„МОЛ“ и „СОКАР“ са основните претенденти за купувачи на „Лукойл“
Най-добрият вид за всички е западен вложител, само че подобен към този момент няма, съобщи енергийният специалист Цветомир Николов
Унгарската компания " МОЛ " и азербайджанската държавна компания " СОКАР " са главните кандидати за придобиването на активите на " Лукойл " в България. Това съобщи енергийният специалист от Центъра за проучване на демокрацията Цветомир Николов в предаването " РеВизия " по NOVA NEWS.
Николов разяснява новия кръг на западни наказания против съветския петролен бранш, настойчивото очакване за продажба на българската дивизия на " Лукойл " и новите ремонти в Закона за вложенията, които дават пълномощия на ДАНС да утвърди възможна договорка.
Интерес от Азербайджан
По думите на Николов азерската компания " СОКАР " има интерес към рафинерията в Бургас като част от тактика за разширение на своите пазари. " Интересът на фирмите от Централна Азия е значителен, тъй като има интерес да затвори кръга. Генерално концепцията на 'СОКАР' е да заобиколи и да сътвори мост оттатък съветската инфраструктура и да обезпечава нови пазари за себе си ", изясни специалистът.
Унгарска диря
Унгарската " МОЛ " от дълго време се спряга за вероятен покупател, само че все още няма публично удостоверение. Компанията демонстрира интерес и към сръбската държавна компания " НИШ ", която е под американски наказания поради мажоритарния дял на съветския газов колос " Газпром " в нея.
Ролята на страната
" Държавата от дълго време трябваше да окаже действен надзор над 'Лукойл', както беше в Италия да вземем за пример. Европейска комисия разрешава такива благоприятни условия, има такива принадлежности. Това не е национализация, не се трансформира собствеността на компанията, просто страната подсигурява плавния преход сред новия и остарелия притежател. Държавата има подготвеност да направи същото в този момент, в случай че изиска ", акцентира Николов.
Правомощията на ДАНС
Относно последните законови промени, даващи изключителни пълномощия на ДАНС при продажба на стратегически обекти, специалистът разяснява: " Какво прави новият закон? Държавата ще направи инспекция на новия покупател, само че това важеше и при предходния режим. Тук се има друго поради - в този момент ДАНС ще верифицира политическото решение, ще имаме институция, която ще въздейства на политическото решение. Идеята на закона е значима, тъй като по този начин страната има право да насочи инвестицията, може да насочи 'Лукойл' към съответен покупател ".
В последна сметка решението за продажба е на самата компания, която има самостоятелно право да реши на кого да продаде активите си. Държавата обаче би трябвало да утвърди купувача, защото става дума за дружество със значение за националната сигурност.
Глобалният подтекст
Само преди седмица стана ясно, че Англия глоби " Лукойл ", обособени лица и над 40 кораба, които доставят нефт от Русия на трети страни.
" Преди политиката на наказания беше да се ударят обособени лица, които оказват помощ на политиката на Владимир Путин. Това сътвори малка врата в режима, тъй като тези олигарси дават част от акциите на подставени лица, отдръпват се от оперативното управление и компанията продължава да си действа. Това е казусът с 'Лукойл', който до момента не беше глобена компания. Беше глобен Вагит Алекперов, а той съобщи компанията на свързани лица и си продължи да работи ", изясни Николов.
Експертът акцентира, че страните от Европейски Съюз съвсем не купуват непосредствено съветско гориво, само че го вършат през медиатори. " Унгария, Словакия и Сърбия не престават да купуват съветско гориво. Мнозинството от Европейски Съюз обаче към този момент не купува непосредствено от Русия. Проблемът е на друго място - глобите във връзка с петрола от Русия основават ограничавания за стигането му до Европейски Съюз, по тази причина рафинерии от трети страни подписват контракти за доставка от Русия с огромна отстъпка, преработват го и го внасят в Европейски Съюз и други страни ", заключи енергийният специалист.
Унгарската компания " МОЛ " и азербайджанската държавна компания " СОКАР " са главните кандидати за придобиването на активите на " Лукойл " в България. Това съобщи енергийният специалист от Центъра за проучване на демокрацията Цветомир Николов в предаването " РеВизия " по NOVA NEWS.
Николов разяснява новия кръг на западни наказания против съветския петролен бранш, настойчивото очакване за продажба на българската дивизия на " Лукойл " и новите ремонти в Закона за вложенията, които дават пълномощия на ДАНС да утвърди възможна договорка.
Интерес от Азербайджан
По думите на Николов азерската компания " СОКАР " има интерес към рафинерията в Бургас като част от тактика за разширение на своите пазари. " Интересът на фирмите от Централна Азия е значителен, тъй като има интерес да затвори кръга. Генерално концепцията на 'СОКАР' е да заобиколи и да сътвори мост оттатък съветската инфраструктура и да обезпечава нови пазари за себе си ", изясни специалистът.
Унгарска диря
Унгарската " МОЛ " от дълго време се спряга за вероятен покупател, само че все още няма публично удостоверение. Компанията демонстрира интерес и към сръбската държавна компания " НИШ ", която е под американски наказания поради мажоритарния дял на съветския газов колос " Газпром " в нея.
Ролята на страната
" Държавата от дълго време трябваше да окаже действен надзор над 'Лукойл', както беше в Италия да вземем за пример. Европейска комисия разрешава такива благоприятни условия, има такива принадлежности. Това не е национализация, не се трансформира собствеността на компанията, просто страната подсигурява плавния преход сред новия и остарелия притежател. Държавата има подготвеност да направи същото в този момент, в случай че изиска ", акцентира Николов.
Правомощията на ДАНС
Относно последните законови промени, даващи изключителни пълномощия на ДАНС при продажба на стратегически обекти, специалистът разяснява: " Какво прави новият закон? Държавата ще направи инспекция на новия покупател, само че това важеше и при предходния режим. Тук се има друго поради - в този момент ДАНС ще верифицира политическото решение, ще имаме институция, която ще въздейства на политическото решение. Идеята на закона е значима, тъй като по този начин страната има право да насочи инвестицията, може да насочи 'Лукойл' към съответен покупател ".
В последна сметка решението за продажба е на самата компания, която има самостоятелно право да реши на кого да продаде активите си. Държавата обаче би трябвало да утвърди купувача, защото става дума за дружество със значение за националната сигурност.
Глобалният подтекст
Само преди седмица стана ясно, че Англия глоби " Лукойл ", обособени лица и над 40 кораба, които доставят нефт от Русия на трети страни.
" Преди политиката на наказания беше да се ударят обособени лица, които оказват помощ на политиката на Владимир Путин. Това сътвори малка врата в режима, тъй като тези олигарси дават част от акциите на подставени лица, отдръпват се от оперативното управление и компанията продължава да си действа. Това е казусът с 'Лукойл', който до момента не беше глобена компания. Беше глобен Вагит Алекперов, а той съобщи компанията на свързани лица и си продължи да работи ", изясни Николов.
Експертът акцентира, че страните от Европейски Съюз съвсем не купуват непосредствено съветско гориво, само че го вършат през медиатори. " Унгария, Словакия и Сърбия не престават да купуват съветско гориво. Мнозинството от Европейски Съюз обаче към този момент не купува непосредствено от Русия. Проблемът е на друго място - глобите във връзка с петрола от Русия основават ограничавания за стигането му до Европейски Съюз, по тази причина рафинерии от трети страни подписват контракти за доставка от Русия с огромна отстъпка, преработват го и го внасят в Европейски Съюз и други страни ", заключи енергийният специалист.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ