Операта в Сидни на 50 години
Най-емблематичната австралийска постройка - Операта в Сидни отбелязва своята 50-годишнина. Многофункционалният център за театрални изкуства се счита за шедьовър на архитектурата на 20-и век и е знак на модерна Австралия.
Удивителни актьори, произведения, трансформирали метода, по който публиката възприема културата - през 50-годишната си история Операта в Сидни е била хазаин на необикновено многообразие от гении - от музиканти, хореографи и танцьори до артисти, драматурзи, режисьори, модерни художници и визионери, предизвиквали и оформяли културния пейзаж.
Емблематичната постройка се " ражда " преди половин век, когато е открита публично от кралица Елизабет Втора след 14-годишно строителство.
По случай юбилея на " перлата на Австралия " основният изпълнителен шеф на Операта в Сидни Луиз Херън получи поздравления от целия свят, включително писмо от крал Чарлз Трети.
" От откриването си през 1973 година от моята обичана майка, Операта в Сидни устоява като непреходно завещание за австралийците, оказвайки голямо въздействие върху актуалното изкуство и просвета, както на локално, по този начин и на интернационално равнище, и получавайки международно самопризнание като знак на модерна Австралия ", се споделя в писмото от Бъкингамския замък.
На 20 октомври 1973 година кралица Елизабет Втора открива постройката, като прерязва 16 яркочервени ленти, които висят от двата предни корпуса, прикрепени към четири влекача.
Половин век по-късно празненствата включват уикенд на отворените порти - първият от осем години, привлякъл десетки хиляди гости да прегледат постройката, концерти, изложения, празненства за чиновници и VIP посетители.
За празненствата в Австралия дойдоха Ян и Лин Утсон, най-големите деца на датския дизайнер на постройката Йорн Утсон.
" Смятаме, че това е 66-ата годишнина, защото от толкоз време Операта в Сидни е част от нашето семейство ", сподели Ян Утсон.
Сестра му Лин описа за еуфорията в дома им през януарския ден на 1957 година, когато кореспондент на " Сидни морнинг хералд " позвънява в дома им в Хелебек, Дания, с новината, че татко им е спечелил интернационалния конкурс за план на Операта в Сидни.
" Когато се замислите за бюрокрацията към архитектурата в този момент, е мъчно за поверие, само че когато баща пристигна на първото си посещаване тук, си припомням, че ни сподели, че тогавашният министър председател на Нов Южен Уелс го попитал: " Можеш ли да го направиш? И татко ни му споделил " да ", а той - " добре, действай ", споделя Лин Утсон.
Част от празненствата по случай 50-ия рожден ден на Операта в Сидни беше и образно лазерно шоу, основано от австралийския аудио-визуален актьор Робин Фокс, което освети " платната " на постройката.
Перлата в короната на Австралия е дело на датския архитект-визионер Йорн Утсон. Неговото архитектурно знамение побеждава в интернационален конкурс през 1956 година, спонсориран от тогавашния министър председател на Нов Южен Уелс. Новаторският план на Утсон, определен всред 233 кандидатури, гениално съчетава образен искра с практични детайли.
Емблематичните покривни " платна " на Операта в Сидни, формирани от един милион керамични плочки, показват освен естетическо обаяние, само че и съображения за понижаване на абсорбцията на топлота посредством ловко потребление на цвят и текстура на повърхността.
Проектът на Утсон стига още по-далече, като включва реформаторски функционалности за икономисване на вода, черпейки я от заобикалящото я море. Стремежът му към постройка с 250-годишен живот опонира на нормите по негово време, когато нормално се е очаквало постройките да устоят единствено 80 години.
Строежът на Операта в Сидни стартира през 1959 година, като по първичен проект планът би трябвало да бъде приключен за четири години. Ангажирани са 10 000 строителни служащи. Много от най-известните строителни компании в света вземат участие в построяването ѝ.
След като Утсон подава оставка поради промяна на държавното управление, различия по отношение на плановете и раздуване на разноските, завършването на постройката лишава 14 години.
Йорн Утсон по този начин и не се завръща в Австралия и в никакъв случай не стъпва в проектираната от него постройка. Тя е довършена от други архитекти, които фрапантно трансформират проектите на датчанина за интериора ѝ. Първоначалната стойност на плана е 7 милиона австралийски $, които " набъбват " до 102 милиона австралийски $ все още на завършването му.
През 2007 година ЮНЕСКО признава Операта в Сидни за обект на международното културно завещание, което покачва нейния статут и отдава респект към смелата й и визионерска архитектура. Това самопризнание акцентира ненадминатия дизайн на постройката, определяйки я като шедьовър на архитектурата на 20-и век.
Операта отдава респект и към наследството на коренното население посредством разнообразни алегорични детайли.
Освен архитектурното и културното си значение Операта в Сидни е образец за хладнокръвен ангажимент към устойчивостта. Тя не просто почива на лаврите си, а интензивно се ангажира със запазването на истинските си характерности, като в същото време непрекъснато преразглежда активността си предвид на екологичната отговорност. Тази отдаденост носи на Операта забележителна оценка от 6 звезди за екологичност - рядко самопризнание за обект на международното завещание на ЮНЕСКО.
Операта в Сидни е освен архитектурен шедьовър, само че и живо удостоверение за културното завещание и опазването на околната среда. Нейното обаяние, както за международните гости, по този начин и за локалните поданици, е удостоверение за нейния вечен магнетизъм и непрестанен блян към съвършенство, като приканва всички да се допрян до завладяващата комбинация от история, нововъведения и стабилно завещание.
Всяка година знаковата постройка в Сидни притегля към 11 милиона гости.
" Един знак по целия свят и национално богатство навършва 50 години ", сподели австралийският министър-председател Антъни Албанезе в обществената мрежа X, известна преди като Туитър, честитейки рождения ден на " една австралийска икона ".
Отвъд културното и архитектурното ѝ значение, ето и няколко любопитни обстоятелството за Операта в Сидни:
" Платната " ѝ са издигнати благодарение на три кулокрана, създадени във Франция. Операта в Сидни е една от първите здания, издигнати в Австралия благодарение на кулокранове.Сградата е дълга 187 метра и е необятна 115 метра. Целият обект е с повърхност от 5798 хектара.На площадката могат да се разположат крило до крило осем самолета Боинг 747.В най-голямата зала - Концертната, има 2679 места.Големият орган в Концертната зала е най-големият машинален орган в света. Завършването му лишава 10 години.Годишно в постройката се сменят 15 500 електрически крушки.Операта в Сидни, която разполага със седем места за представления, е отворена за гости 363 дни в годината - затворена е единствено на Коледа и Разпети петък.Пол Робсън е първият човек, който изнася зрелище в Операта в Сидни. През 1960 година той се качва на скелето и пее " Ol` Man River " на строителните служащи, до момента в който те обядват.В Концертната зала Арнолд Шварценегер печели последната си купа " Мистър Олимпия " по културизъм през 1980 г.Кралица Елизабет Втора (1926-2022) е посещавала Операта в Сидни пет пъти.През 80-те години на предишния век над оркестрината в Оперния спектакъл е инсталирана мрежа откакто по време на зрелище на операта " Борис Годунов " с присъединяване на живи пилета, една от птиците слиза от сцената и се настанява върху виолончелист.Операта в Сидни има лична опера, написана за нея, наречена " Осмото знамение ".През май 2003 година архитектът на Операта в Сидни Йорн Утсон е награден с влиятелната премия " Прицкер " - Нобеловата премия на архитектурната общественост. Четири генерации от семейство Утсон са били архитекти.
фотоси: БТА/Архив
Удивителни актьори, произведения, трансформирали метода, по който публиката възприема културата - през 50-годишната си история Операта в Сидни е била хазаин на необикновено многообразие от гении - от музиканти, хореографи и танцьори до артисти, драматурзи, режисьори, модерни художници и визионери, предизвиквали и оформяли културния пейзаж.
Емблематичната постройка се " ражда " преди половин век, когато е открита публично от кралица Елизабет Втора след 14-годишно строителство.
По случай юбилея на " перлата на Австралия " основният изпълнителен шеф на Операта в Сидни Луиз Херън получи поздравления от целия свят, включително писмо от крал Чарлз Трети.
" От откриването си през 1973 година от моята обичана майка, Операта в Сидни устоява като непреходно завещание за австралийците, оказвайки голямо въздействие върху актуалното изкуство и просвета, както на локално, по този начин и на интернационално равнище, и получавайки международно самопризнание като знак на модерна Австралия ", се споделя в писмото от Бъкингамския замък.
На 20 октомври 1973 година кралица Елизабет Втора открива постройката, като прерязва 16 яркочервени ленти, които висят от двата предни корпуса, прикрепени към четири влекача.
Половин век по-късно празненствата включват уикенд на отворените порти - първият от осем години, привлякъл десетки хиляди гости да прегледат постройката, концерти, изложения, празненства за чиновници и VIP посетители.
За празненствата в Австралия дойдоха Ян и Лин Утсон, най-големите деца на датския дизайнер на постройката Йорн Утсон.
" Смятаме, че това е 66-ата годишнина, защото от толкоз време Операта в Сидни е част от нашето семейство ", сподели Ян Утсон.
Сестра му Лин описа за еуфорията в дома им през януарския ден на 1957 година, когато кореспондент на " Сидни морнинг хералд " позвънява в дома им в Хелебек, Дания, с новината, че татко им е спечелил интернационалния конкурс за план на Операта в Сидни.
" Когато се замислите за бюрокрацията към архитектурата в този момент, е мъчно за поверие, само че когато баща пристигна на първото си посещаване тук, си припомням, че ни сподели, че тогавашният министър председател на Нов Южен Уелс го попитал: " Можеш ли да го направиш? И татко ни му споделил " да ", а той - " добре, действай ", споделя Лин Утсон.
Част от празненствата по случай 50-ия рожден ден на Операта в Сидни беше и образно лазерно шоу, основано от австралийския аудио-визуален актьор Робин Фокс, което освети " платната " на постройката.
Перлата в короната на Австралия е дело на датския архитект-визионер Йорн Утсон. Неговото архитектурно знамение побеждава в интернационален конкурс през 1956 година, спонсориран от тогавашния министър председател на Нов Южен Уелс. Новаторският план на Утсон, определен всред 233 кандидатури, гениално съчетава образен искра с практични детайли.
Емблематичните покривни " платна " на Операта в Сидни, формирани от един милион керамични плочки, показват освен естетическо обаяние, само че и съображения за понижаване на абсорбцията на топлота посредством ловко потребление на цвят и текстура на повърхността.
Проектът на Утсон стига още по-далече, като включва реформаторски функционалности за икономисване на вода, черпейки я от заобикалящото я море. Стремежът му към постройка с 250-годишен живот опонира на нормите по негово време, когато нормално се е очаквало постройките да устоят единствено 80 години.
Строежът на Операта в Сидни стартира през 1959 година, като по първичен проект планът би трябвало да бъде приключен за четири години. Ангажирани са 10 000 строителни служащи. Много от най-известните строителни компании в света вземат участие в построяването ѝ.
След като Утсон подава оставка поради промяна на държавното управление, различия по отношение на плановете и раздуване на разноските, завършването на постройката лишава 14 години.
Йорн Утсон по този начин и не се завръща в Австралия и в никакъв случай не стъпва в проектираната от него постройка. Тя е довършена от други архитекти, които фрапантно трансформират проектите на датчанина за интериора ѝ. Първоначалната стойност на плана е 7 милиона австралийски $, които " набъбват " до 102 милиона австралийски $ все още на завършването му.
През 2007 година ЮНЕСКО признава Операта в Сидни за обект на международното културно завещание, което покачва нейния статут и отдава респект към смелата й и визионерска архитектура. Това самопризнание акцентира ненадминатия дизайн на постройката, определяйки я като шедьовър на архитектурата на 20-и век.
Операта отдава респект и към наследството на коренното население посредством разнообразни алегорични детайли.
Освен архитектурното и културното си значение Операта в Сидни е образец за хладнокръвен ангажимент към устойчивостта. Тя не просто почива на лаврите си, а интензивно се ангажира със запазването на истинските си характерности, като в същото време непрекъснато преразглежда активността си предвид на екологичната отговорност. Тази отдаденост носи на Операта забележителна оценка от 6 звезди за екологичност - рядко самопризнание за обект на международното завещание на ЮНЕСКО.
Операта в Сидни е освен архитектурен шедьовър, само че и живо удостоверение за културното завещание и опазването на околната среда. Нейното обаяние, както за международните гости, по този начин и за локалните поданици, е удостоверение за нейния вечен магнетизъм и непрестанен блян към съвършенство, като приканва всички да се допрян до завладяващата комбинация от история, нововъведения и стабилно завещание.
Всяка година знаковата постройка в Сидни притегля към 11 милиона гости.
" Един знак по целия свят и национално богатство навършва 50 години ", сподели австралийският министър-председател Антъни Албанезе в обществената мрежа X, известна преди като Туитър, честитейки рождения ден на " една австралийска икона ".
Отвъд културното и архитектурното ѝ значение, ето и няколко любопитни обстоятелството за Операта в Сидни:
" Платната " ѝ са издигнати благодарение на три кулокрана, създадени във Франция. Операта в Сидни е една от първите здания, издигнати в Австралия благодарение на кулокранове.Сградата е дълга 187 метра и е необятна 115 метра. Целият обект е с повърхност от 5798 хектара.На площадката могат да се разположат крило до крило осем самолета Боинг 747.В най-голямата зала - Концертната, има 2679 места.Големият орган в Концертната зала е най-големият машинален орган в света. Завършването му лишава 10 години.Годишно в постройката се сменят 15 500 електрически крушки.Операта в Сидни, която разполага със седем места за представления, е отворена за гости 363 дни в годината - затворена е единствено на Коледа и Разпети петък.Пол Робсън е първият човек, който изнася зрелище в Операта в Сидни. През 1960 година той се качва на скелето и пее " Ol` Man River " на строителните служащи, до момента в който те обядват.В Концертната зала Арнолд Шварценегер печели последната си купа " Мистър Олимпия " по културизъм през 1980 г.Кралица Елизабет Втора (1926-2022) е посещавала Операта в Сидни пет пъти.През 80-те години на предишния век над оркестрината в Оперния спектакъл е инсталирана мрежа откакто по време на зрелище на операта " Борис Годунов " с присъединяване на живи пилета, една от птиците слиза от сцената и се настанява върху виолончелист.Операта в Сидни има лична опера, написана за нея, наречена " Осмото знамение ".През май 2003 година архитектът на Операта в Сидни Йорн Утсон е награден с влиятелната премия " Прицкер " - Нобеловата премия на архитектурната общественост. Четири генерации от семейство Утсон са били архитекти.
фотоси: БТА/Архив
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ