Най-големият срам е, че много от българите в Бесарабия подкрепят

" Най-големият позор е, че доста от българите в Бесарабия поддържат Русия ", показва бесарабският българин от Одеса проф. Олександр Середа, представен от Дойче веле. " Най-лесни за завземане са България и Сърбия, тъй като там доста хора поддържат Русия. " - установи той.

" В Одеса е мъртвило пред стихия ", споделя Олександр Середа при започване на диалога. Сирените вият, само че той не се опасява, тъй като се намира в покрайнините на града и допуска, че няма да има обстрел по квартала, в който живее. Споменава пътем, че преди няколко дни снаряд е блъснал къща на по-малко от километър от вкъщи му. Но по думите му в Одеса към момента не е толкоз ужасно. " В града има оптимизъм измежду хората, само че това е по-скоро някакво нервозно положение. Ние виждаме какво се случва в градовете към нас ", споделя Олександр и прибавя, че задачата на Путин е ясна - да откъсне Украйна от Черно море.

" Дори всички да избягат, аз ще остана да пазя Украйна "

Проф. Олександр Середа е бесарабски българин. Изпратил е фамилията си надалеч от крайморския град, който съветските войски последователно обкръжават. Съпругата и детето му към този момент са в Западна Украйна, където бомбардировките не са толкоз интензивни. Те обаче са отказали да изоставен страната без него. Той е в родния си град дружно с болната си майка, която не е в положение да пътува и по тази причина не може да бъде евакуирана от Одеса. Казва обаче, че даже да успее да изведе майка си от страната, самият той без подозрение ще се върне назад. " Това е моята татковина. Моето родно място. Дори всички да избягат, ще остана да пазя Украйна. "

Олександр споделя, че някои от бесарабските българи са отказали да се изтеглят и към този момент са се включили към украинската войска, с цел да отбраняват градовете си. За страдание обаче това не важи за всички в общността. Някои са станали жертви на войната, която Русия води на още един фронт - осведомителната. " Най-големият позор е, че висок % от българското население в Бесарабия поддържа Русия ", споделя Олександр. " На 3 март получих известие от мой другар българин. В него той ми споделяше, че ние би трябвало да организираме опълчение и да се присъединим към руснаците в битката против украинските фашисти. " На своя другар Олександр дава отговор, че в случай че се стигне до такава степен, той ще стои от другата страна. " Попита ме дали ще изстрелвам по него, в случай че той е в редиците на руснаците. Отвърнах му, че в случай че пристигна като сепаратист, като терорист в моята страна - да, ще го направя. Тези хора са терористи. А те нямат етнически белег, имат единствено шовинистическа идеология. Те нямат съзнание нито на украинци, нито на българи. За тях съществува единствено съветската агитация. "

Подвластни на съветската агитация

Олександр има пояснение за проруските настроения измежду своите сънародници. По думите му българите в Бесарабия живеят най-вече в селски местности наоколо до границата с Русия. А там от години украинската телевизия няма сигнал. Гледа се единствено съветска. " Те са подложени на една съветска парадигма - ние ви освободихме, вие сте тук единствено поради нас. Поколение след потомство те са учени, че руснаците са нещо свято и за тях не може да бъде казана неприятна дума. "

Друг значим фактор за проруските настроения в Бесарабия е съветската православна черква, споделя Олександр. " Това е допустимо най-голямата агитация - от духовник към набожен. " След всеки диалог сред съветски свещеници и вярващите по селата, информацията мълниеносно се популяризира из общността, споделя още Олександр. " Затова и българите тук доста мъчно могат да се откъснат от тази агитация - от съветската телевизия и съветската черква. "

Според Олександр поддръжката за Русия е доста по-слаба измежду по-младите генерации. По наблюденията от ежедневните си срещи със студенти той споделя, че вяра за бъдещето несъмнено има. " Те знаят украински, приказват български и имат съзнание както на българи, по този начин и на украинци. "

За Украйна или неприятно, или нищо

Олександр споделя, че добре помни по кое време антиукраинската агитация в съветските медии става всекидневие - през 1999 година, когато Путин взима властта в Руската федерация. " Тогава за Украйна стартира да се приказва или неприятно, или нищо ", споделя професорът. Мярка за отбрана на съветската просвета - по този начин Кремъл изяснява цялата тази агитация, която през годините се пропива в съзнанието на доста хора в българската общественост. " Само че популацията на Русия, което поддържа Путин сега, няма никакво отношение към тази съветска просвета на Достоевски, на Толстой, на Чехов. Ако я познаваха, в случай че четяха тези книги, нямаше да се случи това, което се случва сега. Нямаше да ги управлява деспот като Путин ", споделя Олександр.

Той намира и прилики сред протичащото се в този момент и отношението към етническото българско малцинство по времето на Съветския съюз. Когато в края на 70-те години на предишния век българите стачкуват, че желаят да имат достъп до българско обучение и просвета, ги назовават " български нацисти " и ги изпращат в лагери в Сибир, споделя Олександр. " Със същата идеология идват в този момент руснаците в Украйна. "

" В България хората са като че ли в сън "

Олександр показва и терзанията си, че доста хора в България към момента утвърждават режима на Путин. Според него най-голяма опасност има в този момент точно за България. " Украинците противостоят на Путин, тъй като знаят какво съставлява Русия. А в България хората са като че ли в сън - една приказна Русия, която е добра и оказва помощ ", споделя Олександр и прибавя: " Никой не е в сигурност. Идеята е да се завладеят всички православни страни. А най-лесни за завземане са България и Сърбия, където доста хора поддържат Русия ".

Въпреки всички компликации, пред които са изправени бесарабските българи в тази война, Олександр към този момент мисли за това, което следва след края на сраженията. Най-голямото му безпокойство е, че обществото в Одеса ще остане мощно разграничено. " Тези хора, които в този момент пропагандират за Руската федерация, би трябвало обаче добре да помислят по какъв начин ще живеят в Украйна след края на всичко това. Защото Украйна ще бъде самостоятелна. "