Най-големият проблем на депутатската заплата е не толкова размерът й,

Най-големият проблем на депутатската заплата е не толкоз размерът й, колкото за какво се получава без да вървиш на работа. Това сподели в предаването „ Тази заран “ Георги Кадиев.

По думите му по разпоредбите на Народното събрание даже без да стъпиш на работа и без да имаш позволение от ръководителя, вземаш една трета от заплатата си.

„ Ако пък получиш позволение, както Пеевски получаваше, то е осведомителен режим, просто пишете: „ Няма да бъда на работа идващия месец заради персонални проблеми”, получавате 100%. И тогава човек си задава въпроса – добре, междинният българин работи на 8-часов работен ден и му броят минутите, в които е на работа, за какво националният представител може да взема каквото и да е парче от заплатата си, без въобще да стъпва там”, сподели Кадиев.

Социалният антрополог Харалан Александров добави, че едно от най-интересните разминавания в българското общество е, че ние " продължаваме да имаме манталитета на небогати хора, продължаваме да се оплакваме и да се окайваме, а най-малко последните 20 години сме в непрекъснат напредък ".

„ Ние съумяваме да държим за себе си версията за сиромаси, за хора, които са жертва на корупция, които са ограбени, които все нещо не им се е получило, в случай, че живеем много разгулно. Масово хората влагат в недвижимости, като знак на обществен статус. По тази причина ние непрекъснато си мерим статусите кой има по-голяма къща, кой има повече къщи, кой има къща в по-престижен и богат град. В този смисъл ние опитомяваме, доместицираме политическата каса, като я вкарваме в това непрекъснато състезание. Българите непрекъснато се съизмерват с политиците и това е по този начин заради неналичието на подчиненост, заради неналичието на аристокрация ".

По думите на Александров ние отхвърляме да признаем неравенствата:

„ Имаме доста бездънен проблем със съревнованието. По тази причина идеалният облик на българския политик е някакъв безпаричен, измъчен, безрезервен човек, който на изгода роду непрекъснато се блъска. Корнелия Нинова най-вече подхожда на този облик, разяснява общественият антрополог.

Според Кадиев хората би трябвало да са наясно, че политиците са отражение на обществото и не могат да са по-различни.

„ Ако обществото всеобщо крие приходи, в случай че взема пари под масата, с цел да не заплащат осигуровки, естествено, че политиците ще вършат същото нещо и това няма по какъв начин да се спре”, сподели той.

„ Част от функционалността на политиците е през тях ние да ненавиждаме своите неприятни страни. Ние непрекъснато проектираме върху тях нашата лакомия, злоба, лошотия и алчност, с цел да можем да се освободим от тези си неприятни характерности и да ги нахейтим в лицето на бедните политици. Добре е да си даваме сметка за това по какъв начин използваме политиците, а не непрекъснато да се оплакваме, че те ни използват не по предопределение. И е доста добре политиците да са наясно с тази психическа динамичност, която е доста тежка”, означи Харалан Александров.

Относно заявените приходи и имущество на политиците Харалан Александров сподели, че картината е успокояваща, тъй като виждаме заможни хора в по-голямата си част.

„ Социологическият факт, който стои зад това е, че ние имаме към този момент общество с ясно класово разслоение и явно, че политическият хайлайф се рекрутира от горните пластове на междинната класа и от бизнес класата, като много варират тези суми и собствеността на съответните политици. Имаме бизнесмен, в лицето на министъра на превоза Събев, който справедливо е богат. Има хора, които също са впечатляващо заможни без да е доста ясно от кое място и тъкмо по какъв начин са го постигнали това, само че сигурно тези въпроси ще стоят в обществото. Но огромният въпрос е за какво е толкоз значимо за нас какъв брой са богати политиците.

По думите му в богатите общества да си богат е мотив за горделивост, това е нещо, което носи доверие и назад – в бедните общества благосъстоянието е доста съмнително.

Според него ние сме някъде по средата:

„ Една част от българите не престават да преглеждат благосъстоянието на политиците като мотив за злоба и ги прави доста подозрителни към тях, а друга част – назад – приветстват това, че имаме представители на заможните съсловия във властта”.

Георги Кадиев съобщи, че е доста песимистичен към качеството на тези заявления:

„ Те по никакъв метод не демонстрират цялостната картина. Има задоволително законни способи да скриете имущество и куп противозаконни. Примерно, легален метод е цялото имущество да бъде на компанията, която имате, а вие декларирате просто едни дялове. Тук никой не прави оценка акциите. Вие просто декларирате 20 % от сдружение х или 100% от сдружение Y. Това сдружение дали има 100 парцела, дали има 1 парцел, никой не знае. Може това да са милиони или милиарди. Според мен цената на акциите на транспортния министър е доста по-голяма от всички приходи, които е заявил. (…) Може да прехвърлите имущество на децата си, които са над 18 година, те са друго семейство, край, излизате от имотната декларация, можете да извършите офшорна компания”.

Кадиев добави, че е срещу публикуването на тези заявления, тъй като по този начин се основават жълти вести. Той сподели още, че в листата има над 10 000 души и КПКОНПИ няма ресурса да ги ревизира.

„ В условия на обедняване, каквото стартира в България, и по всичко си проличава, че няма да спре скоро, хората ще станат още по-чувствителни към тази материя и това води до доста огромни проблеми по отношение на обществената оценка за качествата на политиците”, означи Харалан Александров.

По думите му никой не има вяра на това, което политиците споделят:

„ Една от аргументите за това е, че ние доста се стараем да създадем по този начин, че те да са извънредно неблагонадеждни в това число като се занимаваме непрекъснато с техните собствености”.

Според Кадиев хората, които вземат решения, би трябвало да са самостоятелни финансово.

В общество, в което не можем да диференцираме предприемачеството от политиката, влизането в политиката доста постоянно се преглежда като предприемачески план, изясни Харалан Александров:

„ Като цяло българското общество е уверено, че е ръководено от по-лошата в морално отношение част от популацията, а не от по-добрата. Това в дълготраен проект е предизвестена злополука. Няма по какъв начин да си уверен, че тези, на които си делегирал властта, желаят да те ограбят, желаят да забогатеят за твоя сметка и да вървят нещата в едно общество”.

Георги Кадиев добави, че съгласно хората политиката е най-хубавият бизнес:

„ Защото всеобщо в политиката влизат хора, които са се провалили някъде другаде и си намират работа там и е цялостно с такива”.