Най-добре е на работа да не споделяте с никого това,

Най-добре е на работа да не споделяте с никого това, което не сте подготвени да кажете и обществено

Никога не вярвайте, че „ сред нас да си остане “, „ не ме цитирай “ и така нататък ви защищава. Дори оня отсреща да ви отговори „ Ама несъмнено “, нямате никаква гаранция, в случай че не сте безусловно сигурни в неговия морал.

Има няколко вида сътрудници, за които може да сте сигурни в противоположното – че ще разпространят това, което е трябвало сред вас да си остане.

За някои е елементарно да се досетите, за други не толкоз

Доносникът ще изтича да рапортува, той счита за собствен дълг да осведоми какво говорите, изключително пък по адрес на шефа. А че не пазите поверените ви служебни сведения – това си е напряко корпоративно закононарушение, което той няма право да затаи пред управлението.

Така е и с някой, който си пада клеветник – с финес ще ви издаде

Той може да няма директен интерес да популяризира това, което сякаш скрито сте му споделили. Само че на него му доставя наслаждение да сплетничи, няма да се сдържи.

За тези видове не е мъчно да прозрете, че се постанова грижливо да се пазите. Трябва обаче да не се изпускате и пред сътрудник самохвалец.

Не наподобява неприятен човек, просто обича да си се фука, гледате с лека подигравка на характеропатията му и не преценявате, че не трябва да му имате доверие. Само че като го снабдите с информация или с мнението си, той наложително ще ви цитира, тъй като част от хвалипръцковщината му е да показва какъв брой е информиран. Да демонстрира, че хората му споделят.

А в случай че пък вие имате власт и престиж, няма метод да не ви цитира, като че ли крещи „ Я вижте с какви хора си говоря и ми се доверяват “

Самохвалкото е и толкоз самовлюбен, че и през разум не му минава по какъв начин се излага, признавайки, че популяризира нещо, за което някой го е помолил да не го цитира.

Има един вид хора, които народът назовава със звучните имена плампало или лапацало. Те не са нарочни и злонамерени издайници. Но толкоз доста приказват, че не се усещат по какъв начин оповестяват, каквото им хрумне на момента.

Устата им е побърза от мисълта

Лапацалото ще опише това, което е трябвало сред вас да си остане, а след това откровено ще ви се извинява, ще се разкайва и детско ще ви се кълне „ Никога повече няма да върша по този начин “. Но вие не му вярвайте – ще прави, тъй като си е подобен.

Особен рисков вид са едни модерни циници, които считат, че такова нещо като „ сред нас да си остане “ към този момент не може да съществува.

На работа – пък напълно. Всичко е на показ, всичко се споделя, дори пред доста необятна аудитория в професионалните и в всеобщите обществени мрежи, където евентуално всички сътрудници са ви и другари

Циникът счита, че това, което в този момент му казвате на четири очи и предупреждавате да не бъде представено, след това ще го кажете на други, че и ще го „ обнародвате “ във фейсбук , да речем. Следователно в случай че сътрудника при нужда го спомене някъде (естествено, поради някаква своя полза), не прави нищо чак толкоз неетично. То ще си изтече по някакъв метод, тъй като вие няма да се сдържите да не го разпространявате – нали ви вълнува.

Според някои психолози и социолози взривът на софтуерните благоприятни условия за шерване през последните две десетилетия е трансформирал у цели генерации усещанията за поверителност, позор и виновност, т.е. морала. За да се изявят, хората без срам разкриват толкоз доста за себе си – от закуската през новите облекла до мнението си по въпроси, от които нищо не схващат, и са подготвени да го слагат на разискване. Следователно с изрази като „ не ме цитирай “ и „ сред нас да си остане “ се вършат на забавни, а не изричат предпочитание.

Особено пък като приказват с сътрудник, а не с приближен другар

Впрочем самата дума „ другар “ е мощно девалвирала – нали във фейсбук по този начин се назовават хиляди хора, които са ви бегли познати или напълно непознати.

Може би това е причина другояче негаупав човек да си разреши да споделя за диалози, състояли се на четири очи и при експлицитна молба да не се цитират, пред напряко всеобща публика. Той не знае мярката за поверителност.

Не се срами да наруши самобитния контракт, че е траял да слуша след „ не ме цитирайте “. И не изпитва виновност, когато това е станало известно в континентални размери.

Поуката е, че в случай че ви се случва постоянно да приказвате пред сътрудници със съмнителната застраховка „ сред нас да си остане “, би трябвало да си върнете здравия разсъдък. В службата никой не ви дължи междуличностна преданост, тъй че не споделяйте нищо, което не сте подготвени да кажете и обществено. Иначе ще се откри кой различен да го каже обществено и може доста да съжалявате.

Инфо: woman.ru