Красимир Вълчев: Има консенсус основното образование да е след 8 клас
Най-голям консенсус има главното обучение да се приключва в края на осми клас, да има матура по главния профилиращ предмет и мощно да облекчим образователните стратегии за профилирана подготовка. Това съобщи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев след проведената от МОН полемика за структурата на учебното обучение, за салдото на типовете подготовка, за възможни промени и за нужни промени в националните изпити, която се организира в постройката на Ректората на Националната спортна академия " Васил Левски " в София.
В разискването участваха специалисти, шефове, учители, представители на висши учебни заведения, на неправителствени организации и други. В началото на полемиката Вълчев съобщи, че ще бъде обсъдено и кога и по кои предмети да има национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити.
По думите на просветителния министър са най-вече отрицателни резултатите от това, че главното образовани се приключва след седми клас. Вълчев изясни, че има огромен консенсус да се върне структурата 4+4+4, като съгласно него, в случай че главното обучение се приключва по-късно, ще има по-положителни резултати. Но добави, че МОН няма по какъв начин да направи по този начин, че то да се приключва в по-горен клас - девети или след десети клас.
Министърът означи, че въпросът за просветителната конструкция е обвързван с доста други подтеми - какво да бъде външното оценяване и след кои класове, изцяло или извадково да бъде, кои да бъдат наложителните матури, кои да бъдат главните писти или пътеки, по които се специализират учениците.
Ние имаме профили и специалности, когато приказваме за наложителни матури, те могат да бъдат обвързани с профил и в днешната полемика имаше най-голямо единодушие, че главният профилиращ предмет би трябвало да бъде наложителен матуритетен предмет, а сега той не е подобен, допълни още просветителният министър.
Относно това дали изпитът след седми клас да бъде разграничен на модули, Красимир Вълчев посочи, че националното външно оценяване се употребява за две цели - за диагностика и разбор, и за селекция.
Няма по какъв начин да избегнем селекцията, тъй като имаме учебни заведения, в които искащите да учат са повече и нямаме различен механизъм, освен този на класирането, означи той, като добави, че не е наложително всички външни оценения да се вършат във всички учебни заведения, само че когато става дума за диагностика. Това са въпроси, които са сложени за разискване, каза министърът.
" Не бързаме с решенията, тъй като са значими и би трябвало да ги обсъдим за повече време. През идващите три месеца ще бъдат проведени разисквания с педагогическите експерти и по тази тематика, както за образователните стратегии и предметите ", разясни още той.
За наложителната матура по математика Красимир Вълчев сподели, че има четири разновидността за това - първият е да не е наложителна, вторият е да бъде наложителна, само че единствено за профил математически, третият вид е да бъде наложителна за профилите и специалностите, които са в направлението - математика, естествени науки и STEМ, а четвъртият вид е да е наложителна за всички.
В разискването участваха специалисти, шефове, учители, представители на висши учебни заведения, на неправителствени организации и други. В началото на полемиката Вълчев съобщи, че ще бъде обсъдено и кога и по кои предмети да има национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити.
По думите на просветителния министър са най-вече отрицателни резултатите от това, че главното образовани се приключва след седми клас. Вълчев изясни, че има огромен консенсус да се върне структурата 4+4+4, като съгласно него, в случай че главното обучение се приключва по-късно, ще има по-положителни резултати. Но добави, че МОН няма по какъв начин да направи по този начин, че то да се приключва в по-горен клас - девети или след десети клас.
Министърът означи, че въпросът за просветителната конструкция е обвързван с доста други подтеми - какво да бъде външното оценяване и след кои класове, изцяло или извадково да бъде, кои да бъдат наложителните матури, кои да бъдат главните писти или пътеки, по които се специализират учениците.
Ние имаме профили и специалности, когато приказваме за наложителни матури, те могат да бъдат обвързани с профил и в днешната полемика имаше най-голямо единодушие, че главният профилиращ предмет би трябвало да бъде наложителен матуритетен предмет, а сега той не е подобен, допълни още просветителният министър.
Относно това дали изпитът след седми клас да бъде разграничен на модули, Красимир Вълчев посочи, че националното външно оценяване се употребява за две цели - за диагностика и разбор, и за селекция.
Няма по какъв начин да избегнем селекцията, тъй като имаме учебни заведения, в които искащите да учат са повече и нямаме различен механизъм, освен този на класирането, означи той, като добави, че не е наложително всички външни оценения да се вършат във всички учебни заведения, само че когато става дума за диагностика. Това са въпроси, които са сложени за разискване, каза министърът.
" Не бързаме с решенията, тъй като са значими и би трябвало да ги обсъдим за повече време. През идващите три месеца ще бъдат проведени разисквания с педагогическите експерти и по тази тематика, както за образователните стратегии и предметите ", разясни още той.
За наложителната матура по математика Красимир Вълчев сподели, че има четири разновидността за това - първият е да не е наложителна, вторият е да бъде наложителна, само че единствено за профил математически, третият вид е да бъде наложителна за профилите и специалностите, които са в направлението - математика, естествени науки и STEМ, а четвъртият вид е да е наложителна за всички.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ