Размерът тържествува над нас
„ Най-голямата мистерия на Вселената не е животът, а Мащабът на пространството. Мащабът дефинира живота, а Кулата дефинира Мащаба. Детето, което възприема чудесата като нещо нормално, пита: „ Тате, какво има над небето? “ А бащата дава отговор: „ Космически мрак. “ Детето: „ А какво има оттатък космоса? “ Бащата: „ Галактиката. “ Детето: „ А отвъд галактиката? “ Бащата: „ Друга вселена. “ Детето: „ А оттатък всички други галактики? “ Бащата: „ Никой не знае. “
Разбираш ли? Мащабът е по-силен от нас. За рибата езерото, в което тя плува, е цялата й галактика. Какво си мисли рибата, когато кукичката я издърпва нагоре и тя се окаже в друга галактика, където има единствено въздух, който я задушава, и влудяваща синя светлина? Където големи двуноги животни без хриле я слагат в кутия, в която тя се задушава, и я покриват с водорасли, след което я оставят да почине?
Представи си, че някой отчупи върха на молив и го уголеми. Ще настъпи миг, когато с удивление ще откри, че върхът не е твърд; той се състои от атоми, които се въртят като милион планети. Онова, което считаме за твърдо вещество, в действителност е голяма мрежа от атоми, които са свързани посредством гравитацията. Ако се трансформират до съответните мащаби, дистанциите сред атомите могат да се трансфорат в левги, в цели бездни или вечности. Самите атоми са построени от ядра и въртящи се към тях протони и електрони. Ако се задълбочим, ще стигнем до субатомните частици. А след тях? Тахиони ли? Или нищо? Разбира се, че не. Всичко във вселената отхвърля празнотата, невероятно е да се твърди, че в един миг всичко свършва.
Ако достигнеш границите на вселената, ще намериш ли дъсчена ограда с табелка: „ КРАЙ НА ПЪТЯ “? Не. Може да откриеш нещо твърдо и кръгло, както пиленцето вижда яйцето от вътрешната страна. И в случай че разчупиш с клюн черупката, каква трудно ярка светлина ще озари твоята дупка на края на вселената. Може би ще надникнеш през нея и ще откриеш, че нашата галактика е парченце от един атом на върха на клонче трева. Може би едвам тогава ще схванеш, че изгаряйки едно стръкче, изпепеляваш голям брой вселени. Че съществуването не е единствено една безконечност, а милиони светове.
Може би си схванал мястото, което нашата галактика заема в галактически мащаб като атома на върха на клонче трева. Нима всичко, което сме в положение да възприемем, от безпределно дребния вирус до далечната мъгливост Конска глава, се съдържа в едно клонче трева… клонче, което би просъществувало единствено ден-два в някакво друго измерение? Ами в случай че коса повали стръкчето? Когато то стартира да умира, дали загниването ще се придвижи и в нашата галактика, в нашия живот, дали всичко ще пожълтее и изсъхне? Може би този развой към този момент е почнал. Казваме, че светът се е променил; може би това значи, че светът е почнал да изсъхва.
Представи си какъв брой оскъдни ни прави тази идея за Вселената. Ако Бог ни гледа от горната страна, дали не му приличаме на едно от многочислените ята, над които Той раздава правораздаване? Ще види ли падащия врабец, когато той е по-малък от водороден атом, който се носи свободно из космоса? И в случай че го вижда… що за Бог е това? Къде живее Той? Как е допустимо да живее оттатък безкрая?
Представи си пясъка в пустинята Мохейн, която прекоси, с цел да ме откриеш, показа си и милиарди вселени — не светове, а вселени — побрани в една-единствена песъчинка от тази пустиня. А във всяка галактика има безпределно голям брой други. Ние гледаме към тези вселени от висотата на нашето тъпо клонче трева. Ако го настъпиш, ще изпратиш в небитието милиарди и милиарди вселени.
Въпрос на мащаби, Стрелецо.
Да допуснем още нещо. Да допуснем, че всички светове, всички вселени са се съединили в само звено, в единствена опора — една Кула. Може би тя е стълба, която води към самия Бог. Ще посмееш ли да се изкачиш по нея? Възможно ли е някъде над безкрайната действителност да съществува Стая…
Няма да посмееш.
Няма да посмееш. “
Стивън Кинг, „ Стрелецът “
