Колекционер на ретро цигари събра 700 кутии
Най-гледаните и обсъждани експонати от изложбата „ ДИМ: Историите на тютюна ” бяха 560-те кутии от невероятната сбирка на ретро марки цигари на Димитър Георгиев от Силистра. Изложбата бе открита в четири зали на два етажа за ЕСК в пространството СКЛАД в Тютюневия град. 42-годишният мъж е най-големият колекционер в България. Съпругата му го поддържа изцяло, макар че постоянно се постанова да влага доста средства в заниманието си.
Димитър е елементарен българин с неизмеримо занимание. Вади си хляба като гумаджия в автосервиз. Там е наемен служащ. Когато излезе от сервиза, влиза в различен свят - в някой от електронните продавалници. Там търси остарели цигарени кутии. Вече е събрал към 700 бройки, като 560 от тях бяха показани в Пловдив. Марките цигари, които има, носят имена на български царе, герои от освободителните войни, изгледи от наши градове, карикатури... А някои носят и неуместни имена, като марката „ Селянка ”.
Димитър се запалил инцидентно по събирането на цигарени кутии. Разглеждал обявите в уебсайт за електронна търговия и си харесал две кутии. Едната била пловдивската марка „ Президентъ ”. „ Не се бях замислял до тогава, че е имало такива марки, и ми стана забавно. Бях млад и зелен и купих „ Президентъ ” за 50 лв.. Сега към този момент знам, че не коства толкоз. Тогава не знаех и че има още стотици марки български цигари ”, споделя Димитър Георгиев. Грабнали го кутиите от марка „ Картелъ ”. Сега най-старата му кутия е от 1904 година. Тя пази истинския си бандерол и е „ Марка ” на фабриканта Димитър Марбас.
Събрал 100 кутии, след това 200 и осъзнал, че заниманието му няма край. Съществували са стотици марки български цигари - и то по време, когато в магазините имало 1-2 типа мляко или масло. Служител от цигарената фабрика в Плевен му се обадил и му подарил 350 кутии.
„ Събирам и истории, свързани с марките. Този човек ми описа, че по времето на соца е имало цигари за Иран - „ Азади ”. И в тировете с кашони нашите хора са вкарвали видеокасети с концерти на Лили Иванова. Така са рекламирали българското в чужбина ”, споделя Димитър. Той споделя другите моди в цигарения дизайн. През 20-те години на предишния век има патриотична вълна в тютюнопушенето - единствено цигарите марка „ Левски ” са няколко типа. Има цигари „ Ботев ”, „ Цар Иван Асен Втори ”. Появява се картонена табакера с лика на Панайот Волов на капака.
Тогава по кутиите има невероятни карикатури или рекламни текстове. Като тази с пафкащ измежду природата екскурзиант, който се хвали, че на този чист въздух най върви цигара „ Картелъ ”. Или карикатурата с рибаря, който е напълнил коша си и се хвали: " Чак и рибите повече се навъртат, щом усетят миризмата на „ Картел ”-а ".
През зимните месеци окачва три стъклени витрини с цигарени кутии в автосервиза, където работи. И незабавно клиентите, които чакат да им смени гумите, се редят на опашка да ги гледат. „ Забелязал съм, че при хората носталгията е водеща. Един сочи пакета ”Арда ” и споделя по какъв начин татко му го е пушил, различен - кутията „ Слънце ”, която била обичана на дядо му. Трети споделя по какъв начин с „ Феникс ” станал пушач. По-малко ги интересуват ретро марките от началото на века ”, изяснява силистренецът.
И в Пловдив всички обсъждаха марките от соца по времето на откриването на изложбата. Димитър бе посочил всички разновидности БТ, в това число специфичните издания, като това за полета на Георги Иванов или това за 12-ия конгрес на партията. На витрината бяха всички вариации на Арда, Феникс и Стюардеса. Липсваше единствено марка Алфа. „ Има я в интернет - скоро ще имам и нея ”, изясни Димитър Георгиев.
Колекционерът Димитър се радва на две прелестни момчета - Георги и Йоан. Единият е в 10. клас, а другият - в 5-и. Децата му не демонстрират интерес към заниманието, на което отдава свободното си време. „ Само дребният ми наследник постоянно вижда по кое време съм се сдобил с нова кутия ”, споделя силистренецът. Съпругата му Мария го поддържа и нито един път не е стигала до класиката: „ Няма ли по-важни работи, та харчиш пари за това! ”
Димитър е яркото доказателството за това, че никой не е оракул в родния си град. В Силистра се прави рали със остарели коли през септември. „ Реших, че ще е необикновено и аз да извадя стативи и да покажа част от сбирката си. Ретро коли - ретро цигари! Платих 150 лв. за специфични стъклени стативи и отидох в общината за позволение. Щях да си платя тротоарното право. И една лелка на гише отсече: „ Не, не може! ”. Дотам - без никакви пояснения ”, споделя Димитър Георгиев. След изложбата си в Пловдив се обадил на силистренското сайтче и обяснил, че техен съгражданин взе участие с сбирката си в ЕСК. „ Никакъв интерес - за тях това не е вест ”, споделя Димитър.
Димитър е елементарен българин с неизмеримо занимание. Вади си хляба като гумаджия в автосервиз. Там е наемен служащ. Когато излезе от сервиза, влиза в различен свят - в някой от електронните продавалници. Там търси остарели цигарени кутии. Вече е събрал към 700 бройки, като 560 от тях бяха показани в Пловдив. Марките цигари, които има, носят имена на български царе, герои от освободителните войни, изгледи от наши градове, карикатури... А някои носят и неуместни имена, като марката „ Селянка ”.
Димитър се запалил инцидентно по събирането на цигарени кутии. Разглеждал обявите в уебсайт за електронна търговия и си харесал две кутии. Едната била пловдивската марка „ Президентъ ”. „ Не се бях замислял до тогава, че е имало такива марки, и ми стана забавно. Бях млад и зелен и купих „ Президентъ ” за 50 лв.. Сега към този момент знам, че не коства толкоз. Тогава не знаех и че има още стотици марки български цигари ”, споделя Димитър Георгиев. Грабнали го кутиите от марка „ Картелъ ”. Сега най-старата му кутия е от 1904 година. Тя пази истинския си бандерол и е „ Марка ” на фабриканта Димитър Марбас.
Събрал 100 кутии, след това 200 и осъзнал, че заниманието му няма край. Съществували са стотици марки български цигари - и то по време, когато в магазините имало 1-2 типа мляко или масло. Служител от цигарената фабрика в Плевен му се обадил и му подарил 350 кутии.
„ Събирам и истории, свързани с марките. Този човек ми описа, че по времето на соца е имало цигари за Иран - „ Азади ”. И в тировете с кашони нашите хора са вкарвали видеокасети с концерти на Лили Иванова. Така са рекламирали българското в чужбина ”, споделя Димитър. Той споделя другите моди в цигарения дизайн. През 20-те години на предишния век има патриотична вълна в тютюнопушенето - единствено цигарите марка „ Левски ” са няколко типа. Има цигари „ Ботев ”, „ Цар Иван Асен Втори ”. Появява се картонена табакера с лика на Панайот Волов на капака.
Тогава по кутиите има невероятни карикатури или рекламни текстове. Като тази с пафкащ измежду природата екскурзиант, който се хвали, че на този чист въздух най върви цигара „ Картелъ ”. Или карикатурата с рибаря, който е напълнил коша си и се хвали: " Чак и рибите повече се навъртат, щом усетят миризмата на „ Картел ”-а ".
През зимните месеци окачва три стъклени витрини с цигарени кутии в автосервиза, където работи. И незабавно клиентите, които чакат да им смени гумите, се редят на опашка да ги гледат. „ Забелязал съм, че при хората носталгията е водеща. Един сочи пакета ”Арда ” и споделя по какъв начин татко му го е пушил, различен - кутията „ Слънце ”, която била обичана на дядо му. Трети споделя по какъв начин с „ Феникс ” станал пушач. По-малко ги интересуват ретро марките от началото на века ”, изяснява силистренецът.
И в Пловдив всички обсъждаха марките от соца по времето на откриването на изложбата. Димитър бе посочил всички разновидности БТ, в това число специфичните издания, като това за полета на Георги Иванов или това за 12-ия конгрес на партията. На витрината бяха всички вариации на Арда, Феникс и Стюардеса. Липсваше единствено марка Алфа. „ Има я в интернет - скоро ще имам и нея ”, изясни Димитър Георгиев.
Колекционерът Димитър се радва на две прелестни момчета - Георги и Йоан. Единият е в 10. клас, а другият - в 5-и. Децата му не демонстрират интерес към заниманието, на което отдава свободното си време. „ Само дребният ми наследник постоянно вижда по кое време съм се сдобил с нова кутия ”, споделя силистренецът. Съпругата му Мария го поддържа и нито един път не е стигала до класиката: „ Няма ли по-важни работи, та харчиш пари за това! ”
Димитър е яркото доказателството за това, че никой не е оракул в родния си град. В Силистра се прави рали със остарели коли през септември. „ Реших, че ще е необикновено и аз да извадя стативи и да покажа част от сбирката си. Ретро коли - ретро цигари! Платих 150 лв. за специфични стъклени стативи и отидох в общината за позволение. Щях да си платя тротоарното право. И една лелка на гише отсече: „ Не, не може! ”. Дотам - без никакви пояснения ”, споделя Димитър Георгиев. След изложбата си в Пловдив се обадил на силистренското сайтче и обяснил, че техен съгражданин взе участие с сбирката си в ЕСК. „ Никакъв интерес - за тях това не е вест ”, споделя Димитър.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ