Най-голямото, което можем да дадем на едно дете, е обичта,

Най-голямото, което можем да дадем на едно дете, е обичта, а приемните родители и всички, които поставят грижи за деца, правят героизъм на обич и всеотдайност. Това сподели архимандрит Самуил, представител на Видинската митрополия, по време на полемиката „ Приеми ме “, проведена взаимно от Българската телеграфна организация и Агенцията за обществено подкрепяне във Видин.

От името на Видинския митрополит Пахомий архимандрит Самуил благодари за поканата да взе участие в събитието. Той означи, че е елементарно да се приказва за положителното, само че доста по-трудно е то да бъде вършено в всекидневието.

По думите му хората, които се грижат за деца, лишени от родителска грижа, правят „ най-великото нещо “, което Църквата назовава всеотдайност. Освен материалните грижи, те дават на децата духовна поддръжка и обич, които са най-ценни за тяхното израстване.

Архимандрит Самуил акцентира, че съгласно православното обучение най-голямото, което човек може да направи за близък си, е да прояви обич. Той означи, че приемните родители освен поставят грижи за децата, само че и вземат участие във образуването на техния темперамент, като споделят с тях компликациите и им оказват помощ да намерят своя път.

По думите му тази отговорност е същински героизъм, тъй като изисква самообладание, отдаденост и съпричастност. Именно по тази причина, сподели той, не е инцидентно, че тематиката за приемната грижа провокира мощни страсти у всички, които са ангажирани с нея.

В изявлението си архимандрит Самуил напомни и думите от Светото писание, че човек се избавя посредством любовта и грижата за децата. Той уточни, че познава приемни родители, които споделят, че обичат отглежданите от тях деца по този начин, като че ли са ги родили.

Православната черква няма по какъв начин да не поддържа такова дело, което е в изгода както на децата, по този начин и на цялото общество, сподели още архимандрит Самуил.