Най-големият риск при въвеждането на еврото може да се окажат

Най-големият риск при въвеждането на еврото може да се окажат служителите, в случай че стартират да рекетират лоялни търговци. Думите са на макроикономиста Георги Стоев, който в края на февруари стартира безвъзмездна разяснителна акция, в която отделя от персоналното си време, с цел да дава отговор на въпроси, свързани със страховете от въвеждането на единната валута в България.

Оказва се, че с изключение на терзанията на потребителите от далавера, на повърхността изплува и различен евентуален риск, за който в действителност никой не приказва. Става въпрос за опасенията на дребния бизнес от административен произвол при въвеждането на еврото.

" През тези 10-11 седмици разяснителна акция получих доста въпроси. И до момента в който отговорът на потребителските опасения е в конкуренцията и контрола върху нелоялните практики, изплува още един проблем, който е не по-малко сериозен - самите търговци се тормозят, че въвеждането на еврото може да се употребява за административен произвол и спомагателен тормоз върху дребния бизнес, който и в този момент споделя за опит със систематични инспекции и административен произвол ", разяснява за " Булевард България " макроикономистът. Даде като образец двойното обозначаване на цените, което ще бъде наложително за прочут интервал от време за търговците.

" Това е извънредно значима мярка. Аз самият считам и упорствам огромните вериги да вкарат двойните етикети още в този момент, с цел да може хората да се успокоят, че цените няма да се " удвоят ", както акциите по дезинформация се пробват да внушат. Въпросът е да не се окаже, че когато се вкара двойният етикет, ще пристигна една комисия от контролни органи, която ще стартира с въпроси - за какво етикетът е розов, а не наследник, да вземем за пример, за какво едната валута е със знак Евро, а другата със редуциране лева и така нататък ", дава образец Георги Стоев.

Затова съгласно него е основно да има надзор и да не се позволяват нелоялни практики, само че и да се откри механизъм това да не се трансформира в инструмент за административен произвол над дребния бизнес.

" Защото допускам, че в случай че това се случи, хората ще го отдадат на еврото, а не на служителите и корупцията. Трябва да ограничим риска бюрократите да срутят доверието в процеса по въвеждане на еврото ", споделя Стоев и добавя, че е значимо " контролиращите също да бъдат следени. "

Една от опциите, които вижда, е основаване на така наречен гореща линия, където бизнесмените да могат да подават сигнали, в случай че станат обект на чиновнически тормоз. Макроикономистът - от диалозите си с представители на дребния бизнес - стига до извода, че и в този момент това е систематичен проблем, изключително за дребните компании отвън София.

" Това е систематичен проблем, отвън евроизацията, само че той основава риск за доверието за въвеждането на еврото. Малкият бизнес се опасява не от единната валута като такава, а от всичко, което страната прави - от повдигането на разноски за осигуровки, неналичието на предвидимост, административния произвол и така нататък, само че точно тя провежда и процесите по въвеждане на еврото ", сподели още Стоев.

Според него, в случай че се компрометира процесът по въвеждане на еврото, " това отива в интерес на всички, които употребяват всеки комфортен случай за антизападна агитация, в интерес на Москва.

" На тези хора им би трябвало доста малко, с цел да гласоподават за " Величие ", " Възраждане ", Путин. Доверието е нежно - в този момент хем би трябвало да успокоим потребителите, само че и дребния бизнес, тъй като огромните ще се оправят, те имат правни отдели, знаят по какъв начин да реагират. Но мисля, че една гореща линия за дребните компании, би била доста потребна. За да знаят самите бюрократи, че в случай че злоупотребяват, има кой да ги управлява ", споделя Стоев и добавя, че може би е добре да се изследва и опитът на други страни в тази посока.

В България дребните и междинни предприятия са над 400 000.

" Не бива да забравяме, че отвън огромните корпорации с доста чиновниците, останалите хора най-често са заети в сходни дребни, постоянно фамилни бизнеси с по 5 до 15 чиновници и в случай че този бизнес е на прицел - там попада прекомерно огромна каста от обществото ", обобщава икономистът.

" Когато започнах акцията за еврото, чаках да има две групи хората - такива, които са пропити от агитация, и други, които са уверени проевропейци и нямат подозрения за изгодите от въвеждането на еврото. Оказа се, че групите в действителност са две, само че не тъкмо каквито чаках ", споделя Стоев. По думите му едната група е от хора, които четат, интересуват се, задават въпроси и намират отговорите, само че те съставляват " едвам 10-15% от хората ".

" Всички останали имат подозрения и най-много са скептични към институциите и не имат вяра на държавното управление, на страната и дейностите на администрацията, по тази причина са тревожни какво следва. А рекламата по радиото, която е част от осведомителната акция на управляващите в поддръжка на единната валута, им звучи, като " о, страната отново ни готви капан ", споделя Стоев.

" Доверието към институциите е изтъняло до косъм и по тази причина си мисля, че е значимо да върнем самочувствието и чувството в бизнесмените, че има какво да създадат и нещо въпреки всичко зависи от тях. Възможността да подават сигнали за административен тормоз е стъпка в тази посока ", обобщава икономистът.

България чака през юни изключителната оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка за готовността да влезе в еврозоната. Ако отчетът е позитивен, еврото ще стане формалната валута в България от 1 януари 2026 година.