Българите са в основата на човешката цивилизация! Това е доказано от Раковски
Най-големият български академик и бунтовник е съумял да дефинира напълно тъкмо къде е прародината ни и е открил, че гръцкият език е образуван от нашия
Българите са пеласги – най-старият народ на балканите в Европа. Те са „ най-чисти “ индоевропейци, които първи напущат Хиндустан и донасят в Европа остарелия фетиш към Шива след потопа. Това е разкрил Георги Раковски. Роденият на 14 април 1821 година, в Котел академик е потвърдил, че българите са в основата на човешката цивилизация и че гръцкият език е образуван от нашия.
2500 година Пр.Хр. континента Европа в арабските писмени летописи е известна като Бурджания (на името на коренното население на балканите – българи).
Почти нищо не се знае за огромните приноси на Георги Раковски в другите клонове на науката, изключително в региона на етнографията, географията, култрологията, обществената логика на психиката и народопсихология. Основоположниците на науката „ народопсихология ” правят оценка по достолепие неговия принос в региона на научно-теоритичната парадигма на народопсихологията. Той е основател на едно от главните понятия в народопсихолгията и първи е изяснил неговото наличие още през 1861 година Това е „ национален темперамент. ” По-късно основаната американска школа по „ обществена антропология ” прави оценка неговия принос като учредител на културолгията и обществената логика на психиката и антропология.
Иван Вазов го назовава „ идеалист безразсъден, облик безразсъден “. Всъщност той е една универсална персона, оставила отпечатък и в областта на образованието, печата и даже науката. По това време Раковски е прочут като индивида със 100 ръце – той е литератор, журналист, държавник, революционер…
Съби Стойков Попович, както е същинското име на Георги Раковски, е роден на 2 април 1821 година в богатото семейство на чорбаджи Стойко Попович – безсънен и влиятелен терзия, лидер на локалните еснафи. Като млад Съби сменя първото си име, като взема името Георги – на вуйчо си капитан Георги Мамарчев, прочут въстаник и офицер в съветската войска. Друга версия свързва избора му на семейството с името на полския бунтовник Михаил Раковски, който бил преследван в Европа и странствал из Азия.
Раковски получава финансова поддръжка от Стефан Богориди, с цел да се изучи. В Карлово той е възпитаник на известния даскал Райно Попович. Накрая приключва и гръцката Велика национална школа, намираща се в елитния цариградски квартал Куручешме.
По време на образованието си в османската столица се среща с велики персони като Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Сава Доброплодни, както и с дейци на полската емиграция като Михаил Чайковски, по-известен като Садък паша.
Подобно на множеството свои събратя, в хода на Кримската война стартира да храни очаквания за освобождение на българите. След края й Георги Раковски взема решение, което дефинира по-нататъшната му орис: открита битка с османското държавно управление и гръцкото духовенство „ посредством пресата и сабята ”. Към 1855 година той към този момент знае цели 5 езика: персийски, френски, турски, гръцки и арабски.
През 1858 година приема съветско гражданство и става учител в Одеската семинария. Именно тук водят началото си и първите му опити за изява в едно неподозирано за него занятие, тръгвайки по трънливия път на историка и журналиста. След разпускането на легията Раковски е изцяло отчаян от двуличната политика на Атина и Белград.
Огорчението от егоистичната политика на балканските страни го насочва и към историческата просвета. Основната му цел обаче е „ разбуждането на националната свяст “. В онази ера българите се нуждаели от това, само че и от задълбочени университетски писания, които основава Георги Раковски.
Раковски построява в своите съчинения въз основата на документите, които е чел в Атон, Цариград, Виена, Марсилия, Ватикана, Индия. Той открива, че българската нация играе съществена роля в построяването духовността, писмеността и държавността. Всички други страни се появили след нас и ограбили нашата просвета.
Котленецът е от първите български историци, оценил делото на Паисий Хилендарски
За него трудът на светогорския духовник е изходната точка, от която стартира новата история на България. За създателя на „ Горски пасажер “ огромното значение на „ История славенобългарска “ за националното ни осъзнаване е явно. Възгледите на двамата огромни българи съответстват както във връзка с несъгласието им с непознатите домогвания, по този начин и в укорите им към някои от своите „ неразумни и юроде “ съвременници.
Независимо от метода, по който са дефинирани концепциите на светогорския духовник харесват на Георги Раковски заради разкритията им с документи, че българите са обвързани непосредствено с човешката общественост, а не просто с една нейна част. Не са му изцяло непознати и месианските детайли във възгледите на Паисий.
Същевременно младият бунтовник, който се оформя в подтекста на други културни и исторически показа, не може да не отхвърли някои от концепциите, които лежат в основата на „ История славенобългарска “. Така в „ Основни начала за българската най-стара книжовност “ Раковски оспорва миналата от Стария завет в паисиевата история юдейскоцентрична визия за древността на човечеството и търси и потвърждава други благоприятни условия, които да подхождат на неговото време.
С цел да изясни произхода на българите в издавания от него вестник „ Български лебед “ той обръща поглед към историята на Индия.
Идеологът на нашето националноосвободително придвижване написва доста публикации, в които се пробва да повдигне националното самочувствие на борещия се за духовно и политическо избавление български народ с образци от неговата история, показващи общественост и успоредици с античната индийска просвета.
Той открива и разказва доста образци за
родство сред българския език и санскрит, като намира и аналогии в актуалния български фолклор с божества и митични персонажи от индийската митология
Според него малко европейски нации могат да се похвалят с такова благосъстояние.
Според него българите са пеласги – най-старият народ на балканите в Европа, и „ най-чисти “ индоевропейци, които първи напущат Хиндустан и
донасят в Европа остарелия фетиш към Шива след потопа
За разлика от доста свои съвременници пламенният котленец вижда в староиндийските вярвания не „ първичен “ политеизъм, а усъвършенствана вяра, от която и по негово време измежду българите се пазят обилни следи.
Неговите наблюдения сочат, че
тази антична вяра е близка до християнството и заради това българите елементарно биват покръстени от деятел Павел
Всички тези свои визии Георги Раковски разгласява под заглавието „ Кратко размишление върху тъмните и лъжовните начала, на които е учредена остарялата история на европейските нации “. В изданието той загатва, че след дълги бдения и четене във Виенската библиотека е
успял да дефинира напълно тъкмо къде е прародината на българите
– в региона на Северен Афганистан и Памир.
Интересът му към Индия не се изчерпва единствено с нейната антична история и богатото й културно завещание. Като хуманист той съчувства на борещия се за своята самостоятелност индийски народ и издига глас в поддръжка на тази битка още през 1857 година
Откритията на Георги Раковски са били част от процеса на раждането на българската нация. А в онази възрожденска ера главният зложелател, с който българите би трябвало да се оправят е Гръцката патриаршия и затова много от съчиненията на котленеца са ориентирани срещу елините.
Като ученик на Куручешменското гръцко учебно заведение за известно време той става част от кръга към съотечественика си Стефан Богориди в Истанбул и има опция да се рови в библиотеката му. От това време датира и близостта му с Гаврил Кръстевич, който има отношение към хипотезата за хунския генезис на българите.
Същевременно Георги Раковски е измежду тогавашните българи, които за времето си са познавали доста добре античната просвета. Но той е изцяло непознат на патоса на елинофилите и постоянно се изрича не доста ласкаво за антична Елада. Характерен образец за отношението му към класическата античност и претенциите на фанариотите е заглавието на една негова публикация, оповестена през 1865 година в „ Българска старост “, озаглавена „ Приемуществото на българския език над староелинския или същинския състав на елинския език “.
Раковски не пропуща опция да изобличи античните създатели в преднамереност. Същевременно той ловко намира и употребява такива техни хрумвания, които поддържат личните му тези. В съчиненията си на няколко пъти да вземем за пример вкарва един откъс от Платоновия разговор „ Кратил “, който по това време надали е бил прочут на доста българи. Въпреки напълно негативното си отношение към гръцката древност, Раковски не се поколебава да я употребява, с цел да потвърди идентичноста на българския народ.
Заемайки част от фамозното съчинение на Херодот, той се стопира на тезата за по този начин наречения кимерийски генезис на нашата нация. Въпреки че е обвързван с Русия, с нейната просвета и просвета още от ранно детство по фамилна линия Георги Раковски се трансформира в един от гневните съперници на съветските имперски домогвания, а оттова – и на русофилството, и на славянофилството като тактики за другарство на българите със света.
През 1858 година той се връща на Балканите, надълбоко отчаян от съветската политика за преселване на българите във Влашко и Молдова.
За разлика от крайните славянофили, властващи в съветската историография в този интервал, Раковски не приема концепцията за заплахите, които крие в себе си западната цивилизация. Той получава доста от европейската просвета при престоя си в Марсилия и неговите политически проекти постоянно имат „ европейски “ образ и дух.
Показателни са относително по-малко известните му планове за икономическо консолидиране със Запада. Редица публикации в „ Дунавски лебед “ от 1860 -1861 година разпростират концепцията, че Западът има полза да търгува с българите.
Научните търсения на котленеца не се лимитират единствено до чистата история и нейното пояснение. Първият етнографски разбор също принадлежи на него. През 1859 година на бял свят излизат „ Показалец или управление по какъв начин да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения “. Проучването на Раковски в българския фолклор и до през днешния ден не е изгубило смисъла си и актуалните учени го цитират като най-достоверен източник.
Георги Раковски е културен историк, етнограф, журналист, мемоарист, челник и политик. За него има написана опера, отдадена в две дейности. Има данни, че я е дирижирал Джузепе Верди в наличието на Георги Раковски, който е седял във вип ложата на Миланската Скала през 1862 година На великото събитие в чест на Георги Раковски са били всички най-видни италиански политици и карбонари, както и други европейски водачи. Операта е отдадена на Георги Раковски в чест на неговата политическа, революционна и просветителска активност.
Георги Раковски е народен воин на Индия! Той е първият, който пази индийците от колонизацията и безчинствата на английската корона. Благодарение на неговите публикации в европейските вестници и в неговия вестник – Виктор Юго, четейки публикациите на Раковски – засегнат от безчинствата – написа на премиера на Англия – и единствено след месец зверствата против индийците стопират! В негова чест и до през днешния ден има няколко учебни заведения, с неговото име в Индия.
Георги Раковски е изследвал старите долмени в Корея – Сеул. Експедицията се потвърждава от документ в Петербургската библиотека, в която съветски посланик е разпитал за какво корейците почитат толкоз този българин, а те му дали отговор, че той разкрил истината за корейската история и старите българи.
Георги Раковски като академик потвърждава, че българите са в основата на човешката цивилизация – неговите писания и знания се базират на обиколките му в разнообразни архивохранилища и археологически разкопки от целия свят. Той е имал опция да чете остарели ръкописни книги от симеоновата библиотека и преди този момент, които съумява да ги скрие, с цел да не бъдат унищожени! Днес историците приказват с неуважение за учения Георги Раковски, тъй като тези днешни учени работят против България!
Георги Раковски е основателят на Народопсихологията! В своите революционни хрумвания той претворява сегашното в бъдеще. Ето за какво Раковски и като теоретичен откривател живее освен в своето съвремие, само че и в бъдещето. Със своите книги „ Ключь българского язьiка “ (1858), „ Българска старост “ (1865) и „ Показалецъ или управление какъ да са изискватъ и издирватъ най-стари черти нашего битиа, язъка, народопоколеника, стараго ни правлениа, славного ни прошествиа и проч. (1858). “ демонстрира дълбочината на изследователското му творчество и на научните достижения освен в региона на народопсихологията, историята, културологията и етнографията, само че и в областта на държавността, политологията и сигурността. Може да се каже, че Георги Раковски е учредител, освен на българската етнография, само че и на обществената логика на психиката.
Георги Раковски за първи път използва понятието „ национален темперамент “, което, дружно с понятията „ национален дух “ и „ национална душeвност “, се трансформират в фундаментални понятия в народопсихологията. Както е известно за основатели на народопсихологията се считат немският мъдрец, психолог и възпитател Морис Лацарус (15 септември 1824 г.- 13 април 1903 г.) и Хейман Щайнтал (16. Май 1823 година – 14. март 1899 г.) През 1859 година те стартират да издават списанието „ Въпроси на етническата логика на психиката и на езикознанието “ (нем. Zeitschrift für Völker psychology uno Sprachwissenschaft). На страниците на това списание формулират дилемите на народопсихологията като просвета. Лацарус и Шайнтал се стремят да дефинират закономерностите на вътрешната духовна активност на хората, които живеят в една страна. Първоначално двамата немски учени дефинират като главно разбиране националният дух за център на проучванията в националната душeвност (народопсихика). Впоследствие те утвърждават националния темперамент като главно разбиране в народопсихологията и то след 1859 година До огромна степен главните характерности на това разбиране са посочени обаче през 1858 година от гениалния Георги Раковски. В своя „ Показалец “ Георги Раковски преглежда наличието на понятието национален темперамент като определящо във връзка с дефинирането същността на националната еднаквост. В тази своя книга, от научна позиция, се обяснява същността, структурата и функционалностите на понятието национален темперамент, които се доразвиват от почитателите на немската класическа школа в народопсихологията. В „ Показалеца “ на Раковски има даже раздели, озаглавени като: „ българи-народнъй характерь и домашнъй бить “, „ характерь българского народъ “ и други В първичния стадий от историята на етнопсихологическата мисъл националният темперамент се дефинира като главно понятие- категория, която като рамка обгръща останалите понятия и термини, въздейства върху подреждането на връзките, споява ги в една мисловна парадигма. Първоначално такова главно разбиране (както към този момент изтъкнахме) е „ националният дух “. То е наложено най-много от Йохан Хердер (25 август 1744- 8 декември 1803 г.) и Георг Вилхелм Хегел (27 август 1770 година – 14 ноември 1831 г.) съгласно тях духът на даден народ е комплицирано, само че неделимо събитие, което се вселява у хората от всяко потомство на този народ. След средата на XIX в. немската психическа, етнографска и литературно-художествена мисъл стига до концепцията, че на мястото на положителния остарял термин „ национален дух “ би трябвало да се основат два нови „ народопсихика “ („ народопсихология “) и „ национален темперамент “. Народопсихиката е по-широкообхватен термин, означаващ съвкупността от всевъзможни групови етнопсихични феномени, а националният темперамент, съгласно представителите на тази школа, обяснява по- тясната цялост, включваща единствено отличителните душевни черти, белези и свойства на даден народ. Те свеждат националният темперамент до един от детайлите на националната душeвност. За разлика от тях, Георги Стойков Раковски преглежда националния темперамент като неразделен детайл от националната еднаквост, която включва още: националното съзнание, религиозната принадлежност на главната част от народа, националният език и обичайна (народна) материална и духовна просвета. Това значи, че съгласно Георги Стойков Раковски националният темперамент е главен фактор за устойчивото развиване на обществото и страната. Под „ национален темперамент “ Г. Раковски схваща всички психологични обичайни феномени и особености на даден народ. С това той се връща към първичното значение на понятието „ темперамент “, въведено в приложимост преди хилядолетия от самия Аристотел (384 година прочие Р. Хр.-322 година прочие Р. Хр. ). По-късно концепциите на Г. С. Раковски се доразвиват през първите десетилетия на XX в. в Съединените американски щати (САЩ), когато въз основата на понятието национален темперамент се създава терминът „ народен темперамент “. Най-пълно в руслото на американската културна антропология концепциите на Г. С. Раковски за ролята и смисъла на националния темперамент като етнопсихологичен феномен се доусъвършенстват в новите етносоциални действителности. В този смисъл може да се каже, че приносът на Раковски за развиването на народопсихологията има международно значение. Според него отличителните черти на даден народ могат да бъдат следните: свободолюбивост, трудолюбивост, бездейност, агресивност, неучтивост, смелост, плашливост, толерантност и така нататък Тук той включва и избрани настройки, желания, стремежи и упования на хората към основни сегменти на обществената реалност от трайните им връзки към главните детайли на техния живот. За Раковски са значими и претекстовете на съответното население, характерните съвкупности от полезности и ценностни ориентации, общи по наличие прекарвания, духовни въжделения, религиозни взаимоотношения и други съставни елементи на метода им на живот.
Изследванията на Раковски в обичайна национална просвета демонстрират, че той включва и националния темперамент в културоложкия профил на обещано общество. За него националният темперамент е определящ по повод самостоятелното държание в разнообразни обществени обстановки. Той доближава до прозрението, че националният темперамент се основава на социокултурните архетипове измежду хората от даден народ. Самият национален темперамент се предава от генерации на генерации безсъзнателно и е част от етногенетичния код на даден народ.
ГЕОРГИ РАКОВСКИ ДОКАЗВА И КАК съдебна експертиза ФОРМИРА ИМЕТО БЪЛГАРИ….
В книгата „ Българска старост “ Георги Раковски в детайли изяснява за какво името на пеласгите (антични българи) е неправилно пресъздаване от гърците (данайци от семитски генезис от Африка) на народностното ни име българи. Поради неналичието на Б в техния език те го заменят или с Ph – П / Пф или с Ф. Пеласгите (антични българи) са известни в античните сведения и като Пелгари. Те нямат и присъщото за нас Ъ. Тоест в названието Пелгари – Пелагри. Трябва да замените П с Б и гласната Е с Ъ. Георги Раковски потвърждава пред гръцки ерудити, че гръцкия език съдържа в себе си семитски и някой думи присъщи за Африка, само че главно е образуван на Балканите и почива на остарелия балкански език – древнобългарски. С две думи, той потвърждава, че гръцкия е образуван от български. Множество думи в гръцкия език имат прелестно пояснение на български, само че на гръцки нямат. Тоест явяват се заемки. Други откриватели настояват, че и името на античните българи флегии, фриги и даже пеони също носят основата българския етноним. Блъгии (Блъгари е остаряла форма на етнонима ни).
Фригите (антични българи) са малоазийска транслитерация на Бриги, както са наричани на балканите. Бурги, Бургиони са късни форми на названието Бриги (антични българи). В арабските летописи сме известни и под названието Бурджани това е арабската форма на Бурги. Бурджан на арабски от „ бурдж “ значи кула, нагорнище или възвишените. 2500 година Пр.Хр. континента Европа в арабските писмени летописи е известна като Бурджания (на името на коренното население на балканите – българи).
СПОМЕНИ ЗА ГЕОРГИ РАКОВСКИ
Отначало битката на Раковски в ”Дунавски лебед ” беше ориентирана само против фанариотите. Той се въздържаше от всевъзможни нападки към Турция и показваше доверие в положителните планове на султана. Неговото усърдие бе да убеди турските управници, че, в случай че създадат мечтаните преобразования и възвърнат на българския народ неговата похитена черква, българите няма да се поддават на никакви непознати въздействия, ще заживеят в мир и тишина като правилни жители, и със своето усърдие ще бъдат доста по-полезни на империята, нежели ”един кривач фанариоти “, годни единствено за клеветничество. Това е тъкмо езикът, който доктор Чомаков държеше в Цариград. Но Раковски не резервира за дълго тоя звук. Към средата на 1861 година той почва да надава зов против турското ръководство. ”Подданити християни, в обще в Турска Европа, са достигли до едно такова състояние, щом им е невероятно веки да търпят… ”По-добре гибел, нежели подобен един живот ”, написа той.
Действително Гарибалди кроеше огромни проекти. Неговото желание бе да се сложи отпред на едно общо възбунтуване на народите, потиснати от Австрия или спъвани от нея в своя порив за независимост и обединяване. От Австрия пожарът трябваше да мине и в Турция. Раковски на туй разчиташе; от там му бе въодушевлението, Гарибалди обаче в 1861 година не мръдна и когато през лятото на 1862 година излезе от своя о. Капрера, то бе не с цел да превзима Венеция, както се очакваше, а с цел да нададе своя зов: „ Рим или смърт‘. Вместо Австрия той потегли да атакува папата. Спрян от самата италианска армия, ранен, той бе закаран в една цитадела.
Раковски се видя зле измамен в очакванията си. На италианеца Марко Антонио той споделил, оплаквайки се: „ Какво стори за нас Гарибалди? Ние го чакахме и бяхме подготвени да тръгнем след него, а той се изгуби в едно невероятно дружество. “ От Наполеон ІІІ Раковски също по този начин бе отчаян. “Франция не желае да знае за нас, споделил той на италианеца, сякаш ключовете на Балканите не са в наши ръце. “ Какво лично очакваше той от френския император? Това, което чакаха революционерите от всички нации, напълно или частично под непознато робство: преместване и в други земи на делото за избавление, почнато от него в Италия. В тия очаквания Раковски е бил поддържан, както се вижда, от французи, забъркани в съзаклятията. Английският общоприет консул в Белград, който следеше Раковски, написа за сношенията му с двама от тях. Единият, който си давал името Рение, поддържал връзка с революционерите в Маджарско; австрийският представител го прогонил от Белград; другият Утрбон, изгонен по същата причина от Гюргево, съумял да се задържи, по-дълго в сръбската столица. Той минавал за сътрудник на парижкия вестник ”Le Constitutionnel ”, само че това му качество било една маска. Лонгуърт го съставлява като сътрудник на едно лице от френското царско семейство, т. е. принц Наполеон. Утрбон бил доста постоянно виждан дружно с Раковски; Лонгуърт мислеше дори, че той пишел френските публикации в ”Дунавски лебед ”.
Твърдението на Раковски, че принц Наполеон бил един от неговите читатели, по този начин се изяснява елементарно. Принц Наполеон бе се научил за съществуването на българите в Кримската война, когато той командуваше една дивизия пред Севастопол. Тогава френската войска имаше база във Варна и всички военачалници се спираха в тоя град. Принцът се заинтересува за тоя незнаен нему дотогава български народ, така многоброен, на такова значимо място, с толкоз славно минало, и предвидя, че един ден той отново ще възкръсне. Той се интересуваше за всички нации, които търсеха своята независимост или своето обединяване – италианците, поляците, маджарите, власите – и на всички места гледаше да завързва връзки с революционните детайли. Защото, притежател на едно огромно име, племенник на чутовния император, наследник на един крал, той търсеше една корона за себе си вред в Европа, дето някой пленен народ можеше да стане страна.
Ще забележим след това неговото име отново да се намесва в новините от Букурещ по българските работи.
Разочарован в Гарибалди, в Наполеона III, Раковски не смяташе, че всички благоприятни условия се отдръпват пред него. Той опря в този момент очакванията си върху княз Михаила.
Княз Михаил беше един държател утопичен и упорит. Дошел на сръбския трон, таман когато се осъществяваше обединяването на Италия, у него се роди концепцията да играе ролята, която Виктор Емануил преди малко бе играл и да сплоти под своя жезъл цялото сръбство. Това е, което сръбските историци назовават ”Михаjлова мисао “, т. е. мисълта на Михаила. Такава една политика предполагаше обаче война с турците, а Сърбия не беше в състояние да води война. Войска тя нямаше съвсем никаква; оръжието й бе неупотребяемо. Освен това, в онуй време турците държаха гарнизони в шест сръбски замъци. Сърбия бе в реалност един тип окупирана територия. Самата й столица се намираше под турските оръдия на Кале Мегдан. Безсилен да води война единствено със силите на Сърбия, княз Михаил мислеше, че успеха му ще бъде допустима, в случай че се издигнат по едно и също време против Турция и другите християнски народности на Балканите. Точно по този начин, през време на Заверата, гърците си правеха сметка, че едно общо християнско въстание против Турция няма да й остави опция да изпрати войски против тях в Пелопонес.
Една от първите стъпки на княз Михаил по осъществяването на неговата стратегия бе да откри връзка с Босна, която не бе престанала от време да се вълнува, и да притегли българите. Присъствието на Раковски в Белград бе за него добре пристигнало в това отношение. Раковски от своя страна разбра, че при един държател с такива проекти за него се отваря поле за огромните предприятия, които непрекъснато занимаваха въображението му. Така сред двамата се реализира – по какъв начин? по кое време тъкмо? не знаем – един съюз, на който наличието бе: княз Михаил да разгласи война на Турция, Раковски да вдигне на въстание българите.
ГЕОРГИ РАКОВСКИ КАТО ОРГАНИЗАТОР НА РЕВОЛЮЦИЯ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ОСМАНСКО РОБСТВО СЪЗДАВА ДВА ПЛАНА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ.
Първият проект на Георги Раковски за особождението на България написа в Одеса през 1858 година Той приканва към въоръжена битка и обосновава революционния път като единствения вероятен за българския народ. Двете най-важни предпоставки са събирането на материални средства и изработването на проект за деяние. Раковски обмисля всестранно предварителната подготовка на народа за тестванията на наближаващата битка. Първото, което планува проекта от 1858 година, е да бъде основан управителен център на освободителното придвижване така наречен Тайна канцелария в Одеса, с поделения във Влашко и Молдова. Идеята е този център да поеме организаторската работа поддържайки непрекъсната връзка с родината посредством свои пропагандатори и дописатели.
Нова в проекта е концепцията – необятна дипломатическа акция да предхожда и съпътства приготовленията за въстанието. Като проникновен политик Георги Раковски желае непременно да обезпечи интернационална поддръжка на българската освободителна идея. Уталожването на ситуацията на Балканите краткотрайно отсрочва реализирането на замисъла на Георги Раковски. Първият програмен документ от 1858г. очертава вероятността и активизира тези сили в българското общество, които жадуват за национално избавление посредством гражданска война.
Втори проект за освобождението на България
Идейното израстване на Раковски намерило отражение в направения към края на 1861 година в Белград нов План за избавление. В началото акцентира, че “народния дух ” на всички места е квалифициран за въстание срещу турците. Купували се оръжие и барут, в доста селища били формирани секрети комитети, които разпространявали измежду хората концепцията за въстание. Предстоящата революционна акция в България е обрисувана по следния метод: Един добре въоръжен полк най-малко от 1000 души, конници и артилеристи, ще тръгне от Сърбия, продължи по билото на Стара планина и доближи до Черно море. Както в проекта от 1858 година, по този начин и тук,главниятu стратегически удар бил ориентиран в Северна България. Общият брой на бунтовниците съгласно Раковски би трябвало да бъде 500 000 души. Целта била да се води битка като се употребява опита на хайдушките дружини.Това е управителният му тактически принцип от 1861 година Но той замислял общонародно въстание, различаващо се от дейностите на хайдутите. В този проект Раковски набелязал главните насочни положения на тактиката на подготвянето на въоръжено въстание. За пръв път тук била потвърдена нуждата от построяването на въстанически сили, които се разделяли на вътрешни и външни. Ядрото на външните сили основани на територията на някоя от съедните страни е полкът от 1000 души. Наред с този полк се предвиждало в битката да се включат и български емигранти.
Планът за избавление от 1861 година обогатил политическата мисъл на първо място със задълбочената режисура на тактическите въпроси на българската национална гражданска война. Тук намерило новото разбиране за разрастване на всеобщо въоръжено въстание. Хайдутите трябвало да бъдат единствено част от ударната мощ на революционната войска. Плановете от 1858-1861 година демонстрират, че въпреки да разчита на четите, Раковски се стремял да ги сплоти във въстаническа войска и да подчини техните дейности на проекта за всеобщо въстание, което освен това е съгласуван с интернационалната конюнктура и с реализирана договореност с другите борещи се за национално избавление на народите на Балканите. Първата българска легия е боен отряд, образуван в Белград от български доброволци по време на сръбско-османския спор от 1862 година. Според замисъла на своя уредник Георги Раковски, отрядът би трябвало да вдигне на въстание българите в Османската империя. На процедура легията взе участие в боевете за Белградската цитадела, само че в никакъв случай не навлиза в османска територия. След тримесечно битие, тя е разпусната още през септември същата година от сръбското държавно управление под натиска на Великите сили и изменничество от страна на Сърбите. Освен Георги Раковски, в Първата българска легия вземат присъединяване и натрупат опит редица видни български националреволюционери, в т. ч. и бъдещият основател на Вътрешната революционна организация Васил Левски.
План за освобождението на България
Автор: Георги Раковски
„ План за избавление на България “ е останал непубликуван.
Той е подготвян през 1861 година, когато Георги Раковски стартира да построява своята Българска легия.
Народний дух на всички места е подготвен за въстание срещу турков. На това са одавно работило, а особито тая последня година. Приготовление се е състояло в том, всеки да си купува оръжия, барут и патрон до каква степен му е било допустимо. Освен една част във Видинско окръжие, що нямат сички оръжия, в остали окръжия съвсем на пет един имат, а по някои си места и сички. Тии окръжия край Дунава са следния: Свищов, Рухчук, Силистра, Тулча и Варна на Черно море, а по сърцевина Враца, Севлиево, Ловча, Троян, Габрово, Търново, Шумен, Разград, ония места са, от тая страна Балкана. А от другая страна Балкана са, като се стартира от Черно море от Ахило и Бургас, около Стара планина, следнии основни градища: Айтос, Карнобат, Ямбол, Сливен, Казанлък, Шипка, Габарчово, Калофер, Карлово, Сопот, Коприщица, Клисура, Самоков, София и проч. В Тракия же Филипопол, Стара и Нова Загора, Чирпан и проч., кои сформират покрай 500 села български.
По основните тия градове са се съставили секрети комитети, кои популяризират сред народу за това въстание, че през пролетта ще стане безусловно и сички чакат първий синял да им се даде. Движението може да стане с триумф на следний метод: Един добре оръжен полк от 1000 положителни определени и окървавени в пердах люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, исто конници, да се впусне скрито през Княжевец и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде синяла на всички места с една разгласа или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт до Черното море Балкана е заселен съвсем се от българи и прекомерно малко турски или смсени села се нахождат. Нигде няма цитадела по тия места, нито някой си пункт е заграден от постоянно или нередовно турско войнство. Няколко билюк башии с по 10 или по 20 человеци се скитат по тях да ги ръководят и да събират даждие и проч. Първий град, що иде на тойзи път, е Враца под Балкана, без цитадела и 18 часа надалеч от Видин, кой тряба безусловно да се превземе. Тая чета ще следова се из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и се умножава всяка минута. А борби ще има със селци турци, кои са обедняли до прекаленост и дух изгубили. Доде доближи до Търново, де единствено 800 низама има и цитадела няма, ще има минимум до 150 000 на крайник мъжие, от коих 40 хиляди въоръжени. А като успее да продере до Черното море и подигне сичките средбалкански села и ония, що са в подножието и от двете страни на Балкана, броят на подигнатите ще се качи и до 500 хиляди мъжие, тогава вероятно могат се брои 100 хиляди пушки за пердах.
Въстанието съгласно умножението си ще се разгръща и ще сформира проектите на борбите с турците. Но основното предписание ще бъде хайдушки горски боюве. Колкото турци по селата и по градовете се предадат, ще им се зема оръжието и ще им се респектува ] чест, религия и парцел, а колкото стоят противни, ще се избиват за образец на другите.
Главното ръководство на сичките въздигнати места ще се дава от тойзи полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да има задстражие положително и да държи непрекъснато съприкосновение със Сръбское основно ръководство, от кое ще зависи, като сформира една краткотрайна поща, доколкото му допуща мястото и времето. То ще си сформира и краткотрайно правление от най-достойни и опитни людие.
Тойзи полк, щом с впусти в Балкана, основната му работа ще бъде това:
1. Да си сформира едно краткотрайно ръководство и да бърза какъв брой може един ден по-скоро да стигне в Търново.
2. Да засече и скапе сичките основни балкански пасажи.
3. Ще държи непрекъснати сношения със Сръбско Вис. държавно управление, като сформира една краткотрайна поща, доколкото му допуща мястото и времето.
4. Като доближи и завладей Търново, да израти едно поделение да усвои Свищов и да си отвори съприкосновение с Влашко.
5. Военний времен ред ще бъде: войводи, тисящници, сотници, и петдесятници.
6. Колко турци се покорят…
Турски замъци има край Дунава единствено 4 — Видин, Рухчук, Силистра и Варна на Черно море. А вътре има две — Белоградчик при Видин, само че ничтожна, и в Шумен, коя е по-новий крой и сносно завардени, само че те от Балкана се зема елементарно. От тия замъци във Видин има по-више войнство, до 5–6 хиляди воини, а в другите по-малко, само че от никоя цитадела не може се дигна редовное войнство да остави пункта си и да доде в непристъпний Балкан.
В Ниш има тоже цитадела и малко към този момент войнство. В София има до 1500 души, само че и тий не могат пристигна в Балкана. Турското държавно управление доде сформира и управи в Балкана единствено 10 хиляди воини, би трябвало минимум да минат два месеца, само че този полк с 15 дни ще стигне в Търново, а за месец сичкия балкан ще бъде подигнат и Сищов на Дунав усвоен. От Македония помощ турци не могат пристигна, нити арнаути, тъй като и тамошните места са разбудени и не щат остана мирни. Щом се появи такова нещо, от Влашко щ дойдат няколко легиона българи с положителни офицери, кои са през днешния ден в работа влашка. А от Гърция има да додат доста българи, кои са тоже там в работа и са произвестени и синяла може елементарно да им се даде.
Сичките волентири, кои служеха в последния пердах в Русия и две години се екзерсираха във военно изкуство, част са разпръснати по България, а част са във Влашко и на първи синял са подготвени.
Няколко хайдушки чети тоже са произвестени и тий първи ще се найдат в Балкана.
ОТ СПОМЕНИТЕ НА ИВАН КАСАБОВ ЗА ГЕОРГИ РАКОВСКИ ЗА ГЕОРГИ РАКОВСКИ И ГРЪЦКИТЕ „ УЧИТЕЛИ ” Пожарна охрана ИСТОРИЯ:
Интересно би било лекцията да ни бъде изнесена персонално и в този момент от славния български лидер Георги Раковски. За страдание времето е непреклонно и след толкоз минали епохи, можем единствено да гадаем какви остарели елински думи е изписал Раковски и кои български думи са излезли при прибавяне на отпадналите букви към тях. Виждайки резултатът от филологическото търсене, гърците и даскалът им избягали, а българите викали след тях – “чакайте, къде бягате ”. Действието се развива през 1860-те гг. в гр. Плоещ, Влахия. Ето разказът на д.р Иван Касабов:
“…В Плоещ имало няколко гърци-търговци и един гръцки преподавател сякаш добър лингвист, само че и търговците и те се смятали за доста учени и надменни над българите. Често са подигравали българите с българский им генезис и им правили доста други унижения. Раковски схванал това, тъй като българите му
Българите са пеласги – най-старият народ на балканите в Европа. Те са „ най-чисти “ индоевропейци, които първи напущат Хиндустан и донасят в Европа остарелия фетиш към Шива след потопа. Това е разкрил Георги Раковски. Роденият на 14 април 1821 година, в Котел академик е потвърдил, че българите са в основата на човешката цивилизация и че гръцкият език е образуван от нашия.
2500 година Пр.Хр. континента Европа в арабските писмени летописи е известна като Бурджания (на името на коренното население на балканите – българи).
Почти нищо не се знае за огромните приноси на Георги Раковски в другите клонове на науката, изключително в региона на етнографията, географията, култрологията, обществената логика на психиката и народопсихология. Основоположниците на науката „ народопсихология ” правят оценка по достолепие неговия принос в региона на научно-теоритичната парадигма на народопсихологията. Той е основател на едно от главните понятия в народопсихолгията и първи е изяснил неговото наличие още през 1861 година Това е „ национален темперамент. ” По-късно основаната американска школа по „ обществена антропология ” прави оценка неговия принос като учредител на културолгията и обществената логика на психиката и антропология.
Иван Вазов го назовава „ идеалист безразсъден, облик безразсъден “. Всъщност той е една универсална персона, оставила отпечатък и в областта на образованието, печата и даже науката. По това време Раковски е прочут като индивида със 100 ръце – той е литератор, журналист, държавник, революционер…
Съби Стойков Попович, както е същинското име на Георги Раковски, е роден на 2 април 1821 година в богатото семейство на чорбаджи Стойко Попович – безсънен и влиятелен терзия, лидер на локалните еснафи. Като млад Съби сменя първото си име, като взема името Георги – на вуйчо си капитан Георги Мамарчев, прочут въстаник и офицер в съветската войска. Друга версия свързва избора му на семейството с името на полския бунтовник Михаил Раковски, който бил преследван в Европа и странствал из Азия.
Раковски получава финансова поддръжка от Стефан Богориди, с цел да се изучи. В Карлово той е възпитаник на известния даскал Райно Попович. Накрая приключва и гръцката Велика национална школа, намираща се в елитния цариградски квартал Куручешме.
По време на образованието си в османската столица се среща с велики персони като Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Сава Доброплодни, както и с дейци на полската емиграция като Михаил Чайковски, по-известен като Садък паша.
Подобно на множеството свои събратя, в хода на Кримската война стартира да храни очаквания за освобождение на българите. След края й Георги Раковски взема решение, което дефинира по-нататъшната му орис: открита битка с османското държавно управление и гръцкото духовенство „ посредством пресата и сабята ”. Към 1855 година той към този момент знае цели 5 езика: персийски, френски, турски, гръцки и арабски.
През 1858 година приема съветско гражданство и става учител в Одеската семинария. Именно тук водят началото си и първите му опити за изява в едно неподозирано за него занятие, тръгвайки по трънливия път на историка и журналиста. След разпускането на легията Раковски е изцяло отчаян от двуличната политика на Атина и Белград.
Огорчението от егоистичната политика на балканските страни го насочва и към историческата просвета. Основната му цел обаче е „ разбуждането на националната свяст “. В онази ера българите се нуждаели от това, само че и от задълбочени университетски писания, които основава Георги Раковски.
Раковски построява в своите съчинения въз основата на документите, които е чел в Атон, Цариград, Виена, Марсилия, Ватикана, Индия. Той открива, че българската нация играе съществена роля в построяването духовността, писмеността и държавността. Всички други страни се появили след нас и ограбили нашата просвета.
Котленецът е от първите български историци, оценил делото на Паисий Хилендарски
За него трудът на светогорския духовник е изходната точка, от която стартира новата история на България. За създателя на „ Горски пасажер “ огромното значение на „ История славенобългарска “ за националното ни осъзнаване е явно. Възгледите на двамата огромни българи съответстват както във връзка с несъгласието им с непознатите домогвания, по този начин и в укорите им към някои от своите „ неразумни и юроде “ съвременници.
Независимо от метода, по който са дефинирани концепциите на светогорския духовник харесват на Георги Раковски заради разкритията им с документи, че българите са обвързани непосредствено с човешката общественост, а не просто с една нейна част. Не са му изцяло непознати и месианските детайли във възгледите на Паисий.
Същевременно младият бунтовник, който се оформя в подтекста на други културни и исторически показа, не може да не отхвърли някои от концепциите, които лежат в основата на „ История славенобългарска “. Така в „ Основни начала за българската най-стара книжовност “ Раковски оспорва миналата от Стария завет в паисиевата история юдейскоцентрична визия за древността на човечеството и търси и потвърждава други благоприятни условия, които да подхождат на неговото време.
С цел да изясни произхода на българите в издавания от него вестник „ Български лебед “ той обръща поглед към историята на Индия.
Идеологът на нашето националноосвободително придвижване написва доста публикации, в които се пробва да повдигне националното самочувствие на борещия се за духовно и политическо избавление български народ с образци от неговата история, показващи общественост и успоредици с античната индийска просвета.
Той открива и разказва доста образци за
родство сред българския език и санскрит, като намира и аналогии в актуалния български фолклор с божества и митични персонажи от индийската митология
Според него малко европейски нации могат да се похвалят с такова благосъстояние.
Според него българите са пеласги – най-старият народ на балканите в Европа, и „ най-чисти “ индоевропейци, които първи напущат Хиндустан и
донасят в Европа остарелия фетиш към Шива след потопа
За разлика от доста свои съвременници пламенният котленец вижда в староиндийските вярвания не „ първичен “ политеизъм, а усъвършенствана вяра, от която и по негово време измежду българите се пазят обилни следи.
Неговите наблюдения сочат, че
тази антична вяра е близка до християнството и заради това българите елементарно биват покръстени от деятел Павел
Всички тези свои визии Георги Раковски разгласява под заглавието „ Кратко размишление върху тъмните и лъжовните начала, на които е учредена остарялата история на европейските нации “. В изданието той загатва, че след дълги бдения и четене във Виенската библиотека е
успял да дефинира напълно тъкмо къде е прародината на българите
– в региона на Северен Афганистан и Памир.
Интересът му към Индия не се изчерпва единствено с нейната антична история и богатото й културно завещание. Като хуманист той съчувства на борещия се за своята самостоятелност индийски народ и издига глас в поддръжка на тази битка още през 1857 година
Откритията на Георги Раковски са били част от процеса на раждането на българската нация. А в онази възрожденска ера главният зложелател, с който българите би трябвало да се оправят е Гръцката патриаршия и затова много от съчиненията на котленеца са ориентирани срещу елините.
Като ученик на Куручешменското гръцко учебно заведение за известно време той става част от кръга към съотечественика си Стефан Богориди в Истанбул и има опция да се рови в библиотеката му. От това време датира и близостта му с Гаврил Кръстевич, който има отношение към хипотезата за хунския генезис на българите.
Същевременно Георги Раковски е измежду тогавашните българи, които за времето си са познавали доста добре античната просвета. Но той е изцяло непознат на патоса на елинофилите и постоянно се изрича не доста ласкаво за антична Елада. Характерен образец за отношението му към класическата античност и претенциите на фанариотите е заглавието на една негова публикация, оповестена през 1865 година в „ Българска старост “, озаглавена „ Приемуществото на българския език над староелинския или същинския състав на елинския език “.
Раковски не пропуща опция да изобличи античните създатели в преднамереност. Същевременно той ловко намира и употребява такива техни хрумвания, които поддържат личните му тези. В съчиненията си на няколко пъти да вземем за пример вкарва един откъс от Платоновия разговор „ Кратил “, който по това време надали е бил прочут на доста българи. Въпреки напълно негативното си отношение към гръцката древност, Раковски не се поколебава да я употребява, с цел да потвърди идентичноста на българския народ.
Заемайки част от фамозното съчинение на Херодот, той се стопира на тезата за по този начин наречения кимерийски генезис на нашата нация. Въпреки че е обвързван с Русия, с нейната просвета и просвета още от ранно детство по фамилна линия Георги Раковски се трансформира в един от гневните съперници на съветските имперски домогвания, а оттова – и на русофилството, и на славянофилството като тактики за другарство на българите със света.
През 1858 година той се връща на Балканите, надълбоко отчаян от съветската политика за преселване на българите във Влашко и Молдова.
За разлика от крайните славянофили, властващи в съветската историография в този интервал, Раковски не приема концепцията за заплахите, които крие в себе си западната цивилизация. Той получава доста от европейската просвета при престоя си в Марсилия и неговите политически проекти постоянно имат „ европейски “ образ и дух.
Показателни са относително по-малко известните му планове за икономическо консолидиране със Запада. Редица публикации в „ Дунавски лебед “ от 1860 -1861 година разпростират концепцията, че Западът има полза да търгува с българите.
Научните търсения на котленеца не се лимитират единствено до чистата история и нейното пояснение. Първият етнографски разбор също принадлежи на него. През 1859 година на бял свят излизат „ Показалец или управление по какъв начин да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения “. Проучването на Раковски в българския фолклор и до през днешния ден не е изгубило смисъла си и актуалните учени го цитират като най-достоверен източник.
Георги Раковски е културен историк, етнограф, журналист, мемоарист, челник и политик. За него има написана опера, отдадена в две дейности. Има данни, че я е дирижирал Джузепе Верди в наличието на Георги Раковски, който е седял във вип ложата на Миланската Скала през 1862 година На великото събитие в чест на Георги Раковски са били всички най-видни италиански политици и карбонари, както и други европейски водачи. Операта е отдадена на Георги Раковски в чест на неговата политическа, революционна и просветителска активност.
Георги Раковски е народен воин на Индия! Той е първият, който пази индийците от колонизацията и безчинствата на английската корона. Благодарение на неговите публикации в европейските вестници и в неговия вестник – Виктор Юго, четейки публикациите на Раковски – засегнат от безчинствата – написа на премиера на Англия – и единствено след месец зверствата против индийците стопират! В негова чест и до през днешния ден има няколко учебни заведения, с неговото име в Индия.
Георги Раковски е изследвал старите долмени в Корея – Сеул. Експедицията се потвърждава от документ в Петербургската библиотека, в която съветски посланик е разпитал за какво корейците почитат толкоз този българин, а те му дали отговор, че той разкрил истината за корейската история и старите българи.
Георги Раковски като академик потвърждава, че българите са в основата на човешката цивилизация – неговите писания и знания се базират на обиколките му в разнообразни архивохранилища и археологически разкопки от целия свят. Той е имал опция да чете остарели ръкописни книги от симеоновата библиотека и преди този момент, които съумява да ги скрие, с цел да не бъдат унищожени! Днес историците приказват с неуважение за учения Георги Раковски, тъй като тези днешни учени работят против България!
Георги Раковски е основателят на Народопсихологията! В своите революционни хрумвания той претворява сегашното в бъдеще. Ето за какво Раковски и като теоретичен откривател живее освен в своето съвремие, само че и в бъдещето. Със своите книги „ Ключь българского язьiка “ (1858), „ Българска старост “ (1865) и „ Показалецъ или управление какъ да са изискватъ и издирватъ най-стари черти нашего битиа, язъка, народопоколеника, стараго ни правлениа, славного ни прошествиа и проч. (1858). “ демонстрира дълбочината на изследователското му творчество и на научните достижения освен в региона на народопсихологията, историята, културологията и етнографията, само че и в областта на държавността, политологията и сигурността. Може да се каже, че Георги Раковски е учредител, освен на българската етнография, само че и на обществената логика на психиката.
Георги Раковски за първи път използва понятието „ национален темперамент “, което, дружно с понятията „ национален дух “ и „ национална душeвност “, се трансформират в фундаментални понятия в народопсихологията. Както е известно за основатели на народопсихологията се считат немският мъдрец, психолог и възпитател Морис Лацарус (15 септември 1824 г.- 13 април 1903 г.) и Хейман Щайнтал (16. Май 1823 година – 14. март 1899 г.) През 1859 година те стартират да издават списанието „ Въпроси на етническата логика на психиката и на езикознанието “ (нем. Zeitschrift für Völker psychology uno Sprachwissenschaft). На страниците на това списание формулират дилемите на народопсихологията като просвета. Лацарус и Шайнтал се стремят да дефинират закономерностите на вътрешната духовна активност на хората, които живеят в една страна. Първоначално двамата немски учени дефинират като главно разбиране националният дух за център на проучванията в националната душeвност (народопсихика). Впоследствие те утвърждават националния темперамент като главно разбиране в народопсихологията и то след 1859 година До огромна степен главните характерности на това разбиране са посочени обаче през 1858 година от гениалния Георги Раковски. В своя „ Показалец “ Георги Раковски преглежда наличието на понятието национален темперамент като определящо във връзка с дефинирането същността на националната еднаквост. В тази своя книга, от научна позиция, се обяснява същността, структурата и функционалностите на понятието национален темперамент, които се доразвиват от почитателите на немската класическа школа в народопсихологията. В „ Показалеца “ на Раковски има даже раздели, озаглавени като: „ българи-народнъй характерь и домашнъй бить “, „ характерь българского народъ “ и други В първичния стадий от историята на етнопсихологическата мисъл националният темперамент се дефинира като главно понятие- категория, която като рамка обгръща останалите понятия и термини, въздейства върху подреждането на връзките, споява ги в една мисловна парадигма. Първоначално такова главно разбиране (както към този момент изтъкнахме) е „ националният дух “. То е наложено най-много от Йохан Хердер (25 август 1744- 8 декември 1803 г.) и Георг Вилхелм Хегел (27 август 1770 година – 14 ноември 1831 г.) съгласно тях духът на даден народ е комплицирано, само че неделимо събитие, което се вселява у хората от всяко потомство на този народ. След средата на XIX в. немската психическа, етнографска и литературно-художествена мисъл стига до концепцията, че на мястото на положителния остарял термин „ национален дух “ би трябвало да се основат два нови „ народопсихика “ („ народопсихология “) и „ национален темперамент “. Народопсихиката е по-широкообхватен термин, означаващ съвкупността от всевъзможни групови етнопсихични феномени, а националният темперамент, съгласно представителите на тази школа, обяснява по- тясната цялост, включваща единствено отличителните душевни черти, белези и свойства на даден народ. Те свеждат националният темперамент до един от детайлите на националната душeвност. За разлика от тях, Георги Стойков Раковски преглежда националния темперамент като неразделен детайл от националната еднаквост, която включва още: националното съзнание, религиозната принадлежност на главната част от народа, националният език и обичайна (народна) материална и духовна просвета. Това значи, че съгласно Георги Стойков Раковски националният темперамент е главен фактор за устойчивото развиване на обществото и страната. Под „ национален темперамент “ Г. Раковски схваща всички психологични обичайни феномени и особености на даден народ. С това той се връща към първичното значение на понятието „ темперамент “, въведено в приложимост преди хилядолетия от самия Аристотел (384 година прочие Р. Хр.-322 година прочие Р. Хр. ). По-късно концепциите на Г. С. Раковски се доразвиват през първите десетилетия на XX в. в Съединените американски щати (САЩ), когато въз основата на понятието национален темперамент се създава терминът „ народен темперамент “. Най-пълно в руслото на американската културна антропология концепциите на Г. С. Раковски за ролята и смисъла на националния темперамент като етнопсихологичен феномен се доусъвършенстват в новите етносоциални действителности. В този смисъл може да се каже, че приносът на Раковски за развиването на народопсихологията има международно значение. Според него отличителните черти на даден народ могат да бъдат следните: свободолюбивост, трудолюбивост, бездейност, агресивност, неучтивост, смелост, плашливост, толерантност и така нататък Тук той включва и избрани настройки, желания, стремежи и упования на хората към основни сегменти на обществената реалност от трайните им връзки към главните детайли на техния живот. За Раковски са значими и претекстовете на съответното население, характерните съвкупности от полезности и ценностни ориентации, общи по наличие прекарвания, духовни въжделения, религиозни взаимоотношения и други съставни елементи на метода им на живот.
Изследванията на Раковски в обичайна национална просвета демонстрират, че той включва и националния темперамент в културоложкия профил на обещано общество. За него националният темперамент е определящ по повод самостоятелното държание в разнообразни обществени обстановки. Той доближава до прозрението, че националният темперамент се основава на социокултурните архетипове измежду хората от даден народ. Самият национален темперамент се предава от генерации на генерации безсъзнателно и е част от етногенетичния код на даден народ.
ГЕОРГИ РАКОВСКИ ДОКАЗВА И КАК съдебна експертиза ФОРМИРА ИМЕТО БЪЛГАРИ….
В книгата „ Българска старост “ Георги Раковски в детайли изяснява за какво името на пеласгите (антични българи) е неправилно пресъздаване от гърците (данайци от семитски генезис от Африка) на народностното ни име българи. Поради неналичието на Б в техния език те го заменят или с Ph – П / Пф или с Ф. Пеласгите (антични българи) са известни в античните сведения и като Пелгари. Те нямат и присъщото за нас Ъ. Тоест в названието Пелгари – Пелагри. Трябва да замените П с Б и гласната Е с Ъ. Георги Раковски потвърждава пред гръцки ерудити, че гръцкия език съдържа в себе си семитски и някой думи присъщи за Африка, само че главно е образуван на Балканите и почива на остарелия балкански език – древнобългарски. С две думи, той потвърждава, че гръцкия е образуван от български. Множество думи в гръцкия език имат прелестно пояснение на български, само че на гръцки нямат. Тоест явяват се заемки. Други откриватели настояват, че и името на античните българи флегии, фриги и даже пеони също носят основата българския етноним. Блъгии (Блъгари е остаряла форма на етнонима ни).
Фригите (антични българи) са малоазийска транслитерация на Бриги, както са наричани на балканите. Бурги, Бургиони са късни форми на названието Бриги (антични българи). В арабските летописи сме известни и под названието Бурджани това е арабската форма на Бурги. Бурджан на арабски от „ бурдж “ значи кула, нагорнище или възвишените. 2500 година Пр.Хр. континента Европа в арабските писмени летописи е известна като Бурджания (на името на коренното население на балканите – българи).
СПОМЕНИ ЗА ГЕОРГИ РАКОВСКИ
Отначало битката на Раковски в ”Дунавски лебед ” беше ориентирана само против фанариотите. Той се въздържаше от всевъзможни нападки към Турция и показваше доверие в положителните планове на султана. Неговото усърдие бе да убеди турските управници, че, в случай че създадат мечтаните преобразования и възвърнат на българския народ неговата похитена черква, българите няма да се поддават на никакви непознати въздействия, ще заживеят в мир и тишина като правилни жители, и със своето усърдие ще бъдат доста по-полезни на империята, нежели ”един кривач фанариоти “, годни единствено за клеветничество. Това е тъкмо езикът, който доктор Чомаков държеше в Цариград. Но Раковски не резервира за дълго тоя звук. Към средата на 1861 година той почва да надава зов против турското ръководство. ”Подданити християни, в обще в Турска Европа, са достигли до едно такова състояние, щом им е невероятно веки да търпят… ”По-добре гибел, нежели подобен един живот ”, написа той.
Действително Гарибалди кроеше огромни проекти. Неговото желание бе да се сложи отпред на едно общо възбунтуване на народите, потиснати от Австрия или спъвани от нея в своя порив за независимост и обединяване. От Австрия пожарът трябваше да мине и в Турция. Раковски на туй разчиташе; от там му бе въодушевлението, Гарибалди обаче в 1861 година не мръдна и когато през лятото на 1862 година излезе от своя о. Капрера, то бе не с цел да превзима Венеция, както се очакваше, а с цел да нададе своя зов: „ Рим или смърт‘. Вместо Австрия той потегли да атакува папата. Спрян от самата италианска армия, ранен, той бе закаран в една цитадела.
Раковски се видя зле измамен в очакванията си. На италианеца Марко Антонио той споделил, оплаквайки се: „ Какво стори за нас Гарибалди? Ние го чакахме и бяхме подготвени да тръгнем след него, а той се изгуби в едно невероятно дружество. “ От Наполеон ІІІ Раковски също по този начин бе отчаян. “Франция не желае да знае за нас, споделил той на италианеца, сякаш ключовете на Балканите не са в наши ръце. “ Какво лично очакваше той от френския император? Това, което чакаха революционерите от всички нации, напълно или частично под непознато робство: преместване и в други земи на делото за избавление, почнато от него в Италия. В тия очаквания Раковски е бил поддържан, както се вижда, от французи, забъркани в съзаклятията. Английският общоприет консул в Белград, който следеше Раковски, написа за сношенията му с двама от тях. Единият, който си давал името Рение, поддържал връзка с революционерите в Маджарско; австрийският представител го прогонил от Белград; другият Утрбон, изгонен по същата причина от Гюргево, съумял да се задържи, по-дълго в сръбската столица. Той минавал за сътрудник на парижкия вестник ”Le Constitutionnel ”, само че това му качество било една маска. Лонгуърт го съставлява като сътрудник на едно лице от френското царско семейство, т. е. принц Наполеон. Утрбон бил доста постоянно виждан дружно с Раковски; Лонгуърт мислеше дори, че той пишел френските публикации в ”Дунавски лебед ”.
Твърдението на Раковски, че принц Наполеон бил един от неговите читатели, по този начин се изяснява елементарно. Принц Наполеон бе се научил за съществуването на българите в Кримската война, когато той командуваше една дивизия пред Севастопол. Тогава френската войска имаше база във Варна и всички военачалници се спираха в тоя град. Принцът се заинтересува за тоя незнаен нему дотогава български народ, така многоброен, на такова значимо място, с толкоз славно минало, и предвидя, че един ден той отново ще възкръсне. Той се интересуваше за всички нации, които търсеха своята независимост или своето обединяване – италианците, поляците, маджарите, власите – и на всички места гледаше да завързва връзки с революционните детайли. Защото, притежател на едно огромно име, племенник на чутовния император, наследник на един крал, той търсеше една корона за себе си вред в Европа, дето някой пленен народ можеше да стане страна.
Ще забележим след това неговото име отново да се намесва в новините от Букурещ по българските работи.
Разочарован в Гарибалди, в Наполеона III, Раковски не смяташе, че всички благоприятни условия се отдръпват пред него. Той опря в този момент очакванията си върху княз Михаила.
Княз Михаил беше един държател утопичен и упорит. Дошел на сръбския трон, таман когато се осъществяваше обединяването на Италия, у него се роди концепцията да играе ролята, която Виктор Емануил преди малко бе играл и да сплоти под своя жезъл цялото сръбство. Това е, което сръбските историци назовават ”Михаjлова мисао “, т. е. мисълта на Михаила. Такава една политика предполагаше обаче война с турците, а Сърбия не беше в състояние да води война. Войска тя нямаше съвсем никаква; оръжието й бе неупотребяемо. Освен това, в онуй време турците държаха гарнизони в шест сръбски замъци. Сърбия бе в реалност един тип окупирана територия. Самата й столица се намираше под турските оръдия на Кале Мегдан. Безсилен да води война единствено със силите на Сърбия, княз Михаил мислеше, че успеха му ще бъде допустима, в случай че се издигнат по едно и също време против Турция и другите християнски народности на Балканите. Точно по този начин, през време на Заверата, гърците си правеха сметка, че едно общо християнско въстание против Турция няма да й остави опция да изпрати войски против тях в Пелопонес.
Една от първите стъпки на княз Михаил по осъществяването на неговата стратегия бе да откри връзка с Босна, която не бе престанала от време да се вълнува, и да притегли българите. Присъствието на Раковски в Белград бе за него добре пристигнало в това отношение. Раковски от своя страна разбра, че при един държател с такива проекти за него се отваря поле за огромните предприятия, които непрекъснато занимаваха въображението му. Така сред двамата се реализира – по какъв начин? по кое време тъкмо? не знаем – един съюз, на който наличието бе: княз Михаил да разгласи война на Турция, Раковски да вдигне на въстание българите.
ГЕОРГИ РАКОВСКИ КАТО ОРГАНИЗАТОР НА РЕВОЛЮЦИЯ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ОСМАНСКО РОБСТВО СЪЗДАВА ДВА ПЛАНА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ.
Първият проект на Георги Раковски за особождението на България написа в Одеса през 1858 година Той приканва към въоръжена битка и обосновава революционния път като единствения вероятен за българския народ. Двете най-важни предпоставки са събирането на материални средства и изработването на проект за деяние. Раковски обмисля всестранно предварителната подготовка на народа за тестванията на наближаващата битка. Първото, което планува проекта от 1858 година, е да бъде основан управителен център на освободителното придвижване така наречен Тайна канцелария в Одеса, с поделения във Влашко и Молдова. Идеята е този център да поеме организаторската работа поддържайки непрекъсната връзка с родината посредством свои пропагандатори и дописатели.
Нова в проекта е концепцията – необятна дипломатическа акция да предхожда и съпътства приготовленията за въстанието. Като проникновен политик Георги Раковски желае непременно да обезпечи интернационална поддръжка на българската освободителна идея. Уталожването на ситуацията на Балканите краткотрайно отсрочва реализирането на замисъла на Георги Раковски. Първият програмен документ от 1858г. очертава вероятността и активизира тези сили в българското общество, които жадуват за национално избавление посредством гражданска война.
Втори проект за освобождението на България
Идейното израстване на Раковски намерило отражение в направения към края на 1861 година в Белград нов План за избавление. В началото акцентира, че “народния дух ” на всички места е квалифициран за въстание срещу турците. Купували се оръжие и барут, в доста селища били формирани секрети комитети, които разпространявали измежду хората концепцията за въстание. Предстоящата революционна акция в България е обрисувана по следния метод: Един добре въоръжен полк най-малко от 1000 души, конници и артилеристи, ще тръгне от Сърбия, продължи по билото на Стара планина и доближи до Черно море. Както в проекта от 1858 година, по този начин и тук,главниятu стратегически удар бил ориентиран в Северна България. Общият брой на бунтовниците съгласно Раковски би трябвало да бъде 500 000 души. Целта била да се води битка като се употребява опита на хайдушките дружини.Това е управителният му тактически принцип от 1861 година Но той замислял общонародно въстание, различаващо се от дейностите на хайдутите. В този проект Раковски набелязал главните насочни положения на тактиката на подготвянето на въоръжено въстание. За пръв път тук била потвърдена нуждата от построяването на въстанически сили, които се разделяли на вътрешни и външни. Ядрото на външните сили основани на територията на някоя от съедните страни е полкът от 1000 души. Наред с този полк се предвиждало в битката да се включат и български емигранти.
Планът за избавление от 1861 година обогатил политическата мисъл на първо място със задълбочената режисура на тактическите въпроси на българската национална гражданска война. Тук намерило новото разбиране за разрастване на всеобщо въоръжено въстание. Хайдутите трябвало да бъдат единствено част от ударната мощ на революционната войска. Плановете от 1858-1861 година демонстрират, че въпреки да разчита на четите, Раковски се стремял да ги сплоти във въстаническа войска и да подчини техните дейности на проекта за всеобщо въстание, което освен това е съгласуван с интернационалната конюнктура и с реализирана договореност с другите борещи се за национално избавление на народите на Балканите. Първата българска легия е боен отряд, образуван в Белград от български доброволци по време на сръбско-османския спор от 1862 година. Според замисъла на своя уредник Георги Раковски, отрядът би трябвало да вдигне на въстание българите в Османската империя. На процедура легията взе участие в боевете за Белградската цитадела, само че в никакъв случай не навлиза в османска територия. След тримесечно битие, тя е разпусната още през септември същата година от сръбското държавно управление под натиска на Великите сили и изменничество от страна на Сърбите. Освен Георги Раковски, в Първата българска легия вземат присъединяване и натрупат опит редица видни български националреволюционери, в т. ч. и бъдещият основател на Вътрешната революционна организация Васил Левски.
План за освобождението на България
Автор: Георги Раковски
„ План за избавление на България “ е останал непубликуван.
Той е подготвян през 1861 година, когато Георги Раковски стартира да построява своята Българска легия.
Народний дух на всички места е подготвен за въстание срещу турков. На това са одавно работило, а особито тая последня година. Приготовление се е състояло в том, всеки да си купува оръжия, барут и патрон до каква степен му е било допустимо. Освен една част във Видинско окръжие, що нямат сички оръжия, в остали окръжия съвсем на пет един имат, а по някои си места и сички. Тии окръжия край Дунава са следния: Свищов, Рухчук, Силистра, Тулча и Варна на Черно море, а по сърцевина Враца, Севлиево, Ловча, Троян, Габрово, Търново, Шумен, Разград, ония места са, от тая страна Балкана. А от другая страна Балкана са, като се стартира от Черно море от Ахило и Бургас, около Стара планина, следнии основни градища: Айтос, Карнобат, Ямбол, Сливен, Казанлък, Шипка, Габарчово, Калофер, Карлово, Сопот, Коприщица, Клисура, Самоков, София и проч. В Тракия же Филипопол, Стара и Нова Загора, Чирпан и проч., кои сформират покрай 500 села български.
По основните тия градове са се съставили секрети комитети, кои популяризират сред народу за това въстание, че през пролетта ще стане безусловно и сички чакат първий синял да им се даде. Движението може да стане с триумф на следний метод: Един добре оръжен полк от 1000 положителни определени и окървавени в пердах люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, исто конници, да се впусне скрито през Княжевец и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде синяла на всички места с една разгласа или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт до Черното море Балкана е заселен съвсем се от българи и прекомерно малко турски или смсени села се нахождат. Нигде няма цитадела по тия места, нито някой си пункт е заграден от постоянно или нередовно турско войнство. Няколко билюк башии с по 10 или по 20 человеци се скитат по тях да ги ръководят и да събират даждие и проч. Първий град, що иде на тойзи път, е Враца под Балкана, без цитадела и 18 часа надалеч от Видин, кой тряба безусловно да се превземе. Тая чета ще следова се из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и се умножава всяка минута. А борби ще има със селци турци, кои са обедняли до прекаленост и дух изгубили. Доде доближи до Търново, де единствено 800 низама има и цитадела няма, ще има минимум до 150 000 на крайник мъжие, от коих 40 хиляди въоръжени. А като успее да продере до Черното море и подигне сичките средбалкански села и ония, що са в подножието и от двете страни на Балкана, броят на подигнатите ще се качи и до 500 хиляди мъжие, тогава вероятно могат се брои 100 хиляди пушки за пердах.
Въстанието съгласно умножението си ще се разгръща и ще сформира проектите на борбите с турците. Но основното предписание ще бъде хайдушки горски боюве. Колкото турци по селата и по градовете се предадат, ще им се зема оръжието и ще им се респектува ] чест, религия и парцел, а колкото стоят противни, ще се избиват за образец на другите.
Главното ръководство на сичките въздигнати места ще се дава от тойзи полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да има задстражие положително и да държи непрекъснато съприкосновение със Сръбское основно ръководство, от кое ще зависи, като сформира една краткотрайна поща, доколкото му допуща мястото и времето. То ще си сформира и краткотрайно правление от най-достойни и опитни людие.
Тойзи полк, щом с впусти в Балкана, основната му работа ще бъде това:
1. Да си сформира едно краткотрайно ръководство и да бърза какъв брой може един ден по-скоро да стигне в Търново.
2. Да засече и скапе сичките основни балкански пасажи.
3. Ще държи непрекъснати сношения със Сръбско Вис. държавно управление, като сформира една краткотрайна поща, доколкото му допуща мястото и времето.
4. Като доближи и завладей Търново, да израти едно поделение да усвои Свищов и да си отвори съприкосновение с Влашко.
5. Военний времен ред ще бъде: войводи, тисящници, сотници, и петдесятници.
6. Колко турци се покорят…
Турски замъци има край Дунава единствено 4 — Видин, Рухчук, Силистра и Варна на Черно море. А вътре има две — Белоградчик при Видин, само че ничтожна, и в Шумен, коя е по-новий крой и сносно завардени, само че те от Балкана се зема елементарно. От тия замъци във Видин има по-више войнство, до 5–6 хиляди воини, а в другите по-малко, само че от никоя цитадела не може се дигна редовное войнство да остави пункта си и да доде в непристъпний Балкан.
В Ниш има тоже цитадела и малко към този момент войнство. В София има до 1500 души, само че и тий не могат пристигна в Балкана. Турското държавно управление доде сформира и управи в Балкана единствено 10 хиляди воини, би трябвало минимум да минат два месеца, само че този полк с 15 дни ще стигне в Търново, а за месец сичкия балкан ще бъде подигнат и Сищов на Дунав усвоен. От Македония помощ турци не могат пристигна, нити арнаути, тъй като и тамошните места са разбудени и не щат остана мирни. Щом се появи такова нещо, от Влашко щ дойдат няколко легиона българи с положителни офицери, кои са през днешния ден в работа влашка. А от Гърция има да додат доста българи, кои са тоже там в работа и са произвестени и синяла може елементарно да им се даде.
Сичките волентири, кои служеха в последния пердах в Русия и две години се екзерсираха във военно изкуство, част са разпръснати по България, а част са във Влашко и на първи синял са подготвени.
Няколко хайдушки чети тоже са произвестени и тий първи ще се найдат в Балкана.
ОТ СПОМЕНИТЕ НА ИВАН КАСАБОВ ЗА ГЕОРГИ РАКОВСКИ ЗА ГЕОРГИ РАКОВСКИ И ГРЪЦКИТЕ „ УЧИТЕЛИ ” Пожарна охрана ИСТОРИЯ:
Интересно би било лекцията да ни бъде изнесена персонално и в този момент от славния български лидер Георги Раковски. За страдание времето е непреклонно и след толкоз минали епохи, можем единствено да гадаем какви остарели елински думи е изписал Раковски и кои български думи са излезли при прибавяне на отпадналите букви към тях. Виждайки резултатът от филологическото търсене, гърците и даскалът им избягали, а българите викали след тях – “чакайте, къде бягате ”. Действието се развива през 1860-те гг. в гр. Плоещ, Влахия. Ето разказът на д.р Иван Касабов:
“…В Плоещ имало няколко гърци-търговци и един гръцки преподавател сякаш добър лингвист, само че и търговците и те се смятали за доста учени и надменни над българите. Често са подигравали българите с българский им генезис и им правили доста други унижения. Раковски схванал това, тъй като българите му
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ