Пълен провал за Прокопиев и в съдебната власт
Най-голямата офанзива ще пристигна от провалилите се при директните избори деятели на ССБ, които сигурно ще апелират резултата пред ВАССъщински смут от вота на съдиите у нас сигурно изживява и водачът на „ Да, България “ Христо Иванов
„Труд“
Исторически избор направиха над 1400 от съдиите у нас през миналия уикенд. Измежду общо 15 претендента болшинството от магистратите излъчиха шестимата си представители в идващия състав на Висшия правосъден съвет. Резултатът от гласуването демонстрира цялостен неуспех на олигархичния кръг „ Капитал “ с лидер Иво Прокопиев и в правосъдната власт, еднакъв с този от краха на кабинета „ Петков “.
Нито един от шестимата, директно определени съдии, не е член на политически и олигархично подвластния Съюз на съдиите в България, който от години се пробва да прокарва в правораздаването лобистките ползи на кръга „ Капитал “ и свързани с него адвокатски адвокатски фирми. Нещо повече – тримата очевидни претенденти на ССБ – актуалният ръководител – Татяна Жилова, някогашният ръководител Атанас Атанасов и близкият до върхушката Владимир Вълков, останаха отвън шестимата любимци. Вотът е изключително индикативен, тъй като единствено преди един състав на Висш съдебен съвет ССБ бе представляван от няколко членове, измежду които и Калин Калпакчиев.
В сегашния състав на кадровия орган – двама членове на Съдийската гилдия, определени директно от съдиите – Атанаска Дишева и Олга Керелска, защитаваха ползите на ССБ, а в пет от седемгодишния си мандат като ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов беше влезнал в ролята на лобист на съсловната организация.
Преди 3-4 години не минаваше съвещание на съдийската гилдия, в което тогавашният арбитър №1 не прокарваше в дневния ред точки, спуснати му от върхушката на ССБ. Освен това с безапелационното си гласоподаване болшинството от съдиите у нас разобличиха продължаващите с години внушения за представителността на ССБ, популяризирани от върхушката на организацията и най-много от медиите от кръга „ Капитал “. Извън чисто професионалните заключения вотът на магистратската общественост е знак за цялостния неуспех на прокламираната от олигархичния кръг „ правосъдна промяна “, натрапена от политически проксита като „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “.
Разбира се, не закъсня и недоволството на кръга „ Капитал “ и ССБ от вота на 1411 от общо 2197 съдии, излъчили зам.-председателя на Окръжния съд във Варна Мария Терзийска, ръководителя на административния съд в Пловдив Явор Колев, ръководителя на Окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова, ръководителя на Окръжния съд в Ямбол Васил Петков, заместник-председателя на Районния съд в София Даниела Александрова и ръководителя на Районния съд във Велико Търново Младен Димитров, за членове на Съдийската гилдия от професионалната квота.
В медиите от кръга на Прокопиев се внушава, че всичките били административни ръководители или заместник-председатели на съдилища. Това е маркирано като минус, само че не се отбелязва, че това значи повече административен и управнически опит, т. е. познаване на действителните проблеми на съдиите. Дискриминационно звучи и друго подстрекателство от демократичните медии – единствено един от бъдещите кадровици бил от столицата. Подчертава се, че нямало съдии от висшо и апелативно равнище. Последното се дължи на обстоятелството, че такива магистрати въобще нямаше измежду 15-те претендента.
Няма да е изненада, че най-голямата офанзива ще пристигна от провалилите се при директните избори деятели на ССБ, които сигурно ще апелират резултата пред Върховния административен съд. Аргумент за това олигархичното задкулисие им даде в навечерието на извършеното в събота и неделя гласоподаване. Два дни откакто към този момент бе в оставка, министърът на електронното ръководство и член на управлението на „ Да, България “ Божидар Божанов нападна системата за директно гласоподаване. Божанов изрази неодобрение, че Висш съдебен съвет не му дал достъп до системата, което било нарушаване на призната единствено преди няколко месеца корекция в отрасловия закон.
Министърът в оставка пропусна да посочи, че самостоятелен одит на системата за директен избор, управлявана от ИТ експерти на Висш съдебен съвет, е осъществяван единствено преди три месеца и той е удостоверил нейната сигурност. Нещо повече, опитът за бойкот, подреден от Божанов, със подпомагане на провалилата се като правосъден министър Надежда Йорданова, пристигна цели две седмици откакто следователите към този момент бяха избрали своя представител – ръководителят на Камарата на следователите Петко Петков. Именно с претекстовете на Божанов провалилите се деятели на ССБ ще пробват да дискредитират новия състав на Висш съдебен съвет от професионалната квота, само че възможностите им да съумеят да убедят висшите административни съдии на процедура са никакви.
Същински смут от вота на съдиите у нас сигурно изживява и водачът на „ Да, България “ Христо Иванов, за който резултатите са следващ персонален неуспех. Иванов обича да акцентира по какъв начин 20 години е работил за съдийското самоуправление, което на процедура „ изчегърта “ любимците на личните му кукловоди. Дали в този парламент, в случай че успее да се образува държавно управление, дали в идващ, сигурно Христо Иванов ще опитва да пробута представители на ССБ в съдийската гилдия. Иванов ще изживее същински катарзис, защото ще лобира прокситата на кръга „ Капитал “ да влязат във Висш съдебен съвет от квотата на Народното събрание, в случай че в продължение на години се е противопоставял на политическата интервенция при избора на кадровици.
По-големият проблем пред избора на парламентарната квота обаче не е този на Иванов, а фактът, че по негово предложение преди седем години Народното събрание одобри промени в конституцията и вкара болшинство от най-малко 160 народни представители за избор на кадровици, което в този парламент наподобява невероятно. Това значи, че с огромна възможност актуалните кадровици ще продължат мандата си и след началото на октомври месец.
Идната събота следва и общото заседание на прокурорите, които би трябвало да излъчат четирима свои представители. Вотът за обвинителите е плануван за 9 юли.
„Труд“
Исторически избор направиха над 1400 от съдиите у нас през миналия уикенд. Измежду общо 15 претендента болшинството от магистратите излъчиха шестимата си представители в идващия състав на Висшия правосъден съвет. Резултатът от гласуването демонстрира цялостен неуспех на олигархичния кръг „ Капитал “ с лидер Иво Прокопиев и в правосъдната власт, еднакъв с този от краха на кабинета „ Петков “.
Нито един от шестимата, директно определени съдии, не е член на политически и олигархично подвластния Съюз на съдиите в България, който от години се пробва да прокарва в правораздаването лобистките ползи на кръга „ Капитал “ и свързани с него адвокатски адвокатски фирми. Нещо повече – тримата очевидни претенденти на ССБ – актуалният ръководител – Татяна Жилова, някогашният ръководител Атанас Атанасов и близкият до върхушката Владимир Вълков, останаха отвън шестимата любимци. Вотът е изключително индикативен, тъй като единствено преди един състав на Висш съдебен съвет ССБ бе представляван от няколко членове, измежду които и Калин Калпакчиев.
В сегашния състав на кадровия орган – двама членове на Съдийската гилдия, определени директно от съдиите – Атанаска Дишева и Олга Керелска, защитаваха ползите на ССБ, а в пет от седемгодишния си мандат като ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов беше влезнал в ролята на лобист на съсловната организация.
Преди 3-4 години не минаваше съвещание на съдийската гилдия, в което тогавашният арбитър №1 не прокарваше в дневния ред точки, спуснати му от върхушката на ССБ. Освен това с безапелационното си гласоподаване болшинството от съдиите у нас разобличиха продължаващите с години внушения за представителността на ССБ, популяризирани от върхушката на организацията и най-много от медиите от кръга „ Капитал “. Извън чисто професионалните заключения вотът на магистратската общественост е знак за цялостния неуспех на прокламираната от олигархичния кръг „ правосъдна промяна “, натрапена от политически проксита като „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “.
Разбира се, не закъсня и недоволството на кръга „ Капитал “ и ССБ от вота на 1411 от общо 2197 съдии, излъчили зам.-председателя на Окръжния съд във Варна Мария Терзийска, ръководителя на административния съд в Пловдив Явор Колев, ръководителя на Окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова, ръководителя на Окръжния съд в Ямбол Васил Петков, заместник-председателя на Районния съд в София Даниела Александрова и ръководителя на Районния съд във Велико Търново Младен Димитров, за членове на Съдийската гилдия от професионалната квота.
В медиите от кръга на Прокопиев се внушава, че всичките били административни ръководители или заместник-председатели на съдилища. Това е маркирано като минус, само че не се отбелязва, че това значи повече административен и управнически опит, т. е. познаване на действителните проблеми на съдиите. Дискриминационно звучи и друго подстрекателство от демократичните медии – единствено един от бъдещите кадровици бил от столицата. Подчертава се, че нямало съдии от висшо и апелативно равнище. Последното се дължи на обстоятелството, че такива магистрати въобще нямаше измежду 15-те претендента.
Няма да е изненада, че най-голямата офанзива ще пристигна от провалилите се при директните избори деятели на ССБ, които сигурно ще апелират резултата пред Върховния административен съд. Аргумент за това олигархичното задкулисие им даде в навечерието на извършеното в събота и неделя гласоподаване. Два дни откакто към този момент бе в оставка, министърът на електронното ръководство и член на управлението на „ Да, България “ Божидар Божанов нападна системата за директно гласоподаване. Божанов изрази неодобрение, че Висш съдебен съвет не му дал достъп до системата, което било нарушаване на призната единствено преди няколко месеца корекция в отрасловия закон.
Министърът в оставка пропусна да посочи, че самостоятелен одит на системата за директен избор, управлявана от ИТ експерти на Висш съдебен съвет, е осъществяван единствено преди три месеца и той е удостоверил нейната сигурност. Нещо повече, опитът за бойкот, подреден от Божанов, със подпомагане на провалилата се като правосъден министър Надежда Йорданова, пристигна цели две седмици откакто следователите към този момент бяха избрали своя представител – ръководителят на Камарата на следователите Петко Петков. Именно с претекстовете на Божанов провалилите се деятели на ССБ ще пробват да дискредитират новия състав на Висш съдебен съвет от професионалната квота, само че възможностите им да съумеят да убедят висшите административни съдии на процедура са никакви.
Същински смут от вота на съдиите у нас сигурно изживява и водачът на „ Да, България “ Христо Иванов, за който резултатите са следващ персонален неуспех. Иванов обича да акцентира по какъв начин 20 години е работил за съдийското самоуправление, което на процедура „ изчегърта “ любимците на личните му кукловоди. Дали в този парламент, в случай че успее да се образува държавно управление, дали в идващ, сигурно Христо Иванов ще опитва да пробута представители на ССБ в съдийската гилдия. Иванов ще изживее същински катарзис, защото ще лобира прокситата на кръга „ Капитал “ да влязат във Висш съдебен съвет от квотата на Народното събрание, в случай че в продължение на години се е противопоставял на политическата интервенция при избора на кадровици.
По-големият проблем пред избора на парламентарната квота обаче не е този на Иванов, а фактът, че по негово предложение преди седем години Народното събрание одобри промени в конституцията и вкара болшинство от най-малко 160 народни представители за избор на кадровици, което в този парламент наподобява невероятно. Това значи, че с огромна възможност актуалните кадровици ще продължат мандата си и след началото на октомври месец.
Идната събота следва и общото заседание на прокурорите, които би трябвало да излъчат четирима свои представители. Вотът за обвинителите е плануван за 9 юли.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ