Как децата стават продукт?
Най-големият абсурд на нашето време е, че децата – признакът на непорочност и бъдеще – към този момент не принадлежат на себе си.
Те принадлежат на системи. На логаритми. На пазар. Съвременният свят трансформира детството от естествено положение в стопански запас.
Преди децата мечтаеха да станат лекари, учители или откриватели. Днес, преди още да могат да пишат, към този момент имат профил, бранд и публика.
Социалните мрежи ги учат не на стойности, а на стойност – изчислена в гледания, лайкове и спонсорства. Светът към този момент не отглежда деца, а основава наличие.
В сянка
В сянката на цифровия напредък се роди една от най-мощните и незабелязани промишлености – промишлеността на детското внимание.
Тя няма лице, само че има безукорен механизъм. Алгоритмите знаят по кое време децата се смеят, по кое време плачат, по кое време задържат взор.
Те събират данни, които се продават, моделират и връщат под формата на нови зависимости.
Светът, който назоваваме „ съвременен “, трансформира екрана в родител, а вниманието – в злато. Детството към този момент се мери не с прекарвания, а с експозиции.
Корпорации, инфлуенсъри… даже фамилии
И в тази безмилостна търговия вземат участие всички – корпорации, инфлуенсъри, даже фамилии, които неумишлено продават невинността на децата си под формата на наличие.
Но има нещо по-дълбоко. От езотерична позиция, детето е най-чистият притежател на силата на Съзиданието.
То е директна връзка с Първоизточника. Съзнание без филтри, светлина без сянка. И когато тази сила бъде канализирана през комерсиални системи, светът губи част от своята непорочност.
Това не е просто честен проблем, а духовна рецесия
Вместо да ги учим на въображение, ние ги образоваме на логаритми. Вместо да ги пуснем да мечтаят, ги караме да се нареждат в живота.
И когато детето стартира да се възприема като артикул, то губи най-важното. Усещането за себе си като душа.
Така поражда най-опасната форма на търговия: тази, в която цената не се заплаща в пари, а в дух.
Програмиране
Светът не просто продава детството – той го програмира. Създава шаблони на държание, модели на „ триумф “, които трансформират бъдещите генерации в копия на системата.
И до момента в който се възхищаваме на новите чудеса на технологиите, пропущаме най-голямата загуба – изгубването на естествения човек.
Защото когато детето стане артикул, човечеството губи способността си да обича без цел.
А без нея, даже най-съвършеният свят е единствено витрина. Красиво спретнат, само че от вътрешната страна празен.
Източник:novotopoznanie.bg
Още вести четете в: България, Култура, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News