Най-големият проблем са регионалните диспропорции, които регионът на Южна централна

Най-големият проблем са районните диспропорции, които районът на Южна централна България, а и югоизточната част на страната изпитват. Все по-ясно се вижда, че те се дължат на засилената миграция. Когато човек загуби религия и вероятност, че може да живее добре в даден район, обикновено е той да потърси другаде благоприятни условия за реализация, даже и отвън рамките на България. Всички тематики, които слагаме – стопанска система, вложения, земеделие, районно развиване, обучение, опазване на здравето, просвета, са подчинени на една цел – съхраняването на нацията. Трябва да мислим по какъв начин да задържим хората тук, а страната да просперира и да не бъде на последно място в Европейски Съюз.

 

Това сподели ръководителят на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания доктор Калоян Паргов при започване на срещата – полемика „ Икономика и земеделие - фактори за развиването на южно-централния район на България “, която се поведе в Хасково.

 

„ Нашата задача е да бием камбаната, да сигнализираме, да предлагаме решения и да търсим реализацията им дружно с институтциите “, изясни Паргов.

 

Във форума взеха присъединяване специалистите на СИНПИ по стопанска система - доктор Даниела Везиева, по земеделие - Живко Живков, по туризъм – Мариела Павлова, по сигурност – Васка Пенкова и историкът проф. доктор Боряна Бужашка.

 

В полемиката се включиха кметът Станислав Дечев и общински съветници от Хасково, представители на обществеността, бизнеса и локалната власт от района на Пловдив, Кърджали и Златоград.

 

“Пандемията ни сподели, че имаме потребност да преосмислим дали световната стопанска система да е водеща или локалните и районните стопански системи ”, посочи Даниела Везиева, която е била министър на стопанската система.

 

По думите ѝ това, което се следи през последните три години е наклонността за развиване на местни и районни стопански системи.

 

“Ето за какво в последните две години анализите демонстрират и ни карат да построяваме нов модел стопански, който да е обвързван по-скоро и да е основан на нашите запаси – естествени запаси, човешки запаси, инфраструктура, просветителна инфраструктура. Това са водещите критерии, които в идващите четири години би трябвало да изведем като предпочитани. Да се възползваме от всички запаси, които имаме, с цел да преосмислим визията за развиването на стопанската система ни ”, уверена е Везиева и добавя, че промишлеността е водещата част в икономическите браншове, тъй като добавената стойност, която дава, е задоволителна, с цел да можем да развиваме обществената среда.

 

Живко Живков, който е изпълнителен шеф на АЗПБ и някогашен шеф на Фонд “Земеделие ”, посочи, че южно-централният регион е най-цветната и разнообразна част на България във връзка с земеделието – зарзаватчийство, зеленчукопроизводство, лозарство, отглеждане на животни, а климатични условия и напоителната система, която природата е дала на този завършек на страната, дават огромен капацитет за развиване.

Според него, в случай че имаме всичко това, а не съумяваме да се възползваме, значи системата не работи. Той смята, че посредством земеделието може да бъдат стимулирани хората да се върнат или да останат в съотвентия район.

 

Експертите на СИНПИ работят върху концепция, която да предложат на институциите – основаване на предпоставки за връщане на хората към земеделието посредством комплекс от ограничения – даване на земя, както и на стартов капитал в избран размер и облекчено кредитиране, които да основат чувството за поддръжка и предвидимост.

 

Мариела Павлова, която има дълготраен опит в областта на стопанската система и туризма, съобщи, че този район има изключителни дадености във връзка с културно-историческото завещание, благоприятни условия за туризъм, обучение и инфраструктура, развита за просвета.

 

Тя уточни, че всичко това дава благоприятни условия както за спомагателни доходи в локалната стопанска система, по този начин и във връзка с заетостта.

 

“Създаването и възобновяване на професионални гимназии, професионално обучение в посока туризъм и просвета има извънредно значение. Толкова огромно колкото и във връзка с стопанската система и селското стопанство ”, безапелационна е Павлова.

 

По-късно в Художествената изложба „ Форум “ бе открита изложбата „ Македония в карикатури “, отдадена на 145-ата годишнина от рождението на Александър Божинов - карикатурист, боен фотограф и публицист, който през 1930 година разгласява свои карикатури на тематика Македония.

 

Изложбата бе показана от проф. доктор Боряна Бужашка, която е част от авторския колектив. Тя е готова от теоретичен екип на УниБИТ по план на Фонд „ Научни проучвания “ на МОН. Гостуването на изложбата в Хасково е проведено от ръководения от Мариела Павлова Институт за културно завещание и ще продължи до края на февруари.