Най-голямата звезда на настоящия национален отбор по волейбол на Бразилия

Най-голямата звезда на сегашния народен тим по волейбол на Бразилия Бруно Резенде даде извънредно изявление за предаването " Код спорт " по ТВ+. Със “селесао” има 22 медала от огромни шампионати. Участник на три олимпиади. От тях печели една купа на игрите в Рио и два сребърни медала от Пекин – 2008 и Лондон – 2012 година Триумфира със международна купа в Италия през 2010 година На два пъти ликува със състава на Бразилия в Световната лига. Многократно е избиран за най-хубав разпределител в света. Той е второ потомство в този спорт, а през новия сезон ще работи с Радостин Стойчев в италианския “Модена”. В живота е непосредствен другар с футболист №1 на Бразилия и част от “тризъбеца” на “Барселона” Неймар.

- Бруно, благодарим, че се съгласи да дадеш изявление за " Код спорт ". Произлизаш от волейболна фамилия, само че имаше ли вид да се занимаваш с различен спорт?
- Играл съм и доста други спортове. Като всеки бразилец бях обаян от футбола и като всяко дете се пробвах това да е моят спорт. Не съумях. После упражнявах баскетбол, тенис, бадминтон, въобще прекосих през доста спортове, до момента в който схвана, че призванието ми е волейбола. Той беше в кръвта ми и съумях да се наложа. Не мислете, че конкуренцията е единствено във футбола. Волейболът не отстъпва по нищо. Избрах този спорт и мога да кажа, че това е моята обич.

- Баща ти ли изигра основна роля да станеш волейболист?
- Не, не беше той. Майка ми също беше състезателка. Никога не са ме принуждавали да стана експерт. У дома, постоянно говорихме за моето бъдеще, за това, че спорта спомага за построяването на даден човек. Всичко това бе, като самобитно учебно заведение за мен. Когато започнах да играя, тези уроци изиграха значима роля за моето израстване.

- През какви жертви си минал, с цел да станеш №1?
- Вижте, трябваше доста да упражнявам, да не се спестявам в залата. Това е моята философия и метод на мислене. И считам, че с помощта на този труд, който съм положил, съм постигнал тези триумфи във волейбола. Дори да притежаваш гений, в случай че не си предан и не тренираш задоволително, няма да стигнеш надалеч. Опитвам се да го изяснявам на по-младите състезатели в тима. Повечето от тях ме схващат.

- Всичко до което се докосваш се трансформира в злато. Как го правиш?
- Не е толкоз елементарно, колкото наподобява. Без подозрение всичко това е плод на доста работа, както загатнах доскоро. Освен това огромна пристрастеност и най-много тим, който постоянно е имал специфични играчи.
Заслугата е на всички, тъй като волейболът е групов спорт, а не на обособения субект. Гордея се, че съм бил част от „ селесао “. Нищо не съм постигнал самичък. Всичко е резултат от доста труд, само че би трябвало и малко
шанс.

- Какво е да триумфираш на родна земя с олимпийската купа?
- Трудно е да опиша чувството. Без подозрение това е най-ценното отличие, което имам. Спечелих два сребърни медала от Пекин и Лондон, а това беше единствената купа, която ми липсваше в моята и в кариери на други играчи от „ селесао “. Това се случи в Рио пред цялото ми семейство и моите другари. Трудно е да се опише, тъй като едно е да победиш, само че друго е да го направиш у дома. Невероятна еуфория, в никакъв случай не мога да не помни този миг. Това остава за цялостен живот.

- Какво е да си капитан на най-силния тим по волейбол в света?
- Да си капитан значи да си водач, да помагаш на съотборниците. Да умееш да мотивираш, да ги убеждаваш да си имат вяра. Да ги буташ, всичко това съм го научил от татко ми. Винаги би трябвало да им казваш: " хайде, хайде ". Моята ръка беше определена да носи капитанската лента на най-хубавия тим в света. Това е тежка отговорност. Аз трябваше да уравновесявам сред по-опитните и младите. Смятам, че съумявам да се
оправя с тази не лека задача.