Най-големият недостатък на младото поколение е, че ние вече не

Най-големият минус на младото потомство е, че ние към този момент не се числим към него, бе споделил някой в миналото.

Често си дублирам тази мисъл, когато видя у новото потомство неща, които не мога да схвана. И с тази фраза коригирам самичък себе си всякога, когато, като един чичка, какъвто съм, потегли да развявам пръст по адрес на младите.

Преди известно време напълно инцидентно попаднах на една млада тайфа. Толкова млада, че чак ми е неловко да кажа каква е разликата посред ни - комай 30 години.

Бандата се споделя " Спални места " и пееше, без да ѝ пука, " Искам да пикая на общинска постройка ".

Малко по-късно, към този момент не запомнил за първото прелестно усещане, чух колежка от университета да споделя, че децата, с които работи, желали да пеят ария на " Спални места " на някакъв конкурс. Но не станало, тъй като текстът не бил изключително... благопристоен.

Така " Спални места " започнаха да ме вълнуват от ден на ден. Най-вече поради неразбираемата за мен модерна младежка субкултура с марка " 2021 ", която те вършат. Когато се зарових в тяхната музика и почитатели, разбрах, че точно " Спални места " са бандата, която би могла, благодарение на личната си музика, да върне назад младежите от бездната на чалгата и Криско към рока и към пънка.

И разумното се случи. Чичо Венци и неговите млади другари от " Спални места " се събраха в един исторически опит за изявление.

Запомнете това изявление. То е първото, което " Спални места " дават за огромен български уебсайт.

А в този момент досие:

Кубрат е фронтмен на бандата. Учи в Нов български университет, компетентност кино. Работи като монтажист в ефирна българска телевизия.

Тото също учи кино в НБУ и е сценарист на интернет шоу.

Общата им възраст е колкото моята. А осведомителният мотив - новият клип на бандата, „ POWER COUPLE/ПРАВ ТИ ПЪТЯ “.



- Понеже това е първото Ви изявление за уебсайт (рисърчнал съм ви, въпреки всичко съм прочут като кюстендилската Опра Уинфри), не мога да не изразя учудването си. Вие сте млада банда с голямо количество видеоклипове. Ето, дори завчера пуснахте парчето „ POWER COUPLE/ПРАВ ТИ ПЪТЯ “. Как успявате да вършиме толкоз доста клипове, това не е лесна работа?

Тото: На мускули. Кефим се да вършим клипове. И аз и Кубрат учим кино в Нов български университет и имаме отношение към видеото...

Кубрат: С Тото си предаваме щафетата. Той прави един клип, аз върша различен клип. Аз върша тези, които наподобяват нискобюджетни, а Тото се старае да прави по-яките...

- Днес постнах на стената си една ваша ария. На моята стена във Facebook, както се сещате, доста от хората са по-възрастни от вас. И странното беше, че съвсем без изключение всички написаха, че сте супер свежи. Без един „ ъндърграунд “ корифей, който разкарах непосредствено...

Кубрат: Аз доста се кефя на отрицателни мнения. Даже в този момент, откакто пуснахме новото парче, съм изумен, че има единствено положителни мнения. И дори презареждам непрекъснато уеб страницата, с цел да излезе някой отрицателен...

- За първи път ви чух тъкмо с тази ария („ Анти секс ария “). И първата ми реакция беше – уау, това са българските Green Day, това са нашите Blink 182. После обаче се замислих и стигнах до извода (дано не ми се обидите), че Вашият жанр в действителност е нещо като колежански пънк.



Тото: Всъщност чак в този момент стана колежански пънк, тъй като хората, които ни слушат, чак в този момент започнаха да влизат в университетите. Досега бяхме гимназиален пънк.

Кубрат: Често са ни питали за текстовете ни. Но почтено казано, в никакъв случай не сме го мислили преднамерено по този начин – ще пишем за тоя таргет. Никога не съм си мислил – веднага ще направя нещо, с цел да захапя младите почитатели, дребните.

- Има още един факт към „ Спални места “, който е повече от любопитен. Вие сте толкоз млади, а имате към този момент два албума. И вторият, доколкото знам, е записан old school – на лента. Беше ли Ви мъчно да записвате, лишавайки се от удобствата на компютърния запис?

Тото:  Трудното беше, че не можем да свирим (смее се). Връщайки се обратно, скърбя. Абе, не скърбя, само че може би трябваше да сме малко по-стегнати като музиканти, с цел да запишем албум по този метод. Всъщност историята е такава. Бандата, в чиято репетиционна свирим и ние – „ Фройд “, записват по тоя метод. Поговорихме с фронтмена и той сподели, че за опциите в техническия смисъл на думата новите ни песни ще са ОК (звукът на вторият ни албум е по-лек). Всъщност по този начин записът ни излезе по-евтино.

- Как намерихте този жанр – поп пънк?

Кубрат: Истината е, че той откри нас. Аз слушах хард рок, слушах банди като Pixies, до момента в който Тото си беше искрено почитател на поп пънка. Всъщност и аз обичах поп пънка, само че ме беше позор да си кажа.

Тото: Мен въобще не ме беше позор. А Кубрат дори ми се подиграваше.

Кубрат: Нали знаеш по какъв начин прикритите гей хора се държат хомофобски? И аз по този начин с Тото – „ Тото, кво бе, поп пънк ли “? Постепенно станахме другари. И един ден с една китара дрънкахме едно парче на Blink 182. И тогава един наш другар, Мухата, пристигна и сподели „ Ей, това е доста крепко бе! Това е като това! “. Мухата имаше ключове от една репетиционна, само че му бяха забранили да влиза вътре. Той обаче отключваше за по 20 минути и по този начин започнахме да свирим. И още от първата ни подготовка стилът се наложи. До такава степен, че в никакъв случай не сме се питали от този момент да продължаваме ли с това. Окончателният състав на „ Спални места “ се оформи, откакто при нас пристигна и Борис (барабанистът на бандата – б.а.). Това се случи след второто ни присъединяване онлайн, тъй че може да се каже, че съвсем през цялото време сме с корав състав.

Тото: Но може да се каже, че Мухата ни е дал подтик.



За мен е забавно, че пеете за неща, които за мен, 30 и недостатък години по-голям от вас човек, са неразбираеми. Вашата субкултура, младежката, се разграничава фрапантно с младежката субкултура в края на 80–те, когато аз бях на Вашата възраст. Ок, има тематики, които се припокриват – мацките, сексът за една вечер, тревата, алкохолът. Но днешните млади, днешните деца са неразбираеми за мен. Те слушаха Криско и чалга и аз имам голямата вяра, че те ще спрат да слушат Криско и чалга, а ще стартират да слушат вас...

Кубрат: Сега... Поп-пънкът, знаеш, от време на време е доста провокиращ. Много хора съм чувал да споделят „ Мани го това, бате, детското “. А аз от време на време желая да е толкоз провокиращ, детски текста, че да е като филтър. Филтър за дребни п**шки. Оказа се, че всички, които ни ненавиждат, имат доста дребни п**шки.
Но да се върна на текстовете ни. Те са толкоз дразнещи, че провокират хората. Знаеш, дребните постоянно вършат неща, които нервират огромните. Всъщност знаеш ли какво значи „ криндж “?(„ криндж “ е дума, част от новия тийнейджърски диалект – няма прецизен превод, само че може да се дефинира като „ да се почувстваш неудобно “, да направиш издънка, гаф, което да накара гледащите клипа ти в youtube да изпитат възприятие на позор – б.а.). Ние сме толкоз криндж, че по-малките, които ни слушат, си споделят – егати, тия са по-големи, а са криндж като нас.

Тото: Те даже не знаят, че сме по-големи. Те си мислят, че сме връстници. Но тук има нещо значимо. Ние вършим музика за новобранци. Не вършим музика за футболните почитатели, не вършим музика за чалгарите. Правим музика за хората, на които останалите всеобщи групи се подиграват.



- Тоест, Вие избирате да пеете за дребния, за смачкания човек?

Тото: И тримата сме били унизени в учебно заведение.

Кубрат: Не мога да кажа, че ние сме някакъв глас на унизените, който споделя „ Вас ви тормозят! Не позволявайте “. Ние по-скоро споделяме „ Да, тормозят ви, само че споко, нещата ще се оправят “.

- Първото потомство пънк групи се бореше със социализма. Там бяха банди като „ ДДТ “, като „ Нови цветя “. Следващото потомство пънк банди разрушаваше стандарти – „ Контрол “ да речем. Третото потомство не реализира триумф, само че там групите към този момент се пробваха идейно да бъдат равностойни на западната пънк сцена – леви, анархистки хрумвания. Кой е протеста на Вас, бандите от четвъртото потомство? Какви стени желае да бута музиката Ви?



Кубрат: Най-известната ни ария до момента е протестна – „ Скейт и белезници “ (в която се пее „ Искам да пи**ая на общинска постройка, б.а.). Но ние не желаеме да пеем за избрани политици. Нашата концепция е напълно друга – знаете, че бумърите (старото потомство – б.а.) постоянно се пробват да стъпкат дребните. А ние се опитваме да застанем на тяхна страна и да кажем „ Ей, какво бе, вижте ни, и ние сме яки “.

Тото: Текстовете ни демонстрират, че това, че си дребен, не значи, че не разбираш какво се случва в близост. И че единствено тъй като си дребен, си малоумен и би трябвало да те подценяват.

- Враговете са чичаците?

Кубрат: Чичак даже не е възраст. Чичака може и да е наш набор. Чичака е по-скоро метод на мислене. Чичака не е злобен, той по-скоро е жертва на себе си. В този ред на мисли песента „ Скейт и белезници “ бе отдадена на нещо малоумно – да глобяват дребните, тъй като карат скейт.

- На мен ли го казвате! Бях единственият, дал своя вот срещу прословутата Наредба 1 за публичния ред, до момента в който бях общински консултант...

Тото: Със сигурност идващия път, когато се появи сходно нещо, отново бихме застанали на страната на ощетените с ария.

Кубрат: Въпреки всичко обаче нас ни слушат деца. Някак не е ОК да им пея за политическите си желания. А има и нещо друго. Последните два Народното събрание се разпаднаха бързо. Но още в 44-то Народно събрание всички започнаха по този начин да се хранят, че аз персонално избирам да ги оставя да се изядат.

- Тоя диалог става доста метафизичен и печален, а Вие сте младежи и някак не е ОК това. Затова да сменим внезапно тематиката. Колко клипа имате общо?

Кубрат: Общо 8.

Тото: Всъщност в този момент е доста елементарно да си направиш клип. Трябва ти един другар с по-добър компютър. Още един другар с добра камера. А можеш дори и с телефона. Просто би трябвало да си подготвен да се появиш пред камерата.

Кубрат: Между другото, доста банди сега ги е позор да са рокзвезди... Срам ги е и за доста други неща, да вземем за пример да приказват за пари.

За мен другото необичайно към Вас е, че вършиме доста концертни компилации с рапъри. Как по този начин рап и пънк се събират на една сцена?

Тото: Всъщност ние сме се вдъхновявали много от рапа. Черпили сме хрумвания за рими. Жлъч и Григовор да вземем за пример пречупиха като че ли остарелия метод на рапиране. На процедура възприемаме тези рапъри не тъкмо като рапъри, а като нови представители на различната музика.

Кубрат: Може би се разбираме с рапърите, тъй като се опитваме да следваме техния модел по какъв начин се печелят почитатели.

- Усещате ли се като продължители на някоя българска музикална вълна? Да речем, „ ние сме продължители на делото на бандата X “?

Тото: С „ Уикеда “ имаме като че ли общи черти. Също и „ Оги 23 “. Скоро свирихме дружно трите банди и беше супер.

- Какво следва на „ Спални места “? Имате ли скорошни участия в това предизборно, следизборно и ковидно време?

Кубрат: Още на следващия ден имаме присъединяване. Свирим в клуб „ Сингълс “ в София. На 27 ноември сме в Пловдив. А на 11 декември сме във Враца.

Тото: Освен това в този момент работим по един по електронен рап.

Кубрат: А след рап албума ни следва най-тежкият ЕМО албум, който сте чували.