Най-ефирният десерт на света – защо всички говорят за пишмание
Най-ефирният десерт на света – за какво всички приказват за пишмание
Ако в миналото сте опитвали пишмание, сигурно помните първата хапка – лека, въздушна, като облак от наслада, който се топи в устата. Този обичаен турски десерт е не просто вкусно прелъщение, а притежател на вековна културна история, изтъкана от влакна захар, брашно и фино кулинарно майсторство.
Произходът на пишмание – сладката история на един деликатес
Пишмание (на турски: pişmaniye) произлиза от античния район Кандара (днешен Кандıра, покрай Измит, Турция) и се счита, че съществува още от времето на Османската империя. Първоначално е било приготвяно в домашни условия по специфични мотиви и празници.
Името му идва от турската дума „ pişman “, която значи „ страдание “,
защото, както гласи легендата – „ след първата хапка съжаляваш, че не си опитал по-рано “.
Как се подготвя?
Пишмание се подготвя от карамелизирана захар, в която последователно се прибавя печено брашно и масло, след което стартира магията – ръчното издърпване и извъртане на сместа,
до момента в който се получат тънки влакна, сходни на копринени нишки.
Процесът изисква извънредно самообладание, умелост и опит, заради което пишмание постоянно се назовава и „ турската захарна коприна “. Има разновидности с шамфъстък, лешници, какао или шоколад, само че класическият вид остава най-предпочитан.
Традиции и символика
Пишмание е повече от десерт. В турската просвета постоянно се сервира при специфични мотиви:
На сватби и годежи – като знак на лекост и сладостен взаимен живот.На погребения – за разпределяне в памет на умрелия, като знак на преходността на живота.Като подарък – тъй като се приема като деликатес, който носи почитание и топлина.Хората го обичат поради неповторимата текстура –
няма различен десерт, който по този начин ефирно да се разпада на влакна. Свързан е с носталгия и традиция за мнозина, защото носи мемоари от детството и празничните мигове.
Макар да е сладостен, не е тежък или настойчив,
а тъкмо толкоз тънък, че да искаш още една хапка. Пухкавата, фина конструкция го прави хубав както за гледане, по този начин и за поднасяне.
От улиците на Измит до международните щандове
Днес пишмание може да се откри освен в Турция, само че и по профилирани магазини по целия свят. Много туристи го купуват, а от ден на ден сладкари опитват с него в съвременни десерти – като декорация на сладолед, в торти или даже в гурме заведения за хранене.
Пишмание е повече от просто десерт –
то е културна нишка сред предишното и сегашното, сладка традиция, която съумява да устои на времето със своята уникалност и сексапил. Ако още не сте го опитали – може би е време да „ съжалявате “, че сте чакали толкоз дълго.
Ако в миналото сте опитвали пишмание, сигурно помните първата хапка – лека, въздушна, като облак от наслада, който се топи в устата. Този обичаен турски десерт е не просто вкусно прелъщение, а притежател на вековна културна история, изтъкана от влакна захар, брашно и фино кулинарно майсторство.
Произходът на пишмание – сладката история на един деликатес
Пишмание (на турски: pişmaniye) произлиза от античния район Кандара (днешен Кандıра, покрай Измит, Турция) и се счита, че съществува още от времето на Османската империя. Първоначално е било приготвяно в домашни условия по специфични мотиви и празници.
Името му идва от турската дума „ pişman “, която значи „ страдание “,
защото, както гласи легендата – „ след първата хапка съжаляваш, че не си опитал по-рано “.
Как се подготвя?
Пишмание се подготвя от карамелизирана захар, в която последователно се прибавя печено брашно и масло, след което стартира магията – ръчното издърпване и извъртане на сместа,
до момента в който се получат тънки влакна, сходни на копринени нишки.
Процесът изисква извънредно самообладание, умелост и опит, заради което пишмание постоянно се назовава и „ турската захарна коприна “. Има разновидности с шамфъстък, лешници, какао или шоколад, само че класическият вид остава най-предпочитан.
Традиции и символика
Пишмание е повече от десерт. В турската просвета постоянно се сервира при специфични мотиви:
На сватби и годежи – като знак на лекост и сладостен взаимен живот.На погребения – за разпределяне в памет на умрелия, като знак на преходността на живота.Като подарък – тъй като се приема като деликатес, който носи почитание и топлина.Хората го обичат поради неповторимата текстура –
няма различен десерт, който по този начин ефирно да се разпада на влакна. Свързан е с носталгия и традиция за мнозина, защото носи мемоари от детството и празничните мигове.
Макар да е сладостен, не е тежък или настойчив,
а тъкмо толкоз тънък, че да искаш още една хапка. Пухкавата, фина конструкция го прави хубав както за гледане, по този начин и за поднасяне.
От улиците на Измит до международните щандове
Днес пишмание може да се откри освен в Турция, само че и по профилирани магазини по целия свят. Много туристи го купуват, а от ден на ден сладкари опитват с него в съвременни десерти – като декорация на сладолед, в торти или даже в гурме заведения за хранене.
Пишмание е повече от просто десерт –
то е културна нишка сред предишното и сегашното, сладка традиция, която съумява да устои на времето със своята уникалност и сексапил. Ако още не сте го опитали – може би е време да „ съжалявате “, че сте чакали толкоз дълго.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ