Най-голям консенсус има основното образование да се завършва в края

Най-голям консенсус има главното обучение да се приключва в края на осми клас, да има матура по главния профилиращ предмет и мощно да облекчим образователните стратегии за профилирана подготовка. Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред публицисти, обобщавайки мненията от днешната полемика, която бе за структурата на учебното обучение, за салдото на типовете подготовка, за възможните промени и за нужните промени в националните изпити. 

Преди няколко месеца главният акцент беше по кое време да се приключва главно обучение, най-вече отрицателни са резултатите от това, че главното обучение се приключва след седми клас и доста малко са позитивните. Има огромна степен на консенсус, че би трябвало да се върнем към структурата 4+4+4, даже, в случай че по-късно се приключва главното обучение, има още по-положителни резултати, само че ние, не можем да създадем по този начин, че след девети или след десети клас да се приключва то, изясни министърът.

По думите му въпросът за просветителната конструкция е обвързван с доста други подтеми - какво да бъде външното оценяване и след кои класове, изцяло или извадково да бъде, кои да бъдат наложителните матури, кои да бъдат главните писти или пътеки, по които се специализират учениците. Ние имаме профили и специалности, когато приказваме за наложителни матури, те могат да бъдат обвързани с профил и в днешната полемика имаше най-голямо единодушие, че главният профилиращ предмет би трябвало да бъде наложителен матуритетен предмет, а сега той не е подобен. Учиш профил британски език и матурата по британски език би трябвало да ти е наложителна, в случай че учиш профил испански език, то матурата наложително би трябвало да ти е по испански език. Може да има и по систематизирани профили, за които да имаме разширена наложителна подготовка, да вземем за пример така наречен STEM профили, или профилите и специалностите, свързани с математиката, естествените науки и техниката, да имат разширена подготовка по тези предмети. Темите са доста, към днешна дата нямаме съответно решение и желаеме да изготвим идея, която ще залегне в бъдещи промени в Закона за предучилищното и учебното обучение. Работим редом по смяната в образователните стратегии, започнахме да публикуваме и концепциите, сподели министър Красимир Вълчев.

На въпрос дали изпитът след седми клас ще се раздели на модули, министърът отговори, че националното външно оценяване се употребява за две цели - за диагностика и разбор, и за селекция. Няма по какъв начин да избегнем селекцията, тъй като имаме учебни заведения, в които искащите да учат са повече и нямаме различен механизъм, с изключение на този на класирането, съгласно просветителните резултати. Не е наложително всичките външни оценения да се вършат във всички учебни заведения, когато приказваме за диагностика, само че и това са въпроси, които сме сложили за разискване. Не бързаме с решенията, тъй като са значими и би трябвало да ги обсъдим за повече време. През идващите три месеца ще бъдат проведени разисквания с педагогическите експерти и по тази тематика, както за образователните стратегии и предметите, разясни просветителният министър.

Попитан по тематиката дали да има наложителна матура по математика, министър Красимир Вълчев сподели, че има четири разновидността. Той посочи, че единият вид е да остане сегашната опция - или да не е наложителна матура, вторият вид е да бъде наложителна матура, единствено за профил математически, третият вид е да бъде наложителна за профилите и специалностите, които са в направлението - математика, естествени науки и STEМ, а четвъртият вид е да е наложителна за всички. Осемте страни, които са преди всичко в интернационалното проучване PISA, имат наложителна матура по математика, сподели министър Вълчев и още веднъж означи, че желае да се насърчи ученето на математика.

Министерството на образованието и науката провежда днешната полемика в заседателната зала на Националната спортна академия „ Васил Левски “ в София. В разискването участваха специалисти, шефове, учители, представители на висши учебни заведения, на неправителствени организации и други. 

Както писа Българска телеграфна агенция по-рано през днешния ден, имаме консенсус, че ранното довеждане докрай на главното обучение има отрицателен резултат. Единствено в България главното обучение се приключва толкоз рано. Минаха девет години от приемането на Закона за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО) и би трябвало да създадем разбор. Днес ще обсъждаме по кое време и по кои предмети да има национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити, сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при започване на днешната полемика.