Най-голям ръст на заплатите в последното десетилетие има в сферата

Най-голям растеж на заплатите в последното десетилетие има в областта на образованието, а сравнимо нарастване се следи в административните действия, държавното ръководство, културата, спорта и развлекателните действия.
Това е изводът на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) от изследване на стандарта на живот на работещите през последните 10 г. 
За оценка на нарастването на покупателната дарба от ИПИ са измерили растежа на номиналните заплати, като месечните им стойности за 2016-2025 г. са индексирани по отношение на междинната стойност за 2015 година А с цел да се регистрира ефектът на цените на артикули и услуги са понижили (или нараснали, в редките случаи на дефлация) показателя на заплатите със цената на хармонизирания показател на потребителски цени за съответния месец.
Резултатите сочат, че сред 2015 година и средата на 2025 г. най-голям растеж на секторно равнище се следи в образованието - 180-200%. Това, съгласно ИПИ, не е изненадващо, поради целенасочената политика за повишение на приходите на преподавателите и обвързването на заплатите им със междинната заплата за страната.
Сравним растеж има също в културата, спорта и развлечението, административните действия и държавното ръководство, частично поради по-ниската база.
Въобще, в секторите с преобладаваща публична заетост (образование, опазване на здравето, държавно управление) показателят на действителните заплати постоянно е догонващ процесите в частния бизнес, поради директната връзка на динамичността им с държавния бюджет. Това са и секторите, при които има най-бърз растеж на действителния приход в интервала преди 2020 г. 
Обратно, най-бавен действителен растеж има в енергетиката, добива и финансите – 80-100%. Там заплащането обаче е било релативно огромно при започване на проучвания 10-годишен интервал, и, без значение от по-бавния растеж, то остава сред най-високите и в този момент.
Има внезапни спадовете при хотелите и заведенията за хранене, в културата, спорта и развлеченията, в интервала на непоколебим локдаун през 2020 година (заради пандемията от ковид), когато показателите на действителните заплати там падат внезапно, съвсем до стойностите си от 2015 година (отчита се и ролята на сивата стопанска система, която води до постоянно подценяване на същинските приходи в формалната статистика).
По-бавна динамичност поради ковид се следи също в превоза и строителството, само че те бързо са наваксали в годните след пандемията, най-много поради острия дефицит на фрагменти.  
Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на работещите е открит в области, където стартовото ниво е било релативно ниско – Перник, Видин , Кърджали, Плевен, до момента в който по-умерена динамичност има в области с по-високо възнаграждение при започване на интервала - Стара Загора, Враца , София (област), Бургас. Други области (Сливен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч) пък са постигнали съществено възстановяване доста по-рано - още към края на пандемията. 
Общият извод на ИПИ е, че, макар забележителната инфлация (акумулираният растеж на цените от 2015 година насам е над 40%), през последното десетилетие покупателната дарба на междинните хонорари на работещите във всички браншове и райони се повишава значително – постоянно над два пъти.