Най-дръзката част от проекта е бил рейдът на американските специфични елементи в самото сърце на Каракас за залавяне на Николас Мадуро
Майкъл Наки, съветски опозиционен публицист
В ранните часове на 3 януари 2026 година жителите на Каракас се разсъниха от грохота на детонации. Около 2:00 часа през нощта локално време столицата на Венецуела беше разтърсена от серия мощни гърмежи. Очевидци съобщаваха за минимум седем детонации и най-много за звуци от прелитащи самолети или ракети в небето. В разнообразни региони на Каракас хората излязоха по улиците в суматоха, без да схващат какво се случва. Земята се разтресе.
„ Това е извънредно. Чухме детонации и тон от самолети някъде в далечината “, описа пред организация Associated Press жителката на столицата Кармене Далгa.
Нощното небе беше огряно от ярки проблясъци. По думите на очевидци над града се е появила яркооранжева огнена топка. Малко по-късно в доста квартали ненадейно изгасна токът. Взривовете провокираха огромно спиране на електрозахранването.
На фрагментите се вижда пожар на територията на най-голямата военна база на Венецуела – Фуерти Тиуна в Каракас, след серията нощни детонации на 3 януари 2026 година. Именно този обект, сърцето на венецуелската войска, беше подложен на мощен удар в първите часове на американската интервенция. Огнените проблясъци се виждаха отдалеко, а над града се издигнаха гъсти кълба пушек.
По-късно стана ясно, че гърмежите не са били безредни. Ударът е бил ориентиран към основни военни цели на режима. Една от първите цели е била Фуерти Тиуна – основният боен комплекс на Каракас и щаб на въоръжените сили на Венецуела. По свидетелства на очевидци базата е била атакувана от въздуха, чували са се детонации, а над обекта се е издигнал висок дирек от огън и пушек.
Едновременно с това са били атакувани и други обекти в столичния район. Взривове са регистрирани на авиобазата Ла Карлота – боен аеродром в центъра на Каракас. Удари са нанесени и отвън столицата – в щатите Миранда, Арагуа, както и в крайбрежния щат Ла Гуайра. По-специално в региона на пристанище Ла Гуайра, основното морско пристанище покрай Каракас, е бил изумен складов комплекс на крайбрежието. В интернет се появи видео на голям гърмеж край водата.
По този метод още в първите минути на интервенцията американците извадиха от строя главните командни пунктове и инфраструктурата, лишавайки режима от централизирано ръководство.
Първоначалните известия за случилото се бяха извънредно фрагментарни. Около 3:00 часа локално време държавното управление на Венецуела разгласи външна експанзия и вкара националния проект за защита. Както беше обявено, Николас Мадуро е разпоредил привеждане на войските в цялостна бойна подготвеност и е оповестил изключително състояние и режим на външна паника в цялата страна.
Официалното изказване на Каракас яростно осъди „ чудовищната военна експанзия от страна на Съединени американски щати “, като говореше за удари по цивилен и военни обекти в Каракас и в няколко щата. Венецуелските управляващи непосредствено обявиха, че задачата на Вашингтон е промяна на режима и завладяване на ресурсите на страната, само че дадоха обещание, че вражеските проекти няма да се осъществят.
Министърът на защитата Владимир Падрино се обърна към нацията, обявявайки разполагането на армията по улиците и призовавайки народа към опозиция.
„ Това е най-жестоката експанзия против Венецуела. Те ни нападнаха, само че няма да ни покорят “, съобщи Падрино, като прикани да не се поддават на суматоха и да се резервира редът.
Но колкото и гръмки да бяха изказванията на режима, още същата нощ пристигна новината, която раздруса страната. Съединени американски щати оповестиха, че Николас Мадуро е хванат в хода на интервенцията.
Около 4:30 сутринта източноамериканско време, когато в Каракас беше към 5:00, президентът Доналд Тръмп разгласява незабавно известие в обществената си мрежа Truth Social. Той удостовери, че Съединените щати са нанесли огромен удар по Венецуела и че нейният водач, президентът Николас Мадуро, дружно със брачната половинка си, е хванат и изведен от страната.
Това беше шокираща вест. Държавният глава, който съвсем 10 години се задържаше на власт макар всички опити да бъде отхвърлен, за няколко часа стана жертва на мълниеносен рейд. Тръмп назова интервенцията „ ослепително извършена “, похвали отличното обмисляне и „ превъзходните бойци “, взели участие в нея. Той добави, че интервенцията е извършена взаимно с американски правоохранителни органи, без да навлиза в елементи.
Вероятно става дума за присъединяване на Министерството на правораздаването или Агенцията за битка с опиатите, като се има поради, че Мадуро е упрекван от Съединени американски щати в наркотрафик.
Съобщението на Тръмп прозвуча като гръм от ясно небе. В Каракас към момента се чуваха обособени детонации, продължаваха престрелки, а военни патрули се движеха по улиците. Когато международните медии разнесоха новината, че Мадуро към този момент не е в страната, вицепрезидентът Делси Родригес се включи онлайн по държавната телевизия към 5:00 сутринта. Тя съобщи, че управляващите не знаят местонахождението на президента и изискват неотложно удостоверение, че Мадуро въобще е жив.
С трептящ глас Родригес назова протичащото се похищение и империалистическо нападение, като прикани народа да има вяра, че президентът ще се върне.
Едновременно с това министърът на защитата Падрино разгласява видеообръщение, в което съобщи, че няма да се съобщи и няма да капитулира, обещавайки в последна сметка победа, без обаче да каже нищо за ориста на самия Мадуро.
Така единствено за няколко часа на 3 януари се случиха събития, немислими още предходния ден. Американската военна интервенция бързо мина от точкови удари към очистване на режима на Мадуро. Неговият водач се оказа в ръцете на Съединените американски щати.
По данни на специалисти от изданието The War Zone, още първите удари в границите на интервенцията са били ориентирани към заличаване на известните стационарни зенитно-ракетни системи на Венецуела.
Най-вероятно крилати ракети или високоточни авиационни удари са извадили от строя радиолокационните станции и пусковите установки на главните обекти на противовъздушната защита, ослепявайки защитната система още преди в небето да се появят американските хеликоптери.
Съобщава се също, че венецуелските изтребители по този начин и не са изхвърчали. Или тъй като Съединени американски щати авансово са получили гаранции от командването на венецуелските военновъздушни сили, че няма да бъдат употребявани, или — което е по-вероятно — самолетите са били унищожени на летищата още с неочаквания първи удар. На процедура американците явно са се постарали да обезвреждат всяка въздушна опасност още преди съперникът да осъзнае какво се случва.
Освен кинетичните удари, значима роля евентуално е изиграла електронната и кибервойната. Специалисти считат, че по време на офанзивата американците интензивно са употребявали средства за радиоелектронна битка за угнетяване на връзките и радарите на съперника.
Наблюдатели означават, че още през декември над Венецуела са били видяни самолети за радиоелектронна битка, по-специално EA-18G Growler, трансферирани на база в Пуерто Рико. Тези самолети са предопределени точно за угнетяване на противовъздушната защита — те могат да заглушават радарите и връзката на съперника.
Напълно допустимо е сега на началото на удара всички радари на венецуелската Противовъздушна отбрана да са били заглушени с мощни разстройства или извадени от строя посредством хакерски офанзиви против системите за ръководство. По този метод противовъздушният купол над Венецуела на процедура е бил продънен.
Въпреки това, даже след първите удари е оставала заплаха за нисколетящите апарати, изключително за хеликоптерите на специфичните елементи, които американците са употребявали.
Венецуела, с изключение на стационарните комплекси, разполагаше и с огромен брой портативни зенитно-ракетни комплекси от руско и съветско произвеждане — в това число към пет хиляди комплекса „ Игла “, както и мобилни установки на колесна база. Тези средства са сложни за авансово заличаване. Те могат да бъдат ситуирани на всички места и съставляват смъртоносна опасност за хеликоптерите на дребна височина.
За благополучие на американците, наподобява венецуелските военни или не са съумели да провеждат дейно потребление на ПЗРК, или нощният, неочакван темперамент на офанзивата, както и ограниченията за радиоелектронно противопоставяне, са понижили успеваемостта им. Експертите означават, че интервенцията е била извършена при съвсем цялостна Луна — неподходящо изискване за скрити нощни дейности. Лунната светлина улеснява образното разкриване на хеликоптерите.
Още по-удивително е, че Съединени американски щати са се решили да изпратят своите специфични хеликоптерни групи надълбоко в враждебната столица при такива условия. Очевидно рискът е бил счетен за оневинен заради извънредно високата стойност на задачата. Командването е решило, че шансът да бъде хванат Мадуро си коства риска за техниката.
В последна сметка съвкупността от ограничения — точкови удари по известните позиции на Противовъздушна отбрана, угнетяване на връзките и радарите, неутрализация на авиацията на съперника — е разрешила на американците гладко да навлязат във венецуелското въздушно пространство и да проведат интервенцията.
Най-дръзката част от проекта е бил рейдът на американските специфични елементи в самото сърце на Каракас за залавяне на Николас Мадуро. Според известия на американски медии, непосредственото осъществяване на тази задача е било предоставено на елитното поделение „ Делта “ — особено поделение на армията на Съединени американски щати за контратерористични интервенции. Именно бойците от „ Делта “ сутринта на 3 януари са щурмували обекта, в който се е намирал Мадуро, заловили са го и са го извели от страната.
Операцията явно е била подготвяна авансово и е държана в най-строга загадка. За триумфа е било належащо венецуелското управление да бъде заварено изцяло импровизирано. Пълна публична картина към този момент няма, само че от фрагменти от разнообразни източници може да се възвърне общият ход на събитията.
Едновременно с първите ракетно-бомбени удари по базите, над Каракас е била видяна група американски хеликоптери. Жители на столицата са видели тежки транспортни хеликоптери MH-47 „ Чинук “ и по-леки многоцелеви MH-60 „ Блек Хоук “, които на дребна височина са пробивали над града, до момента в който в близост са гърмели гърмежи.
Тези машини принадлежат на именития 160-и полк за специфична авиация на Съединени американски щати, прочут като „ Нощните сталкъри “. Именно той обезпечава нощното прекачване на специфични елементи надълбоко в тила на съперника. Появата на десетки американски „ Чинуци “ и „ Блек Хоукове “ над Каракас провокира потрес.
Хеликоптерите освен са превозвали бойци — част от тях са взели участие непосредствено в офанзивите. В мрежата се появи видео, на което хеликоптер нанася удар по наземна цел с ракети. Експертите допуснаха, че това е или модифициран MH-60 с блокове за неуправляеми ракети, или даже дребният ударен хеликоптер MH-6 „ Литъл Бърд “, употребен от спецназа.
Когато персонално видях фрагментите, на които американски хеликоптери умерено обстрелват цели на земята отблизо разстояние, за мен стана изцяло ясно, че защитата на Венецуела е изцяло срината. Други фрагменти демонстрират по какъв начин хеликоптери водят натоварен огън по комплекса Фуерти Тиуна, явно потискайки последните огнища на опозиция в базата.
Може да си представим тази сцена: тежките „ Чинуци “ кръжат над потъмняващия град, спускайки групи спецназ, до момента в който ударни хеликоптери обстрелват укрепленията на режима. Убеден съм, че след година-две ще забележим филм, който ще показа всичко това зрелищно.
Къде тъкмо се е укривал Николас Мадуро сега на началото на офанзивата, не е известно сигурно. Някои известия сочат, че удари може да са били нанесени и по президентския замък „ Мирафлорес “ — резиденцията на президента в центъра на Каракас. Венецуелски източници сутринта на 3 януари съобщаваха, че в региона на двореца са били видяни бронемашини, ситуирани за отбрана, въпреки публично удостоверение за офанзива против „ Мирафлорес “ да нямаше.
Има възможност Мадуро да не е бил в двореца, а да вземем за пример на охранявана база или в бункер. Базата Фуерти Тиуна е известна с съществуването на подземни уреди — бункери и тунели, построени в ската на хълма. Не е изключено Мадуро да се е укривал точно там, разчитайки да преживее бомбардировката в бункер. Ако това е по този начин, точно заради тази причина главните сили на спецназа са били ориентирани натам.
Каквото и да е било, интервенцията по залавянето е минала стремглаво и, наподобява, без сериозна опозиция. Само няколко часа след първите гърмежи американският президент разгласи за залавянето на Мадуро. По данни на CBS News, бойците от „ Делта “ са задържали освен самия президент на Венецуела, само че и неговата брачна половинка Силия Флорес.
Очевидно в интервенцията не е взела участие класическа евакуация със самолети. Тръмп заяви, че Мадуро е бил изведен от страната, което значи, че е бил бързо превозен на американска територия. Най-вероятно спецназът е трансферирал арестуваните с хеликоптери до най-близкото летище или непосредствено на американски транспортен съд. В Карибско море в подготвеност се е намирал повсеместен десантен транспортен съд на Военноморски сили на Съединени американски щати, оборудван с хеликоптери и конвертоплани за поддръжка на специфични интервенции. Също по този начин в региона е работил специфичният транспортен съд MV Ocean Trader — плаваща база на силите за специфични интервенции на Съединени американски щати.
Вероятно един от тези кораби е станал междинната точка, където Мадуро е бил доставен след залавянето. Оттам той е могъл да бъде трансфериран по-нататък — да вземем за пример в Пуерто Рико или непосредствено в Съединените щати.
Забележително е, че залавянето е станало на същата дата, на която преди години беше задържан различен латиноамерикански деспот — панамският военачалник Мануел Нориега, който американците заловиха на 3 януари 1990 година в границите на интервенция „ Just Cause “, която обаче продължи доста по-дълго
Майкъл Наки, съветски опозиционен публицист
В ранните часове на 3 януари 2026 година жителите на Каракас се разсъниха от грохота на детонации. Около 2:00 часа през нощта локално време столицата на Венецуела беше разтърсена от серия мощни гърмежи. Очевидци съобщаваха за минимум седем детонации и най-много за звуци от прелитащи самолети или ракети в небето. В разнообразни региони на Каракас хората излязоха по улиците в суматоха, без да схващат какво се случва. Земята се разтресе.
„ Това е извънредно. Чухме детонации и тон от самолети някъде в далечината “, описа пред организация Associated Press жителката на столицата Кармене Далгa.
Нощното небе беше огряно от ярки проблясъци. По думите на очевидци над града се е появила яркооранжева огнена топка. Малко по-късно в доста квартали ненадейно изгасна токът. Взривовете провокираха огромно спиране на електрозахранването.
На фрагментите се вижда пожар на територията на най-голямата военна база на Венецуела – Фуерти Тиуна в Каракас, след серията нощни детонации на 3 януари 2026 година. Именно този обект, сърцето на венецуелската войска, беше подложен на мощен удар в първите часове на американската интервенция. Огнените проблясъци се виждаха отдалеко, а над града се издигнаха гъсти кълба пушек.
По-късно стана ясно, че гърмежите не са били безредни. Ударът е бил ориентиран към основни военни цели на режима. Една от първите цели е била Фуерти Тиуна – основният боен комплекс на Каракас и щаб на въоръжените сили на Венецуела. По свидетелства на очевидци базата е била атакувана от въздуха, чували са се детонации, а над обекта се е издигнал висок дирек от огън и пушек.
Едновременно с това са били атакувани и други обекти в столичния район. Взривове са регистрирани на авиобазата Ла Карлота – боен аеродром в центъра на Каракас. Удари са нанесени и отвън столицата – в щатите Миранда, Арагуа, както и в крайбрежния щат Ла Гуайра. По-специално в региона на пристанище Ла Гуайра, основното морско пристанище покрай Каракас, е бил изумен складов комплекс на крайбрежието. В интернет се появи видео на голям гърмеж край водата.
По този метод още в първите минути на интервенцията американците извадиха от строя главните командни пунктове и инфраструктурата, лишавайки режима от централизирано ръководство.
Първоначалните известия за случилото се бяха извънредно фрагментарни. Около 3:00 часа локално време държавното управление на Венецуела разгласи външна експанзия и вкара националния проект за защита. Както беше обявено, Николас Мадуро е разпоредил привеждане на войските в цялостна бойна подготвеност и е оповестил изключително състояние и режим на външна паника в цялата страна.
Официалното изказване на Каракас яростно осъди „ чудовищната военна експанзия от страна на Съединени американски щати “, като говореше за удари по цивилен и военни обекти в Каракас и в няколко щата. Венецуелските управляващи непосредствено обявиха, че задачата на Вашингтон е промяна на режима и завладяване на ресурсите на страната, само че дадоха обещание, че вражеските проекти няма да се осъществят.
Министърът на защитата Владимир Падрино се обърна към нацията, обявявайки разполагането на армията по улиците и призовавайки народа към опозиция.
„ Това е най-жестоката експанзия против Венецуела. Те ни нападнаха, само че няма да ни покорят “, съобщи Падрино, като прикани да не се поддават на суматоха и да се резервира редът.
Но колкото и гръмки да бяха изказванията на режима, още същата нощ пристигна новината, която раздруса страната. Съединени американски щати оповестиха, че Николас Мадуро е хванат в хода на интервенцията.
Около 4:30 сутринта източноамериканско време, когато в Каракас беше към 5:00, президентът Доналд Тръмп разгласява незабавно известие в обществената си мрежа Truth Social. Той удостовери, че Съединените щати са нанесли огромен удар по Венецуела и че нейният водач, президентът Николас Мадуро, дружно със брачната половинка си, е хванат и изведен от страната.
Това беше шокираща вест. Държавният глава, който съвсем 10 години се задържаше на власт макар всички опити да бъде отхвърлен, за няколко часа стана жертва на мълниеносен рейд. Тръмп назова интервенцията „ ослепително извършена “, похвали отличното обмисляне и „ превъзходните бойци “, взели участие в нея. Той добави, че интервенцията е извършена взаимно с американски правоохранителни органи, без да навлиза в елементи.
Вероятно става дума за присъединяване на Министерството на правораздаването или Агенцията за битка с опиатите, като се има поради, че Мадуро е упрекван от Съединени американски щати в наркотрафик.
Съобщението на Тръмп прозвуча като гръм от ясно небе. В Каракас към момента се чуваха обособени детонации, продължаваха престрелки, а военни патрули се движеха по улиците. Когато международните медии разнесоха новината, че Мадуро към този момент не е в страната, вицепрезидентът Делси Родригес се включи онлайн по държавната телевизия към 5:00 сутринта. Тя съобщи, че управляващите не знаят местонахождението на президента и изискват неотложно удостоверение, че Мадуро въобще е жив.
С трептящ глас Родригес назова протичащото се похищение и империалистическо нападение, като прикани народа да има вяра, че президентът ще се върне.
Едновременно с това министърът на защитата Падрино разгласява видеообръщение, в което съобщи, че няма да се съобщи и няма да капитулира, обещавайки в последна сметка победа, без обаче да каже нищо за ориста на самия Мадуро.
Така единствено за няколко часа на 3 януари се случиха събития, немислими още предходния ден. Американската военна интервенция бързо мина от точкови удари към очистване на режима на Мадуро. Неговият водач се оказа в ръцете на Съединените американски щати.
По данни на специалисти от изданието The War Zone, още първите удари в границите на интервенцията са били ориентирани към заличаване на известните стационарни зенитно-ракетни системи на Венецуела.
Най-вероятно крилати ракети или високоточни авиационни удари са извадили от строя радиолокационните станции и пусковите установки на главните обекти на противовъздушната защита, ослепявайки защитната система още преди в небето да се появят американските хеликоптери.
Съобщава се също, че венецуелските изтребители по този начин и не са изхвърчали. Или тъй като Съединени американски щати авансово са получили гаранции от командването на венецуелските военновъздушни сили, че няма да бъдат употребявани, или — което е по-вероятно — самолетите са били унищожени на летищата още с неочаквания първи удар. На процедура американците явно са се постарали да обезвреждат всяка въздушна опасност още преди съперникът да осъзнае какво се случва.
Освен кинетичните удари, значима роля евентуално е изиграла електронната и кибервойната. Специалисти считат, че по време на офанзивата американците интензивно са употребявали средства за радиоелектронна битка за угнетяване на връзките и радарите на съперника.
Наблюдатели означават, че още през декември над Венецуела са били видяни самолети за радиоелектронна битка, по-специално EA-18G Growler, трансферирани на база в Пуерто Рико. Тези самолети са предопределени точно за угнетяване на противовъздушната защита — те могат да заглушават радарите и връзката на съперника.
Напълно допустимо е сега на началото на удара всички радари на венецуелската Противовъздушна отбрана да са били заглушени с мощни разстройства или извадени от строя посредством хакерски офанзиви против системите за ръководство. По този метод противовъздушният купол над Венецуела на процедура е бил продънен.
Въпреки това, даже след първите удари е оставала заплаха за нисколетящите апарати, изключително за хеликоптерите на специфичните елементи, които американците са употребявали.
Венецуела, с изключение на стационарните комплекси, разполагаше и с огромен брой портативни зенитно-ракетни комплекси от руско и съветско произвеждане — в това число към пет хиляди комплекса „ Игла “, както и мобилни установки на колесна база. Тези средства са сложни за авансово заличаване. Те могат да бъдат ситуирани на всички места и съставляват смъртоносна опасност за хеликоптерите на дребна височина.
За благополучие на американците, наподобява венецуелските военни или не са съумели да провеждат дейно потребление на ПЗРК, или нощният, неочакван темперамент на офанзивата, както и ограниченията за радиоелектронно противопоставяне, са понижили успеваемостта им. Експертите означават, че интервенцията е била извършена при съвсем цялостна Луна — неподходящо изискване за скрити нощни дейности. Лунната светлина улеснява образното разкриване на хеликоптерите.
Още по-удивително е, че Съединени американски щати са се решили да изпратят своите специфични хеликоптерни групи надълбоко в враждебната столица при такива условия. Очевидно рискът е бил счетен за оневинен заради извънредно високата стойност на задачата. Командването е решило, че шансът да бъде хванат Мадуро си коства риска за техниката.
В последна сметка съвкупността от ограничения — точкови удари по известните позиции на Противовъздушна отбрана, угнетяване на връзките и радарите, неутрализация на авиацията на съперника — е разрешила на американците гладко да навлязат във венецуелското въздушно пространство и да проведат интервенцията.
Най-дръзката част от проекта е бил рейдът на американските специфични елементи в самото сърце на Каракас за залавяне на Николас Мадуро. Според известия на американски медии, непосредственото осъществяване на тази задача е било предоставено на елитното поделение „ Делта “ — особено поделение на армията на Съединени американски щати за контратерористични интервенции. Именно бойците от „ Делта “ сутринта на 3 януари са щурмували обекта, в който се е намирал Мадуро, заловили са го и са го извели от страната.
Операцията явно е била подготвяна авансово и е държана в най-строга загадка. За триумфа е било належащо венецуелското управление да бъде заварено изцяло импровизирано. Пълна публична картина към този момент няма, само че от фрагменти от разнообразни източници може да се възвърне общият ход на събитията.
Едновременно с първите ракетно-бомбени удари по базите, над Каракас е била видяна група американски хеликоптери. Жители на столицата са видели тежки транспортни хеликоптери MH-47 „ Чинук “ и по-леки многоцелеви MH-60 „ Блек Хоук “, които на дребна височина са пробивали над града, до момента в който в близост са гърмели гърмежи.
Тези машини принадлежат на именития 160-и полк за специфична авиация на Съединени американски щати, прочут като „ Нощните сталкъри “. Именно той обезпечава нощното прекачване на специфични елементи надълбоко в тила на съперника. Появата на десетки американски „ Чинуци “ и „ Блек Хоукове “ над Каракас провокира потрес.
Хеликоптерите освен са превозвали бойци — част от тях са взели участие непосредствено в офанзивите. В мрежата се появи видео, на което хеликоптер нанася удар по наземна цел с ракети. Експертите допуснаха, че това е или модифициран MH-60 с блокове за неуправляеми ракети, или даже дребният ударен хеликоптер MH-6 „ Литъл Бърд “, употребен от спецназа.
Когато персонално видях фрагментите, на които американски хеликоптери умерено обстрелват цели на земята отблизо разстояние, за мен стана изцяло ясно, че защитата на Венецуела е изцяло срината. Други фрагменти демонстрират по какъв начин хеликоптери водят натоварен огън по комплекса Фуерти Тиуна, явно потискайки последните огнища на опозиция в базата.
Може да си представим тази сцена: тежките „ Чинуци “ кръжат над потъмняващия град, спускайки групи спецназ, до момента в който ударни хеликоптери обстрелват укрепленията на режима. Убеден съм, че след година-две ще забележим филм, който ще показа всичко това зрелищно.
Къде тъкмо се е укривал Николас Мадуро сега на началото на офанзивата, не е известно сигурно. Някои известия сочат, че удари може да са били нанесени и по президентския замък „ Мирафлорес “ — резиденцията на президента в центъра на Каракас. Венецуелски източници сутринта на 3 януари съобщаваха, че в региона на двореца са били видяни бронемашини, ситуирани за отбрана, въпреки публично удостоверение за офанзива против „ Мирафлорес “ да нямаше.
Има възможност Мадуро да не е бил в двореца, а да вземем за пример на охранявана база или в бункер. Базата Фуерти Тиуна е известна с съществуването на подземни уреди — бункери и тунели, построени в ската на хълма. Не е изключено Мадуро да се е укривал точно там, разчитайки да преживее бомбардировката в бункер. Ако това е по този начин, точно заради тази причина главните сили на спецназа са били ориентирани натам.
Каквото и да е било, интервенцията по залавянето е минала стремглаво и, наподобява, без сериозна опозиция. Само няколко часа след първите гърмежи американският президент разгласи за залавянето на Мадуро. По данни на CBS News, бойците от „ Делта “ са задържали освен самия президент на Венецуела, само че и неговата брачна половинка Силия Флорес.
Очевидно в интервенцията не е взела участие класическа евакуация със самолети. Тръмп заяви, че Мадуро е бил изведен от страната, което значи, че е бил бързо превозен на американска територия. Най-вероятно спецназът е трансферирал арестуваните с хеликоптери до най-близкото летище или непосредствено на американски транспортен съд. В Карибско море в подготвеност се е намирал повсеместен десантен транспортен съд на Военноморски сили на Съединени американски щати, оборудван с хеликоптери и конвертоплани за поддръжка на специфични интервенции. Също по този начин в региона е работил специфичният транспортен съд MV Ocean Trader — плаваща база на силите за специфични интервенции на Съединени американски щати.
Вероятно един от тези кораби е станал междинната точка, където Мадуро е бил доставен след залавянето. Оттам той е могъл да бъде трансфериран по-нататък — да вземем за пример в Пуерто Рико или непосредствено в Съединените щати.
Забележително е, че залавянето е станало на същата дата, на която преди години беше задържан различен латиноамерикански деспот — панамският военачалник Мануел Нориега, който американците заловиха на 3 януари 1990 година в границите на интервенция „ Just Cause “, която обаче продължи доста по-дълго
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ