си разрешат “, сподели още той.
Любомир Дацов / Снимка: Николай Дойчинов
Коментирайки ролята на централните банки за инфлацията, икономистът и учител Георги Ганев съобщи, че сега световно претърпяваме сериозен епизод на повишаване на цени на крайни богатства, само че единствено една част от този развой се дължи на инфлация.
„ Освен инфлацията имаме ценови шокове по две линии, които също подвигат цените. Единият потрес беше с ковид и нарушаването на веригите за доставки, което свива наличното предложение. Другият потрес е войната в Украйна. И трите неща се случват по едно и също време “, сподели той.
„ Това е една от аргументите да се чака антибиотика да не сработи, тъй като той е срещу инфлацията, само че е и срещу другите “, сподели Ганев, визирайки коментара на Петър Славов.
По думите му централните банки са повода за инфлационния развой и сега . „ Те си направиха антибиотика неефикасен, тъй като в продължение на две години говореха, че всичко това е краткотрайно и че всичко ще се оправи след пандемията “, сподели той. „ Сега не имат вяра на централните банки, когато споделят, че ще овладеят инфлацията, тъй като те към този момент поизлъгаха “, добави Ганев.
Георги Ганев / Снимка: Николай Дойчинов
Той уточни, че през последните 20-25 години централните банки са изразходвали инструментариума на паричната политика, с цел да вършат елементарен живота на политиците.
„ Сега казусът с инфлацията се политизира. В момента живеем в епизода на заплащането на инфлационния налог, който държавните управления причиняваха на своите данъкоплатци в продължение на десетилетия. Това се случва и то няма скоро да се позволи “, сподели още Ганев.
Любомир Дацов изясни, че сега инфлацията стартира да основава обществени проблеми, които се трансферират в обществената сфера и оттова напън върху държавните управления.
„ В България към момента е умерено, само че в случай че попогледнем какво се случва във Франция, Германия, Австрия и тн. натискът от улицата става доста по-голям. Данните обаче демонстрират, че за първото полугодие множеството страни в еврозоната печелят. Гърция е понижила дълга си с 20% от Брутният вътрешен продукт по отношение на същия интервал на предходната година. Португалия с 12%, а Италия с 6,5% “, сподели Дацов.
„ Ако погледнем данни за дефицитите, България е влошила бюджетното салдо с минус 2,5% от Брутният вътрешен продукт по отношение на същия интервал на предходната година. Испания го е подобрила с 11% от Брутният вътрешен продукт, а германия с 4,5% макар всички процеси. Видимо инфлацията оказва помощ, преди да стовари лапата си върху стопанската система “, добави той.
Що се отнася до приемането на еврото Бобева сподели, че все по-трудно се причислява към групата на оптимистите за неговото въвеждане.
„ В предишното не ни желаеха, само че в този момент всичко зависи от нас. Ако желаеме ще влезем, тъй като ни пуснаха във валутния механизъм “, изясни тя. „ Когато Хърватия беше оценена, Маастрихтските критерии бяха интерпретирани по допустимо най-гъвкавия метод. Ако в действителност желаеме да приемем еврото, същата еластичност ще се прояви и при нас, макар че при макорикомическите индикатори ние сме доста по-добре освен от Хърватия. Тя влезе в еврозоната с максимален недостиг и дълг “, добави Бобева.
„ Скептицизмът към еврото се усилва с времето и в този момент неговите съперници доста исторично аргументират със слабостите на паричната политика на ЕЦБ “, уточни още тя и акцентира, че колкото се може по-бързо би трябвало да приемем еврото.
„ В еврозоната има и проспериращи и провалящи се, всичко зависи от нас. Ако мислим, че еврозоната ще ни избавя и ще потекат потоци от богатства, това е несериозно. Несериозно е и да се чака апокалипсис “, добави тя.
България продължава да има полза от еврозоната, безапелационен е Дацов.
„ Видя се, че фискалният ръб не защищава от нелепостта на политиците, защото 2021 година, без значение че имаме валутен ръб, дефицитът скочи на 4,1% в случай, че трябваше да бъде 2% превишение. Това значи, че нито еврозоната, нито валутния ръб защищават от човешка нелепост, когато някой си науми да играе популистки “, сподели той.
Според Петър Славов януари 2024 година звучи като механически невъзможна дата за присъединение към еврозоната.
„ Позитивите надвиват над негативите, само че всички ясно би трябвало да си даваме сметка, че негативи и рискове има. Те би трябвало доста деликатно да се ръководят. За да можем да ги управляваме добре, би трябвало да сме помислили какви са евентуалните рискове “, разяснява Ганев.
Генерален сътрудник на събитието:
Основни сътрудници: ,
С поддръжката на: ,
Партньори на коктейла: ,
Институционални сътрудници: , , , , ,
Медийни сътрудници: , ,, , ,
Той е безапелационен, че въвеждането на еврото е политическо решение, само че с цел да се вземе, би трябвало да има и икономическа обосновка.
„ Много е значима синергията сред държавното управление и централната банка, която ръководи този развой “, добави той.
По думите му разнообразни разбори демонстрират, че при въвеждането на еврото в новите страни членки на еврозоната е имало най-малък резултат върху инфлацията.
„ Става дума за еднократен растеж от 0,2-0,3 пункта годишно. В тези страни инфлацията беше по-висока преди въвеждането на еврото, в сравнение с след “, сподели Фауленд. „ Нямам подозрение, че Хърватия ще бъде по-добре с еврото. Някои от изгодите към този момент се усещат. След нашествието на Русия в Украйна доста валути се дестабилизираха, а Хърватия това не се случи. В страните без евро лихвените проценти се покачиха доста. Еврото обезпечава огромен щит “, добави още той.
След коментара на Фауленд стартира първия панел на форума на тематика „ Влиянието на световните пазари върху финансовата система в България “.
„ В момента има две неща, които вълнуват популацията, бизнеса и банки. Едното е ще се усилят ли лихвите по заемите, а другото е до каква степен ще стигне инфлацията “, съобщи Петър Славов, макроикономист и банкер, ръководител на Надзорния съвет на ПроКредит Банк ЕАД.
„ Наблюдаваната сега инфлация в Европейски Съюз и България е инфлация на търсенето. В последните няколко години негативните лихви, които се дължат на решения на хората, дефиниращи паричните политики, са измежду най-големите неточности. Те дадоха своя принос. Втората причина за инфлацията е войната в Украйна и геополитическите събития “, добави той.
Той обаче уточни и трета причина – по този начин наречените национални упования.
„ Нормално е когато популацията, банките, органите и държавно управление имат упования за инфлация, тези настройки да дефинират държание, което в допълнение да напомпа инфлацията “, сподели Славов.
Той даде образец с учебник по макроикономика, в който в глава „ Инфлация “ написа, че централните банки би трябвало да стартират да подвигат лихвите и да изтеглят парите от системата. „ Те вършат тъкмо това. Започнаха преди няколко месеца и ще продължат. Ако в началото започнаха страхливо, то през идващите месеци ще вкарат много настъпателност при нарастването на лихвените равнища. Много скоро може да изтеглят парична маса от пазара. Както при медицината от време на време антибиотиците не работят, даже и да има резултат от държанието на централните баки през тези месеци, той няма да е задоволителен с цел да охлади инфлацията до здравословни равнища, само че евентуално ще докара до нещо друго. Антибиотиците с изключение на неприятните убиват и положителните бактерии. Политиката на централните банки евентуално ще докара до криза или най-малко застоялост “, добави той.
По думите му в България нещата се случват по-бавно, като нито лихвите по депозитите, нито по заемите не са се вдигнали доста.
„ Банковата система сега е високо ликвидна и доста добре капитализирана. Има задоволително запаси, тъй че комерсиалните банки да се изчакват коя ще бъде първа да увеличи лихвите, само че това е неизбежно “, разяснява Славов.
Според политиците човек по-лесно привиква на високи цени, в сравнение с липса на приходи, което значи, че в последна сметка изборът ще бъде за по-висока инфлация, разяснява банкерът.
Петър Славов / Снимка: Николай Дойчинов
Що се отнася до скорошния паритет сред еврото и $ и въздействието му върху България, икономистът и учител проф. доктор Даниела Бобева, съобщи, че на база на данните може да се каже, че когато доларът е мощен, а еврото е едва, нямаме доказуем напредък на износа.
„ По отношение на вноса обаче, повишаването на цените на стоките при преводи в долари е сериозен проблем. За първите 8 месеца имаме към 11 милиарда недостиг в търговията ни трети страни, който е главно в долари. Имаме най-вече недостиг с Русия, Китай и Турция. От страната на вноса имаме едно повишаване, само че няма мотив за съществени терзания, тъй като настоящата ни сметка към момента е позитивна “, сподели тя.
По думите й Българската банкова система е първенец при намаляването през годините на експозицията към валути от трети страни .
„ В момента в кредитната част ние имаме експозицията към трети страни от към 500 млн., като единствено 4-5 хиляди са в щатски $. При семействата заемите са дребни. Затова не чакам скъпия $ да донесе проблеми на банковата система “, добави Бобева.
Тя съобщи, че трите огромни рейтингови организации неотдавна дадоха рейтинг за България, като и трите обосновават рейтинга си с това, че сме във валутния механизъм.
„ Те дадоха обещание, че ще ни вдигнат рейтинга, когато лв. влезе във валутен механизъм, само че не го направиха. Цялата методология на рейтинговите организации е сбъркана. Нашият рейтинг е прекомерно невисок, като се вземе поради стопански пиедестал. Не може рейтингът ни да е като този на Италия и да сме единствено две степени над Гърция. Рейтинга се отклонява от същността си да оцени риска от несъстоятелност. Не чакам повишение на рейтинга в близко бъдеще, само че риска за намаление е огромен “, сподели тя.
Даниела Бобева / Снимка: Николай Дойчинов
Що се отнася до избора на централните банки за по-малкото зло – криза или инфлация, икономистът и финансист Любомир Дацов сподели, че чака икономическия напредък през 2023 година да остане позитивен в Европейски Съюз и еврозоната, макар всички отрицателни фактори.
„ Наскоро взаимно направихме отчет с останалите фискални препоръки в Европа. Ние се съгласяваме, че макар войната в Украйна и протичащото се в Германия мъчно може да се чака 2023 година да бъде безпределно неприятна. Въпреки всички фактори, считаме, че икономическият напредък ще остане позитивен в еврозоната и в Европейски Съюз, въпреки и мощно понижен “, сподели той.
„ Основание за този оптимизъм е 2022 година, където макар множеството негативи, като икономическа среда, страните не престават да имат положителни стопански данни, най-малко за първите 9 месеца. Бюджетите се показват извънредно добре по отношение на същия интервал на предходните години. Това се дължи на по-доброто осъществяване на Данък добавена стойност във всички страни в Европа в резултат на повишената инфлация “, изясни Дацов.
Той даде образец с Италия, където за първите 9 месеца италианците са понижили потребностите си от финансиране на бюджета през емисия на нов дълг и посредством изкупуване на остарял дълг два пъти по отношение на остарялата година.
„ Причината за това са нарасналите доходи в италианския бюджет от Данък добавена стойност. За първите 9 месец те имат към 15,6% повишаване на приходите на годишна база. Това им разрешава да понижат натиска върху недостига, който създава. Взели са си и поука от някои неща, тъй като политиката в Европа е извънредно консервативна “, добави Дацов.
Той съобщи, че в случай че погледнем конструкция на нашия бюджет ще забележим, че помощите за бизнеса са извънредно демократични като подхо д.
„ Вече имаме към 5-6% от Брутният вътрешен продукт енергийно подкрепяне на бизнеса и семействата В Европа това е от порядъка на 1,2% от Брутният вътрешен продукт. Те не поддържат тази процедура на всеобщо подкрепяне на бизнеса от самото начало. Там инструментите са много по-таргетирани “, сподели той.
„ За всяко държавно управление в Европа, или пък наше, което споделя сладки приказки за това по какъв начин желае да даде на някой нещо – аргументите са политически, а не стопански “, добави той.
Според него държавните управления в Европа печелят от високата инфлацията. „ Лицемерие е това, което се случва сега на политическо равнище. Министрите на финансите приказват, че се борят с инфлацията, а в действителност не престават да я поддържат. Бюджетите са в усъвършенствано положение точно заради тази причина “, добави той.
Дацов добави, че за идната година финансовите министри на Европейски Съюз преглеждат обстановката още веднъж да няма фискални права, какъвто бе случая с пандемията от COVID-19.
„ Европейската комисия несъмнено ще наложи да няма фискални правила. Така за поредна година ще отвърже ръцете на държавните управления да харчат повече, в сравнение с могат да си разрешат “, сподели още той.
Любомир Дацов / Снимка: Николай Дойчинов
Коментирайки ролята на централните банки за инфлацията, икономистът и учител Георги Ганев съобщи, че сега световно претърпяваме сериозен епизод на повишаване на цени на крайни богатства, само че единствено една част от този развой се дължи на инфлация.
„ Освен инфлацията имаме ценови шокове по две линии, които също подвигат цените. Единият потрес беше с ковид и нарушаването на веригите за доставки, което свива наличното предложение. Другият потрес е войната в Украйна. И трите неща се случват по едно и също време “, сподели той.
„ Това е една от аргументите да се чака антибиотика да не сработи, тъй като той е срещу инфлацията, само че е и срещу другите “, сподели Ганев, визирайки коментара на Петър Славов.
По думите му централните банки са повода за инфлационния развой и сега . „ Те си направиха антибиотика неефикасен, тъй като в продължение на две години говореха, че всичко това е краткотрайно и че всичко ще се оправи след пандемията “, сподели той. „ Сега не имат вяра на централните банки, когато споделят, че ще овладеят инфлацията, тъй като те към този момент поизлъгаха “, добави Ганев.
Георги Ганев / Снимка: Николай Дойчинов
Той уточни, че през последните 20-25 години централните банки са изразходвали инструментариума на паричната политика, с цел да вършат елементарен живота на политиците.
„ Сега казусът с инфлацията се политизира. В момента живеем в епизода на заплащането на инфлационния налог, който държавните управления причиняваха на своите данъкоплатци в продължение на десетилетия. Това се случва и то няма скоро да се позволи “, сподели още Ганев.
Любомир Дацов изясни, че сега инфлацията стартира да основава обществени проблеми, които се трансферират в обществената сфера и оттова напън върху държавните управления.
„ В България към момента е умерено, само че в случай че попогледнем какво се случва във Франция, Германия, Австрия и тн. натискът от улицата става доста по-голям. Данните обаче демонстрират, че за първото полугодие множеството страни в еврозоната печелят. Гърция е понижила дълга си с 20% от Брутният вътрешен продукт по отношение на същия интервал на предходната година. Португалия с 12%, а Италия с 6,5% “, сподели Дацов.
„ Ако погледнем данни за дефицитите, България е влошила бюджетното салдо с минус 2,5% от Брутният вътрешен продукт по отношение на същия интервал на предходната година. Испания го е подобрила с 11% от Брутният вътрешен продукт, а германия с 4,5% макар всички процеси. Видимо инфлацията оказва помощ, преди да стовари лапата си върху стопанската система “, добави той.
Що се отнася до приемането на еврото Бобева сподели, че все по-трудно се причислява към групата на оптимистите за неговото въвеждане.
„ В предишното не ни желаеха, само че в този момент всичко зависи от нас. Ако желаеме ще влезем, тъй като ни пуснаха във валутния механизъм “, изясни тя. „ Когато Хърватия беше оценена, Маастрихтските критерии бяха интерпретирани по допустимо най-гъвкавия метод. Ако в действителност желаеме да приемем еврото, същата еластичност ще се прояви и при нас, макар че при макорикомическите индикатори ние сме доста по-добре освен от Хърватия. Тя влезе в еврозоната с максимален недостиг и дълг “, добави Бобева.
„ Скептицизмът към еврото се усилва с времето и в този момент неговите съперници доста исторично аргументират със слабостите на паричната политика на ЕЦБ “, уточни още тя и акцентира, че колкото се може по-бързо би трябвало да приемем еврото.
„ В еврозоната има и проспериращи и провалящи се, всичко зависи от нас. Ако мислим, че еврозоната ще ни избавя и ще потекат потоци от богатства, това е несериозно. Несериозно е и да се чака апокалипсис “, добави тя.
България продължава да има полза от еврозоната, безапелационен е Дацов.
„ Видя се, че фискалният ръб не защищава от нелепостта на политиците, защото 2021 година, без значение че имаме валутен ръб, дефицитът скочи на 4,1% в случай, че трябваше да бъде 2% превишение. Това значи, че нито еврозоната, нито валутния ръб защищават от човешка нелепост, когато някой си науми да играе популистки “, сподели той.
Според Петър Славов януари 2024 година звучи като механически невъзможна дата за присъединение към еврозоната.
„ Позитивите надвиват над негативите, само че всички ясно би трябвало да си даваме сметка, че негативи и рискове има. Те би трябвало доста деликатно да се ръководят. За да можем да ги управляваме добре, би трябвало да сме помислили какви са евентуалните рискове “, разяснява Ганев.
Генерален сътрудник на събитието:
Основни сътрудници: ,
С поддръжката на: ,
Партньори на коктейла: ,
Институционални сътрудници: , , , , ,
Медийни сътрудници: , ,, , ,
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ