Великите спортни успехи на България са далече от Европа
Най-доброто ни класиране е в Москва поради протеста, върхът по златни медали е в Сеул през 1988 година
Олимпиадата в ПьонгЧанг започва. Надеждите ни са дребни, само че съвпаденията са прекомерно доста.
Минаха тъкмо 20 години от купата на Екатерина Дафовска. Тогава тя бе със стартов номер 18, който съответствува с годината, през която е сегашната зимна олимпиада.
А най-сериозното съвпадане е, че огромните български триумфи във всички спортове са реализирани отвън Европа. С дребни изключения - първият в историята ни орден от олимпиада на Борис Георгиев-Моката, който идва в Хелзинки, и най-успешните ни игри като класиране по медали в историята - в Москва. Всички обаче знаят за какво в столицата на Съюз на съветските социалистически републики имаме толкоз доста оценки.
Основен фактор бе протестът
на западните страни,
който по-късно бе върнат от социалистическите за игрите в Лос Анджелис четири години по-късно.
Но даже триумфът в Москва (8 златни медала) бледнее пред 10-те трофеи в Сеул преди 30 години. Тогава България e на седмо място в класирането по медали, и то с две отнети трофеи поради допинга в щангите. И още най-малко четири отнети медала от спрените от присъединяване състезатели. С оценките на Митко Гръблев и Ангел Генчев излизахме на четвърто място в класацията по медали! След Съюз на съветските социалистически републики, Германска демократична република и Съединени американски щати. И трябваше да изпреварим и домакините на олимпиадата, тъй като щяхме да сме с повече сребърни медали от корейците.
Първата ни купа на бореца Никола Станчев е
в далечна Австралия
на игрите в Мелбърн
през 1956 година Първата ни купа на зимни игри е от Нагано преди 20 години на Екатерина Дафовска. Дори първото ни отличие на подобен конгрес - бронзът на Иван Лебанов, бе извоювано в Лейк Плесид, много надалеч от Европа.
Всъщност тъкмо за зимните игри най-сериозно важи максимата, че отвън Европа сме доста по-добри. Само едно от оценките ни е извоювано на Стария континент - в Торино през 2008 година Всичко останало е надалеч от родината и даже от континента.
Футболните триумфи на националния ни тим също са подчинени на този принцип. Четвъртото място на международното в Съединени американски щати ще остане вечно като нещо непостижимо. И двете ни други оценки - от олимпийски игри, са в Мелбърн (бронз) и Мексико (сребро). Като в родината на ацтеките едвам не ставаме първенци, само че съдията ни прави на кайма против Унгария - още през първото полувреме оставя нашите с 8 индивида на терена.
На летни игри имаме 117 медала отвън Европа против 101 на Стария континент. Това пресмятане е малко подвеждащо, тъй като би трябвало да се регистрира, че в останалата част на света е имало много повече олимпиади. А наклонността е от ден на ден домакини да са от Азия. Олимпиада в Европа не е имало от Лондон през 2012 година, тъй като Сочи въпреки всичко е на азиатска територия.
Дори най-популярният през днешния ден екипен спорт - волейболът, има невероятни и съществени триумфи отвън Европа. В Кайро младежите ни печелят единствената купа в екипен спорт в цялата история на България. В Япония пък са последните ни оценки от международно и международната лига. Преди 12 години.
Сега за повторно олимпиадата е в Република Корея. Спечелихме 21 квоти, което е
най-хубавото достижение
през XXI век
В състава ни има биатлонистка, която е била на 21 дни, когато нейната шефка Екатерина Дафовска е станала олимпийска шампионка. А алпийците Алберт Попов и Камен Златков са били на 6 месеца. Те са родени на 8 и 9 август 1999 година.
От другата страна е Мария Киркова, като за алпийката дойде на 4-ата си олимпиада. Имаме и дебютант на 35 години. Това е сноубордистката Теодора Пенчева, която се бе отказала, само че реши да нападна квотата за Корея и съумя, и то с много.
Абсолютно е ясно, че най-големите ни шансове са в сноуборда с Радослав Янков и Александра Жекова.
Но сноубордът постоянно е бил рискова дисциплинираност - като шорттрека. При положително стичане на събитията всичко може да се случи. Като при Дафовска преди 20 години.
И въпреки всичко не би трябвало да се не помни най-важното. Имаме 21 спортисти в Корея, без да разполагаме с естествена подготвителна база в България. Бащата на Сани - Виктор Жеков, от дълго време е подготвен с полигон за бордъркрос, само че с цел да се извърши изработката му в някой курорт, несъмнено ще бъде поискано да бъде изменена Конституцията на България. Няма да мине единствено с организационен проект.
Всичките ни триумфи в зимните спортове са макар. Цялата система. Федерациите, вместо да дават пари за развиване на гении, пращат състезателите си в чужбина. За тренировки,
все едно в България
няма зима
Но в Австрия даже да затворят едно трасе за занимания на състезатели, никой няма да забележи. А у нас, даже и половин писта да бъде неизползвана, ще стане величествен скандал.
Биатлонът има олимпийска шампионка, а няма един подготвителен комплекс. Ските имат медалист от международно за младежи при младежите, притежател на международната купа в сноуборда и една от международния хайлайф в бордъркроса, някогашен международен първенец за младежи в скока и нямат... нищо. Едно трасе, една шанца. Няма.
Някой спомня ли си какъв брой пързалки бяха обещани, когато Албена Денкова и Максим Стависки станаха два пъти международни първенци с тренировки в Москва? Сигурно бяха 10. И 10 години по-късно няма нито една. А изискванията на останалите две могат да стресират едно дете за дълго време напред. А може би някое дете е желало да стане като Албена. Но към този момент е окончателно изгубено за живота и спорта.
Ако Радо и Сани не съумеят в ПьонгЧанг, един от първите постове във фейсбук ще бъде за туристите, които сме пратили на олимпиада. И стотици ще се юрнат да плюят. Без да си дават сметка тъкмо защо става въпрос. /24chasa.bg
Олимпиадата в ПьонгЧанг започва. Надеждите ни са дребни, само че съвпаденията са прекомерно доста.
Минаха тъкмо 20 години от купата на Екатерина Дафовска. Тогава тя бе със стартов номер 18, който съответствува с годината, през която е сегашната зимна олимпиада.
А най-сериозното съвпадане е, че огромните български триумфи във всички спортове са реализирани отвън Европа. С дребни изключения - първият в историята ни орден от олимпиада на Борис Георгиев-Моката, който идва в Хелзинки, и най-успешните ни игри като класиране по медали в историята - в Москва. Всички обаче знаят за какво в столицата на Съюз на съветските социалистически републики имаме толкоз доста оценки.
Основен фактор бе протестът
на западните страни,
който по-късно бе върнат от социалистическите за игрите в Лос Анджелис четири години по-късно.
Но даже триумфът в Москва (8 златни медала) бледнее пред 10-те трофеи в Сеул преди 30 години. Тогава България e на седмо място в класирането по медали, и то с две отнети трофеи поради допинга в щангите. И още най-малко четири отнети медала от спрените от присъединяване състезатели. С оценките на Митко Гръблев и Ангел Генчев излизахме на четвърто място в класацията по медали! След Съюз на съветските социалистически републики, Германска демократична република и Съединени американски щати. И трябваше да изпреварим и домакините на олимпиадата, тъй като щяхме да сме с повече сребърни медали от корейците.
Първата ни купа на бореца Никола Станчев е
в далечна Австралия
на игрите в Мелбърн
през 1956 година Първата ни купа на зимни игри е от Нагано преди 20 години на Екатерина Дафовска. Дори първото ни отличие на подобен конгрес - бронзът на Иван Лебанов, бе извоювано в Лейк Плесид, много надалеч от Европа.
Всъщност тъкмо за зимните игри най-сериозно важи максимата, че отвън Европа сме доста по-добри. Само едно от оценките ни е извоювано на Стария континент - в Торино през 2008 година Всичко останало е надалеч от родината и даже от континента.
Футболните триумфи на националния ни тим също са подчинени на този принцип. Четвъртото място на международното в Съединени американски щати ще остане вечно като нещо непостижимо. И двете ни други оценки - от олимпийски игри, са в Мелбърн (бронз) и Мексико (сребро). Като в родината на ацтеките едвам не ставаме първенци, само че съдията ни прави на кайма против Унгария - още през първото полувреме оставя нашите с 8 индивида на терена.
На летни игри имаме 117 медала отвън Европа против 101 на Стария континент. Това пресмятане е малко подвеждащо, тъй като би трябвало да се регистрира, че в останалата част на света е имало много повече олимпиади. А наклонността е от ден на ден домакини да са от Азия. Олимпиада в Европа не е имало от Лондон през 2012 година, тъй като Сочи въпреки всичко е на азиатска територия.
Дори най-популярният през днешния ден екипен спорт - волейболът, има невероятни и съществени триумфи отвън Европа. В Кайро младежите ни печелят единствената купа в екипен спорт в цялата история на България. В Япония пък са последните ни оценки от международно и международната лига. Преди 12 години.
Сега за повторно олимпиадата е в Република Корея. Спечелихме 21 квоти, което е
най-хубавото достижение
през XXI век
В състава ни има биатлонистка, която е била на 21 дни, когато нейната шефка Екатерина Дафовска е станала олимпийска шампионка. А алпийците Алберт Попов и Камен Златков са били на 6 месеца. Те са родени на 8 и 9 август 1999 година.
От другата страна е Мария Киркова, като за алпийката дойде на 4-ата си олимпиада. Имаме и дебютант на 35 години. Това е сноубордистката Теодора Пенчева, която се бе отказала, само че реши да нападна квотата за Корея и съумя, и то с много.
Абсолютно е ясно, че най-големите ни шансове са в сноуборда с Радослав Янков и Александра Жекова.
Но сноубордът постоянно е бил рискова дисциплинираност - като шорттрека. При положително стичане на събитията всичко може да се случи. Като при Дафовска преди 20 години.
И въпреки всичко не би трябвало да се не помни най-важното. Имаме 21 спортисти в Корея, без да разполагаме с естествена подготвителна база в България. Бащата на Сани - Виктор Жеков, от дълго време е подготвен с полигон за бордъркрос, само че с цел да се извърши изработката му в някой курорт, несъмнено ще бъде поискано да бъде изменена Конституцията на България. Няма да мине единствено с организационен проект.
Всичките ни триумфи в зимните спортове са макар. Цялата система. Федерациите, вместо да дават пари за развиване на гении, пращат състезателите си в чужбина. За тренировки,
все едно в България
няма зима
Но в Австрия даже да затворят едно трасе за занимания на състезатели, никой няма да забележи. А у нас, даже и половин писта да бъде неизползвана, ще стане величествен скандал.
Биатлонът има олимпийска шампионка, а няма един подготвителен комплекс. Ските имат медалист от международно за младежи при младежите, притежател на международната купа в сноуборда и една от международния хайлайф в бордъркроса, някогашен международен първенец за младежи в скока и нямат... нищо. Едно трасе, една шанца. Няма.
Някой спомня ли си какъв брой пързалки бяха обещани, когато Албена Денкова и Максим Стависки станаха два пъти международни първенци с тренировки в Москва? Сигурно бяха 10. И 10 години по-късно няма нито една. А изискванията на останалите две могат да стресират едно дете за дълго време напред. А може би някое дете е желало да стане като Албена. Но към този момент е окончателно изгубено за живота и спорта.
Ако Радо и Сани не съумеят в ПьонгЧанг, един от първите постове във фейсбук ще бъде за туристите, които сме пратили на олимпиада. И стотици ще се юрнат да плюят. Без да си дават сметка тъкмо защо става въпрос. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ