Григор Димитров обяви голямата си цел и отсече: Не съм в края на кариерата си!
Най-добрият български тенисист даде любопитно изявление пред Ализе Лим за рубриката " Major Talk ", в което описа забавни мемоари от детството си и разкри по кое време за първи път е схванал, че желае да бъде професионален състезател.
Гришо приказва още и за фамозните съпоставения с Роджър Федерер, уточни какви са бъдещите му цели в и съобщи, че не усеща, че се намира в края на кариерата си, макар че към този момент е на 30 години:
– Григор, ти си измежду топ играчите от доста време, само че все пак имам възприятието, че хората към момента не те познават чак толкоз добре. Нека да стартираме от началото – разкажи ми за детството си. Помниш ли по какъв начин стартира да играеш тенис?
– Мисля, че бях на три години. Бях доста непослушно дете. Помня, че майка ми ме заведе на корта и ми даде ракета и топка, с цел да се занимавам с нещо, до момента в който татко ми дава уроци. Там имаше една огромна зелена стена и започнах да блъскам против нея. Така и не съумях да победя стената и това в действителност ме ядосваше. Това е един от първите ми детски мемоари. Заслугата да стартира да играя тенис е на родителите ми.
– А по-късно татко ти стана твой треньор?
– Да, последователно. В началото никой от нас не предполагаше, че ще посветя живота си на това. Просто тенисът беше моята пристрастеност и не се интересувах от нищо друго. В началото просто се любувах на играта и това беше всичко. После обаче, лека-полека, татко ми видя, че имам гений, и започнах да извозвам от ден на ден време на кортовете. Веднъж родителите ми ме не помниха при онази стена и аз стоях там и удрях през целия ден. Просто са се прибрали у дома и едвам тогава са забелязали, че ме няма.
– Кога започнахте да обсъждате опцията да станеш професионален тенисист?
– На един шампионат в Градинян, Франция, когато бях на 11 години. Спечелих шампионата и когато се прибрах, просто седях и гледах трофея. Не можех да се нагледам на надписа „ Singles Champion “ и си споделих, че желая да се занимавам с това през остатъка от живота си. Изчаках родителите ми да се приберат, защото бяха на работа в оня ден, и споделих на татко си „ Това е, което желая да върша. “ Той просто сподели „ Добре “ и това беше. Дори не водихме диалог. Това беше първият път, в който бях изцяло сигурен, че желая да се занимавам професионално с тенис.
– За да се изкачваш в йерархията на тениса се изискват доста пари, а ти си израснал в нормално семейство. Как съумя да се оправиш с това?
– Семейството ми е доста сплотено и това постоянно ни е пособие. Баба ми и дядо ми също помагаха. Понякога даваха цялата си пенсия, с цел да мога да си купя самолетен билет или да си платя таксата за шампионат. Това бяха първите пъти, в които пътувах със аероплан. Беше доста мъчно. Трябваше непрекъснато да намираме нови способи и даже през днешния ден не знам по какъв начин сме съумели в някои случаи. Родителите ми работеха доста. Никога не съм изпитвал потребността да пребивавам в разкош – беше ми задоволително просто да се оправям. Нещата, които ме крепяха, бяха вярата в личните ми благоприятни условия, както и любовта към фамилията ми. Това ми оказа помощ да осъзная, че не е нужно да имаш чак толкоз доста, с цел да бъдеш благополучен. Опитвах се да се възползвам оптимално от всичко, което имам, и с времето поставях все по-високи условия пред себе си.
– Баща ти е индивидът, от който си усвоил техниката си. В предходния ни диалог ми сподели, че сходствата сред твоята игра и тази на Роджър Федерер са съвпадане. Кога осъзна, че те съществуват?
– Един от първите удари, на който татко ми ме научи, беше слайс бекхендът. Роджър към този момент играеше по това време, само че към момента не беше такава огромна звезда. След това, когато бях на 16 или 17 години, трябваше да трансформира метода, по който извършвам сервис. Тогава бях кокалест и имах проблеми с координацията на корта. Всеки път, когато сервирах, краката ми бяха един до различен и трябваше да върша стъпка напред. С времето обаче разбрах, че това не е добре за мен, защото нарушаваше салдото ми и цялото придвижване въобще не беше както би трябвало. Така че трансформирах метода, по който сервирах, и той напълно инцидентно се оказа подобен на този на Роджър. Човекът, който ме тренираше по това време, беше огромен почитател на Федерер и мисля, че там се корени всичко. Продължих да поднасям по този метод и се усещах все по-добре. Така започнаха сравненията, а по-късно пристигнаха и останалите неща – тоалетите, ракетите и така нататък Това също бяха съвпадения, само че в един миг взех решение да ги приема.
– Знам, че не харесваш прякора „ Бейби Роджър “, само че по какъв тъкмо метод ти оказа помощ и навреди той?
– В началото доста го харесвах, защото явно оценяваха гения ми. После обаче си споделих: „ Стига, това към този момент остаря “. Да, сред нас има сходства, само че като цяло стиловете ни са доста разнообразни. В началото ми беше прелестно, само че по-късно започнах да се нервирам, тъй като това към този момент не беше значимо за мен. Мислех, че с годините съм посочил, че съм доста по-различен вид състезател. Точно по тази причина съм доста благополучен, че този прякор последователно изчезна.
– Федерер давал ли ти е някакви препоръки?
– Да, няколко пъти. Най-хубавото известие, което получих от него, беше след мача ми против Надал на Australian Open. Няма да кажа какво ми написа, само че към момента вардя това известие и от време на време го прелиствам.
– На кои играчи се възхищаваше като дете?
– По това време по българската телевизия не даваха доста тенис. Излъчваха единствено шампионатите от Големия шлем. В началото гледах всички мачове на Пийт Сампрас и Андре Агаси, най-много на Уимбълдън. Едва години по-късно започнахме да купуваме DVD-та на други играчи и шампионати. Когато бях на 16 или 17 години получих покана за юношеския шампионат в Куинс. Там имахме опция да упражняваме с някои от играчите в тура и за пръв път видях онлайн Анди Родик, Марат Сафин, както и Рафа Надал в ранните му години. Това беше доста потребен опит, защото можех да видя от близко по какъв начин упражняват играчите от този сан. Това ме стимулира и ми оказа помощ доста, защото тогава България нямаше тенисист на международно равнище и нямаше от кого да желая съвет. Помня, че на оня шампионат трябваше да пипвам метрото в 05:00 ч. и да променям три линии, с цел да стигна до кортовете и да упражнявам с някои от тези играчи в 09:15. Дори в този момент, когато приказвам за тези моменти, усещам онази пристрастеност и се стимулирам по същия метод, по който се мотивирах и тогава. Това беше моментът, в който започнах да се любувам на всеки аспект от живота на тенисистите.
– Кой беше първият спорт, който опита?
– Волейбол, защото майка ми е някогашна волейболистка. Обичам и футбола. Като дете спортът беше моят метод да избягам от действителността. Опитал съм съвсем всичко.
– Първият ти мач?
– Не съм сигурен дали това беше първият или вторият ми мач, само че помня, че беше в родния ми град и ме разгромиха. Тогава за пръв път плаках след мач.
– Кой беше първият ти шампионат от Големия шлем?
– Уимбълдън през 2009 година В миналата година завоювах купата при юношите и получих „ уайлд кард “ за главната скица.
– Кой беше първият ти кумир? Джони Деп?
– Да, тъкмо щях да кажа, че най-вероятно е бил някой артист. Бих желал Джони Деп да ме изиграе в биографичния ми филм.
– Спомняш ли си по какъв начин счупи ракета за пръв път?
– Беше изцяло инцидентно. Ударих един дирек до корта и ракетата се счупи. Крих я от татко ми в продължение на седмица и след това му я демонстрирах, а той сподели: „ О, счупил си я “. Казах, му че е станало инцидентно, само че той не ми повярва. Дори когато в действителност беше инцидентно, той в никакъв случай не ми вярваше.
– Когато победи Медведев в Индиън Уелс, той сподели, че още веднъж си възвърнал топ равнището си. Така ли се усещаше в действителност?
– Бих желал да кажа „ да “, само че би трябвало да печеля още няколко мача, с цел да потвърдя това. Беше минало доста време от последния път, в който съумях да печеля няколо тежки мача един след различен. Изведнъж още веднъж се усещах добре физически и това ми даде опция да упражнявам повече и по-интензивно и да се съсредоточа върху дребните елементи. Това ми оказа помощ в последните месеци от годината. Срещу Медведев изоставах със сет и два пробива, нещата несъмнено не се развиваха добре за мен. Въпреки това обаче бях квалифициран душевен и съумях да намеря спокойситвето, което се изисква в сходни моменти. Не бих споделил, че съм възвърнал най-хубавото си равнище, само че несъмнено играя и се усещам по-добре и съм по-постоянен. Когато съчетая всички тези неща – кой знае? Може би след два-три месеца ще играя още по-добре. Целта ми е да се върна в Топ 10 и не преставам да я преследвам.
– Говорейки за цели: коя е най-голямата, която си сложил пред себе си?
– С годините се променяше. Сега най-голямата цел е купа от Големия шлем, несъмнено. Преди беше да стигна до избрана част на ранглистата или да печеля съответен шампионат. С годините обаче това се трансформира. Когато си бил толкоз покрай купа от Големия шлем и не си съумял, това постоянно те преследва след това. Разбира се, давам всичко от себе си във всеки шампионат, в който играя, само че резултатите от Големия шлем значително са методът, по който се определяш като състезател. Никога не съм желал да виждам на тях по този метод, защото това е доста недопечен метод, по който да третираш себе си, само че в това време това е едно от нешата, които ме стимулират най-вече.
– Вече си на 30 години. Мислиш ли, че най-хубавото към момента следва?
– Нямам възприятието, че съм в края на кариерата си, тъй като знам, че тялото ми е най-ценното нешо, с което разполагам. Знам, че в случай че остана здрав, в случай че се опазя от съществени травми, съумявам да се движа добре по корта и да върша нещата, на които съм кадърен – не виждам проблем да не преставам да играя. Кой знае какво ще се случи след година или две? Ако съумявам да се представям мощно и да съм в положително положение както физически, по този начин и душевен, тогава да – бих споделил, че най-хубавото в действителност следва.
Гришо приказва още и за фамозните съпоставения с Роджър Федерер, уточни какви са бъдещите му цели в и съобщи, че не усеща, че се намира в края на кариерата си, макар че към този момент е на 30 години:
– Григор, ти си измежду топ играчите от доста време, само че все пак имам възприятието, че хората към момента не те познават чак толкоз добре. Нека да стартираме от началото – разкажи ми за детството си. Помниш ли по какъв начин стартира да играеш тенис?
– Мисля, че бях на три години. Бях доста непослушно дете. Помня, че майка ми ме заведе на корта и ми даде ракета и топка, с цел да се занимавам с нещо, до момента в който татко ми дава уроци. Там имаше една огромна зелена стена и започнах да блъскам против нея. Така и не съумях да победя стената и това в действителност ме ядосваше. Това е един от първите ми детски мемоари. Заслугата да стартира да играя тенис е на родителите ми.
– А по-късно татко ти стана твой треньор?
– Да, последователно. В началото никой от нас не предполагаше, че ще посветя живота си на това. Просто тенисът беше моята пристрастеност и не се интересувах от нищо друго. В началото просто се любувах на играта и това беше всичко. После обаче, лека-полека, татко ми видя, че имам гений, и започнах да извозвам от ден на ден време на кортовете. Веднъж родителите ми ме не помниха при онази стена и аз стоях там и удрях през целия ден. Просто са се прибрали у дома и едвам тогава са забелязали, че ме няма.
– Кога започнахте да обсъждате опцията да станеш професионален тенисист?
– На един шампионат в Градинян, Франция, когато бях на 11 години. Спечелих шампионата и когато се прибрах, просто седях и гледах трофея. Не можех да се нагледам на надписа „ Singles Champion “ и си споделих, че желая да се занимавам с това през остатъка от живота си. Изчаках родителите ми да се приберат, защото бяха на работа в оня ден, и споделих на татко си „ Това е, което желая да върша. “ Той просто сподели „ Добре “ и това беше. Дори не водихме диалог. Това беше първият път, в който бях изцяло сигурен, че желая да се занимавам професионално с тенис.
– За да се изкачваш в йерархията на тениса се изискват доста пари, а ти си израснал в нормално семейство. Как съумя да се оправиш с това?
– Семейството ми е доста сплотено и това постоянно ни е пособие. Баба ми и дядо ми също помагаха. Понякога даваха цялата си пенсия, с цел да мога да си купя самолетен билет или да си платя таксата за шампионат. Това бяха първите пъти, в които пътувах със аероплан. Беше доста мъчно. Трябваше непрекъснато да намираме нови способи и даже през днешния ден не знам по какъв начин сме съумели в някои случаи. Родителите ми работеха доста. Никога не съм изпитвал потребността да пребивавам в разкош – беше ми задоволително просто да се оправям. Нещата, които ме крепяха, бяха вярата в личните ми благоприятни условия, както и любовта към фамилията ми. Това ми оказа помощ да осъзная, че не е нужно да имаш чак толкоз доста, с цел да бъдеш благополучен. Опитвах се да се възползвам оптимално от всичко, което имам, и с времето поставях все по-високи условия пред себе си.
– Баща ти е индивидът, от който си усвоил техниката си. В предходния ни диалог ми сподели, че сходствата сред твоята игра и тази на Роджър Федерер са съвпадане. Кога осъзна, че те съществуват?
– Един от първите удари, на който татко ми ме научи, беше слайс бекхендът. Роджър към този момент играеше по това време, само че към момента не беше такава огромна звезда. След това, когато бях на 16 или 17 години, трябваше да трансформира метода, по който извършвам сервис. Тогава бях кокалест и имах проблеми с координацията на корта. Всеки път, когато сервирах, краката ми бяха един до различен и трябваше да върша стъпка напред. С времето обаче разбрах, че това не е добре за мен, защото нарушаваше салдото ми и цялото придвижване въобще не беше както би трябвало. Така че трансформирах метода, по който сервирах, и той напълно инцидентно се оказа подобен на този на Роджър. Човекът, който ме тренираше по това време, беше огромен почитател на Федерер и мисля, че там се корени всичко. Продължих да поднасям по този метод и се усещах все по-добре. Така започнаха сравненията, а по-късно пристигнаха и останалите неща – тоалетите, ракетите и така нататък Това също бяха съвпадения, само че в един миг взех решение да ги приема.
– Знам, че не харесваш прякора „ Бейби Роджър “, само че по какъв тъкмо метод ти оказа помощ и навреди той?
– В началото доста го харесвах, защото явно оценяваха гения ми. После обаче си споделих: „ Стига, това към този момент остаря “. Да, сред нас има сходства, само че като цяло стиловете ни са доста разнообразни. В началото ми беше прелестно, само че по-късно започнах да се нервирам, тъй като това към този момент не беше значимо за мен. Мислех, че с годините съм посочил, че съм доста по-различен вид състезател. Точно по тази причина съм доста благополучен, че този прякор последователно изчезна.
– Федерер давал ли ти е някакви препоръки?
– Да, няколко пъти. Най-хубавото известие, което получих от него, беше след мача ми против Надал на Australian Open. Няма да кажа какво ми написа, само че към момента вардя това известие и от време на време го прелиствам.
– На кои играчи се възхищаваше като дете?
– По това време по българската телевизия не даваха доста тенис. Излъчваха единствено шампионатите от Големия шлем. В началото гледах всички мачове на Пийт Сампрас и Андре Агаси, най-много на Уимбълдън. Едва години по-късно започнахме да купуваме DVD-та на други играчи и шампионати. Когато бях на 16 или 17 години получих покана за юношеския шампионат в Куинс. Там имахме опция да упражняваме с някои от играчите в тура и за пръв път видях онлайн Анди Родик, Марат Сафин, както и Рафа Надал в ранните му години. Това беше доста потребен опит, защото можех да видя от близко по какъв начин упражняват играчите от този сан. Това ме стимулира и ми оказа помощ доста, защото тогава България нямаше тенисист на международно равнище и нямаше от кого да желая съвет. Помня, че на оня шампионат трябваше да пипвам метрото в 05:00 ч. и да променям три линии, с цел да стигна до кортовете и да упражнявам с някои от тези играчи в 09:15. Дори в този момент, когато приказвам за тези моменти, усещам онази пристрастеност и се стимулирам по същия метод, по който се мотивирах и тогава. Това беше моментът, в който започнах да се любувам на всеки аспект от живота на тенисистите.
– Кой беше първият спорт, който опита?
– Волейбол, защото майка ми е някогашна волейболистка. Обичам и футбола. Като дете спортът беше моят метод да избягам от действителността. Опитал съм съвсем всичко.
– Първият ти мач?
– Не съм сигурен дали това беше първият или вторият ми мач, само че помня, че беше в родния ми град и ме разгромиха. Тогава за пръв път плаках след мач.
– Кой беше първият ти шампионат от Големия шлем?
– Уимбълдън през 2009 година В миналата година завоювах купата при юношите и получих „ уайлд кард “ за главната скица.
– Кой беше първият ти кумир? Джони Деп?
– Да, тъкмо щях да кажа, че най-вероятно е бил някой артист. Бих желал Джони Деп да ме изиграе в биографичния ми филм.
– Спомняш ли си по какъв начин счупи ракета за пръв път?
– Беше изцяло инцидентно. Ударих един дирек до корта и ракетата се счупи. Крих я от татко ми в продължение на седмица и след това му я демонстрирах, а той сподели: „ О, счупил си я “. Казах, му че е станало инцидентно, само че той не ми повярва. Дори когато в действителност беше инцидентно, той в никакъв случай не ми вярваше.
– Когато победи Медведев в Индиън Уелс, той сподели, че още веднъж си възвърнал топ равнището си. Така ли се усещаше в действителност?
– Бих желал да кажа „ да “, само че би трябвало да печеля още няколко мача, с цел да потвърдя това. Беше минало доста време от последния път, в който съумях да печеля няколо тежки мача един след различен. Изведнъж още веднъж се усещах добре физически и това ми даде опция да упражнявам повече и по-интензивно и да се съсредоточа върху дребните елементи. Това ми оказа помощ в последните месеци от годината. Срещу Медведев изоставах със сет и два пробива, нещата несъмнено не се развиваха добре за мен. Въпреки това обаче бях квалифициран душевен и съумях да намеря спокойситвето, което се изисква в сходни моменти. Не бих споделил, че съм възвърнал най-хубавото си равнище, само че несъмнено играя и се усещам по-добре и съм по-постоянен. Когато съчетая всички тези неща – кой знае? Може би след два-три месеца ще играя още по-добре. Целта ми е да се върна в Топ 10 и не преставам да я преследвам.
– Говорейки за цели: коя е най-голямата, която си сложил пред себе си?
– С годините се променяше. Сега най-голямата цел е купа от Големия шлем, несъмнено. Преди беше да стигна до избрана част на ранглистата или да печеля съответен шампионат. С годините обаче това се трансформира. Когато си бил толкоз покрай купа от Големия шлем и не си съумял, това постоянно те преследва след това. Разбира се, давам всичко от себе си във всеки шампионат, в който играя, само че резултатите от Големия шлем значително са методът, по който се определяш като състезател. Никога не съм желал да виждам на тях по този метод, защото това е доста недопечен метод, по който да третираш себе си, само че в това време това е едно от нешата, които ме стимулират най-вече.
– Вече си на 30 години. Мислиш ли, че най-хубавото към момента следва?
– Нямам възприятието, че съм в края на кариерата си, тъй като знам, че тялото ми е най-ценното нешо, с което разполагам. Знам, че в случай че остана здрав, в случай че се опазя от съществени травми, съумявам да се движа добре по корта и да върша нещата, на които съм кадърен – не виждам проблем да не преставам да играя. Кой знае какво ще се случи след година или две? Ако съумявам да се представям мощно и да съм в положително положение както физически, по този начин и душевен, тогава да – бих споделил, че най-хубавото в действителност следва.
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ