Фабриканти на псевдоистория
" Най-голямото положително, което можем да създадем за нашата страна, е да я излекуваме от нейните партийни разлики и да създадем един народ. Не приказвам за партийните водачи, които са неизличими, а за честната и доброжелателна част от хората. "
Томас Джеферсън (1743-1809), американски мъдрец и общественик, президент на Съединени американски щати (1801-1809 г.)
Пред мен е книгата " Как се наливаха основите " с създател проф. Пенчо Д. Пенчев. Отнася се до стопанския живот в България през интервала 1879-1912 година и се основава на богата фактология. Не, монографията не е римейк на класическия труд " Строители на модерна България " на Симеон Радев. Понеже има за подзаглавие " Към ранната история на българската корупция ".
Оказва се, че незаконното конвертиране на властови позиции в материално облагодетелстване върху територията на днешна България предшества даже извоюването на нейната самостоятелност от турското владичество.
През ХVIII век христоматиен образец за корупция, достигнала до равнището на елементарните свещеници, е оголен от Софроний Врачански в неговото популярно произведение " Житие и страдалчество грешного Софрония ". За да бъде ръкоположен за духовник в Котел младият Стойко Владиславов, локалните чорбаджии дават на владиката 70 гроша. Сумата обаче се вижда прекомерно незадоволителна на висшия свещеник. Ето за какво, малко преди да извърши обреда на ръкополагането, владиката провожда иконома си при Ст. Владиславов с информация, че има различен претендент за духовник, който предлага да заплати за посвещаването си в нравствен ранг... 150 гроша. Бъдещият врачански свещеник с тъга съумява да издейства от котленските големци спомагателни 30 гроша и по този начин съумял да склони владиката да не ръкополага неговия съперник.
Историята мълчи по отношение на това дали в действителност е имало различен претендент за духовник, или просто владиката изкусно принуждава Стойко Владиславов и котленските първенци да бръкнат по-надълбоко в кесиите си. Но
това напълно не е индивидуален случай
на вкарване в деяние на " сребърните причини ", както още античните римляни наричали подкупите. Цялата вселенска патриаршия със седалище в Константинопол, на другите равнища на своята отвесна конструкция, е пропита с корупция. Тъй като митрополитите и епископите са похарчили много пари, с цел да смажат катеренето си нагоре по пирамидалната конструкция на Патриаршията, те се стремят да си възвърнат направените от тях разноски, пък и да притурят някоя и друга пара от горната страна, по тази причина интензивно употребяват методиката, по която работи системата. Подлагат на многолик напън свещениците и елементарните миряни, с цел да измъкват от тях пари.
И през идващите десетилетия случаите на корупция не понижават. Например в 1853 година търновският митрополит Неофит Византиос ръкополага българина Доротей за свещеник във Врачанската епархия против... 100 000 гроша.
Според църковното поверие произходът на симонията (продажбата на църковни длъжност) идва от ранното християнство. Симон Магьосника от Самара се опитал да подкупи апостолите, с цел да го научат да прави чудеса. От този тежък недостатък е пропита и Католическата черква. Именно по тази причина Данте Алигиери в своята " Божествена комедия " слага папа Николай III (1227-1280) в осмия кръг на пъкъла поради практикуваната от него корупция.
Възмущението на българите от необятно публикуваната корупция
във Вселенската патриаршия
е от главните подтици за образуване на национално църковно-освободително придвижване в интервала на Възраждането. Макар че по-късно тази концепция придобива по-дълбок смисъл като първооснова по друма за възобновяване на независимостта на българската държавност, то прерязването на пъпната шнур с корумпираната Вселенска патриаршия остава един от законните причини в напъните за основаване на самостоятелна българска черква.
Корупционните преводи не се вихрят единствено вътре във Вселенската патриаршия, а и в субординационните й взаимоотношения с турската власт. Османците превземат Константинопол през 1453 година и поставят завършек на Византийската империя. Нашествениците обаче не желаят да покачват в допълнение общественото напрежение и по тази причина малко след установяването на своята власт възвръщат Вселенската патриаршия.
През втората половина на ХV в. патриарх Симеон I (1472-1475) заема своя пост, откакто дава рушвет от 1000 дуката на султана. Впоследствие вноската за султана, наречена " пешкеш ", става " абонамент " при всяка последваща промяна на патриарха. Рушветите се трансформират в незаобиколим фактор в построяването на салдото сред турските управляващи и Вселенската патриаршия.
Не единствено в тази социална област на Османската империя
" сребърните причини " наклоняват кантара
при взимането на държавни решения в една или друга посока. Понеже хазната не разполага с нужния капитал, а и не е налице задоволителен личен механически и учредителен опит, когато през втората половина на ХIХ век се създават разнообразни проекти за железопътно строителство, които да дадат подтик за стопанското развиване на Турция и да спомогнат за лесното напредване на войските й при нужда, властта разчита на западни бизнесмени и концесионери.
Железопътното строителство в европейска Турция е поверено на барон Хирш, който получава концесията за него, раздавайки подкупи на най-високо равнище. Но на 3 май 1872 година баронът е изненадан неприятно - тогавашният популярен везир Махмуд Недим паша лишава привилегиите на бизнесмена с патриотично подплатения мотив, че по този начин Турция отблъсква алчните искания на непознатия капитал. Само няколко дни по-късно ориста се усмихва на барон Хирш, откакто той е спечелил благосклонността й, предавайки на велия везир Махмуд Недим паша 400 000 турски лири рушвет, по тази причина и правата му за железопътно строителство отчасти са възобновени.
Още към средата на ХIХ век корупцията в Османската империя доближава до такива размери, че от 1850 година великият везир, министрите, висшите държавни служители и други са принудени да се заклеват пред Корана, че под никаква форма няма да взимат подкупи.
Кои са предпоставките в всеобщото схващане на ръководещата каста в Турция за необятното разпространяване на корупцията? Обяснението е прекомерно прозаично - дефицитът на най-обикновени трудови привички. Както заключава проф. Пенчо Д. Пенчев: " Ориенталската леност е цялостна диаметралност на присъщата за протестантските общества от Северна Европа податливост към методична и упорита работа. Мързелът е съществена опорна точка при търсенето на " различни " способи за замогване. "
Не дава отговор обаче на историческата истина обобщението, че българите са били единствено подкупвачи. Още в тези предосвобожденски години както рушветът, по този начин и подкупът трайно навлизат в българската икономическа и обществена просвета, като са подбудени напълно от взаимоотношенията вътре в българския етнос. Главни настоящи лица са чорбаджиите. През Възраждането те са шефове на локалните общини. Позицията им в администрацията е обвързвана с посредническа роля сред българите и турската власт при събирането на налози. Тя дава опция на значително чорбаджии да натрупат солидни благосъстояния и да се замесят в злоупотреби с общински пари. Илюстрация на
чорбаджийските злоупотреби
дава Г. С. Раковски в творбата си " Неповинен българин ". През първата половина на 40-те години на ХIХ век петима котленски чорбаджии присвояват и употребяват за свои потребности църковните доходи и парите за прехрана на учебните заведения, средствата от селската каса също са присвоени от тях. Те таксуват жителите на Котел с " налози чрезвичайни и неопределени - срещу царската заповед ", които са напълно в тяхната персонална полза.
Забогатяването на чорбаджиите не е от стопанска активност с буржоазен темперамент, а посредством заеманите от тях постове. Все отново чорбаджиите не са единствените " черни овце " в корупционни интервенции преди Освобождението. И в останалите прослойки мнозина човеци подреждат моралните критерии за държанието си след жаждата за замогване. Корупцията става свойствена освен в средите на чорбаджиите, само че тя се втъкава в инструментариума на капиталистическата каста за процъфтяване. Ето по какъв начин се поставят основите на " крони капитализма ". Това е форма на икономическа конструкция на обществото, когато финансовото струпване зависи не от разпоредбите на свободната конкуренция, а от нерегламентирани контакти с властовата сфера.
Сто четиридесет и три години по-късно обстановката не е изменена нито на йота. Опитът на Асоциацията за битка срещу корупцията в България повече от две десетилетия е изрично доказателство за симбиотичното битие на партокрацията, кръговете на стопански ползи, изпълнителната, законодателната власт и прокуратурата. Особено противоконституционна е активността на институцията на държавните чиновници с червени тоги, които де факто се явяват саботьори на опазването на ползите на българския народ против систематичната мегакорупция.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Томас Джеферсън (1743-1809), американски мъдрец и общественик, президент на Съединени американски щати (1801-1809 г.)
Пред мен е книгата " Как се наливаха основите " с създател проф. Пенчо Д. Пенчев. Отнася се до стопанския живот в България през интервала 1879-1912 година и се основава на богата фактология. Не, монографията не е римейк на класическия труд " Строители на модерна България " на Симеон Радев. Понеже има за подзаглавие " Към ранната история на българската корупция ".
Оказва се, че незаконното конвертиране на властови позиции в материално облагодетелстване върху територията на днешна България предшества даже извоюването на нейната самостоятелност от турското владичество.
През ХVIII век христоматиен образец за корупция, достигнала до равнището на елементарните свещеници, е оголен от Софроний Врачански в неговото популярно произведение " Житие и страдалчество грешного Софрония ". За да бъде ръкоположен за духовник в Котел младият Стойко Владиславов, локалните чорбаджии дават на владиката 70 гроша. Сумата обаче се вижда прекомерно незадоволителна на висшия свещеник. Ето за какво, малко преди да извърши обреда на ръкополагането, владиката провожда иконома си при Ст. Владиславов с информация, че има различен претендент за духовник, който предлага да заплати за посвещаването си в нравствен ранг... 150 гроша. Бъдещият врачански свещеник с тъга съумява да издейства от котленските големци спомагателни 30 гроша и по този начин съумял да склони владиката да не ръкополага неговия съперник.
Историята мълчи по отношение на това дали в действителност е имало различен претендент за духовник, или просто владиката изкусно принуждава Стойко Владиславов и котленските първенци да бръкнат по-надълбоко в кесиите си. Но
това напълно не е индивидуален случай
на вкарване в деяние на " сребърните причини ", както още античните римляни наричали подкупите. Цялата вселенска патриаршия със седалище в Константинопол, на другите равнища на своята отвесна конструкция, е пропита с корупция. Тъй като митрополитите и епископите са похарчили много пари, с цел да смажат катеренето си нагоре по пирамидалната конструкция на Патриаршията, те се стремят да си възвърнат направените от тях разноски, пък и да притурят някоя и друга пара от горната страна, по тази причина интензивно употребяват методиката, по която работи системата. Подлагат на многолик напън свещениците и елементарните миряни, с цел да измъкват от тях пари.
И през идващите десетилетия случаите на корупция не понижават. Например в 1853 година търновският митрополит Неофит Византиос ръкополага българина Доротей за свещеник във Врачанската епархия против... 100 000 гроша.
Според църковното поверие произходът на симонията (продажбата на църковни длъжност) идва от ранното християнство. Симон Магьосника от Самара се опитал да подкупи апостолите, с цел да го научат да прави чудеса. От този тежък недостатък е пропита и Католическата черква. Именно по тази причина Данте Алигиери в своята " Божествена комедия " слага папа Николай III (1227-1280) в осмия кръг на пъкъла поради практикуваната от него корупция.
Възмущението на българите от необятно публикуваната корупция
във Вселенската патриаршия
е от главните подтици за образуване на национално църковно-освободително придвижване в интервала на Възраждането. Макар че по-късно тази концепция придобива по-дълбок смисъл като първооснова по друма за възобновяване на независимостта на българската държавност, то прерязването на пъпната шнур с корумпираната Вселенска патриаршия остава един от законните причини в напъните за основаване на самостоятелна българска черква.
Корупционните преводи не се вихрят единствено вътре във Вселенската патриаршия, а и в субординационните й взаимоотношения с турската власт. Османците превземат Константинопол през 1453 година и поставят завършек на Византийската империя. Нашествениците обаче не желаят да покачват в допълнение общественото напрежение и по тази причина малко след установяването на своята власт възвръщат Вселенската патриаршия.
През втората половина на ХV в. патриарх Симеон I (1472-1475) заема своя пост, откакто дава рушвет от 1000 дуката на султана. Впоследствие вноската за султана, наречена " пешкеш ", става " абонамент " при всяка последваща промяна на патриарха. Рушветите се трансформират в незаобиколим фактор в построяването на салдото сред турските управляващи и Вселенската патриаршия.
Не единствено в тази социална област на Османската империя
" сребърните причини " наклоняват кантара
при взимането на държавни решения в една или друга посока. Понеже хазната не разполага с нужния капитал, а и не е налице задоволителен личен механически и учредителен опит, когато през втората половина на ХIХ век се създават разнообразни проекти за железопътно строителство, които да дадат подтик за стопанското развиване на Турция и да спомогнат за лесното напредване на войските й при нужда, властта разчита на западни бизнесмени и концесионери.
Железопътното строителство в европейска Турция е поверено на барон Хирш, който получава концесията за него, раздавайки подкупи на най-високо равнище. Но на 3 май 1872 година баронът е изненадан неприятно - тогавашният популярен везир Махмуд Недим паша лишава привилегиите на бизнесмена с патриотично подплатения мотив, че по този начин Турция отблъсква алчните искания на непознатия капитал. Само няколко дни по-късно ориста се усмихва на барон Хирш, откакто той е спечелил благосклонността й, предавайки на велия везир Махмуд Недим паша 400 000 турски лири рушвет, по тази причина и правата му за железопътно строителство отчасти са възобновени.
Още към средата на ХIХ век корупцията в Османската империя доближава до такива размери, че от 1850 година великият везир, министрите, висшите държавни служители и други са принудени да се заклеват пред Корана, че под никаква форма няма да взимат подкупи.
Кои са предпоставките в всеобщото схващане на ръководещата каста в Турция за необятното разпространяване на корупцията? Обяснението е прекомерно прозаично - дефицитът на най-обикновени трудови привички. Както заключава проф. Пенчо Д. Пенчев: " Ориенталската леност е цялостна диаметралност на присъщата за протестантските общества от Северна Европа податливост към методична и упорита работа. Мързелът е съществена опорна точка при търсенето на " различни " способи за замогване. "
Не дава отговор обаче на историческата истина обобщението, че българите са били единствено подкупвачи. Още в тези предосвобожденски години както рушветът, по този начин и подкупът трайно навлизат в българската икономическа и обществена просвета, като са подбудени напълно от взаимоотношенията вътре в българския етнос. Главни настоящи лица са чорбаджиите. През Възраждането те са шефове на локалните общини. Позицията им в администрацията е обвързвана с посредническа роля сред българите и турската власт при събирането на налози. Тя дава опция на значително чорбаджии да натрупат солидни благосъстояния и да се замесят в злоупотреби с общински пари. Илюстрация на
чорбаджийските злоупотреби
дава Г. С. Раковски в творбата си " Неповинен българин ". През първата половина на 40-те години на ХIХ век петима котленски чорбаджии присвояват и употребяват за свои потребности църковните доходи и парите за прехрана на учебните заведения, средствата от селската каса също са присвоени от тях. Те таксуват жителите на Котел с " налози чрезвичайни и неопределени - срещу царската заповед ", които са напълно в тяхната персонална полза.
Забогатяването на чорбаджиите не е от стопанска активност с буржоазен темперамент, а посредством заеманите от тях постове. Все отново чорбаджиите не са единствените " черни овце " в корупционни интервенции преди Освобождението. И в останалите прослойки мнозина човеци подреждат моралните критерии за държанието си след жаждата за замогване. Корупцията става свойствена освен в средите на чорбаджиите, само че тя се втъкава в инструментариума на капиталистическата каста за процъфтяване. Ето по какъв начин се поставят основите на " крони капитализма ". Това е форма на икономическа конструкция на обществото, когато финансовото струпване зависи не от разпоредбите на свободната конкуренция, а от нерегламентирани контакти с властовата сфера.
Сто четиридесет и три години по-късно обстановката не е изменена нито на йота. Опитът на Асоциацията за битка срещу корупцията в България повече от две десетилетия е изрично доказателство за симбиотичното битие на партокрацията, кръговете на стопански ползи, изпълнителната, законодателната власт и прокуратурата. Особено противоконституционна е активността на институцията на държавните чиновници с червени тоги, които де факто се явяват саботьори на опазването на ползите на българския народ против систематичната мегакорупция.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ