Каква е била престъпността през социализма?
Най-доброто, което може да се каже за социализма, е неналичието на боязън от бандити. Днес, през 2018 година, престъпността в България е ужасяваща. Заливат ни с закононарушения, наказванията стават все по-леки, а нарушителите все по-нагли. В годините преди 1989-та година жителите преживяваха доста неволи, само че всеки българин ще признае, че се опасяваше от Държавата, а не от нарушители, написа socbg.com. Живях 25 години в социалистическа България. Помня, че никой в нашата кооперация не заключваше дома си в случай че си е у дома. Никой не се опасяваше, че апаш може да нахлуе в дома му и да открадне каквото може. Да, имаше обири, само че те бяха осъществени или от близки на фамилията, или обираха домове на хора, които имаха "нетрудови приходи ".
Нямаше обири на банки, офиси, магазини или заведения. Нямаше кражби по селата. Нямаше набези над хора по улиците. Престъпността по време на социализма беше толкоз ниска, че днешните охранители и служители на реда, които са над 50-годишни, не могат да схванат какво се случва в този момент в България. Преди 30 години в София имаше няколко обира на магазини по време на обедната отмора. В новините не загатнаха за нито един грабеж, само че търговците чуха от познати полицаи и ревизори по какъв начин са осъществени. Скоро обезвредиха крадеца, а търговците започнаха да крият оборота с цел да отидат на обяд.
Защо при социализма нямаше висока престъпност? Защото българите крадяха от страната. Хората се пазеха да не ги заловен, че крадат от частни лица, само че крадяха умерено от страната. Селяните крадяха от ТКЗС-то. Гражданите крадяха от предприятията. Някои крадяха повече и имаха повече. Съдебната система не се занимаваше с обири от домове, а с обири от страната. Стотици къщи към София са издигнати с откраднат бетон при градежа на НДК, други стотици къщи са строени с бетон от Националните обекти. Така беше и в провинцията. Всеки крадеше. За да не ги заловен правеха услуги. Услуга е думата, която обгръща всяка кражба в България. Всеки, който има някаква власт прави услуги и получава в подмяна нещо, което някой е откраднал от Държавата. Този тип престъпност беше с ужасяващи размери!
Системата беше толкоз прогнила, че Стопанска милиция очакваше всеки шеф на магазин или заведение при проверка да регистрира "плюс ", а не 0. Всеки, който отчиташе "плюс ", можеше да спи умерено, все едно е бил толкоз малоумен, че не си е направил проверка и не е усвоил парите. Да, беше неразрешено да вършиме проверка!!! Представяте ли си да имате стока за 100 000 лв., 16 души личен състав и не можете да извършите проверка. Представете си го. Така беше. Персоналът крадеше безмилостно, само че те бяха предпазени от профпредседателя, а шефовете, които дават отговор за триумфите на търговията и туризма в България нямаха никакви права. Забраната за проверка и слабата просвета на хиляди шефове им осигуряваше присъди по една година затвор за всеки 1000 лв. откраднати от страната.
Познавам живота на екипа в положителни столични заведения за хранене. Оборотът на НАЙ-големият ресторант в България - 1500 индивида всяка вечер - се пренасяше от шефа без защита. Всяка нощ господин Бушев дружно със брачната половинка и дъщеричката си пренасяше големи суми. Управителите на заведения носеха парите в дома си, а на другата заран се отчитаха в касата. Келнерите в този ресторант събираха бакшишите в риболовен ботуш. Тези, които са виждали високите мъжки ботуши за риболовци си показват какъв брой пари са се събирали. Когато ботушът се изпълни го изсипваха на маса и разделяха. Никой не опита да обере ресторанта.
Не, в действителност, един Народен актьор, комедиант, шоп, ЗЛО-употреби с властта си на Партиен секретар на Района и открадна Целия ресторант Лебеда - Панчарево. Изгони всички и сложи семейство кафеджии да ръководят НАЙ-големият ресторант в София. Това закононарушение остана прикрито от медиите. Един Враг на Народа бе изпъден. Няма значение, че същата Партия е избрала Бушев като най-подходящ за ръководство на ресторант с 32 / тридесет и двама / сервитьори. Имаше кражби на търговци, само че не от крадци, а от близки на фамилията, което е различен тип закононарушение. Хиляди шефове на магазини и заведения бяха наказани с тежки присъди за "нетрудови приходи ", само че имаше малко кражби на къщи и жилища. Присъдите на тези хора бяха на база на откритите в дома им пари в брой, злато или диаманти. В София се говореше за кражби. Информацията беше малко и тъй като обраните не можеха да се оплачат, че са ограбени с цел да не ги питат от кое място са откраднатите пари и бижута. Познавах бай Добрян от село Долни Богров.
Бай Добрян беше огромен производител на моркови и зеле. Той продаваше в София три качества моркови. С 1-во качество зареждаше положителни заведения за хранене, 2-рото качество моркови продаваше на столове, а 3-то качество продаваше в Зоопарка. Зелето продаваше по същия метод. Та, този човек нито един път не беше обран. Парите си съхраняваше в остаряла къща, край автомагистралата. Синът му беше комарджия и постоянно отиваха в дома на бай Добрян с цел да изплати задълженията на сина си. Запознаха ме с бай Добрян и той ме водеше в Зоопарка да храня слоновете със зеле и моркови. Страхотно наслаждение... Много пъти сме говорили за системата. Бях непосредствен със семейство от село до Дупница.
Имаха автоработилница в двора. Зад къщата постоянно чакаха няколко автомобила. Много работа и съществени "нетрудови приходи ". Нито един път не ги обраха, а къщата им не се заключваше. Виждал съм зеленчукови градина по селата. Никой не смееше да обере бахчата / зеленчукова градина / в което и да е българско село. В село Маринка, до Бургас е имало кражба на тикви от бостана. Видели крадеца и кмета го качил на каруца с откраднатите тикви и минал няколко пъти по улиците крещейки да видят крадеца в селото. Преди 1989-та година ромите не крадяха по този начин, както го вършат през днешния ден. Защото бяха доста, но доста по-малко и работеха. Ходеха на учебно заведение, плащаха налози и осигуровки.
Да, плащаха. Циганските кланове имаха невероятни права и отговаряха за събиране на валута. Да, ромите събираха нужната валута за действие на Държавата България. Българска народна банка разчиташе на Циганските кланове за покупка и продажба на валута, по този начин както през днешния ден разчита на Чейндж бюрата из цяла България. Циганите управляваха Черната борса, валутните покупко-продажби, цветята, опиатите, продажбата в чужбина на откраднатото от иманярите. Тази всеобхватна активност даваше голяма власт на циганските царе и барони и те държаха мирни даже най-откачените мангали, които биха нарушили Етническия мир. След 1989-та година циганските кланове изгубиха "легалния " бизнес и по тази причина станаха нарушители. Хора от Съюз на демократичните сили осъзнаха чак след 1994-та година какво става и потърсиха помощ от хора, които познават Циганската организация. Срещнах се с няколко индивида, само че не посмяха да се възползват от препоръките ми.
Така циганската престъпност стана това, което виждаме през днешния ден. За годините на преход ромите са се нараснали най-малко двойно. Това ги прави Фактор в живота ни. Никой не знае какъв брой от напусналите Родината над 2 000 000 българи се избавят от тях и какъв брой от страхливите политици и слаба стопанска система. По време на социализма нямаше имотни измами, най-малко не в тези размери, както е в този момент. Говореше се за излъгани хора и откраднати парцели, обаче това бяха близки родственици, любовници, деца, внуци. Този тип измами нямат нищо общо с имотната мафия, която ограби десетки хиляди българи. Да, имаше обири на парцели, само че кражбите бяха облечени със законни думи.
Законът не позволяваше жителите да имат повече от един апартамент и по този начин правилни на Партията се сдобиваха законно с откраднати парцели. Престъпление е, само че беше узаконено и хиляди фамилии изгубиха наследени парцели. Преди 30-35 години имаше тайфа, която обираше скъпи вили в Бояна. Нито дума в медиите. След обира на няколко къщи на хора с власт се заприказва, че ги атакува Държавна сигурност. Може би този слух принуди Властта да прави засади и да простреля крадците при следващия грабеж. По време на социализма можеше умерено да пътувате из страната. Ако не ви спре милиция нямаше от кого да се страхувате. Пътувал съм и през деня, и нощем. Никога не сме изпитвали боязън. Често с другари сме ходили на Кемера с цел да пазарим валута и в никакъв случай не сме се страхували от кражба, а от Милицията. Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност бяха най-страшните неща след Смъртта!
Израснал съм в семейство с дребен бизнес. Апартаментът ни беше и работилница. Нито един път не сме били обирани. Да, идвали са от Министерство на вътрешните работи и са ни "страхували ", само че след 1950-1960 не е имало кражби на чиновници на Министерство на вътрешните работи или Държавна сигурност "В името на Народа ". В годините след Девети септември е имало заплаха да нахлуят във всеки дом и да вземат всичко, което им хареса. Написват "Разписка " за конфискация "В името на Народа " и си отиват с плячката. След 1962-ра не е имало такива визити. Поне не са били всеобщи, както е било преди този момент. Хиляди фамилии в центъра на София пазят разписки от крадци с оръжие и лента на ръкав След 1962-ра година в посредством престъпността се управляваше елементарно европейска страна Народна република България.
Не е нужно да се притиска популацията с тежко въоръжени бойци, лагери, всеобщи убийства, както вършат други режими. Партията е разполагала с умни и способни фрагменти, които да са убедили Властта да остави Народа да краде Държавата с цел да няма съпротива. Почти всеки българин имаше в дома си нещо откраднато от Държавата. Нямаше по какъв начин да няма. Нямаше от кое място да купите значими за живота неща. Така всеки, добре, съвсем всеки българин притежаваше потребни предмети, които са обект на "престъпление ". Ако носите дънки или маратонки - сте прескочили Закона, тъй като сте ги купили на черно.
Ако имате касетофон ще е платен с валута, която е купена на черно. Ако имате вила сте я построили с крадени материали, тъй като няма от кое място да си купите законно. Да, в случай че имате кола и не сте чакали за нея най-малко 10 години значи сте платили с цел да прередите няколко хиляди чакащи. За ремонта на колата си ползвате крадени елементи. Няма по какъв начин да изброя всичко, което би ви потрябвало и като няма от кое място да го купите прескачате Закона. Така Властта държеше в напрежение хората и те не се занимаваха с политика с цел да не ги попитат от кое място са чорапите, сутиена, дамските превръзки, памперсите, макиажа, блузките, палтото, ризите, обувките и... Учениците и студентите разбираха по какъв начин работи Системата и се включваха непринудено с цел да употребяват Държавните богатства.
Партията управляваше чувствата на българите посредством изтъкване на разнообразни врагове. Управителите на магазини и заведения бяха врагове. Келнерите бяха врагове. Имащите родственици в чужбина бяха врагове. Бягащите от Родината бяха врагове. НО, артистите бяха Герои. Артистите оцветяваха PRопагандата и по тази причина на тях беше разрешено повече, доста повече. Те също купуваха от Черната борса и прескачаха Закона, само че не ги назоваха нарушители, а създатели. Истината е, че артистите, децата на властимащите, децата и любовниците на хора от кариерата, барманите, шефовете на хотели и заведения, частниците, келнерите и готвачите имаха неписано право да получават дарове от чужбина или да купуват "глезотии " от черната борса.
Системата работи и през днешния ден. Всеки, който се оплаква от НЕработещата Съдебна система би трябвало да осъзнае, че казусът не е основан през днешния ден, а по време на Отечествения фронт. Партията определяше кой може да стане следовател, прокурор и арбитър. Партията сътвори анонимните адвокати. Следователи, прокурори и съдии се ДОпитваха до Партийният секретар, Държавна сигурност, Централен комитет и други фактори в Държавата с цел да обвинят и осъдят верните хора с вярната присъда. Законът няма никакво значение. Българите не знаеха детайлности, само че съзнаваха, че Системата няма нищо общо с Темида. Всеки, който е с положителни връзки и/или пари може да осъди който и да било без никакви проблеми. Така се преразпределяше огромна част от Брутният вътрешен продукт и се създаваше корупция в системата, която би трябвало да се бори с престъпността.
Тези, които са възнамерявали живота след 1989-та година са знаели, че с цел да намразят хората Прехода би трябвало да ги изплашен с престъпност. Затова още през 1987-1988 сътвориха магистрални банди. Те безшумно обираха преминаващите директно турци и натрупваха големи положения. С тези пари и връзки след 1990-та година бригадите PRевзеха мозъка на частниците и блокираха Българската стопанската система вечно. Това обаче е различен роман...
Нямаше обири на банки, офиси, магазини или заведения. Нямаше кражби по селата. Нямаше набези над хора по улиците. Престъпността по време на социализма беше толкоз ниска, че днешните охранители и служители на реда, които са над 50-годишни, не могат да схванат какво се случва в този момент в България. Преди 30 години в София имаше няколко обира на магазини по време на обедната отмора. В новините не загатнаха за нито един грабеж, само че търговците чуха от познати полицаи и ревизори по какъв начин са осъществени. Скоро обезвредиха крадеца, а търговците започнаха да крият оборота с цел да отидат на обяд.
Защо при социализма нямаше висока престъпност? Защото българите крадяха от страната. Хората се пазеха да не ги заловен, че крадат от частни лица, само че крадяха умерено от страната. Селяните крадяха от ТКЗС-то. Гражданите крадяха от предприятията. Някои крадяха повече и имаха повече. Съдебната система не се занимаваше с обири от домове, а с обири от страната. Стотици къщи към София са издигнати с откраднат бетон при градежа на НДК, други стотици къщи са строени с бетон от Националните обекти. Така беше и в провинцията. Всеки крадеше. За да не ги заловен правеха услуги. Услуга е думата, която обгръща всяка кражба в България. Всеки, който има някаква власт прави услуги и получава в подмяна нещо, което някой е откраднал от Държавата. Този тип престъпност беше с ужасяващи размери!
Системата беше толкоз прогнила, че Стопанска милиция очакваше всеки шеф на магазин или заведение при проверка да регистрира "плюс ", а не 0. Всеки, който отчиташе "плюс ", можеше да спи умерено, все едно е бил толкоз малоумен, че не си е направил проверка и не е усвоил парите. Да, беше неразрешено да вършиме проверка!!! Представяте ли си да имате стока за 100 000 лв., 16 души личен състав и не можете да извършите проверка. Представете си го. Така беше. Персоналът крадеше безмилостно, само че те бяха предпазени от профпредседателя, а шефовете, които дават отговор за триумфите на търговията и туризма в България нямаха никакви права. Забраната за проверка и слабата просвета на хиляди шефове им осигуряваше присъди по една година затвор за всеки 1000 лв. откраднати от страната.
Познавам живота на екипа в положителни столични заведения за хранене. Оборотът на НАЙ-големият ресторант в България - 1500 индивида всяка вечер - се пренасяше от шефа без защита. Всяка нощ господин Бушев дружно със брачната половинка и дъщеричката си пренасяше големи суми. Управителите на заведения носеха парите в дома си, а на другата заран се отчитаха в касата. Келнерите в този ресторант събираха бакшишите в риболовен ботуш. Тези, които са виждали високите мъжки ботуши за риболовци си показват какъв брой пари са се събирали. Когато ботушът се изпълни го изсипваха на маса и разделяха. Никой не опита да обере ресторанта.
Не, в действителност, един Народен актьор, комедиант, шоп, ЗЛО-употреби с властта си на Партиен секретар на Района и открадна Целия ресторант Лебеда - Панчарево. Изгони всички и сложи семейство кафеджии да ръководят НАЙ-големият ресторант в София. Това закононарушение остана прикрито от медиите. Един Враг на Народа бе изпъден. Няма значение, че същата Партия е избрала Бушев като най-подходящ за ръководство на ресторант с 32 / тридесет и двама / сервитьори. Имаше кражби на търговци, само че не от крадци, а от близки на фамилията, което е различен тип закононарушение. Хиляди шефове на магазини и заведения бяха наказани с тежки присъди за "нетрудови приходи ", само че имаше малко кражби на къщи и жилища. Присъдите на тези хора бяха на база на откритите в дома им пари в брой, злато или диаманти. В София се говореше за кражби. Информацията беше малко и тъй като обраните не можеха да се оплачат, че са ограбени с цел да не ги питат от кое място са откраднатите пари и бижута. Познавах бай Добрян от село Долни Богров.
Бай Добрян беше огромен производител на моркови и зеле. Той продаваше в София три качества моркови. С 1-во качество зареждаше положителни заведения за хранене, 2-рото качество моркови продаваше на столове, а 3-то качество продаваше в Зоопарка. Зелето продаваше по същия метод. Та, този човек нито един път не беше обран. Парите си съхраняваше в остаряла къща, край автомагистралата. Синът му беше комарджия и постоянно отиваха в дома на бай Добрян с цел да изплати задълженията на сина си. Запознаха ме с бай Добрян и той ме водеше в Зоопарка да храня слоновете със зеле и моркови. Страхотно наслаждение... Много пъти сме говорили за системата. Бях непосредствен със семейство от село до Дупница.
Имаха автоработилница в двора. Зад къщата постоянно чакаха няколко автомобила. Много работа и съществени "нетрудови приходи ". Нито един път не ги обраха, а къщата им не се заключваше. Виждал съм зеленчукови градина по селата. Никой не смееше да обере бахчата / зеленчукова градина / в което и да е българско село. В село Маринка, до Бургас е имало кражба на тикви от бостана. Видели крадеца и кмета го качил на каруца с откраднатите тикви и минал няколко пъти по улиците крещейки да видят крадеца в селото. Преди 1989-та година ромите не крадяха по този начин, както го вършат през днешния ден. Защото бяха доста, но доста по-малко и работеха. Ходеха на учебно заведение, плащаха налози и осигуровки.
Да, плащаха. Циганските кланове имаха невероятни права и отговаряха за събиране на валута. Да, ромите събираха нужната валута за действие на Държавата България. Българска народна банка разчиташе на Циганските кланове за покупка и продажба на валута, по този начин както през днешния ден разчита на Чейндж бюрата из цяла България. Циганите управляваха Черната борса, валутните покупко-продажби, цветята, опиатите, продажбата в чужбина на откраднатото от иманярите. Тази всеобхватна активност даваше голяма власт на циганските царе и барони и те държаха мирни даже най-откачените мангали, които биха нарушили Етническия мир. След 1989-та година циганските кланове изгубиха "легалния " бизнес и по тази причина станаха нарушители. Хора от Съюз на демократичните сили осъзнаха чак след 1994-та година какво става и потърсиха помощ от хора, които познават Циганската организация. Срещнах се с няколко индивида, само че не посмяха да се възползват от препоръките ми.
Така циганската престъпност стана това, което виждаме през днешния ден. За годините на преход ромите са се нараснали най-малко двойно. Това ги прави Фактор в живота ни. Никой не знае какъв брой от напусналите Родината над 2 000 000 българи се избавят от тях и какъв брой от страхливите политици и слаба стопанска система. По време на социализма нямаше имотни измами, най-малко не в тези размери, както е в този момент. Говореше се за излъгани хора и откраднати парцели, обаче това бяха близки родственици, любовници, деца, внуци. Този тип измами нямат нищо общо с имотната мафия, която ограби десетки хиляди българи. Да, имаше обири на парцели, само че кражбите бяха облечени със законни думи.
Законът не позволяваше жителите да имат повече от един апартамент и по този начин правилни на Партията се сдобиваха законно с откраднати парцели. Престъпление е, само че беше узаконено и хиляди фамилии изгубиха наследени парцели. Преди 30-35 години имаше тайфа, която обираше скъпи вили в Бояна. Нито дума в медиите. След обира на няколко къщи на хора с власт се заприказва, че ги атакува Държавна сигурност. Може би този слух принуди Властта да прави засади и да простреля крадците при следващия грабеж. По време на социализма можеше умерено да пътувате из страната. Ако не ви спре милиция нямаше от кого да се страхувате. Пътувал съм и през деня, и нощем. Никога не сме изпитвали боязън. Често с другари сме ходили на Кемера с цел да пазарим валута и в никакъв случай не сме се страхували от кражба, а от Милицията. Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност бяха най-страшните неща след Смъртта!
Израснал съм в семейство с дребен бизнес. Апартаментът ни беше и работилница. Нито един път не сме били обирани. Да, идвали са от Министерство на вътрешните работи и са ни "страхували ", само че след 1950-1960 не е имало кражби на чиновници на Министерство на вътрешните работи или Държавна сигурност "В името на Народа ". В годините след Девети септември е имало заплаха да нахлуят във всеки дом и да вземат всичко, което им хареса. Написват "Разписка " за конфискация "В името на Народа " и си отиват с плячката. След 1962-ра не е имало такива визити. Поне не са били всеобщи, както е било преди този момент. Хиляди фамилии в центъра на София пазят разписки от крадци с оръжие и лента на ръкав След 1962-ра година в посредством престъпността се управляваше елементарно европейска страна Народна република България.
Не е нужно да се притиска популацията с тежко въоръжени бойци, лагери, всеобщи убийства, както вършат други режими. Партията е разполагала с умни и способни фрагменти, които да са убедили Властта да остави Народа да краде Държавата с цел да няма съпротива. Почти всеки българин имаше в дома си нещо откраднато от Държавата. Нямаше по какъв начин да няма. Нямаше от кое място да купите значими за живота неща. Така всеки, добре, съвсем всеки българин притежаваше потребни предмети, които са обект на "престъпление ". Ако носите дънки или маратонки - сте прескочили Закона, тъй като сте ги купили на черно.
Ако имате касетофон ще е платен с валута, която е купена на черно. Ако имате вила сте я построили с крадени материали, тъй като няма от кое място да си купите законно. Да, в случай че имате кола и не сте чакали за нея най-малко 10 години значи сте платили с цел да прередите няколко хиляди чакащи. За ремонта на колата си ползвате крадени елементи. Няма по какъв начин да изброя всичко, което би ви потрябвало и като няма от кое място да го купите прескачате Закона. Така Властта държеше в напрежение хората и те не се занимаваха с политика с цел да не ги попитат от кое място са чорапите, сутиена, дамските превръзки, памперсите, макиажа, блузките, палтото, ризите, обувките и... Учениците и студентите разбираха по какъв начин работи Системата и се включваха непринудено с цел да употребяват Държавните богатства.
Партията управляваше чувствата на българите посредством изтъкване на разнообразни врагове. Управителите на магазини и заведения бяха врагове. Келнерите бяха врагове. Имащите родственици в чужбина бяха врагове. Бягащите от Родината бяха врагове. НО, артистите бяха Герои. Артистите оцветяваха PRопагандата и по тази причина на тях беше разрешено повече, доста повече. Те също купуваха от Черната борса и прескачаха Закона, само че не ги назоваха нарушители, а създатели. Истината е, че артистите, децата на властимащите, децата и любовниците на хора от кариерата, барманите, шефовете на хотели и заведения, частниците, келнерите и готвачите имаха неписано право да получават дарове от чужбина или да купуват "глезотии " от черната борса.
Системата работи и през днешния ден. Всеки, който се оплаква от НЕработещата Съдебна система би трябвало да осъзнае, че казусът не е основан през днешния ден, а по време на Отечествения фронт. Партията определяше кой може да стане следовател, прокурор и арбитър. Партията сътвори анонимните адвокати. Следователи, прокурори и съдии се ДОпитваха до Партийният секретар, Държавна сигурност, Централен комитет и други фактори в Държавата с цел да обвинят и осъдят верните хора с вярната присъда. Законът няма никакво значение. Българите не знаеха детайлности, само че съзнаваха, че Системата няма нищо общо с Темида. Всеки, който е с положителни връзки и/или пари може да осъди който и да било без никакви проблеми. Така се преразпределяше огромна част от Брутният вътрешен продукт и се създаваше корупция в системата, която би трябвало да се бори с престъпността.
Тези, които са възнамерявали живота след 1989-та година са знаели, че с цел да намразят хората Прехода би трябвало да ги изплашен с престъпност. Затова още през 1987-1988 сътвориха магистрални банди. Те безшумно обираха преминаващите директно турци и натрупваха големи положения. С тези пари и връзки след 1990-та година бригадите PRевзеха мозъка на частниците и блокираха Българската стопанската система вечно. Това обаче е различен роман...
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ