Разгадаха една от най-големите мистерии за Сатурн
Най-големият сателит на Сатурн, Титан, е една от странностите на Слънчевата система. Сега откривателите са разкрили основни обстоятелства за тази загадъчна луна, в това число по какъв начин е зародила. Отговорът може да хвърли светлина и върху произхода на красивите пръстени на Сатурн.
Обгърнат от гъста мъгла, Титан е с размерите на половината Земя и даже по-голям от Меркурий – толкоз солиден, че гравитационното му притегляне кара Сатурн да се люлее и накланя. Титан също се отдалечава от Сатурн със скорост от 11 сантиметра (4,3 инча) годишно, което е доста по-бързо, в сравнение с астрономите по-рано са считали. В последна сметка луната може да бъде изхвърлена напълно от орбитата си.
Но дрейфуващата орбита на Титан е единствено една от многото загадки, които астрономите се пробват да разгадаят за Сатурн и някои от неговите 274 луни.
Много от въпросите пораждат от данните, събрани от Касини, галактически транспортен съд, който изследва системата на Сатурн от 2004 до 2017 година
Ново изследване комбинира предходни теории за образуването на Титан, данни от Касини и компютърни симулации, с цел да предложи нова история за произхода на най-голямата луна на Сатурн. Проучването беше оповестено този месец в отворения списък ArXiv и беше признато за издание в " Планетари Сайънс Джърнъл ".
" В тази публикация се пробвах да събера всички тези неща и предлагам, че преди към половин милиард години е имало спомагателна луна, която се е сблъскала с Титан и в действителност е станала част от Титан “, сподели водещият създател Матия Чук, откривател в Института SETI в Маунтин Вю, Калифорния.
SETI е неправителствена организация, която изследва тематики като планетарна просвета, произхода на живота и извънземния разсъдък.
Сблъсъкът може да е довел и до образуването на Хиперион, най-голямата от несферичните луни на Сатурн, която е доста по-малка от Титан – към 5% от диаметъра му. Според тази доктрина Хиперион може да е откъс, формиран вследствие на конфликта сред Титан и изчезналата луна, или да се е образувал по-късно от парчета, насъбрани към орбитата на Титан.
Сливането сред Титан и изгубената луна може да е довело и до образуването на пръстените на Сатурн, добави Чук
Изследователите откриха разкриващи признаци за антично стълкновение в наклона на Сатурн, което е явно от неговите пръстени; газовият колос се върти под ъгъл от 26,7 градуса по отношение на равнината, в която орбитира към Слънцето.
Преди задачата на Касини астрономите имаха вяра, че гравитационните разстройства, породени от орбитата на прилежащия Нептун, са довели до наклона на Сатурн с течение на времето.
" Орбитата на Нептун леко се колебае в космоса “, сподели Чук. " Орбитите на планетите са големи и имат голяма сила. Но въртенето на планетите е доста, доста по-малко, тъй че в случай че свържете тези две придвижвания – орбитата на Нептун и въртенето на Сатурн – то въртенето на Сатурн е това, което ще се промени. “
Данните на Касини обаче демонстрираха, че двете планети не са тъкмо синхронизирани, което сочи към изчезнал детайл. През 2022 година астрономите допуснаха, че
изгубена луна, която нарекоха Крисалис, е евентуалното пояснение за сегашния надолнище на Сатурн
Тя в миналото е орбитирала към планетата в продължение на милиарди години, допринасяйки за резонанса на Сатурн с Нептун, само че преди към 160 милиона години луната се е доближила прекомерно доста до Сатурн и е била раздрана в събитие, което е основало пръстените на планетата и е трансформирало нейния надолнище.
Тази изгубена луна се сблъскала с Титан и изгубила огромна част от масата си, събитие, което би обяснило дрейфуващата орбита на Титан и въртенето на Сатурн.
С други думи, гравитацията и масата на изгубената луна са поддържали синхрона сред Сатурн и Нептун, и единствено нейното изгубване изяснява за какво в този момент те са леко разминати.
Ако конфликтът е основал и Хиперион в настоящия му тип – по-малка, въртяща се, деформирана канара – това би обяснило за какво орбитата му е обвързвана с тази на Титан. Но остава неразбираемо, сподели Чук, дали Хиперион е откъс от предшественика на Титан или от изчезналата луна, която се е слела с него.
Според изследването, пръстените на Сатурн биха могли да се образуват стотици милиони години след събитието
Разширяващата се орбита на Титан е взаимодействала с някои от вътрешните луни на Сатурн, нарушавайки ги дотам, че са се сблъскали една с друга. Част от остатъците са оживели като пръстени.
Но най-хубавият метод да се ревизира теорията е благодарение на Dragonfly на НАСА – нуклеарно задвижван роторкрафт с размерите на кола, който ще лети над повърхността на Титан и ще каца на разнообразни места, с цел да събира и проучва проби с бордовите си принадлежности.
Еволюцията на луните в системата на Сатурн и произходът на пръстените са забавни загадки, които интригуват учените, сподели Линда Спилкер, старши откривател и планетарен академик в Лабораторията за реактивни мотори на НАСА, която не е взела участие в изследването.
Според Уилям Б. Хъбард, почетен професор по планетарни науки в Университета на Аризона, който също не е взел участие в изследването, Сатурн и неговите спътници се въртят и орбитират с разнообразни ритми и резонанси, сходно на комплициран музикален часовник.
„ Сатурн се люлее като въртяща се въртележка с периодичност, която е съмнително близка до главната периодичност на Слънчевата система, само че не е напълно в синхрон, което допуска, че може да е настъпило някакво релативно скорошно нарушаване ”, изясни Хъбард.
Обгърнат от гъста мъгла, Титан е с размерите на половината Земя и даже по-голям от Меркурий – толкоз солиден, че гравитационното му притегляне кара Сатурн да се люлее и накланя. Титан също се отдалечава от Сатурн със скорост от 11 сантиметра (4,3 инча) годишно, което е доста по-бързо, в сравнение с астрономите по-рано са считали. В последна сметка луната може да бъде изхвърлена напълно от орбитата си.
Но дрейфуващата орбита на Титан е единствено една от многото загадки, които астрономите се пробват да разгадаят за Сатурн и някои от неговите 274 луни.
Много от въпросите пораждат от данните, събрани от Касини, галактически транспортен съд, който изследва системата на Сатурн от 2004 до 2017 година
Ново изследване комбинира предходни теории за образуването на Титан, данни от Касини и компютърни симулации, с цел да предложи нова история за произхода на най-голямата луна на Сатурн. Проучването беше оповестено този месец в отворения списък ArXiv и беше признато за издание в " Планетари Сайънс Джърнъл ".
" В тази публикация се пробвах да събера всички тези неща и предлагам, че преди към половин милиард години е имало спомагателна луна, която се е сблъскала с Титан и в действителност е станала част от Титан “, сподели водещият създател Матия Чук, откривател в Института SETI в Маунтин Вю, Калифорния.
SETI е неправителствена организация, която изследва тематики като планетарна просвета, произхода на живота и извънземния разсъдък.
Сблъсъкът може да е довел и до образуването на Хиперион, най-голямата от несферичните луни на Сатурн, която е доста по-малка от Титан – към 5% от диаметъра му. Според тази доктрина Хиперион може да е откъс, формиран вследствие на конфликта сред Титан и изчезналата луна, или да се е образувал по-късно от парчета, насъбрани към орбитата на Титан.
Сливането сред Титан и изгубената луна може да е довело и до образуването на пръстените на Сатурн, добави Чук
Изследователите откриха разкриващи признаци за антично стълкновение в наклона на Сатурн, което е явно от неговите пръстени; газовият колос се върти под ъгъл от 26,7 градуса по отношение на равнината, в която орбитира към Слънцето.
Преди задачата на Касини астрономите имаха вяра, че гравитационните разстройства, породени от орбитата на прилежащия Нептун, са довели до наклона на Сатурн с течение на времето.
" Орбитата на Нептун леко се колебае в космоса “, сподели Чук. " Орбитите на планетите са големи и имат голяма сила. Но въртенето на планетите е доста, доста по-малко, тъй че в случай че свържете тези две придвижвания – орбитата на Нептун и въртенето на Сатурн – то въртенето на Сатурн е това, което ще се промени. “
Данните на Касини обаче демонстрираха, че двете планети не са тъкмо синхронизирани, което сочи към изчезнал детайл. През 2022 година астрономите допуснаха, че
изгубена луна, която нарекоха Крисалис, е евентуалното пояснение за сегашния надолнище на Сатурн
Тя в миналото е орбитирала към планетата в продължение на милиарди години, допринасяйки за резонанса на Сатурн с Нептун, само че преди към 160 милиона години луната се е доближила прекомерно доста до Сатурн и е била раздрана в събитие, което е основало пръстените на планетата и е трансформирало нейния надолнище.
Тази изгубена луна се сблъскала с Титан и изгубила огромна част от масата си, събитие, което би обяснило дрейфуващата орбита на Титан и въртенето на Сатурн.
С други думи, гравитацията и масата на изгубената луна са поддържали синхрона сред Сатурн и Нептун, и единствено нейното изгубване изяснява за какво в този момент те са леко разминати.
Ако конфликтът е основал и Хиперион в настоящия му тип – по-малка, въртяща се, деформирана канара – това би обяснило за какво орбитата му е обвързвана с тази на Титан. Но остава неразбираемо, сподели Чук, дали Хиперион е откъс от предшественика на Титан или от изчезналата луна, която се е слела с него.
Според изследването, пръстените на Сатурн биха могли да се образуват стотици милиони години след събитието
Разширяващата се орбита на Титан е взаимодействала с някои от вътрешните луни на Сатурн, нарушавайки ги дотам, че са се сблъскали една с друга. Част от остатъците са оживели като пръстени.
Но най-хубавият метод да се ревизира теорията е благодарение на Dragonfly на НАСА – нуклеарно задвижван роторкрафт с размерите на кола, който ще лети над повърхността на Титан и ще каца на разнообразни места, с цел да събира и проучва проби с бордовите си принадлежности.
Еволюцията на луните в системата на Сатурн и произходът на пръстените са забавни загадки, които интригуват учените, сподели Линда Спилкер, старши откривател и планетарен академик в Лабораторията за реактивни мотори на НАСА, която не е взела участие в изследването.
Според Уилям Б. Хъбард, почетен професор по планетарни науки в Университета на Аризона, който също не е взел участие в изследването, Сатурн и неговите спътници се въртят и орбитират с разнообразни ритми и резонанси, сходно на комплициран музикален часовник.
„ Сатурн се люлее като въртяща се въртележка с периодичност, която е съмнително близка до главната периодичност на Слънчевата система, само че не е напълно в синхрон, което допуска, че може да е настъпило някакво релативно скорошно нарушаване ”, изясни Хъбард.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ