Най-доброто, което Борисов може да направи, е да се оттегли

Най-доброто, което Борисов може да направи, е да се отдръпна настрани

Трудно ми е да сравня президента Радев с доктор Желев

Като че ли Янев и партията му са по-благоприятният вид за кабинет

Русия и Украйна ще намерят сили и метод да стартират договаряния

 

- Проф. Луджев, на какво сме очевидци в политическия ни пейзаж - спектакъл ли ни разиграват партиите или са просто безсилни да създадат повече?

- Идва ми на мозъка чудесната пиеса „ Суматоха “ на магьосника на словото Йордан Радичков, чието творчество отбелязва и Пловдив този януари. Та в пиесата тичат всякакви хора из гората и мамят прасето на единия, само че то не се хваща. Та и в този момент тичат всякакви хора из парламентарните коридори и мамят властта. Но не им се получава. Та това следим - блъсканица.

И друго забавно откриваме при Радичков в „ Неосветените дворове “ - разказва два мощни сибирски коня, които се бият. Ако се сбият в нашата Дунавска низина, тя ще потъне! Добре че нашите кончета са дребни, за нищо не стават, единствено дето се хапят, споделя създателят.

Ако прехвърлим нещата - целият проблем е в дребните фигурки, които са напъплили по политическата ни снага.

- Мисия невъзможна ли е съставянето на кабинет с трети мандат?

- Не е задача невъзможна, а единствената опция сега - основаване на експертен кабинет, основан на стратегия, която да следва линиите на програмната декларация, показана от " Продължаваме промяната " и " Демократична България ". Това е посоката на възобновяване на демократичния развой у нас, на разкъсване с предходния модел.

Всички не помниха, че главният напор на неотдавнашните митинги беше ориентиран към приключването с предходния клиентелистко-мафиотски метод за ръководство на България.

Има обаче доста „ в случай че “. Преди всичко дали ГЕРБ, изключително техният водач Борисов, ще проумеят, че поддръжката на такава декларация, на подобен кабинет е единственият метод още веднъж да се легитимират и да вземат участие в политическия живот. Както направиха Българска социалистическа партия, подкрепяйки държавно управление на Димитър Попов.

Тук има огромно „ само че “, обвързвано още веднъж с фигурките и фигурите в политиката. Трудно човек може да си показа, че Борисов с неговия егоизъм и профанизъм може да проумее нещо сходно. А и мъчно може да бъде съпоставен с огромни политически фигури, каквито бяха Александър Лилов, Андрей Луканов - хора с необятна политическа и професионална просвета. Това е огромният проблем сега.

Най-доброто, което Борисов може да направи, е да се отдръпна настрани, партията му да поддържа държавно управление с реформаторска стратегия и по този начин да легитимират в действителност и бъдещото си присъединяване в политическия живот.    

Пак опираме до това до каква степен тия политически фигури са подготвени за сходен ход. Донякъде този въпрос стои и пред Българска социалистическа партия, по-специално пред водача Корнелия Нинова. Тя май си фантазира, че социалистите към този момент са се върнали в политиката, че хората са позабравили приноса им към днешната обстановка с присъединяване им в Тройната коалиция, а и преди този момент. Но хората не са не запомнили това.

- Колко е решаваща фигурата на премиера?

- Много значимо ще е кого ще посочат за министър председател. Фигурата не трябва да е политическа. Например Христо Иванов има положителни качества, само че не става за министър председател, няма мащаб и управническа мощност за този пост.

Акад. Николай Денков беше добър избор за министър председател на Политическа партия. А формулата, която той предложи, едно към едно копира формулата, по която направихме съдружното държавно управление на Димитър Попов.

Но предвид на огромните задания, които стоят пред България - влизане в еврозоната, Плана за възобновяване, потребността от рационализация, министър председателят би трябвало да е с потенциала на Кристалина Георгиева да вземем за пример. Такъв би трябвало да бъде, а нямаме толкоз доста сходни фигури.

- Може ли президентът Радев да подкрепи съставянето на толкоз нужния на страната постоянен кабинет, както доктор Желев при започване на 1990-те?

- Това е отново част от ребуса, за който приказвам. Трудно ми е да сравня президента Радев с доктор Желев. Това се видя още когато господин Радев прояви голямо политическо късогледство, даже нарцисизъм, като потегли да торпилира и на практика стана един от главните фактори за пропадането на постоянния кабинет на Политическа партия и коалиция.

Президентът даже насърчи разпада на ръководството. Не проумя, че при всичките им дефекти Политическа партия, Демократична България и сътрудниците им - изобщо този кабинет, няма опция от позиция на това страната ни да се върне към естествен либерален развой. Естествено, това няма да стане изведнъж, само че би трябвало да се върви натам. 

С всички дефекти хората от последния постоянен кабинет най-малко не са свързани със старите мафиотски структури, със старите подмолни игри. И може би малко по малко щяха да вървят в вярната посока.

Докато президентът Радев не направи нищо в тази тенденция, доктор Желев преди време се срещна с всички партии в Съюз на демократичните сили, тъй като там имаше съперници на съдружното държавно управление. Срещна се и с Българска социалистическа партия, и с Български земеделски народен съюз. Насърчи МВФ и американския дипломат да влияят  върху партиите. Той свърши голяма работа, с цел да стане съдружното държавно управление на Димитър Попов, тъй като разбираше, че няма различен излаз. Беше мъчно. Фактически Българска социалистическа партия, която беше спечелила с 50 плюс 1 изборите за Велико национално заседание, имаше цялостно болшинство, само че се оказа, че това не е задоволително да се легитимира. Тогава водачите на Българска социалистическа партия схванаха, че единственият метод е да поддържат експертно държавно управление, което на практика осъществяваше реформаторската  програма на Съюз на демократичните сили.  Ето напълно друга обстановка - тук не виждам нищо сходно.

- На кой ще избра да връчи мандат, съгласно Вас?

- Президентът няма кой знае какъв избор - би трябвало да избере сред Демократична България и " Български напредък ". Демократична България имат някои преимущества, защото имат остарели връзки и канали с ГЕРБ, там има куп ренегати от " Демократична България ". Но въпреки това, Демократична България са част от спора, те са едни от най-яростните съперници на режима на Борисов и на ръководството на ГЕРБ.

Като че ли Янев и партията му са по-благоприятният вид. Но при всички случаи и Демократична България, и Янев вероятно ще употребяват формула за кабинет, сходна на тази на Политическа партия. 

- Кое е по-вероятно? Избори през март?

- Засега изборите са по-вероятни, само че това, което може да спре политиците, е страхът. Всички социологически проучвания демонстрират, че картината в Народното събрание след едни пролетни избори ще е същата, дори по-лоша.

Най-лошото обаче е, в случай че възникне опасност за легитимността на ръководството, защото броят на гласувалите може да падне под 30 %. 

Партиите схващат това. А постоянно в нашата политическа несръчност се работи според поговорката: Страх лозе пази. Може това да стане главен фактор за образуване на постоянен кабинет. Има сходни подмятания в последните изказвания на Борисов с подготвеност за поддръжка. Това демонстрира, че политиците стартират да проумяват, че няма различен добър излаз от обстановката.

- Докога ще се въртим в изборна серпантина? Могат ли локалните избори да я скъсат?

- При локалните избори гласуването зависи от други фактори. Ако не се сформира държавно управление, отидем на нови избори и стигнем още веднъж до задънена улица, което е най-вероятно, може на локалните избори да се прояви отрицателен избор по отношение на партиите.

Ако се сформира програмен кабинет, евентуално локалните избори ще повторят резултатите от парламентарните. Но е доста значимо на локалните избори ГЕРБ да изгубят своето преобладаващо наличие, те в този момент имат доста мощно наличие в локалната власт, която е една от главните опори на тяхната партия. Очаква се пробив в регионалните градове - както демонстрират данните, ГЕРБ евентуално ще изгубят в София, евентуално и в Пловдив.

- В предишното ли останаха водачите визионери?

- Лидерите са главен фактор във всяка страна, демонстрират зрелостта на нацията. През 1997 година в отчета си за промените в Източна Европа Световната банка изтъква  като съществена причина за разликите в развиването и промените в обособените страни различията в потенциала на националните водачи.

При обикновено съпоставяне сред персоналния състав на сегашните парламенти с този на Великото национално заседание, идващите Народно събрание - разликата е голяма. В държавното управление на Димитър Попов влезе най-хубавото, което можа да извлече България от своите млади икономисти, адвокати, лекари. Неслучайно промените през 1991 година ще останат може би най-хубавите, които са провеждани у нас.

Реформаторският развой и процесът на рационализация, който следва пред нас, е интелектуален развой,  споделя огромният икономист Джефри Сакс. Реформи се вършат от хора с потенциал, каквито не виждаме доста. А  политически водач визионер май не мога да посоча нито един сега.    

Проблемът с водачеството е голям и в Европейски Съюз. Никога Еврокомисията не е имала по-слабо управление. Спомням си ръководителя Жак Делор - икономист, публицист, като го сравня със сегашната председателка на Европейска комисия, ми се плаче.

- Като участник и анализатор на прословутия ни либерален преход имате ли пояснение за какво той стана толкоз недъгав?

- Написал съм две книги за прехода, в този момент излиза новата ми книга. В тях съм посочил по какъв начин за жалост у нас последователно се деформираха процесите на политическо ръководство. Причината е в това, че още през 1990-те политиците с управнически качества, с новаторски благоприятни условия бяха изхвърлени и от дясно, и от ляво, и от Съюз на демократичните сили, и от Българска социалистическа партия.

Постепенно партиите се трансфораха в типични балкански клиентелистки обединения, които се отдадоха на играта " Пари против власт ". Тази партизанско-лобистка структура даде благоприятни условия във властта да се издигат от ден на ден приспособленци, лакоми за власт и пари. Това трансформира ръководството в средство за трупане на благосъстояния и привилегии.

Това е повода да имаме уродлива народна власт, пазарна стопанска система, да нямаме правова страна.

- Има ли светлинка в политическия тунел?

- Имаше светлинка с идването на нова категория хора, с Политическа партия, Демократична България, даже с Има Такъв Народ, които вкараха свестни хора в Народно събрание. Трябва да се усъвършенства качеството на управленците, би трябвало да се появят хора, поставящи публичните над персоналните ползи.

Новата група в ръководството беше единствената криволичеща трънлива пътечка, която можеше да ни върне към естествения либерален развой. Все още мъждука светлинка. Промяната обаче ще отнеме много време. Това е и генерационен развой, първо би трябвало да се върнем към естествена демократична селекция, с асортимент на фрагменти съгласно качествата им. Това обаче ще отнеме най-малко два Народното събрание време, с цел да се пречисти политическата класа от службогонци и клептомани, които изпълниха властта. Нужни са мощни водачи, а ги няма.

- Кризите са доста и в интернационален проект. Има ли късмет войната в Украйна да свърши тази година?

- И светът е в рецесия. Надявам се нещастието в Украйна  да тръгне към позволение. Това не е война сред Русия и Украйна, а е конфликт сред Русия и Съединени американски щати, сред Русия и така наречен групов Запад. Но вече и двете страни схващат, че борбата няма вероятности, единствено ще утежни ситуацията в света и изключително в Европа.

Путин и съветското управление се отхвърлиха от политиката на Горбачов и Елцин, огласена по време на Перестройката. През 1988 година Горбачов разгласи, че Съюз на съветските социалистически републики се отхвърля от потреблението на мощ при уреждането на външнополитически проблеми. Това беше контрактувано с президента Буш в Малта. Въпреки обещанията американците потеглиха  на Изток. След 2014 година възприеха политика на разрушение на мостовете, по думите на анализатора Хенри Кисинджър. Не си даваха сметка, че властнически водачи като Путин не могат да бъдат притискани в ъгъла, без да реагират остро, даже шизофренично.

Но към този момент и в Съединени американски щати се чуват повече гласове против политиката на борба, за връщане към договарянията и съдействието. Мисля, че и Путин е осъзнал, че нахлуването в Украйна докара до стратегически неуспех, изолираност на Русия, милитаризация на Украйна. Мисля, че двете страни ще намерят сили и метод да стартират договаряния. Друго решение няма.

Възмутен съм и от наши кресльовци, които дрънкат оръжие, приканват Украйна да победи, Русия да бъде унищожена. Нищо не може да оправдае загиването на хиляди хора.

Тук не би трябвало да се приказва за спечелили, а за намиране на спокойно решение. Мисля, че до края на годината то ще се откри.

 

Д-р Димитър Луджев е професор по история и политик. Един от създателите на българската съпротива в края на 80-те години на предишния век. Участва в Кръглата маса през 1990 година от страната на Съюз на демократичните сили и управлява контактната група за договаряния с Българска социалистическа партия.

Депутат във Велико народно събрание и в парламентите до 2001 година Вицепремиер от Съюз на демократичните сили в държавното управление на Димитър Попов (1990-1991). Военен министър в държавното управление на Филип Димитров (1991-1992).

 Автор на книгите “Революцията в България 1989-1991 ”. „ Преходно време. Личности, хрумвания, събития “, Преди дни излезе от щемпел книгата му " Революцията в България 1989-1999. В Пантеона на времето ".