&format=webp)
Банковите гиганти в САЩ предвиждат дълго рали за еврото. Курс над $1,20 е въпрос на време
Най-голямото повишаване на еврото от 2017 година насам занапред ще продължи, предвиждат банки от Уолстрийт, защото световните вложители все по-активно хеджират експозицията си в щатски долари. Това допуска, че единната валута скоро ще се изкачи над 1,20 $.
Еврото се е засилило с повече от 12% по отношение на $ тази година, подкрепено от комбиниране сред възобновен оптимизъм за растежа в еврозоната и опасения към политиката на американския президент Доналд Тръмп. Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард дефинира това като „ световен миг на еврото “. По-рано този месец валутата доближи четиригодишен връх над 1,19 $.
Големи капиталови банки като Goldman Sachs, JPMorgan и UBS считат, че макар лекото оттегляне до 1,17 $, еврото ще премине прага от 1,20 $ в идните месеци, до момента в който Федералният запас на Съединени американски щати продължава да намалява лихвите, намалявайки част от преимуществата на доларовите активи.
Съществен фактор за повишаването е и стремежът на вложителите да хеджират доларовата си експозиция посредством контракти, които на процедура съставляват залог за еврото против $, написа Financial Times.
„ Видяхме единствено върха на айсберга във връзка с световните вложители, които хеджират доларовите си позиции “, споделя пред FT Петер Шафрик, световен макростратег в RBC Capital Markets.
„ Това е главният мотор на слабостта на $, която следим – и следва още. “
Особено огромните пенсионни фондове в някои страни покачват равнищата си на хеджиране от ниска база, означават анализатори. Goldman Sachs чака еврото да доближи 1,25 $ в границите на идната година. JPMorgan предвижда равнище от 1,22 $ до март, а UBS Investment Bank – 1,23 $ до края на тази година.
Средно, съгласно прогнози на капиталовите банки, събрани от Bloomberg, единната валута ще премине границата от 1,20 $ през третото тримесечие на идната година. Това би засилило натиска върху експортьорите от еврозоната и би тествало търпимостта на ЕЦБ към повишаването на валутата.
Разходите за европейските вложители при хеджиране на доларовата експозиция са обвързани с лихвите в Съединени американски щати, които се чака да намалеят през идната година, доближавайки се до равнищата на ЕЦБ. Валутни специалисти считат, че това ще подтиква нова вълна от хеджиране.
„ Когато диференциалът в лихвите се свие, хеджирането става по-привлекателно за използване “, разяснява Джаки Боуи, шеф за Европа, Близкия изток и Африка в консултантската компания Chatham Financial.
Европейските експортьори към този момент сигнализираха за удара върху облагите им от мощното евро и предизвестиха, че продължителното повишаване ще натежи още повече.
Преминаването над 1,20 $ би сложило въпроси и пред ЕЦБ дали би трябвало да обмисли ново намаление на лихвите, с цел да ограничи силата на валутата, поради вероятния напън надолу върху инфлацията.
„ Нивото от 1,20 $ към момента е самобитна „ алена линия “ за политиците в ЕЦБ “, споделя Томаш Виеладек, основен европейски макростратег в T Rowe Price.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ Луис де Гуиндос сподели още през юли, че курс оттатък това ниво ще бъде „ доста по-сложен “.
Но съгласно Доминик Бънинг, началник на тактиката за G10 валути в Nomura, последователното повишаване на курса не би тревожило толкоз политиците, защото би помогнало да се компенсират инфлационните опасности, произлизащи от повишаването на икономическото търсене.
По-голям проблем би било „ в случай че еврото поскъпваше внезапно в миг, когато вътрешното търсене отслабва, и по този начин мощната валута ускорява дефлационните трендове “, прибавя Бънинг пред FT.
Други прогнози сочат в противоположна посока.
Например Citi чака курсът евро-долар да спадне до 1,10 в границите на идващите шест до дванадесет месеца „ при признаци на допустимо наново ускорение на американската стопанска система “.
В по-дългосрочен проект обаче някои анализатори виждат по-широка диверсификация надалеч от доларовите активи – наклонност, която би подкрепила еврото. Централните банки възнамеряват да усилят каузи на еврото в запасите си през идващите години, демонстрира изследване на аналитичния център OMFIF, оповестено през юни.
„ Укрепването на еврото е структурна история, защото мениджърите на валутни запаси стартират да изместват активи от Съединени американски щати, а Федералният запас намалява лихвите “, разяснява Виеладек.
Еврото се е засилило с повече от 12% по отношение на $ тази година, подкрепено от комбиниране сред възобновен оптимизъм за растежа в еврозоната и опасения към политиката на американския президент Доналд Тръмп. Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард дефинира това като „ световен миг на еврото “. По-рано този месец валутата доближи четиригодишен връх над 1,19 $.
Големи капиталови банки като Goldman Sachs, JPMorgan и UBS считат, че макар лекото оттегляне до 1,17 $, еврото ще премине прага от 1,20 $ в идните месеци, до момента в който Федералният запас на Съединени американски щати продължава да намалява лихвите, намалявайки част от преимуществата на доларовите активи.
Съществен фактор за повишаването е и стремежът на вложителите да хеджират доларовата си експозиция посредством контракти, които на процедура съставляват залог за еврото против $, написа Financial Times.
„ Видяхме единствено върха на айсберга във връзка с световните вложители, които хеджират доларовите си позиции “, споделя пред FT Петер Шафрик, световен макростратег в RBC Capital Markets.
„ Това е главният мотор на слабостта на $, която следим – и следва още. “
Особено огромните пенсионни фондове в някои страни покачват равнищата си на хеджиране от ниска база, означават анализатори. Goldman Sachs чака еврото да доближи 1,25 $ в границите на идната година. JPMorgan предвижда равнище от 1,22 $ до март, а UBS Investment Bank – 1,23 $ до края на тази година.
Средно, съгласно прогнози на капиталовите банки, събрани от Bloomberg, единната валута ще премине границата от 1,20 $ през третото тримесечие на идната година. Това би засилило натиска върху експортьорите от еврозоната и би тествало търпимостта на ЕЦБ към повишаването на валутата.
Разходите за европейските вложители при хеджиране на доларовата експозиция са обвързани с лихвите в Съединени американски щати, които се чака да намалеят през идната година, доближавайки се до равнищата на ЕЦБ. Валутни специалисти считат, че това ще подтиква нова вълна от хеджиране.
„ Когато диференциалът в лихвите се свие, хеджирането става по-привлекателно за използване “, разяснява Джаки Боуи, шеф за Европа, Близкия изток и Африка в консултантската компания Chatham Financial.
Европейските експортьори към този момент сигнализираха за удара върху облагите им от мощното евро и предизвестиха, че продължителното повишаване ще натежи още повече.
Преминаването над 1,20 $ би сложило въпроси и пред ЕЦБ дали би трябвало да обмисли ново намаление на лихвите, с цел да ограничи силата на валутата, поради вероятния напън надолу върху инфлацията.
„ Нивото от 1,20 $ към момента е самобитна „ алена линия “ за политиците в ЕЦБ “, споделя Томаш Виеладек, основен европейски макростратег в T Rowe Price.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ Луис де Гуиндос сподели още през юли, че курс оттатък това ниво ще бъде „ доста по-сложен “.
Но съгласно Доминик Бънинг, началник на тактиката за G10 валути в Nomura, последователното повишаване на курса не би тревожило толкоз политиците, защото би помогнало да се компенсират инфлационните опасности, произлизащи от повишаването на икономическото търсене.
По-голям проблем би било „ в случай че еврото поскъпваше внезапно в миг, когато вътрешното търсене отслабва, и по този начин мощната валута ускорява дефлационните трендове “, прибавя Бънинг пред FT.
Други прогнози сочат в противоположна посока.
Например Citi чака курсът евро-долар да спадне до 1,10 в границите на идващите шест до дванадесет месеца „ при признаци на допустимо наново ускорение на американската стопанска система “.
В по-дългосрочен проект обаче някои анализатори виждат по-широка диверсификация надалеч от доларовите активи – наклонност, която би подкрепила еврото. Централните банки възнамеряват да усилят каузи на еврото в запасите си през идващите години, демонстрира изследване на аналитичния център OMFIF, оповестено през юни.
„ Укрепването на еврото е структурна история, защото мениджърите на валутни запаси стартират да изместват активи от Съединени американски щати, а Федералният запас намалява лихвите “, разяснява Виеладек.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ