Собственичка на най-голямата ферма за биволи у нас се бори за повече права на жените фермерки
Най-голямата плантация за биволи в страната ни се ръководи от жена в старозагорското село Димитриево. В сектора оцеляването е мъчно, само че битката на Мария Степанчева е дамите фермерки в България да бъдат оценени, да получават естествени, а не минимални пенсии, и да могат да се пенсионират по-рано.
Малко над 500 са дамите фермерки в България. Те се занимават с говедовъдство и овцевъдство. Едва 17 от тези дами се занимават с развъждането на биволи. Една от всички тези фермерки е почнала борба за обществени привилегии на дамите фермерки, на които се постанова да работят наедно с мъжете, да бъдат майки и да се грижат за семейството.
„ Това е в действителност мъжка специалност, само че има доста дами, които се занимават със земеделие и са потвърдили, че дамите са извънредно борбени ", споделя Мария. За своите животни може да приказва съвсем безкрайно. „ Те са доста любвеобилни, обаче са животни, които се привързват към дадения човек и усещат отсъствието, в случай че те няма. Много мъчно могат да се ръководят и може би това е повода, заради която все по-малко дами се занимават с тези животни, само че за мен това е черното злато на България. Те са доста хубави животни ", споделя фермерката.
Отглеждането на биволи е извънредно мъчно и може би по тази причина то е намаляло през последните години с над 50% у нас. Тези животни дават по-малко продукция в сравнение с при кравите, само че пък тя е доста скъпа. „ Единствено в биволското мляко и месо няма отсрочване на тежки метали. Организмът е по този начин организиран, че той ги изхвърля и не ги натрупва ", изяснява Мария Степанчева.
Вече на 70 години, тя е пенсионер, само че продължава да се бори, основавайки асоциация на дамите фермери, която има за цел да възстановява виталния им стандарт. По закон осигурителната тежест в сектора е по-малка, а това води до минимални пенсии за дамите. Счита се, че поради тежкия труд, дамите би трябвало да се пенсионират и по-рано.
Да поддържаш плантация е мъчно. Субсидиите не покриват загубите на фермерите, а служащи се намират извънредно мъчно. Въпреки компликациите, Мария е всеки ден при своето стадо. „ Ще работя дотогава, до момента в който мога, тъй като на мен ми е доста мъчно да се разделя с тези животни ", споделя фермерката. Мечтата й е трудът и обществените придобивки на дамата фермер да бъдат уместно оценени в България.
Нова телевизия, „ Събуди се "
Малко над 500 са дамите фермерки в България. Те се занимават с говедовъдство и овцевъдство. Едва 17 от тези дами се занимават с развъждането на биволи. Една от всички тези фермерки е почнала борба за обществени привилегии на дамите фермерки, на които се постанова да работят наедно с мъжете, да бъдат майки и да се грижат за семейството.
„ Това е в действителност мъжка специалност, само че има доста дами, които се занимават със земеделие и са потвърдили, че дамите са извънредно борбени ", споделя Мария. За своите животни може да приказва съвсем безкрайно. „ Те са доста любвеобилни, обаче са животни, които се привързват към дадения човек и усещат отсъствието, в случай че те няма. Много мъчно могат да се ръководят и може би това е повода, заради която все по-малко дами се занимават с тези животни, само че за мен това е черното злато на България. Те са доста хубави животни ", споделя фермерката.
Отглеждането на биволи е извънредно мъчно и може би по тази причина то е намаляло през последните години с над 50% у нас. Тези животни дават по-малко продукция в сравнение с при кравите, само че пък тя е доста скъпа. „ Единствено в биволското мляко и месо няма отсрочване на тежки метали. Организмът е по този начин организиран, че той ги изхвърля и не ги натрупва ", изяснява Мария Степанчева.
Вече на 70 години, тя е пенсионер, само че продължава да се бори, основавайки асоциация на дамите фермери, която има за цел да възстановява виталния им стандарт. По закон осигурителната тежест в сектора е по-малка, а това води до минимални пенсии за дамите. Счита се, че поради тежкия труд, дамите би трябвало да се пенсионират и по-рано.
Да поддържаш плантация е мъчно. Субсидиите не покриват загубите на фермерите, а служащи се намират извънредно мъчно. Въпреки компликациите, Мария е всеки ден при своето стадо. „ Ще работя дотогава, до момента в който мога, тъй като на мен ми е доста мъчно да се разделя с тези животни ", споделя фермерката. Мечтата й е трудът и обществените придобивки на дамата фермер да бъдат уместно оценени в България.
Нова телевизия, „ Събуди се "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ